№ 649
гр. Русе, 16.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Явор Влахов
СъдебниГ. М.-Т.
заседатели:П.И.В.
при участието на секретаря В. Я.
и прокурора С. Гр. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Явор Влахов Наказателно дело от общ
характер № 20234500200367 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
След проведено ТАЙНО съвещание, СЪДЪТ в същия съдебен състав,
при участието на страните, като взе предвид внесеният обвинителен акт,
материалите по делото и становището на страните, намира следното:
Делото е подсъдно на Окръжен съд Русе, както по отношение родовата
компетентност, с оглед предявеното обвинение на подсъдимата М. П., така и
по отношение на местната компетентност, предвид соченото в ОА място на
извършване на престъплението.
Съдът намира, че понастоящем няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство, тъй като не е налице нито една от
предвидените в нормите на чл.24 и чл.25 от НПК хипотези.
Съдът обаче намира, че на досъдебното производство е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
Основанията за това са следните:
Съгласно чл.249, ал.4, т.1 от НПК, допуснатото на досъдебното
производство нарушение на процесуалните правила е съществено и
отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава
обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и
да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл.55, ал.3 от
НПК, когато не владее български език.
Доколкото, съобразно чл.55 от НПК, основно право на обвиняемия в
наказателния процес е да разбере в какво е обвинен, то и неговото нарушаване
1
е въздигнато от законодателя, съобразно чл.249, ал.4, т.1 от НПК, в
съществено нарушение на процесуалните правила, което накърнява правото
му на защита, но по поправим начин, тъй като може и следва да бъде
отстранено. Безспорно е, че изготвяйки обвинителния акт, според
изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, прокурорът има задължението да посочи
ясно и по един изключващ всяко съмнение начин съществените за
конкретното престъпление обстоятелства, въз основа на какви факти и по кой
текст или текстове от наказателния закон, повдига обвинение срещу
конкретното лице. Това налага словесно да опише с всичките му съставомерни
елементи престъплението, след което точно и безпротиворечиво да бъде
посочена и правната квалификация на деянието.
След запознаване със съдържанието на внесения обвинителен акт Съдът
констатира, че обвинителният акт не е изготвен съобразно изискванията на
чл.246, ал.2 от НПК, налице е неяснота в обвинението, а начинът по който е
описана фактологията на деянието, неминуемо води до ограничаване на
правото на защита на подсъдимата в наказателното производство да научи за
какво престъпление е привлечена и до неяснота в предмета на доказване, а в
конкретния случай и до затруднение у съда – да очертае предмета на
доказване и да извърши преценка относно това – налице ли е пълно
съответствие между обстоятелствената част и диспозитива на акта.
Според диспозитива на обвинителният акт може да се установи най-
общо, че подс.М. П. е предадена на съд по обвинение за извършено
престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2 и т.7, вр. с чл.26,
ал.1 от НК, за това, че през периода 10.01.2012 г. – 13.02.2017 г. в гр. Русе, в
качеството си на счетоводител на „М. П.“ ЕООД, ЕИК ********,
упълномощен съгласно сключени договори за счетоводно обслужване да
представлява дружеството, в условията на продължавано престъпление – на 29
пъти, избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в особено
големи размери – данък върху добавената стойност в размер на 51 586.72 лева,
като:
- потвърдила неистина в подадени от „М. П.“ ЕООД, ЕИК ******** пред
ТД на НАП – гр.Варна, офис Русе справки-декларации за данък върху
добавената стойност, с изчерпателно посочени номера: използвала документи
с невярно съдържание - дневници за покупки към справки-декларации за
данък върху добавената стойност и данъчни фактури, както и неистински
документи -данъчни фактури, при водене на счетоводството и при
представяне на информация пред органите по приходите и приспаднала
неследващ се данъчен кредит в размер на 49 786.72 лева в подадени от „М. П.“
ЕООД, ЕИК ******** справки-декларации.
На първо място, прави впечатление, че при изготвяне на обвинителния
акт прокурорът е подходил нестандартно, като в съществената част /л.11-л.26/
е изградил обвинителната теза чрез възпроизвеждане съдържанието на част от
свидетелските показания и заключенията на изготвените по делото
2
експертизи. Този подход е несъвместим с обсъденото по-горе задължително
съдържание на обстоятелствената част на обвинителния акт. В същото време в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поставил началото на
настоящето съдебно производство, не са посочени фактите, необходими за
пълно и точно фактическо обвинение. Тази фактологична празнина не може
да бъде запълнена с цитираните в обвинителния акт свидетелски показания и
заключения на вещите лица. Прави впечатление, че в края на всеки абзац, след
описание на доказателствата за съответният инкриминиран данъчен период,
прокурора вместо да направи собствен анализ на така установените с
доказателствата факти и изложи какво е приел от фактическа и правна страна
въз основа на тях, е заключил лаконично, че вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза е приело, че липсва реалност на съответните
фактурирани доставки и „М. П.“ ЕООД е упражнило неправомерно правото на
данъчен кредит, в размера индивидуализиран за всеки период. Очевидно е, че
заключението на счетоводната експертиза е съдържало отговори на правни
въпроси, в която хипотеза е недопустимо да бъде ползвано при формиране на
изводите по релевантните факти. Такъв е въпросът дали процесните фактури
са с вярно или с невярно съдържание, дали сделките, описани в тези фактури,
са действителни или фиктивни, респективно, ако тези сделки са действителни,
допуснато ли е нарушение на данъчното законодателство. Съгласно нормите
на НПК, не е допустимо по такива въпроси да се назначава експертиза, но ако
все пак, в нарушение на процесуалния закон, вещите лица отговорят на
правни въпроси, тяхното заключение не може да се ползва при формиране на
доказателствените изводи. Прокурорът е този, който в хода на досъдебното
производство следва да прецени дали и доколко експертното заключение е
обосновано и относимо към предмета на доказване и да посочи ясно и точно в
обстоятелствената част на обвинителния акт кои факти се установяват
посредством това заключение, а в конкретния случай и от цитираните
свидетелски показания. Това, както бе посочено и по-горе не е сторено.
Прокуратурата не е описала достатъчно ясно и категорично и фактите от
обективната действителност, които имат отношение към участието на подс.П.
в механизма на извършването на твърдяното престъпление, при това за всяко
от деянията, включени в цялостното продължавано престъпление. В началната
част на обвинителния акт било посочено, че: „За да избегне установяването и
плащането на реално дължимия ДДС за "М. П." ЕООД, обв.П. включвала в
дневниците за покупки, респективно в справките-декларации по ЗДДС
фактури, по които е ползван пълен данъчен кредит, без тези фактури да
обективират реални сделки. В резултат на това обстоятелство, за "М. П."
ЕООД бил деклариран по-голям размер приспаднат данъчен кредит, което
довело до определяне на по-малък размер на дължимия ДДС за внасяне за
всеки един от посочените по – долу данъчните периоди.“ В същото време, по-
нататък в обвинителният акт /л.2-л.8/, при излагане фактологията за всеки от
инкриминираните данъчни периоди, прокурорът посочил, по идентичен начин
за всеки от периодите, че „М. П.“ ЕООД упражнило право на приспадане на
3
данъчен кредит в съответния размер, като включило в дневника за покупки с
право на пълен данъчен кредит фактури. За данъчен период месец ноември
2014г., прокурорът посочил, че от „М. П.“ ЕООД била декларирана
вътреобщностна доставка към контрагент френското дружество SCI ISCCK с
VIN ***********. Била издадена фактура № 181/17.11.2014г., която била
включена в дневника за продажби за посочения период. Сделката по тази
фактура била осъществена на територията на Република България, предвид
което дружеството следвало да начисли ДДС в размер на 1 800.00 лева и да
отрази това обстоятелство в подадената с КЕП на обв.М. П. справка-
декларация за ДДС, но не го сторило. По този начин, в обвинителният акт е
внесена съществена неяснота относно твърдението на прокуратурата за
механизма на извършване на деянието - дали подс.П., като счетоводител на
дружеството самоволно включвала в дневниците за покупки, респективно в
справките-декларации по ЗДДС фактури, по които е ползван пълен данъчен
кредит, без тези фактури да обективират реални сделки или това било сторено
от М. П.“ ЕООД, чрез някое от лицата /непосочено в ОА/, които по силата на
закона или по силата на възлагане, са формирали неговата воля. Доколкото
осъществяването на престъплението на чл.255, ал.3 от НК е свързано именно
със свеждане до знанието на данъчната администрация на конкретни факти и
обстоятелства, то има значение както кое лице е изготвило съответните
данъчни декларации и дневници за покупки/продажби, така и въз основа на
какви документи са изготвени те, за да може да се достигне до избягването на
установяването на съответно данъчно задължение и противозаконно
приспадане на данъчен кредит. В конкретния случай не става ясно кои от
инкриминираните фактури са предавани на подс.П. от свид.М. П. и кои според
прокуратурата са достигнали до подсъдимата по друг начин, кой и как е
преценявал кои фактури да бъдат посочени в справките-декларации и
съответно какво било субективното му отношение към обстоятелствата
отразени в тези фактури - дали са знаели за случващото се и дали са знаели, че
се касае за неистински и фактури с невярно съдържание и респ. за това, че в
справките-декларации са заявени неверни обстоятелства, или не са имали
никаква представа за всички тези обстоятелства. Тази неяснота се задълбочава
допълнително и от цитираните в обвинителния акт показания на управителя
на дружеството – свид.Г. Н., според които изцяло с „М. П.“ ЕООД и
документацията на дружеството се занимавал съпругът й – свид. М. П., който
пък заявил, че веднъж седмично той предавал на счетоводителката или на
нейната секретарка счетоводни документи на „М. П.“ ЕООД за
осчетоводяване, което указва на активно участие на свид.П. в
документооборота на дружеството. По този начин в обвинителният акт е
внесено и съмнение дали се касае за посредствено извършителство или до
някаква форма на съучастие, без да е ясно посочено кой какво участие има в
изпълнителните деяния на престъплението по чл.255 от НК. Като последица
от това се е достигнало до съществена неяснота защо прокуратурата намира,
че подс.П. трябва да е наказателноотговорното лице за инкриминираното
4
престъпление и какво е личното й участие във всяко от деянията от
продължаваното престъпление. Изясняването на тези обстоятелства е от
значение с оглед преценка кой се явява субект - деец на всяко от отделните
инкриминирани деяния и респ. за изясняване позицията на прокуратурата
досежно участието или не в отделните инкриминирани деяния и на други
лица. Налице е в този смисъл противоречие между твърденията, визирани в
обвинителния акт, като не става ясно какво точно поддържа прокуратурата -
дали обвиняемата сама е включвала процесните фактури в дневниците за
покупки и продажби, дали лично и сама е използвала инкриминираните
неистински фактури и такива с невярно съдържание или е правила това чрез
други лица, или под тяхно въздействие и ако се поддържа последното, то дали
е налице съучастие между обвиняемата и тези лица или е налице извършване
на деянията под формата на посредствено извършителство. Макар съдът да
няма правомощия да указва на прокурора кои лица и за какво престъпление да
привлича към наказателна отговорност, всички тези непълноти водят и до
неяснота на обвинението спрямо П. във връзка с това как се твърди тя да е
осъществила всяко едно инкриминирано деяние поотделно, респ.
инкриминираното престъпление като цяло, а от там и какво е конкретното
наказателно-правно релевантно качество, в което се твърди, че М. П. е взела
участие в извършване на престъплението. Едва с диспозитива на
обвинителния акт прокурорът категорично е заключил, че П. избегнала
установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери,
като лично потвърдила неистина в подадени от „М. П.“ ЕООД, ЕИК ********
пред ТД на НАП – гр.Варна, офис Русе справки-декларации, като лично
използвала документи с невярно съдържание и неистински такива и
приспаднала неследващ се данъчен кредит, като включила лично в справките
– декларации такъв. Но доколкото, както бе изяснено и по-горе,
обвинителният акт представлява единство между обстоятелствената и
заключителната част, то при липса на достатъчно пълно, ясно и
недвусмислено излагане на правнорелевантните факти на обвинението и на
изведените въз основа на тях съставомерните признаци на деянията, предмет
на обвинението, в първата част, обвинителния акт не отговаря на чл.246, ал.2
от НПК. Очевидно е, че отсъствието на посочената конкретика, ведно с
липсата на каквото и да било описание на фактическите действия, които
подсъдимата е извършвала, съществено затруднява възможността й да разбере
в какво е обвинена и накърнява правото й на защита.
Освен това, съобразно залегналото в Тълкувателно решение № 4 от
12.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСНК становище, чрез
използвания по чл.255, ал.1 и чл.255а, ал.1 от НК израз „избегне установяване
или плащане на данъчни задължения” се посочват престъпните последици от
тези престъпления, като в първата хипотеза поведението на дееца води до
неустановяване на данъчните задължения, а във втората - макар те да са
установени, поведението му води до препятстване на плащането им. Според
прокуратурата, в настоящият случай са настъпили и двата престъпни
5
резултата, но в обвинителният акт отсъства каквато и да е конкретика, как
приетото от прокуратурата за престъпно поведение на подс.П. е довело до
всяка от тези престъпни последици поотделно, които са част от обективния
състав на престъплението по чл.255 от НК. Посочено е само декларативно на
две места в акта на прокуратурата, че: „Обв. П. решила да избегне
установяването и плащането на дължими данъчни задължения за „М. П.“
ЕООД като укрие пълните доходи от получените парични постъпления,
вследствие търговската дейност на дружеството.“ и: „За да избегне
установяването и плащането на реално дължимия ДДС за "М. П." ЕООД, обв.
П. включвала в дневниците за покупки, респективно в справките-декларации
по ЗДДС фактури, по които е ползван пълен данъчен кредит, без тези фактури
да обективират реални сделки.“ Как обаче тези, така описани действия на
подс.П. са довели до настъпването на всеки от двата престъпни резултата, е
останало неизяснено.
Налице и друга съществена непълнота на обвинителния акт, касаеща
субективната страна на твърдяното престъпление. Прокурорът се задоволил
лаконично да посочи в заключение само, че обв. П., извършила описаното
престъпление при пряк умисъл, тъй като съзнавала общественоопасния му
характер, предвиждала общественоопасните последици и искала
настъпването им. Уточнил, че целта й била да се избегне плащането на
дължимите данъчни задължения. Съвсем схематично очертаната субективна
страна на състава на престъплението очевидно лишава подсъдимата от
възможност да разбере въз основа на какви факти е възприето такова
разбиране от обвинението, респ. да може да изложи свое становище и
ангажира доказателства, евентуално оборващи тезата на прокурора.
Установяването на елементите от субективната страна на деянието по
чл.255 от НК по необходимост налага проследяване и анализ на обективни
данни, въз основа които прокуратурата ясно да заяви дали подсъдимата е
съзнавала, че фактурираните доставки са били фиктивни и не са били
извършени от посочените доставчици, а отразената информация във
фактурите е била невярна именно поради липсата на доставка, както и че
въпреки това е използвала фактурите при водене на счетоводството и при
представяне на информация пред органите по приходите, което пък от своя
страна да е довело до осуетяване установяването на действителните
задължения по ЗДДС и тяхното заплащане. Няма спор, че изводите за такова
знание следва да почиват на обективна и проверена информация със
способите по НПК, каквито в конкретният случай отсъстват в обвинителния
акт.
Възражението на защитника, че е налице съществено процесуално
нарушение изразяващо се в липса на подписи на прокурора и печати на
прокуратурата върху всеки лист от обвинителният акт, съдът намира за
неоснователно. Процесуално изискване за такива реквизити върху
обвинителният акт отсъства. В същото време начинът на оформяне на акта
/наличие на титулна страница, обстоятелствена част, заключителна част и
6
приложение, ясно проследимо поредно номериране на всяка страница и
подпис в заключителната част и на приложението/ в достатъчна степен
гарантират целостта на същия и изключват съмнението негов автор да е друго
лице или да са внасяни или изземвани листи от същия.
Съдът намира становището на защитника, че мястото на извършване на
престъплението, в което е обвинена подс.П. не е посочено достатъчно пълно и
ясно и това съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила,
за неоснователно. В обвинителният акт прокурорът е посочил, че
престъплението е извършено в гр.Русе, както и, че процесните документи са
ползвани пред ТД НАП Варна Офис Русе, което не е нито непълнота на
обвинителният акт, нито противоречие между обстоятелствената и
заключителната му част, поради което и не представлява допуснато
процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на
подсъдимата.
Съдът споделя становището на защитника, че в заглавната част на
приложението към обвинителният акт прокурора се е позовал на
несъществуваща правна норма, но това обстоятелство по никакъв начин не би
могло да бъде оценено като процесуално нарушение, още по-малко
съществено, тъй като не е годно да окаже каквото и да е отрицателно
въздействие върху правата на страните в производството.
По изложените съображения Съдът намира, че действително са налице
основанията на чл.249, ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура Русе.
При този изход на делото, по останалите въпроси на чл.248, ал.1 от НПК,
към настоящият момент не следва да бъде вземано отношение.
Поради изложеното и на основание чл.248, ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 НПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДЕЛОТО е подсъдно на Окръжен съд Русе.
НЕ СА НАЛИЦЕ предпоставки за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 367/2023г. по описа
на Окръжен съд Русе.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура Русе, за отстраняване на
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, при
съобразяване на мотивите на настоящото Определение.
7
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта му по чл.248, ал.1, т.3 от НПК подлежи на
обжалване и/или протестиране по реда на Глава 22 от НПК - в 7-дневен срок
от днес пред Апелативен съд – Велико Търново, на основание чл. 249, ал. 3 от
НПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото след изтичане на срока по чл.248а, ал.1 от НПК
на Апелативен съд – Велико Търново съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3,
пр. посл. от НПК, при постъпване на жалба и/или протест от страните в
процеса.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8