МОТИВИ към решение № 181/18.09.2018г.
по НАХД №353/2018г.
по описа на Районен съд -
Димитровград
С постановление от 01.08.2018г. прокурор при Районна
Прокуратура-Димитровград, предлага да бъде освободен от наказателна отговорност
А.А.Г. ***, ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1
от НК– за това, че на 24.07.2018г. в гр.Димитровград, Хасковска област
управлявал МПС – мотопед марка „Пиаджо“ с рама № CZE *********, което не е
регистрирано по установения с издадената на основание чл.140, ал.2 от Закона за
движение по пътищата Наредба № I-45/2000г. на МВР („За регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства“) надлежен ред, като му бъде наложено административно
наказание на основание чл.78а от НК.
Прокурорът
поддържа предложението. Пледира за признаване на обвиняемия за виновен и счита,
че са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК, поради което
обвиняемия следвало да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба” в минималния предвиден размер.
Обвиняемият
А.Г. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, обяснява,
че взел мотопеда от починал братовчед и над една година го ползвал, като ходел
на риба и до магазина. Моли за минимално по размер наказание.
Упълномощеният защитник на обвиняемия Г. счита
обвинението за доказано, като били налице основанията за освобождаване на
подзащитния му с налагане на административно наказание „Глоба“, чийто размер
предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и семейното положение на Г.,
следвало да е в минимален размер.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 24.07.2018г. свидетеля Е.Г.-
полицай при РУ-МВР-Димитровград, извършвал служебните си задължения, като следобед
същият ден бил в кв.“Изток“ в гр.Димитровград, за да снеме обяснение от лице,
живущо в квартала. Около 14,00ч. същият бил на ул.“Изгрев“ №10, когато видял движещ
се по улицата мотопед, а водачът му бил без предпазна каска. Подал сигнал и спрял
водача на превозното средство. При извършената проверка св.Е.Г. установил, че
водач е настоящият обвиняем А.Г., който управлявал мотопед марка „Пиаджо“, с
номер на рама „CZE210413800“, с двигател и педали, без регистрационна табела,
нерегистрирано по надлежния ред. По време на проверката водачът Г. не
представил документи за право да управлява МПС, а при извършената справка в
информационния масив на МВР, св.Е.Г. установил, че същият не притежава
свидетелство за управление на МПС. На място пристигнали и други двама
полицейски служители- свидетелите Г.З. И Р.З.. Обв.Г. и мотопедът били откарани
в РУ-МВР- Димитровград, а за констатираните административни нарушения по ЗДвП,
св.Е.Г. съставил на обв.Г. АУАН.
Горната фактическа
обстановка Съдът приема за установена от обясненията на обвиняемия Г., както и
от останалите писмени материали- приложени по досъдебно производство №511/2018г.
по описа на РУ-МВР-Димитровград – приети като доказателства по делото по реда
на чл.283 от НПК.
Редът за регистриране на МПС е
описан в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства- издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ,
бр.31 от 14.04.2000г., посл. изм. бр. 20 от 06.03.2018г. Съгласно чл.2 от
цитираната наредба „моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за
регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния
адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за
стопанските субекти.“, а според чл.3, ал.1 „моторните превозни средства и
ремаркетата се регистрират в 14-дневен срок от придобиване на собствеността или
оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.“.
Съгласно чл.24, ал.1 от посочената
Наредба „При постоянна регистрация свидетелството за регистрация е без срок за
валидност, а регистрационният номер се състои от: 1. графично изображение на
българския идентифициращ код "BG" и националното знаме на син фон или
европейското знаме от дванадесет жълти звезди на син фон съгласно Регламент
(ЕО) No 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998г.; 2. буквен код за
месторегистрация; 3. пореден номер - четирицифрена комбинация на числата от 0
до 9; 4. серия - една или комбинация от две букви.“.
В случая безспорно се установи,
че обв.Г. е управлявал мотопед, който не е бил регистриран по описания по-горе
надлежен ред- не е представил документи за мотопеда, липсвала е и табела с
регистрационен номер. Това обстоятелство е установено от свидетелските показания
на полицейските служители, а и по същото не се спори. В своите обяснения в с.з.
обв.Г. сам потвърждава този факт, като заявява, че е взел мотопеда на починалия
си братовчед и го управлявал от около година и половина, без да има рагистрация
и дори свидетелство за управление на МПС. Въпреки, че мотопеда не бил
регистриран по надлежния ред и обв.Г. не бил правоспособен като водач на МПС,
той го управлявал. По този начин с действията си от обективна и субективна
страна обв.Г. е осъществил престъпния състав на чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, а
именно - на 24.07.2018г. в гр.Димитровград, Хасковска област управлявал МПС –
мотопед марка „Пиаджо“ с рама № CZE *********, което не е регистрирано по
установения с издадената на основание чл.140, ал.2 от Закона за движение по
пътищата Наредба № I-45/2000г. на МВР („За регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства“) надлежен ред.
Управляваното на 24.07.2018г. от
обв.Г. превозното средство има всички характеристики на дефинираното като
„моторно превозно средство“ с т. 11 на § 6 от ЗДвП средство. То не е било
регистрирано по единствения възможен ред (а именно - този, който Наредба №
1-45/2000г. на МВР определя) за регистрация на МПС и обв.Г. го е управлявал по
представляващата „отворен за обществено ползване път“ улица „Изгрев“ в кв.“Изток“-гр.Димитровград,
Хасковска област.
От
субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал
обществено-опасния му характер, предвиждал е неговите обществено-опасни
последици и е целял тяхното настъпване.
Обвиняемият А.А.Г. е роден на ***г***,
живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование (завършил 7
клас), трудово зает, неосъждан, женен, ЕГН **********. Характеристичните му
данни не могат да се приемат за положителни, доколкото освен че се ползва с
добро име сред съседите си, обв.Г. е регистриран като криминално проявен.
За извършеното от обвиняемия
престъпление законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” до една
година или „Глоба”, като престъплението е извършено умишлено. Обвиняемият не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти, глава осма
от НК, по делото не се установиха причинени от деянието имуществени вреди.
Видно от приложената справка за съдимост, обв.А.Г. е бил осъждан два пъти, като
за първото му осъждане е прогласена реабилитация по право. Второто поред
осъждане е по НОХД №430/2005г. на РС-Димитровград, като наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година е било изтърпяно на 06.11.2006г., от
когато е започнал да тече срокът за реабилитация по право на основание чл.88а
от НК, доколкото разпоредбата на чл.86 от НК вече е била приложена и двете
наказания не са в състояние на съвкупност помежду си.
Доколкото съобразно разпоредбата
на чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК е предвиден 5-годишен давностен
срок от изтърпяване на наказанието, след който настъпва абсолютната
реабилитация, то този срок е изтекъл на 06.11.2011г., след която дата няма
данни за други наложени наказания на обв.Г. и същият се счита за реабилитиран-
т.е. неосъждан. По този начин съдът счете, че са налице всички предпоставки за
приложението на чл.78а от НК - института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
При
определяне размера на административното наказание, съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанията на обвиняемия,
съдействието на органите на досъдебното производство, липсата на други
регистрирани наказания за допуснати нарушения на ЗДвП. В случая като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие недобрите характеристични данни, дългият
период на извършване на престъплението, за което са налице данни от обясненията
на самия обвиняем, липсата на правоспособност за управление на МПС.
Размера на наказанието също така следва да бъде съобразен
с разпоредбите на чл.78а от НК, като е налице задължението на правоприлагащия
орган – визирано в разпоредбата на ал.5 от същият текст- когато за извършеното
престъпление е предвидено наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание по чл.78а от НК не може да надвишава размера на
глобата от Особената част на Наказателния кодекс. Този текст обаче е неприложим
в настоящият случай, доколкото законодателят е предвидил две алтернативни
наказания за извършеното престъпление по чл.345, ал.2 от НК, като действително
е предвидена възможност за налагане на наказание "Глоба" и размерът е
определен в диапазона от 500 до 1000 лева. Но в случая алтернативно
предвиденото наказание по вид е "Лишаване от свобода", а то по своя
характер е по–тежко от наказанието "глоба", поради което не са налице
материално-правните предпоставки за приложението на чл.78а, ал.5 от НК при
определяне размера на административното наказание "Глоба".
Съдът счете, че предвид изложеното по-горе, на обв.А.Г.
следва да бъде наложено административно наказание „Глоба” при значителен превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съобразявайки и ниската степен на
обществена опасност на деянието и на дееца, съдът прие, че предвиденото
административно наказание следва да е в минималния предвиден размер, а именно в
размер на 1000 (хиляда) лева, който се явява адекватен на извършеното
престъпление от обвиняемия.
Съдът намери, че с така наложеното наказание
ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се въздейства
предупредително и възпитателно както по отношение на обвиняемия, така и по
отношение на останалите членове на обществото.
След
като го призна за виновен и му наложи предвиденото в закона наказание, Съдът
постанови иззетото по делото веществено доказателство- мотопед марка „Пиаджо“ с
рама № CZE *********- без регистрационни табели, да остане на съхранение в РУ
на МВР- Димитровград – до представяне на надлежен документ за собственост или
до предприемането на необходимите мерки при неговото непотърсване в
законоустановения срок.
Съдът
приема, че причини за извършване на престъплението са пренебрежителното
отношение към установените правила за управление на моторни превозни средства.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
