РЕШЕНИЕ
№ 1024/22.01.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шести декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...................................................……….......и в присъствието на прокурор....……..………………………................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №897 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на М.И.Т. ***, с посочен съдебен адрес ***, офис ***,
срещу Акт за прекратяване на ангажимент
по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2017 с изх. №01-6500/6157 от
31.08.2018г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ).
Оспорващата
счита обжалвания акт за незаконосъобразен. Сочи, че основанието по чл.18 ал.3 т.1,
предл.второ от Наредба №7/24.02.2015г. , на което е издаден актът, а именно
неподаване на заявление за плащане по чл.8 ал.2 за 2017г., е въведено като
такова за прекратяване на агроекологичния ангажимент на земеделските стопани с
§6 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №7/24.02.2015г., в сила от
27.02.2018г. Предвид последното счита, че това основание за прекратяване на
агроекологичния ангажимент може да бъде прилагано само занапред и само по
отношение на факти, настъпили след приемане на изменението. Сочи, че не е
подала заявление за плащане през 2017г. , който факт е настъпил през 2017г. и
преди изменението на наредбата. Счита, че прекратяването на агроекологичния
ангажимент преди изтичане на срока му представлява санкция, приложима само при
наличието на изрично предвидените в нормативния акт нарушения, а през 2017г.
неподаването на заявление за плащане не било предвидено като такова. Навежда и доводи
за противоречието на приложеното в случая основание за прекратяване на
агроекологичния ангажимент с Регламент (ЕС) №1306/2013г. на Европейския
парламент и на Съвета.
По изложените
съображения моли да се отмени обжалвания акт. Претендира разноски. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
Ответникът - Зам. Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, в писмено становище, депозирано чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения относно издаването на оспорения акт при спазване на всички изисквания за законосъобразността му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и при условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.05.2015г. М.И.Т. е подала Заявление за подпомагане 2015 – форма за физически лица, заведено с УРН 573520 и с УИН 26/010615/37408. Посочила е следните схеми и мерки за подпомагане : Схема за единно плащане на площ (СЕП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП). Към заявлението е приложила Таблица на използваните парцели 2015г. и Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2015. Видно от приложените резултати от автоматична проверка на въведените данни, извършена на 27.05.2015г., е констатирана грешка, а именно – неизпълнение на 5 годишен ангажимент по подмярка 13.2/НР 2 за кампании 2012,2013 и 2014г. , както и недеклариране на всички площи, за които е налице правно основание за ползване като е посочена и конкретна площ от 1.5 ха в землището на с.Славяново.
На 05.06.2015г. е подадено Заявление за подпомагане 2015 – редакция на парцели , с приложени Таблица на използваните парцели 2015г. , Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2015, Таблица ЕНП и Таблица на декларираните ЕНП общо. Видно от приложените резултати от предварителни калкулации на въведените данни по ЗДП, извършени на същата дата, са спазени изискванията за диверсификация, дялът на основната отглеждана култура както и дялът на отглежданите основна + втора култура. Посочени са изискванията за ЕНП (екологично насочени площи) като е отразена минималната изискуема площ в хектари съобразно обработваемите земи от стопанството на жалбоподателката. При извършена на 05.06.2015г. автоматична проверка на въведените данни, са констатирани грешки, идентични с тези от проверката от 27.05.2015г. като единствената разлика е в размера на площта в землището на с.Славяново, за която е налице основание за ползване, но не е декларирана.
На 13.06.2015г. е подадено ново Заявление за подпомагане 2015г. като освен посочените до момента СЕПП, СПП, ЗДП и ПНДП, за подпомагане е заявена и мярка „Агроекология и климат” (Мярка 10). В тази връзка е подадено и Приложение за кандидатстване по Мярка 10 , направление „Контрол на почвената ерозия”, представляващо едновременно заявление за подпомагане и за плащане. Във връзка със заявеното подпомагане по Мярка 10 е представен Агротехническки петгодишен план за осъществяване на агроекологични дейности по направление „Контрол на почвената ерозия” за дейност „Превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи” от ПРСР 2014-2020.
С Уведомително писмо изх.№02-260-6500/7744 от 13.05.2016г. жалбоподателката е уведомена, че е одобрена за участие по направление „Контрол на почвената ерозия” от мярка 10. В писмото са посочени изискванията, които е длъжна да изпълнява с поемане на 5-годишния ангажимент за извършване на дейности по направлението, базовите изисквания по направлението, изискванията по управление на направлението. Посочени са и изискуеми документи и сроковете за представянето им. Указано е, че всички изисквания и документи са подробно описани в Наредба №7/24.02.2015г. като при промяна на нормативните разпоредби следва да се спазват обнародваните в Държавен вестник промени. В тази връзка е указан е и начинът на процедиране съгласно чл.23 ал.4 от Наредба №7/24.02.2015г. Неразделна част от уведомителното писмо е Таблица №1 на одобрените и неодобрените за участие площи по направление „Контрол на почвената ерозия” от мярка 10”Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020г. Уведомителното писмо е получено от пълномощник на жалбоподателката на 17.05.2016г.
На 31.05.2016г. е подадено Заявление за подпомагане 2016 с УИН 26/170616/54706, ведно с Приложение за кандидатстване по Мярка 10 , направление „Контрол на почвената ерозия” - заявление за плащане. Приложени са Таблица на използваните парцели 2016г. и Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2016. При извършена на 31.05.2016г. автоматична проверка на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2016 , е констатирана грешка,а именно: не са декларирани същите площи по направление „Контрол на почвената ерозия” от Мярка 10, спрямо декларираните от предходната година като са посочени и конкретните парцели. Заявителят е информиран, че за кампания 2016 няма да се поемат нови ангажименти за заявените дейности по посоченото направление от Мярка 10.
С писмо изх.№ 01-6500/616 от 24.01.2018г. на Зам.Изпълнителния директор на ДФЗ жалбоподателката е уведомена на основание чл.26 ал.1 от АПК, че ДФЗ открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Като основание за образуване на производството е посочено обстоятелството, че при извършените административни проверки на основание чл.52 ал.1 от Наредба №7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10”Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 (Наредба №7/24.02.2015г.) за спазване на поет 5-годишен агроекологичен ангажимент е установено, че М.И.Т. не е подала Заявление за плащане по направление „Контрол на почвената ерозия” за кампания 2017. Посочено е, че съгласно чл.18 ал.1 т.3 от Наредба №7/24.02.2015г., при неподаване на заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент, земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ или част от нея съгласно чл.18 ал.4. Жалбоподателката е уведомена, че поради неподадено от нея заявление за плащане по мярка 10 с направление „Контрол на почвената ерозия” за кампания 2017 и в съответствие с чл.63 т.1 вр. чл.77 т.4 б.”в” от Регламент (ЕС) №1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика (Регламент (ЕС) №1306/2013г.) , и на основание чл.18 ал.3 т.1 и чл.52 ал.1 от Наредба №7/24.02.2015г., ДФЗ-РА е предприел действия по прекратяване на поетия агроекологичнен ангажимент. Жалбоподателката е уведомена също,че в случай на несъгласие с направените констатации, изложени в писмото, може да представи възражение и допълнителни доказателства в 7-дневен срок от получаването му. Писмото е получено на адреса на жалбоподателката на 23.02.2018г., видно от приложеното известие за доставяне.
Срещу констатациите по писмо изх.№ 01-6500/616 от 24.01.2018г. в указания 7-дневен срок М.Т. е подала по пощата на 02.03.2018г. Възражение до ДФЗ, заведено с вх.№01-6500/616 от 07.03.2018г.
На 13.08.2018г. е издадено Уведомително писмо изх.№02-260-6500/4598 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" с направление „Контрол на почвената ерозия” от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2015г. Видно от същото на жалбоподателката е оторизирана и изплатена за кампания 2015 субсидия в размер на 46 643.19 лв. Писмото е получено на адреса на жалбоподателката на 12.09.2018г. , видно от приложеното известие за доставяне.
На 31.08.2018г. Зам.изпълнителният директор на ДФЗ е издал процесния Акт, с който поетият от М.Т. петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" с направление „Контрол на почвената ерозия” от ПРСР 2014-2020г., е прекратен. Няма данни кога Актът е получен от жалбоподателката и не се представят доказателства в тази насока.
Жалбата срещу Акт изх. №01-6500/6157 от 31.08.2018г. е подадена на 26.09.2018г., директно до съда.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата изхожда от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт. От ответника не са представени доказателства за датата на съобщаване на оспорения акт, въпреки дадените му указания. Независимо от последното и при съобразяване на датата на издаване на акта и момента на подаване на жалбата срещу него, съдът приема, че оспорването е направено в законоустановения срок.
Предвид изложеното жалбата
е допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Оспореният Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 от ПРСПР 2014-2020 е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20 т.2 и т.3 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи дейността на фонда и го представлява, а съгласно и чл. 20а ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция като организира и ръководи дейността ѝ и представлява същата. Според чл.20а ал.4 от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В този смисъл е и разпоредбата на чл.11 ал.2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие. Видно е от представената Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017г. /т.7/, че изпълнителният директор на ДФЗ е предоставил на заместник-изпълнителния директор П. Д. С. правомощията да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат", какъвто е и процесният акт.
Обжалваният акт е обективиран в писмена форма и е подписан от издателя си като при издаването му са посочени фактически и правни основания, обосновали извода за прекратяване на поетия от жалбоподателката 5-годишен ангажимент по мярка 10 от ПРСР 2014-2020.
Не се установява при издаването на
оспорения акт да са
допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. За започналото административно производство по издаване на акт за прекратяване
на агроекологичен ангажимент по мярка 10
жалбоподателката е уведомена с писмо изх.№ 01-6500/616 от 24.01.2018г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ като й е
дадена възможност да представи възражения и доказателства по изложените в
същото констатации, от която се е възползвала.
За да издаде
акта, административният орган е приел, че през кампания 2017г. жалбоподателката
не е подала заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент,
поради което в съответствие с чл.63 т.1 вр. чл.77 т.4 б.“в“ от Регламент
(ЕС) №1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението
и мониторинга на общата селскостопанска политика и основание чл.18
ал.3 т.1 и чл.52 ал.1 от Наредба №7/24.02.2015г. е прекратил
същия. Наред с това е посочил като основание за прекратяването на ангажимента и
чл.18 ал.3 т.4 от Наредба №7/24.02.2015г. приемайки, че с неподаването на заявление за плащане през 2017г. жалбоподателката
е нарушила чл.8 ал.1 и ал.2 от същата наредба, с което не изпълнява поетите агроекологични задължения.
По делото не е спорно и се установява от събраните доказателства, че през 2015г. по заявление с УИН 26/010615/37408 жалбоподателката е поела 5-годишен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020, с направление „Контрол на почвената ерозия” като същият се изпълнява и през 2016 година. Не е спорно също и се признава изрично от жалбоподателката, че не е подала заявление за плащане по мярка 10 за кампания 2017, която се явява трета година от поетия 5-годишен ангажимент по тази мярка.
Съгласно чл.18 ал.3 т.1 от Наредба №7/24.02.2015г. в редакцията му, действаща през 2017г. , Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 8, ал. 1. Неподаването на заявление за плащане по чл.8 ал.2 е въведено в чл.18 ал.3 т.1 като отделно и самостоятелно основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент с §6 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. , обн. в ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г. Касае се за материалноправна разпоредба, на която не е придадено изрично обратно действие, поради което съдът счита, че прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 от ПРСР 2014-2020 на това основание е допустимо занапред т.е. при констатирано неподаване на заявление за плащане за кампания 2018г. и следващите в рамките поетия 5-годишен ангажимент. Действително задължението по чл.8 ал.2 от Наредба №7/24.02.2015г. следва да се изпълнява за всяка година от периода на поетия агроекологичен ангажимент, но през кампания 2017г., за която е издаден процесният акт, неизпълнението на това задължение не е скрепено със санкцията, изразяваща се в прекратяването му.
Според настоящия състав, неподаването на заявление за плащане за кампания 2017г. не обосновава автоматично извода, че агроекологичният ангажимент е следвало да се прекрати. Дори и да се приеме, че подаването на заявление за плащане за всяка година от поетия ангажимент представлява „друго задължение" по смисъла на чл.63 §1 от Регламент (ЕС) №1306/2013г. , то неизпълнението му според тази разпоредба от регламента, води до неплащане или изцяло/частично оттегляне на помощта, и до непредоставяне или отмяна на правото на плащане т.е. разпоредбата предвижда мерки, свързани с неправомерни плащания, съотв. с правото на плащане. Действително , наред с тези мерки, разпоредбата на чл.63 §2 от Регламент (ЕС) №1306/2013г. допуска държавите-членки да прилагат и административни санкции в съответствие с правилата, определени в по чл.64 и чл.77, ако секторното законодателство в областта на селското стопанство предвижда това. Такава санкция националният законодател е въвел в чл.18 ал.1- ал.3 от Наредба №7/24.02.2015г. и тя се изразява в прекратяване на агроекологичния ангажимент по съответното направление. Прилагането ѝ обаче е обусловено от наличието на съответните материалноправни предпоставки, визирани в чл.18 ал.1 – 3 от Наредба №7/24.02.2015г. Конкретният случай касае хипотезата по чл.18 ал.3 т.1 предл. воторо от Наредба №7/24.02.2015г. , но както се посочи по-горе, през 2017г. такава хипотеза на прекратяване на ангажимента, обвързана с неизпълнението на задължението по чл.8 ал.2, не е предвидена, поради което преценен на това основание, актът се явява несъответен на материалния закон.
Според настоящия състав несъответно на материалния закон се явява и прекратяването на ангажимента на жалбоподателката, основано на чл.18 ал.3 т.4 от Наредба №7/24.02.2015г. Според тази разпоредба Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато не изпълняват поетите агроекологични задължения. Наличието на това основание за прекратяване на ангажимента административният орган отново е обосновал с неподаване на заявление за плащане за кампания 2017г. като бланкетно е посочил, че така се нарушава чл.8 ал.1 и ал.2 от Наредба №7/24.02.2015г., поради което е приел, че не се изпълняват поетите агроекологични задължения.
Подаването на заявление за плащане за кампания 2017г. е задължение по чл.8 ал.2 от наредбата и няма как с неизпълнението му да се наруши чл.8 ал.1 от същата, визиращ срока, за който се изпълняват агроекологичните дейности по съответното направление. Наред с това подаването на заявление за плащане (в случая за кампания 2017г.) представлява изискване, свързано с финансовите условия на подпомагането т.е. с плащането за съответната година от поетия ангажимент, поради което няма как само въз основа на неспазването му от страна на кандидата за подпомагане да се приеме, че така последният не изпълнява поетите агроекологични задължения. Според съда агроекологични задължения представляват такива, свързани с изпълнение на базовите изисквания за съответното направление, с изискванията по управлението му, както и с дейностите, осъществявани по това направление – в случая по направление „Контрол на почвената ерозия“ от мярка 10. Именно неизпълнението на такива задължения има предвид нормата на чл.18 ал.3 т.4 от Наредба №7/24.02.2015г. и те са различни от задължението по чл.8 ал.2 от Наредба №7/24.02.2015г. В случая административният орган не е посочил нито от едно от горепосочените задължения, което е приел за неизпълнено от жалбоподателката и е прекратил ангажимента, позовавайки се на основание, непопадащо в хипотезата на чл.18 ал.3 т.4 от Наредба №7/24.02.2015г.
По изложените съображения съдът счита, че оспореният е издаден в нарушение на изискването за законосъобразност по чл.146 т.4 от АПК и следва да се отмени.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски в размер 310.00 лв, от които 10 .00 лв – внесена държавна такса и 300.00 лв – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на ответника.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2017 с изх. №01-6500/6157 от 31.08.2018г. , издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" гр. София да заплати на М.И.Т. ***, с посочен съдебен адрес ***, офис ***, направените по делото разноски в размер 310.00 лв (триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: