№ 39
гр. Пазарджик, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500829 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на С. Р.
ОНБ.,подадена от пълномощник-адв.Б. ПАК против Решение №71 постановено по
14.10.2021г. по гр.дело № 473/2021г. по описа на ВРС,в частта му, с която Велинградският
районен съд е приел за установено по отношение на Ш. О. ,че С.О. е собственик на 1/ 2
ид.част от таванско и складово помещение,припадащи се към къща с площ 80 кв.м. по скица,
а по плана със ЗП от 91 кв.м., построена в поземлен имот с пл.№87, целия с площ 1600 кв.м.,
по плана на кв."К.", гр.С., при граници от север - дере, от изток имот пл.№90, от юг-
общински път "За С." и от запад имоти пл.№162, 89 и 86.
В жалбата се излагат твърдения, че решението е неправилно. Искането е решението-в
обжалваната част да бъде отменено, а предявеният иск -уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Ш. О. не взема становище по въззивната
жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящият случай, съдът намира, че постановеното от Велинградския районен съд
1
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Не са спорни между страните във въззивното производство установените от
първоинстанционния съд факти, а именно:
Няма спор ,че с Решение постановено по гр.дело №286/1991г. по описа на ВРС , влязло в
законна сила на 03.05.1996г., е извършена съдебна делба,по силата на която на А.А.Б. е
поставен в дял следният недвижим имот : 1/ 2 ид.част от дворно място с площ от 1 600
кв.,представляващо имот пл.№ 87,ведно с втори етаж от застроената в дворното място
жилищна сграда ведно с таванското и избеното помещение.
Имената А.А.Б. и А.А. О.а са имена на едно и също лице.
През 1997г. с договор за продажба ,сключен с нотариален акт № 141/1997г. по описа на ВРС,
А.А. О.а е прехвърлила правото си на собственост върху 1/ 2 ид.част от дворно място с площ
от 1 600 кв.,представляващо имот пл.№ 87,ведно с втори етаж от застроената в дворното
място жилищна сграда ведно с таванското и избеното помещение на своя син Р.А. О..
През 2012г . с договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка Р.А. О. и неговата съпруга Ф.А. О. са прехвърлили собствеността си върху ½
ид.част от поземлен имот с пл. №87, целия с площ 1600 кв.м.,застроен и незастроен, по
плана на квартал „К.", гр.С., при граници от север - дере, от изток имот пл.№90, от юг-
общински път"3а С." и от запад имоти с пл.№ 2162,89 и 86, ведно с втория редовен жилищен
етаж от къщата, построена в него, цялата на застроена площ 80 кв.м., ведно с таванско и
складово помещение, както и съответно припадащите се части от общите части на сградата
и правото на строеж на своя син -въззивника С.Р. О..
Изложеното не се оспорва от страните в процеса.
Първоинстанционният съд е установил,че собствеността на ищеца върху имотите-предмет
на установителния иск за собственост не се оспорва от ответника ,поради което със съдебния
си акт е признал ищеца за собственик на 1/2 ид.част от дворното място и втория жилищен
етаж от сградата,построена в дворното място. Досежно таванското и складовото помещение
на жилищната сграда-претенцията по отношение на които обекти за собственост е предмет
на разглеждане в настоящото производство, Велинградският районен съд е приел,че същите
представляват общи части на сградата и като такива следват собствеността върху ид. части
от земята и индивидуалните обекти в нея.Съдът е приел,че при наличие на два жилищни
етажа принадлежащи на различни собственици, всеки от които притежава и ½ ид част от
дворното място, то същите се легитимират като собственици с равни права и на общите
части, каквито в случая са таванското и складовото помещение.
Правните изводи на първоинстанционния съд досежно въведения предмет на въззивното
производство са изцяло несъстоятелни,по следните съображения:
Както се посочи ,ищецът е материално-правно легитимиран по иска по чл.124 от ГПК.
Същият се легитимира като собственик на таванските и избени помещения въз основа на
придобивно основание- сделка: покупко-продажба / срещу задължение за гледане и
2
издръжка/ през 2012г. Ответникът нито с отговора на исковата молба,нито в хода на
производство е оспорил собствеността на ищеца върху тези обекти на собственост. В
противоречие с диспозитивното начало на гражданският процес първоинстационният съд е
приел,че тези обекти на собственост представляват общи части на жилищна сграда , без
дори да се изследва този въпрос с предвидените в ГПК доказателствени средства , и като
такива е извел изцяло погрешни изводи ,че собствеността на ищеца е доказана в обем от 1/ 2
част.
Излизайки извън рамките на въведения от страните правен спор, първоинстанционният съд
е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
Въззивникът се легитимира като собственик на таванското и избеното помещение и като
такъв следва да бъде признат.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 600,00 лева,съобразно списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №71 постановено по 14.10.2021г. по гр.дело № 473/2021г. по описа на
ВРС,в частта, с която е прието за установено по отношение на Ш. О. ,че С.О. е собственик
на 1/2 ид.част от таванско и складово помещение, припадащи се към къща с площ 80 кв.м.
по скица, а по плана със ЗП от 91 кв.м., построена в поземлен имот с пл.№87, целия с площ
1600 кв.м., по плана на кв."К.", гр.С., при граници от север - дере, от изток имот пл.№90, от
юг- общински път "За С." и от запад имоти пл.№162, 89 и 86,вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ш.Н. О. с ЕГН********** от гр.С.,
ул."Л.К." №7,че С. Р. ОНБ. с ЕГН********** от гр.С., ул."В.М." №6,вх.Д,ет.2,ап.91 е
собственик на следния недвижим имот : таванско помещение и складово помещение от
жилищна сграда с площ от 80 кв.м.,построена в поземлен имот с пл. №87 по плана на гр.С.,
квартал „К.".
ОСЪЖДА Ш.Н. О. с ЕГН********** от гр.С., ул."Л.К." №7 да заплати на С. Р. ОНБ. с
ЕГН********** от гр.С., ул."В.М." №6,вх.Д,ет.2,ап.91 сумата в размер на 600,00
/шестстотин / лева-представляваща сторени съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4