РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1101
гр.
Пловдив, 16 май 2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет
и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.,
като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 1484
по описа за 2017 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба на П.Д.О., ЕГН **********,***,
против Решение № 2153-15-89/18.05.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на О. срещу Разпореждане № **********/№
1/Протокол № N
01139/10.04.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на
административния акт като се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че е
нарушен чл. 34 от АПК защото не е уведомен за събраните в хода на
административното производство доказателства, като по този начин са останали неизяснени
по отношение на стаж и категория труд периодите от 12.07.1959 г. до 22.10.1962 г.; от
25.10.1964 г. до 01.01.1966 г.; от 01.04.1990 г. до 31.12.1996 г. Изложено е,
че е нарушен чл. 104 във връзка с §
4 от ПРЗ и чл. 68 от КСО – неправилно стажът за времето от 01.01.1966 г. до
31.03.1990 г. е приет от трета категория, вместо втора, като е изложено че
предложението на осигурителя не е обвързващо. На следващо място е посочено, че
не са представени доказателства за твърдяната недобросъвестност и последвалото
изискване за възстановяване на суми по чл. 114, ал. 1 от КСО. Посочено е че след
като административното производство е започнало по инициатива на
административния орган по повод негово нарушение на чл. 9 от НПОС, в тежест на
органа е да установи стажа и категорията на труда за посочените периоди и
осигурители по силата на чл. 36 от АПК и чл. 108 от КСО. Претендират се
сторените в производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Подробни съображения се излагат в писмено становище приложено по
делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. С
разпореждане № **********/ № 20 / Протокол № 01039/19.05.2004 г. (лист 10
по делото),
на основание § 4 от ПЗР на КСО при навършена възраст 60 години и 8 месеца на жалбоподателя
О. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 21.03.2004
г. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от втора категория
труд - 15 г. 04 м. и 22 дни и от трета категория труд – 20 г. 00 м. 24 дни, общ
стаж по чл. 104 от КСО превърнат към III категория труд - 39 г. 03
м. и 22 дни, осигурителен доход за тригодишен базисен период от 01.01.1988 г.
до 31.12.1990 г. в размер на 16096,00 лв., индивидуален коефициент 1,483.
Във връзка с направен
преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване
правомерността на получаваната от жалбоподателя лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като с писмо изх. № К-15863/04.04.2013 г. (лист 20) от лицето са изискани всички
документи за стаж.
С Писмо изх. № К-15863#1
от 30.08.2013 г. (лист 21) на Началник Отдел „Пенсии“ е отправена молба до Началника
на Отдел „КПК“ при ТП на НОИ гр. Пловдив за извършване на проверка по чл. 108,
ал. 1, т. 1 от КСО във връзка с установяване на осигурителния стаж и доход на П.Д.О.,
тъй като в указания от органите на НОИ срок същият не е представил документи,
удостоверяващи осигурителен стаж и възраст, за което е бил уведомен с писмо
получено от неговия чичо.
С декларация от 11.09.2013
г. (лист 22) О. е посочил периоди на осигуряване и осигурители, при които е положен
стажът му, както следва: 1960 г. 1962 г. - А.И. – стругар; 1962 г. – 1964 г. войник;
от 1965 г. с. Тодорово – стругар; до 2003 г. – стругар, шлосер, монтьор,
заварчик; от 2004 г. продавач на руския пазар, като в декларацията е посочено, че
не му е зачетен стаж, не му е плащано и е излъган че му върви стаж.
Направена е справка от
Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2000 г. до 31.12.2004
г. при пенсиониране на О. към 02.04.2013 г. (лист 25).
С писмо изх. № МП-23176#1
от 01.04.2014 г. Началникът на Отдел „Пенсии“
е изискала информация от Обединен осигурителен архив относно установяване на
осигурителен стаж и доход на О. (лист 26).
В уведомително писмо изх. №
1966-3056 от 28.04.2014 г. Началника на Отдел „ОАА“ (лист 27) е посочено, че за
периода от м.01.1965 г. до датата на прекратяване на осигуряването, не може да
бъде издаден УП – 13 и УП – 15, тъй като няма предадени документи на ТКЗС с. Тодорово
в ТП на НОИ – гр. Ловеч /“Архивен център“ гр. Тетевен/, както и че няма данни
за лицето в разплащателните документи на ТКЗС с. Брестовец – филиал Тодорово,
приети в ТП на НОИ – гр. Ловеч.
От органите на НАП е изпратено
писмо до “Ф.“ АД /с предишно наименование завод „А.И.“/ във връзка с
установяване на осигурителен стаж на П.Д.О. (лист 28).
От страна на ТП на НОИ
Пловдив отново е изпратено писмо до П.О. с изх. № МП – 23176#5 от 05.02.2015 г. (лист 32), с което на същия е даден 7-дневен срок за
представяне на всички документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж.
С уведомително писмо изх.
№ МП-23176#7/27.07.2016 г. Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ – Пловдив
уточнява, че образец УП-13 за осигурителен стаж за периода от 01.01.1960 г. до
31.12.1962 г. от осигурителя “Ф.“ АД Пловдив, не може да бъде издаден тъй като
началната дата на иззетите за съхранение документи е от 01.01.1967 г.
6. На 11.08.2016 г. Ръководителят на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е издал Разпореждане № **********/Протокол
2141-15-37, с което са отменени Разпореждане № **********/19.05.2004 г. и
всички последващи го и е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В хода на административното производство по оспорване на цитираното
разпореждане О. е представил нови доказателства, по смисъла на чл. 99, ал. 3 от КСО (УП-2 и УП-3 от „Д.– ЗХ“ ЕООД гр. Пловдив и Удостоверение от Командир
поделение 50260 – Карлово), поради което с Решение № 2153-15-266/04.11.2016 г. на Директора на ТП
на НОИ – Пловдив, същото е отменено, а преписката е върната на длъжностното
лице по чл. 98 ал. 1 от КСО за ново произнасяне, с оглед преценка правото на
пенсия, като се вземат предвид новопредставените доказателства.
7.
На 13.12.2016 г. е извършена проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на „Д.– ЗХ“ ЕООД, във връзка с достоверността на осигурителния стаж
и доход за периода от 01.01.1966 г. до 03.03.1990 г., оформен от осигурителя в
УП – 3 № 88/29.08.2016 г. и УП-2 № 87/29.08.2016 г. за П.О.. За констатациите
от проверката е съставен КП № -5-15-00208215/13.12.2016 г. (лист 48), в който е посочено, че
е установено несъответствие между данните в УП – 3 от 29.08.2016 г. и данните в
разплащателните ведомости, като „Д.ЗХ“ ЕООД – Пловдив е издало ново
удостоверение образец УП-3 № 128/13.12.2016 г., с което анулира издаденото УП-3
от 29.08.2016 г. В КП е посочено, че данните относно осигурителния доход в УП-2
от 29.08.2016 г. за времето от 01.01.1987 г. до 31.12.1989 г. – 9870,78 лв.,
съответстват на данните от разплащателните ведомости на „Д.ЗХ“ ЕООД – Пловдив.
8. В изпълнение на Решение №
2153-15-266/04.11.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е постановено процесното разпореждане № **********/Протокол
№ 01139 от 10.04.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
от 12.07.2008 г. пожизнено по чл. 68, ал. 4 (в редакцията до 31.12.2010 г.) при навършена възраст 65 г.
При издаване на
разпореждането е зачетен общ стаж 26 г. 03 м. 06 дни по условията
на трета категория труд, от които: 2 години и 2 дни за периода от 22.10.1962 до
24.10.1964 г., когато жалбоподателят е бил на редовна военна служба; 24 години
1 месец и 00 дни за периода от 01.01.1966 г. до 31.03.1990 г. като шлосер и
стругар в „Д.ЗХ“ ЕООД – Пловдив; общо 2 месеца и 4 дни за периода 23.07.2004 г. -
31.07.2004 г,, придобит в осигурител “А.-98”
ООД и за периода
01.09.2004 г.- 31.12.2004 г.,
придобит в осигурителя “Л.” ЕООД.
Разпореждането е оспорено
от жалбоподателя като с Решение № 2153-15-89/18.05.2017 г., Директорът на ТП на
НОИ - Пловдив е оставил без
уважение жалбата.
9.
В хода на съдебното производство към преписката са
приобщени Заповед № 82 от 06.03.2013 г. (лист 93-94) на Директора
на ТП на НОИ, с която е наредено извършване на проверка в архивохранилището на
отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Пловдив на реда и начина на съхранение на
действащите пенсионни досиета по списък на активните пенсионери към месец
03.2013 г. Представена е също Заповед № 200 от 15.07.2013 г. (лист
95-96) на Директора на ТП на НОИ, с която са определени работни екипи,
които в срок до 15.09.2013 г. да извършат преглед на случаите на липсващи или
служебно възстановени
пенсионни досиета, съгласно представен списък.
Представени са и
Приемо-предавателен протокол, с който са приети на съхранение в ООА ведомостите
за заплати на осигурителя “Ф.“ АД и опис (лист 115 и сл.), както и копие на
азбучник за постъпили и напуснали служители на осигурителя Ф.“ АД - Пловдив /ДЗ „А.И.“/ (лист
156-159).
10. По
реда на чл. 192
от ГПК, от “Ф.“ АД в ликвидация и „Д.ЗХ“
ЕООД са изискани писмени доказателства относно осигурителния стаж на
жалбоподателя. Такива частично са представени само от „Д.ЗХ“ ЕООД, а именно
ведомост за м. юни 1978 г. като за останалите документи (лист 92), е посочено изрично че не
съществуват.
11. В съдебно заседание на
28.02.2018 г., като свидетел по делото е разпитан Д.Е., който твърди, че
познава О., тъй като работили заедно в завод „А.И.“. Свидетелят заявява, че
започнал работа там през октомври 1960
г. като стругар на чешка машина, а О. през ноември 1960 г. като стругар също на
такава чешка машина. За жалбоподателя сочи, че е завършил тригодишен техникум и
оттам е отишъл да работи при тях. До 1962 г. работили заедно. Е. сочи, че на
22.10.1962 г. влязъл в казармата, а О. няколко дни след него, като уточнява, че
става въпрос за два-три дни разлика, но не си спомня кога точно. Работата и на
двамата в завод “А.И.”, била свързана с изработване на резервни части за камион
“ГАЗ 51”.
ІV. За правото:
12. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ
гр. Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.
Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство,
което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ.
13. Според
разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО,
пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват,
спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт,
или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт. Очевидно е при това положение,
че всяко едно разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – гр. Пловдив, с което се отпускат, изменят, осъвременяват, спират,
възобновяват, прекратяват или възстановяват пенсиите
и добавките към тях, е индивидуален административен акт, който разрешава
конкретен административноправен въпрос. Този акт, има като правна последица
възникването на конкретни права и задължения, за страните по административното
правоотношение.
КСО не сочи, кога един административен акт влиза в
сила. Поради това и по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК,
приложение намира чл. 296 от ГПК. С оглед възведените в този текст правила,
следва да се приеме, че когато разпореждането не е обжалван по административен
и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за обжалване същият влиза
в сила. Същият резултат настъпва и когато е изчерпана възможността за обжалване
на административния акт. Влязлото в сила разпореждане, означава изчерпване на
дадената по силата на правна норма компетентност на органите на НОИ да бъдат
страна в конкретното правоотношение. Именно, преклудирането на правомощието на
административния орган да въздейства, върху разрешения по вече приключилото
производство въпрос, осигурява формалната законна сила на индивидуалния
административен акт, каквото безспорно е разпореждането за отпускане,
изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и
възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила административен акт,
гарантира на адресата си окончателно и непререшимо, осъществимост на разрешения
с него материалноправен проблем така, както е установено в акта.
14. Именно защото се посяга на стабилитета на
индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил отделно,
императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се
измени разпореждането издадено по реда на чл. 98 от КСО. Регламентацията се
съдържа в чл. 99 от КСО. Правната норма лимитивно изброява предпоставките,
даващи възможност да се образува производство по изменение на влязло в сила
разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии, една от които е неправилно отпусната пенсия – чл. 99,
ал. 1, т. 5, предложение първо КСО. Точно тази хипотеза е установена от
органите на НОИ в хода на развилото се административно производство.
15.
Както вече бе казано, на П.Д.О. с Разпореждане № **********/ № 20 / Протокол № 01039/ 19.05.2004 г. (лист 10
по делото),
на основание § 4 от ПЗР на КСО при навършена възраст 60 години и 8 месеца е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 21.03.2004 г.
Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от втора категория труд
- 15 г. 04 м. и 22 дни и от трета категория труд – 20 г. 00 м. 24 дни, общ стаж
по чл. 104 от КСО превърнат към III категория труд - 39 г. 03
м. и 22 дни, осигурителен доход за тригодишен базисен период от 01.01.1988 г.
до 31.12.1990 г. в размер на 16096,00 лв., индивидуален коефициент 1,483.
С оглед установяване на
последно посочения осигурителен доход и стаж е поискано от жалбоподателя да
представи необходимите документи. Тъй като такива не са представени,
осигурителните органи са дали възможност на лицето да декларира къде, кога и
при кой осигурител е работил. Въз основа на тези данни контролните органи са
извършили проверка, при която част от декларираният стаж е потвърден, но същият
не отговоря на този установен при първоначалното отпускане на пенсията му през 2004
г. В случая не е потвърден стажът от 12.07.1959 г. до 22.10.1962 г., от
приключване на военната служба 25.10.1964 г. до 01.01.1966 г. и от приключване
на стажа в „Д.ЗХ“ ЕООД 01.04.1990 г. до 31.12.1996 г., а относно категорията
труд органът е приел, че целият стаж положен при осигурителя „Д.ЗХ“ ЕООД е
трета категория. Именно в това се концентрира спорът между страните в
настоящото производство.
16.
Относно стажът от 1960 г. до 1962 г. (конкретизиран в жалбата от 12.07.1959 г.
до 22.10.1962 г.) е необходимо да се посочи следното:
Представеният по делото
Приемо-предавателен протокол (л. 142), с който са приети на съхранение в ООА „разплащателни ведомости и трудовоправни
документи“ на осигурителя “Ф.“ АД /ДЗ „А.И.“/, съгласно опис (лист 115
и сл.), касаят
периода 01.01.1967 г. – 31.03.2014 г., поради което името на П.Д.О. логично не фигурира
в тях. Наред с разплащателните ведомости и трудовите досиета на работещите в предприятието
през посочения период обаче, са представени и азбучници за постъпил и напуснал персонал
за следните периоди: 1948 г. – 1959 г.; 1948 г. - 1961 г.; 1958 г. – 1966 г.;
1948 г. - 1981 г.; 1948 г. – 1982 г.; 1948 г. -1984 г. и 1949 г. – 1992 г. (така опис
№ 1, цитиран в Приемо-предавателния протокол – лист 140 по делото). В едни от тези азбучници,
представен по делото (лист 156-159), жалбоподателят
фигурира с посочена длъжност стругар, с дата на назначаване 03.05.1961 г. и
дата на напускане 16.12.1961 г. В тази насока са и показанията на разпитания по
делото свидетел, които съдът възприема като обективни, безпристрастни,
логически последователни и съответни на представените по делото писмени
доказателства. Изключение от казаното прави само сочения от свидетеля по дълъг
период, през който жалбоподателят е полагал труд в ДЗ „А.И.“, в която
част показанията не се възприемат от съда, поради наличие на конкретни писмени доказателства за датата на постъпване и
напускане на работа на О. (съответно 03.05.1961
г. и 16.12.1961 г.).
Действително, други
документи, удостоверяващи обсъждания стаж не са налични по делото, но в случая не
могат да не бъдат отчетени обстоятелствата, че:
- Пенсионното досие на О.
е изчезнало от НОИ, за което последният няма никаква вина;
- За лицата придобили
право на пенсия с влязъл в сила акта на пенсионен орган, не съществува
задължение за съхраняване на документите, въз основа на които вече им е
отпусната пенсия;
- Липсват каквито и да
било данни пенсионните органи да са върнали на жалбоподателя представените от
него през 2004 г. документи, удостоверяващи трудовия му стаж. Действително,
администрацията няма нормативноустановено задължение да съхранява в пенсионните
досиета на лицата документи за стаж, но пък има нормативноустановено задължение
да съхранява самите пенсионни досиета, съответно отговорността за
неизпълнението на това задължение от страна на НОИ не може да бъде прехвърлена
върху лицата, за чиито досиета администрацията не е положила дължимата грижа да
съхрани;
- И най-важното, за периода
1959 г. до 1962 г., през които О. твърди, че има положен трудов стаж, вече е
изтекъл нормативно установения 50-годишен срок за съхраняване на ведомостите за
заплати съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ДОПК и чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството.
Всички тези обстоятелства,
наред със събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства налагат
крайния извод, че трудовият стаж на О. за периода от 03.05.1961 г. до
16.12.1961 г. положен при осигурителя ДЗ „А.И.“ /сега “Ф.“ АД/, следва да бъде
зачетен и съобразен при отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателя.
Разбира се, изложеното до
тук не е пречка за органите на НОИ да извършат повторна обстойна проверка на
съхраняваните при тях азбучници за постъпил и напуснал персонал (за
периодите: 1948 г. – 1959 г.; 1948 г. - 1961 г.; 1958 г. – 1966 г.; 1948 г. -
1981 г.; 1948 г. – 1982 г.; 1948 г. -1984 г. и 1949 г. – 1992 г.), на осигурителя “Ф.“ АД /ДЗ
„А.И.“/ и при откриване на данни за П.Д.О. за трудов стаж извън посочения
период (03.05.1961 г. до 16.12.1961 г.), новооткритият трудов стаж, ако има такъв, също да
бъде зачетен.
17. На следващо място относно категорията труд положен при осигурителя „Д.ЗХ“
ЕООД, с обща продължителност 24 г. 01 м. 00 дни (като стругар и шлосер), е
необходимо да се съобрази следното:
В нарушение на принципа за
служебно начало, уреден в нормата на чл. 9 от АПК, административният орган не е събрал всички доказателства (независимо от обстоятелството дали е имал
или не искане за това от заинтересованото лице), необходими за законосъобразно и справедливо решаване на
въпроса - предмет на производството. Релевантните
в случая факти и обстоятелства не са изследвани в пълнота. Не води до различен извод
обстоятелството, че е извършена проверка от отдел „КПК” приключила с издаването на
Констативен протокол № КП-5-15-00208215/13.12.2016 г. (макар в хода на
тази проверка да е установено различие в представения документ за осигурителен
стаж и данните в изплащателните ведомости на осигурителя, във връзка с което е
издаден нов образец УП-3 № 128/13.12.2016 г. с оформен осигурителен стаж с обща
продължителност 24 г. 01 м., положен на длъжност “шлосер” и “стругар” - впрочем
разликата в осигурителния стаж,
според данните съдържащи се в анулираното УП 3 № 88/29.08.2016 г. и
новоиздаденото УП-3 № 128/13.12.2016 г., е
само 2 дни),
доколкото обективираните в протокола констатации се свеждат единствено до
сравняване на данните (период и длъжност) от разплащателните ведомости с тези в
УП 3 № 88/29.08.2016
г. и УП 2 № 87/29.08.2016 г. Действително в решението на Директора на ТП на НОИ
гр. Пловдив е посочено, че „…В хода на проверката не са
представени доказателства за положен стаж при условия, различни от трета
категория труд,…,
но от представената по делото административна преписка не се установява от „Д.ЗХ“ ЕООД да са изисквани
такива доказателства. Напротив, от съдържанието на отправеното искане за
извършване на въпросната проверка на осигурителя „Д.ЗХ“ ЕООД (лист 46
по делото),
се констатира, че обхватът на проверка се свежда до установяване „…достоверността на издадените документи
(УП 3 № 88/29.08.2016 г. и УП 2 № 87/29.08.2016 г.), а именно лицето фигурира ли в изплащателните ведомости и правилно ли
са отразени заеманите длъжности и посочения доход съответства ли на първичните
документи…“.
Нито в хода на коментираната проверка, нито в хода
на процесното административно производството е изследван характера на
извършваната от жалбоподателя трудова дейност, отговаряща на заеманата от него
длъжност, с оглед преценка на категорията на този труд – ІІ или ІІІ. Липсата на подробни мотиви
за това кои функции или характеристики на процесните длъжности се счита, че са
пречка трудовият стаж да бъде зачетен като такъв от II категория например по т. 67,
ал. 1 от ПКТП (отм.), обосновават нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването на атакуваните пенсионни актове.
18. Във връзка с
отбелязването в УП-3 № 128/13.12.2016 г., че „…за месец юни 1978 г. трудовото възнаграждение е изплатено от АПК –
Първенец и трудовият стаж за този период не е включен…“ в описания в самото
УП, в хода на съдебното производство по реда на чл. 192 ГПК във връзка с чл.
144 АПК, от „Д.ЗХ“ ЕООД е представена ведомост за м. юни 1978 г. (лист 145
по делото), с
отбелязване „Платена чрез АПК Дирекция
гр. Първенец“, в която П.О. фигурира под № 2. По делото не се твърди и не
се установява да са предприети каквито и да било действия за извършване на
проверка на АПК – Първенец. В тази връзка за пореден път следва да се констатира,
че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая и не е изпълнил задължението си по чл.
36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към
конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в
чл. 9, ал. 2 от АПК, а именно да събере всички необходими доказателства,
независимо дали има искане от страните за това.
Наличието на изплащателна ведомост е достатъчно
стажът на О. за месец юни 1978 г. да бъде зачетен от пенсионния орган (арг. чл.
40, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПСО).
19.
Не на
последно място следва да се отбележи, че от представената по делото преписка не
се установява на О. да е предоставена възможността по чл. 34 от АПК да участва
в административното производство, като изрази становище и възражение по
основателността на направените от административния орган констатации.
Допуснатото от административния орган нарушение на чл. 34 от АПК лишава
жалбоподателя от защита пред една инстанция и го поставя в невъзможност да
упражни процесуалните си права и да посочи факти и обстоятелства, които
опровергават констатациите на административния орган.
20. Относно твърденията на
жалбоподателя за наличие на осигурителен стаж за периода от 25.10.1964 г. до
01.01.1966 г. и от 01.04.1990 г. до 31.12.1996 г. по делото не са ангажирани
никакви доказателства.
В тази връзка следва да
се посочи, че в
спорното съдебно производство, двете страни – жалбоподателят и
административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за
извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на
доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното
право. Как се разпределя доказателствената тежест при това положение между
жалбоподателя и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на
въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна
последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази
последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания
въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение:
Доказателствената тежест не е равнозначна на
задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и
служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе
констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има
значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената
тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или
пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за
доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването.
Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.
Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да
се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е
осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната
материалноправна норма свързва с неговото проявление.
Изложеното до тук съотнесено към конкретиката на
настоящия казус налага да се приеме, че при липсата на каквито и да било
доказателства за наличие на осигурителен
стаж за периода от 25.10.1964 г. до 01.01.1966 г. и от 01.04.1990 г. до
31.12.1996 г., същият няма как да бъде зачетен при отпускане на личната пенсия
за ОСВ на жалбоподателя. Впрочем в случая не е ясно дори при кой осигурител обсъжданият
стаж е положен.
21. Относно възражението на жалбоподателя, че „не са представени доказателства за
твърдяната недобросъвестност и последвалото изискване за възстановяване на суми
по чл. 114, ал. 1 от КСО“, за пълнота следва да се отбележи, че изискването
за възстановяване на суми е посочено само в мотивите на разпореждането, не и в
разпоредителната част. Казано с други думи, обсъжданото изречение очевидно не представлява
властническо волеизявление. Това изречение, както многократно е посочвал
Върховният административен съд в своите съдебни решения, представлява
предложение да бъде издадено разпореждане по чл. 114, ал. 1 КСО за
възстановяване на сумите, които са били изплатени над действителния размер на
пенсията (определен с процесното разпореждането), поради което не може да окаже влияние върху
законосъобразността на коментирания акт.
В този смисъл Решение № 4950/09.04.2013 г. на ВАС
по адм. дело № 14888/2012 г., Решение № 11387 от 22.08.2013 г. на ВАС по адм.
д. № 5238/2013, VI отделение и др.
22. Изложеното в
т. 16, 17, 18 и 19 от настоящото решение, не е съобразено от горестоящия в йерархията
административен орган при постановяване на обжалваното в настоящото
производство решение, което е довело до неправилната му преценка за
законосъобразност на оспореното пред него разпореждане.
23. Това има за
последица незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-89/18.05.2017 г.
на Директора на ТП на НОИ и потвърденото с него Разпореждане № **********/№
1/Протокол № N
01139/10.04.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК
делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98,
ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне, при
съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането
на закона.
V. За
разноските:
24. При посочения изход на спора, претенцията на
жалбоподателя за заплащане на разноски се явява основателна. На основание чл.
120, ал. 2 от КСО, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 350 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран,
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ
отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-15-89/18.05.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото
с него Разпореждане № **********/№ 1/Протокол № N 01139/10.04.2017 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при
Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне, при
съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на НОИ гр. Пловдив, да заплати на П.Д.О.,
ЕГН **********,***, сумата от 350 лева, представляваща
сторените от последния разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: