№ 664
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500686 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Валентина Колева, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на ищеца И. П. Г. чрез адв. В. Н. срещу решение 267014 от 17.12.2021 г. на
СГС, ГО, 14 с-в по гр.д. 12915/2020 г., с което е уважен осъдителен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за сумата 15 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 07.07.2020 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния размер от
50 000 лв., като неоснователен; уважен е осъдителен иск за сумата от 1877 лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода 07.07.2020-27.11.2020
г., ведно със законната лихва върху сумата от 1834,25 лева, считано от 27.11.2020 г. до
окончателното й изплащане, а върху сумата от 42,75 лева, считано от 28.11.2020 г. до
плащането.
Решението в осъдителната част не се обжалва от ответницата В. Н. К..
Във въззивната жалба решението се обжалва до размер от 30 000 лева
обезщетение, като се излагат оплаквания, че искът за обезщетение на неимуществените
вреди за претърпените болки и страдания вследствие от нанесените телесни
увреждания е уважен в занижен размер, който не съответства на принципа на
справедливостта. Не били съобразени спешната операция за лигиране на артерията,
болничния престой от 4 дни, младата възраст на пострадалата, факта, че имала малко
дете, за което не е могла да се грижи, възстановителния период от пет месеца, както и
че дори и към момента не можела да използва лявата си ръка пълноценно по време на
работата си като зъболекар.
Постъпил е отговор на жалбата от адв. Х., предоставящ правна помощ на
ответницата, в който жалбата се оспорва.
1
Жалбата е депозирана от активно легитимирана страна, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване акт. Няма направени доказателствени искания
пред настоящата инстанция и не са събирани нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния
съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 45 ЗЗД,
предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и
допустим.
Противоправността, вредите, настъпили на 07.07.2020 г. - порезна рана на лява
ръка в резултат на паднало стъкло на прозорец на имот, собственост на ответника,
причинната връзка и вината на ответника са установени поради необжалването на
осъдителната част на решението в частта за имуществени вреди и в частта за
неимуществени вреди. Установено е, че В.К. не е предприела нужните действия да
поправи счупено от градушка няколко години преди инцидента стъкло на своя имот,
намиращ се на втория етаж на сграда, в която ищцата работи. Няма доводи срещу
приетото от СГС бездействие на ответника да обезопаси имота си и нарушение на
чл.195, ал.1 от ЗУТ. Ето защо, не следва да се разглеждат доводите във въззивната
жалба, че ако не се установява отговорност на основание чл. 45 ЗЗД се претендира
отговорност по чл. 50 ЗЗД. Спорен е единствено справедливият размер на
обезщетението за неимуществените вреди между определения от СГС – 15 000 лева и
търсения пред настоящата инстанция – 30 000 лева.
От значение за определяне на този размер са уврежданията на ищеца,
установени от приложените медицински документи, заключението на изслушано от
СГС изготвено от ортопед д-р Р. Д. и свидетелските показания.
Съгласно документите от СМП-ЦСМП София от 07.07.2020 г., лист за преглед
на пациент от същата дата от УМБАЛСМ „Пирогов“ и история на заболяването от
същото лечебно заведение 18521/07.07.2020 г., както и заключението на СМЕ, ищцата
е транспортирана по спешност от СМП в УМБАЛСМ „Пирогов“, където са извършени
консултации, изследвания, поставена ТАП 0,5, лигирана и оперирана по спешност, с
оглед възстановяване на увредените структури. Проведена е медикаментозна терапия
и е изписана на 10.07.2020 г. с препоръки за периодични превръзки, 2 безплатни
контролни прегледа в рамките на 30 дни, сваляне на конци на дванадесетия ден, а на
поставената гипсова имобилизация на двадесет и петия ден. Получените увреждания
са: разкъсно контузна рана воларно, долна трета на лява предмишница, прекъсване на
арт радиалис, сухожилието на радиалния сгъвач за китката и частично прекъсване на
нервус медианус/познавателен нерв на ръката/, собствения сгъвач за палеца и
повърхностни сгъвач за трети пръст на лява ръка, които са причинили трайно
затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. При
личен преглед на ищцата от вещото лице същата се оплаква от периодични стрелкащи
болки и намалена чувствителност на пръстите в зоната на нервус медианус. С оглед
пълното възстановяване се препоръчва физиолечение-електростимулации с нивалин по
схема и периодични ЕМГ изследвания по отношение на увредения нерв.
Според представените болнични листи ищцата е ползвала отпуск за временна
неработоспособност от деня на инцидента до 27.11.2020 г. т.е. четири месеца и
половина.
Разпитаният по делото свидетел – съпруг на ищцата, разказва, че е отишъл на
мястото на инцидента малко след настъпването му, видял голямо количество кръв на
тротоара и счупени стъкла. Служителите на „Бърза помощ“ я закарали до „Пирогов“,
където първо са лигирали артерията, тъй като била прерязана, след което са й
направили втора окончателна операция. Ръката била бинтована и шинирана, 3-4 месеца
2
не можела да я ползва. Родителите на съпругата му помагали за гледането на
тригодишното им дете. Към момента се случвало да не успее да обслужи
самостоятелно някои пациенти и се налагало свидетелят да й помага, тъй като и
двамата били зъболекари и работели на два съседни зъболекарски стола.
Обезщетението следва да отчете получените увреждания, тридневния престой в
лечебно заведение, хирургическите интервенции, възстановителния период от четири
месеца, затрудненото полагане на грижи за малкото дете на пострадалата, както и
остатъчните периодични стрелкащи болки и намалена чувствителност на пръстите в
зоната на нервус медианус, но и перспективата за пълно възстановяване на фона на
младия организъм на ищцата – 36 години. Основателни са оплакванията за занижен
размер на обезщетението, което според настоящия състав следва да бъде 20 000 лева.
Този размер отчита съдебна практика по случаи със сходни телесни увреждания и
възстановителен период, както и обществено –икономическите фактори към деня на
деликта – 07.07.2020 г. Обезщетение над този размер би било несправедливо, като се
вземе предвид недългия възстановителен период, липсата на усложнения при
възстановяването и благоприятната прогноза, както и факта, че ищцата е можела да
разчита за помощ при гледане на детето на съпруга си и на родителите си.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът е отхвърлен за разликата от 15000 до 20 000 лева и бъде
потвърдено в останалата обжалвана част. На ищцата следва да се присъди
допълнително обезщетение от 5000 (пет хиляди) лева със законната лихва от
07.07.2020 г.
Решението на СГС следва да бъде променено в частта за разноските, като
ответникът следва да плати на ищеца още 520,62 лева разноски.
Въззивният жалбоподател претендира разноски в настоящото производство –
300 лева за държавна такса и 1000 лева адвокатски хонорар. Възражението за
прекомерност на последния е неоснователно, тъй като минималният хонорар съгласно
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 980 лв. Предвид частичното уважаване на жалбата ответникът по нея
следва да заплати 325 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 267014 от 17.12.2021 г. на СГС, ГО, 14 с-в по гр.д.
12915/2020, в частта, в която искът на И. П. Г. срещу В. Н. К. за заплащане на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата от 15000 (петнадесет хиляди) лв. до 20000 (двадесет хиляди) лв. със
законната лихва от 07.07.2020 г. до пълното плащане на сумата и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА В. Н. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, бул.
„***“ № 81, вх. А, ет. 4, ап. 8 да заплати на И. П. Г. ЕГН **********, с адрес гр. ***,
ул. „***“ № 82, вх. Б, ет. 6, ап. 14 на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД допълнително 5 000
(пет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва от
07.07.2020 г. до пълното плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Н. К. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на И. П. Г. разноски
за първата инстанция в размер на 520, 62 лева и за въззивната инстанция в размер на
3
325 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4