№ 864
гр. Б*****, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б*****, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120202444 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод жалба на Г. АТ. АНГ. с ЕГН **********, съдебен
адрес в гр. Б*****, ул. „РР......№........, чрез адв. С.К. АК-Б*****, срещу Наказателно
постановление №22-0769-001163/13.06.2022г., издадено от Началник Група към ОДМВР-
гр.Б*****, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП на основание
чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание – „глоба” в размер на
200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като такова
издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В частност се
посочва, че фактическата обстановка е неправилно възприета от АНО, като същият
неправилно е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на ЗДвП, при положение, че
в действителност не е налице предвидимо препятствие при неизпълнение на разпоредбите
на чл.26 от ЗДвП, с което АНО свързва обратния завой.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
пълномощник – адв. С.К. - БАК, който поддържа жалбата. Посочва, че събраните по делото
доказателства оборват фактите, посочени в НП. Застъпва се тезата, че е налице
противоречие между право и факти, както и че в двете изречения на чл.20 ЗДвП се уреждат
предвидимото препятствие в изречение първо и в изречение второ създадена непредвидима
опасност за движението. Като е посочил и елементите на двете алтернативи АНо е допуснал
противоречие между факти и право, както и липса на факти, които лишават жалбоподателя
да разбере не само фактическата, но и правната страна на обвинението. Моли за отмяна на
НП.
1
Административнонаказващият орган – ОДМВР-Б*****, Сектор „ПП” - надлежно
призован се представлява от ЮК Ж*******. Същата моли съдът да потвърди обжалваното
НП като правилно и законосъобразно. Не претендира за разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН. Въпреки, че на разписката на гърба на НП (л. 12) е посочено, че НП е
връчено на жалбоподателя на 15.06.22г, а жалбата е входирана в ОДММВР-Б***** на
22.06.2022г, поради което и съдът намира, че срокът за обжалване е спазен. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 01.04.2022г, около 22,12 часа, в гр.Б*****, по бул.“Д*******“ жалбоподателят Г.
АТ. АНГ. управлявал МПС л.а. марка „С*****“ модел Л****** с рег.№А......... собственост
на А......Г...... А. с ЕГН ********** като допуснал ПТП с извършващия обратен завой л.а.
марка Ф**** модел Г****** с рег.№рег. №...... управляван от М........С.....М........ Свидетелят
Х.Х. – мл. автоконтрольор бил изпратен от ОДЧ на сигнал за настъпило ПТП в гр.Б*****,
кръстовището на ул. „КК........“ и бул.“Д*******“. При пристигане на място, полицейският
служител констатирал ненарушена фактическа обстановка. Извършил проби за алкохол и на
двамата водачи на автомобили участници в ПТП. Оказало се, че пробите били отрицателни.
Провел разговор със свидетеля С.......... Й****К...... от гр.Б*****, от която разбрал, че пред
нея се движел лек автомобил марка Ф**** модел Г****** с рег.№рег. №......, който намалил
и направил обратен завой като влязъл в лента за обратно движение и в това време
автомобил марка С***** движейки се несъобразена скорост се ударил в л.а. Ф**** модел
Г******, след което спрял. Водачът ММ....... поискал да бъде изпробван водача А. и за
наркотични или упоймащи вещества, тъй като му се струвал неадекватен. Била извършено
проба с техническо средство, което установило наличие на наркотични вещества –
амфетамин у водача А.. Същият бил отведен до Спешен център при УМБАЛ Б***** където
да даде кръв за химически анализ, след което бил отведен в Пето РУ-Б***** за изготвяне на
документацията. Съставен бил протокол за ПТП (лист 14 от делото) подписан от двамата
участници. Актосъставителят Х., след като провел разговор с водачите на леки автомобили
участници в ПТП и след преглед на записите от камерите находящи се на кръстовището
предадени им от директора на общинско предприятие Транспорт –Б***** на 02.04.2022г
съставил актове и на двамата водачи-този на л.а. марка Ф**** по чл.50 ал.1 ЗДвП отнемане
на предимство, а на жалбоподателя по чл.20 ал.2 от ЗДвП за движение с несъобразена
скорост. В АУАН (лист 13 (оригинала на лист 37 от делото) били връчен на жалбоподателя.
В акта връчен на жалбоподателя липсвала правна квалификация на нарушението. В хода на
съдебното дирене в качеството на свидетел беше разпитан Х.Х., който заяви, че липсата на
правна квалификация в акта връчен на жалбоподателя се дължи на некачествено индиго
(или липсата му в тази част на акта) тъй като този екземпляр се попълва на място и веднага
2
се връчва на жалбоподателя. В тридневния срок по чл.44 ал.1 ЗАНН жалбоподателят А. не
направил възражения за акта пред АНО.
Въз основа на АУАН на 13.06.2022г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена аналогична фактическата обстановка. Административнонаказващият орган
счел, че горните факти, нарушават разпоредбата чл. 20, ал.2 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание – „глоба” в
размер на 200 лева (лист 10 от делото). В НП са посочени предпоставките и на двете
хипотези уредени в двете изречения на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а именно не избира скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност
на движение и други обстоятелства за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие
и добавил „или създадена опасност за движението„.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р.....П...... –
Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Б*****, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи (лист 29 и 30 от
делото). Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това,
съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като възприетата от
АНО фактическа обстановка не съответства на обстоятелствата от обективната
действителност, довели до настъпване на пътния инцидент.
АНО като е въвел в текста на НП като нарушени и двете хипотези на чл.20 ал.2
изречение първо и второ от ЗДвП, които обаче уреждат две отделни и независими хипотези
–първото изречение урежда несъобразяването на скоростта на движение при настъпване на
предвидима опасност, а второто изречение урежда създадена опасност за движението–
непредвидимата опасност. Нито в акта, нито в НП са посочени факти, които обуславят тази
непредвидима опасност в кой момент е възникнала. Двете хипотези на чл.20 ал.2 ЗДвП
(изречение първо и второ) въвеждат движение с несъобразена с пътната обстановка скорост,
което е предпоставка за нарушение, но в рамките на максимално допустимата, а нито в акта,
нито в НП е посочено каква е била максимално допустимата скорост и коя скорост е в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. По този начин се е получило разминаване
между факти и право, което е затруднило жалбоподателя за разбере в какво е обвинен. Този
порок не може да бъде саниран в хода на съдебното производство и е основателна причина
НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай
3
представителят на жалбоподателя не е поискал да му бъдат присъдени направените разноски
за адвокат по договора за правна защита и съдействие, следователно и съдът не следва да се
произнася.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, Б*****кият районен съд, V-ти
наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0769-001163/13.06.2022г., издадено от
Началник Група към ОДМВР-гр.Б*****, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по
чл.20, ал.2 ЗДвП на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на Г. АТ. АНГ. с ЕГН **********,
съдебен адрес в гр. Б*****, ул. „РР......№........, чрез адв. С.К. АК-Б***** е наложено наказание
глоба в размер на 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Б***** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни
адреси.
Съдия при Районен съд – Б*****: _______________________
4