№ 364
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100512384 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.463 ГПК.
С жалба вх.№ 9504/27.08.2021 г. С.С. Б. обжалва действията на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ А.Б. с рег.№ 850 на КЧСИ по изп.дело № 20218500400235 и изп.дело №
20218500400263, изразяващи се в извършено по тези съединени дела разпределение по
протокол от 24.08.2021 г.
В жалбата се твърди, че направеното разпределение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като в протокола от 24.08.2021 г. жалбоподателят е вписан в
списъка на взискателите, но не е отразена наложената в полза на същия първа по ред
възбрана чрез ЧСИ Н.М., рег.№ 841 по изп.дело № 20208410402376/2020 г., вписана върху
апартамент № 1 на ул.“****, с идентификатор 68134.203.232.1.1 в АВ с вх.рег.№
38553/20.07.2020 г., том 8, акт № 248, като се поддържа, че разпределението не изпълнява
разпоредбата на чл.460 ГПК, а именно: след удовлетворяване на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, остатъкът следва да се разпредели
между другите вземания по съразмерност, както и че на жалбоподателя не са признати
правата му по чл.457 ГПК. Наведени са доводи и че съдебният изпълнител, въпреки че е
съединил делата, не е съобразил при разпределението, че изпълнителните дела са съединени
не само поради съвпадение на взискателя, длъжниците, но и поради обстоятелствата, че
черпят права от едно и също основание на вземането, а именно: и по двете съединени дела
вземането на „ПИБ“ АД произтича от един и същ договор № 000LD-S-000941/21.12.2016 г. и
анекси от 17.07.2019 г. и 10.04.2020 г. и обща ипотека, вписана в АВ с вх.№ 68934, акт 34 от
19.10.2017 г.; че независимо, че са издадени няколко изпълнителни листа, вземането се
1
основава на един договор и обща ипотека и поради това следва да бъде разглеждано общо.
Отразено е и че при реализиране на публичните продажби на двата обезпечаващи кредита
апартамента на 26.07.2021 г., всеки от тях е продаден за различна сума, която ЧСИ
обединява и прави разпределение, като погрешно и несправедливо разпределя напълно
сумата само от едната продан и оставя неразпределена сумата от втората продан, като по
този начин се толерира един от присъединените кредитори и жалбоподателят е увреден,
предвид това че са му разпределени само разноски за присъединяване, въпреки, че той е
единственият с вписана възбрана, първа по ред след ипотеката на взискателя „ПИБ“ АД.
Жалбоподателят поддържа и че според него при съединени изпълнителни дела, черпещи
права от един и същ договор и една обща ипотека, ЧСИ следва да разпредели
пропорционално събраната сума от двата търга и след удовлетворяване на ипотекарния
кредитор останалата сума да остави за разпределение между присъединените взискатели,
като се релевират съображения и че при атакуваното разпределение ЧСИ не е съобразил и
практиката на съдилищата, според която кредиторите с наложени запори/възбрани по
изпълнителни дела са присъединени по право /без да е необходима изрична молба от тях/ на
по-силно основание от тези, в чиято полза е постановена обезпечителна мярка /т.5 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 263676/04.06.2021 г.
по гр.д.№ 4612/2021 г. на СГС/.
Моли съда да отмени извършеното разпределение с протокол от 24.08.2021 г. по
съединени дела – изп.дело № 20218500400235 и изп.дело № 20218500400263 по описа на
ЧСИ А.Б., рег.№ 850 на КЧСИ, и в съответствие с чл.136 ЗЗД – да се произнесе по същество.
Ответникът по жалбата – „Първа Инвестиционна банка“ АД, гр.София в подадените
от нея писмени възражения по чл.436, ал.3 ГПК счита същата за неоснователна. Инвокира
аргументи, че двете изпълнителни дела са образувани по изпълнителни листове, издадени
въз основа на постановени заповеди за изпълнение на парични задължения въз основа на
документ по чл.417 ГПК по различни договори: извлечение от сметка по договор за кредит
№ 000LD-S-001011/13.10.2017 г., изменен с анекс № 1/17.07.2019 г. и анекс № 2/10.04.2020
г. – по изп.дело № 20218500400235 и извлечение от сметка по договор за кредит № 000LD-
S-000941/21.12.2016 г., изменен с анекс № 1/17.07.2019 г. и № 2/10.04.2020 г. – по изп.дело
№ 20218500400263, вземанията по които са обезпечени с учредени договорни ипотеки върху
различни недвижими имоти, както и че изп.дело № 20218500400263 е присъединено към
изп.дело № 20218500400235 поради пълния идентитет между страните. Сочи и че е
извършена продажба на двата имота, които обезпечават задълженията по договор № 000LD-
S-001011/13.10.2017 г. с измененията на същия, за които е учредена договорна ипотека с
нотариален акт № 38, том ІV, рег.№ 6419, дело № 304/2017 г. на нотариус Д.Ж., вписан в СВ
гр.София с вх.рег.№ 68934, акт 34, том ХХХІІ, дело № 49586 – апартамент № 1 и апартамент
№ 2, находящи се в гр.София в жилищната сграда на ул.****; че продажбата цена на двете
обезпечения е достатъчна за пълното погасяване на вземанията на банката по изп.дело №
20218500400235, като за остатъка от цената, надхвърляща дълга към нея, съдебният
изпълнител е направил коректно разпределение, съгласно правилата на чл.136 ЗЗД, като са
взети предвид всички привилегии на кредиторите, в т.ч. и първата по ред възбрана на
2
присъединения взискател Ст. Б., като поддържа и че законът не слага поредност на това, ако
бъдат осребрени няколко обезпечения за конкретно вземане, сумата по кое от тях да се
разпределя първа. Предвид изложеното счита разпределението за правилно и
законосъобразно и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждането
на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – „С.Ф.Г.“ ЕООД, гр.Пловдив в депозирани от него писмени
възражения по чл.436, ал.3 ГПК навежда твърдения, че инвокираните от жалбоподателя Ст.
Б. оплаквания са неоснователни, предвид това че последният е включен в разпределението в
качеството му на присъединен взискател на основание чл.456 ГПК, в който смисъл правата
му са зачетени, като обстоятелството дали даден взискател ще бъде присъединен въз основа
на чл.456 ГПК /с представяне на изпълнителен лист или удостоверение за присъединяване/
или въз основа на чл.459 ГПК /въз основа на вписана в полза на кредитора възбрана/ е без
правно значение, тъй като правният резултат е един и същ. Релевират се съждения, че не
могат да бъдат споделени заявените в жалбата доводи за неправилност на разпределението в
частта на разпределените в полза на „Първа Инвестиционна банка“ АД суми, предвид че
ипотечното право е неделимо, като се поддържа и че правилно съдебният изпълнител е
оставил неразпределена сумата от 237 842,80 лева, който остатък следва да се разпредели
между хирографарните кредитори, предвид това, че „С.Ф.Г.“ ЕООД, който е присъединен
като взискател на основание чл.459, ал.1 ГПК въз основа на вписани в полза на дружеството
два броя обезпечителни възбрани, в които не е посочен размерът на обезпечените вземания,
по аргумент на чл.459, ал.1, изр.3 ГПК остатъкът следва да се разпредели по съразмерност
след представяне от страна на „С.Ф.Г.“ ЕООД на влязло в сила в негова полза решение по
чл.135 ЗЗД, както и оригинал на изпълнителен лист, респ. удостоверение за присъединяване
по чл.456 ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Възражения от останалите насрещни страни по жалбата: Столична община,
„С.М.Е.“ АД, „М.Д.“ ООД, И.Н. Н., М.П. Н., Д.Г. К., К.Д. К.а, НАП и „Банка ДСК“ ЕАД не
са постъпили в срока по чл.436, ал.3 ГПК.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ А.Б. с рег.№ 850 на КЧСИ по реда на
чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че при извършеното разпределение съдебният изпълнител е
съобразил законовите изисквания за погасяване на вземанията, когато постъпилата сума не е
достатъчна да покрие всички задължения, съобразно нормата на чл.136 ГПК и чл.460, изр.2
ГПК.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.462, ал.2 ГПК, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.460 ГПК, ако събраната сума по изпълнителното дело е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, каквато е и конкретната хипотеза,
съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане
на вземания, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се
3
разпределя между другите вземания съразмерно. В нормата на чл.136 ЗЗД законодателят е
регламентирал материята във връзка с привилегиите, като в ал.1 на същата норма е
предвидено, че с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, се
ползват следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение, както и за исковете по чл.134 и чл.135 – от стойността на имота, за който са
направени, спрямо кредиторите, които са ползват от тези разноски; 2. вземанията на
държавата за данъци върху определен имот – от стойността на този имот, както и
вземанията, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по
концесионни договори, 3. вземания, обезпечени със залог или ипотека – от стойността на
заложените или ипотекирани имоти, 4. вземания, заради които се упражнява право на
задържане – от стойността на задържаните имоти, като ако това вземане произтича от
разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди
вземанията по т.3, 5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови
отношения и вземания за издръжка и 6. вземания на държавата, освен тия за глоби, като с
оглед новелата на ал.2 на чл.136 ЗЗД – вземанията по т.5 и т.6 се удовлетворяват
предпочтително от цялото имущество на длъжника. Вземанията с еднакъв ред се
удовлетворяват съразмерно с оглед правилото на чл.136, ал.3 ЗЗД, а съгласно чл.136, ал.4
ЗЗД – освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща
лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за
годината, която го предхожда. Безспорно е в производството, че в дадения казус не са
налице вземания от четвърти и пети ред на чл.136, ал.1 ЗЗД, както и договорната ипотека,
учредена с нотариален акт № 38, том ІV, рег.№ 6419, дело № 304/2017 г., върху
недвижимите имоти: апартамент № 1 и апартамент № 2, находящи се в гр.София в
жилищната сграда на ул.****, ъгъла с ул.”Шандор Петьофи”, за обезпечение на вземанията
на „Първа Инвестиционна банка” АД по договор за кредит № 000LD-S-001011/13.10.2017 г.,
изменен с анекс № 1/17.07.2019 г. и анекс № 2/10.04. 2020 г., е вписана в СВ гр.София с
вх.рег.№ 68934, акт 34, том ХХХІІ, дело 49586 на 19.10.2017 г. – преди вписването на
изпълнителната и обезпечителните възбрани на присъединените кредитори – Ст. Б. и
„С.Ф.Г.” ЕООД през 2020 г. и 2021 г.
С атакуваните действия, обективирани в протокол за разпределение от 24.08.2021 г.,
е извършено разпределение на постъпилите суми от проведената публична продан на два
недвижими имоти – апартамент № 1, находящ се в гр.София, район „Красно село”, в
жилищната сграда на ул.****, ъгъла с ул.”Шандор Петьофи”, с идентификатор
68134.203.232.1.1 и апартамент № 2, находящ се в гр.София, район „Красно село”, в
жилищната сграда на ул.****, ъгъла с ул.”Шандор Петьофи”, с идентификатор
68134.203.232.1.2, възлизащи съответно в размери от 505 008,00 лева и 343 144,00 лева, са
разпределена по пера, както следва: А. по изп.дело № 20218500400235: 1. по реда на чл.136,
ал. 1, т.1 ЗЗД – такси и разноски по изпълнителното дело в полза на ЧСИ на обща стойност
от 6 574,39 лева /по т.5, т.13 и т.26 ТТРЗЧСИ/; разноски по изпълнението в полза на „Първа
Инвестиционна банка” АД – 10 271,80 лева /по т.1, т.5, т.10, т.20 и т.31 ТТРЗЧСИ/ и
разноски по изпълнението в полза на С.С. Б. – 60,00 лева /т.11 ТТРЗЧСИ/; 2. по реда на
4
чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД – задължения за данък върху недвижимия имот по сметка Столична
община на обща стойност 458,89 лева и 3. остатъкът – по реда на чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД за
погасяване на част от вземанията на ипотекарния кредитор „Първа Инвестиционна банка”
АД по изпълнителен лист от 07.05. 2021 г. на СРС, ГО, 138 състав, възлизащи общо в размер
на 579 774,15 лева – сумата 484 504,92 леващ и Б. по изп.дело № 20218500400263: 1. по реда
на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД – такси и разноски по изпълнителното дело в полза на ЧСИ на обща
стойност от 9 531,29 лева /по т.5, т.13 и т.26 ТТРЗЧСИ/; разноски по изпълнението в полза
на „Първа Инвестиционна банка” АД – 3 466,17 лева /по т.1, т.5, т.10, т.20 и т.31 ТТРЗЧСИ/
и разноски по изпълнението в полза на С.С. Б. – 60,00 лева /т.11 ТТРЗЧСИ/; 2. по реда на
чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД – задължения за данък върху недвижимия имот по сметка Столична
община на обща стойност 112,51 лева; 3. по реда на чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД – за погасяване на
останалата част от вземанията на ипотекарния кредитор „Първа Инвестиционна банка” АД
по изпълнителен лист от 07.05. 2021 г. на СРС, ГО, 138 състав – 95 269,23 лева и 4.
неразпределен остатък от 237 824,80 лева на основание чл.459, ал.1, изр.2 ГПК, предвид
това че присъединеният взискател „С.Ф.Г.“ ЕООД, за чиито вземания на 13.04.2021 г. е
вписана възбрана върху апартамент № 2, с идентификатор 68134.203.232.1.2, въз основа на
допуснато в негова полза обезпечение, не е представил изпълнителен лист, са извършени в
съответствие с установените за това процесуални правила и императивни материалноправни
норми.
Правилно е определен кръгът на взискателите, които следва да бъдат включени в
разпределението; вземанията, подлежащи на удовлетворяване; редът за удовлетворяването
им и сумата, която се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях.
Поради недостатъчност на същата за удовлетворяване на всички взискатели, е приложена
разпоредбата на чл. 460 ГПК, а конкретният ред за удовлетворяване на вземанията е
определен съобразно установените в чл.136 ЗЗД привилегии.
Във връзка с инвокираните в жалбата оплаквания съдебният състав намира
следното:
Действително в обстоятелствената част на протокола за разпределението на
получената сума при публичната продан по изп.дело № 20218500400235 на апартамент № 1,
находящ се в гр.София, на ул.“****, с идентификатор 68134.203.232.1.1, по отношение на
присъединения взискател Ст. Б. е отразено, че е без вписана възбрана, а обективно такава е
била вписана чрез ЧСИ Н.М., рег.№ 841 по изп.дело № 20208410402376 в АВ с вх.рег.№
38553/20.07.2020 г., том 8, акт № 248, но това обстоятелство, както и обстоятелството на
какво основание е посочено от ЧСИ, че жалбоподателят Ст. Б. се явява присъединен
взискател по това изпълнително дело /чл.456 ГПК или чл.457 ГПК/, са неотносими към
законосъобразността на извършеното разпределение, тъй като същите по никакъв начин не
се отразяват на правилността на изчисленията и отнасянето на определените суми към
съответните редове на чл.136, ал.1, т.1 – т.3 ЗЗД. Сумата от проданта на визирания
недвижим имот не е достатъчна да покрие всички вземания на ипотекарния кредитор по
договор за кредит № 000LD-S-001011/13.10.2017 г., които са с привилегия по чл.136, ал.1,
т.3 ЗЗД, въз основа на вписаната на 19.10.2017 г. договорна ипотека, с оглед на което не е
5
налице остатък, който да подлежи на разпределение между присъединилите се кредитори, в
т.ч. и жалбоподателят.
Неоснователни са и доводите в жалбата, че дългът спрямо „Първа Инвестиционна
банка“ АД е един и че банката черпи права от едно и също основание на вземането – и по
двете съединени дела вземането й произтича от един и същ договор № 000LD-S-
000941/21.12.2016 г. с анекси от 17.07.2019 г. и 10.04.2020 г. към него и обща ипотека,
вписана в СВ гр.София с вх.№ 68934, акт 34 от 19.10.2017 г. Съгласно данните от
приложените по двете присъединени дела изпълнителни листове и заповеди за изпълнение
на парични задължения по чл.417 ГПК, същите са издадени въз основа на извлечения от
счетоводни книги по различни договори: вземанията по изпълнителния лист от 07.05.2021 г.
по изп.дело № 20218500400235 произтичат от договор № 000LD-S-001011/13.10.2017 г.,
изменен с анекс № 1/17.07.2019 г. и анекс № 2/10.04.2020 г., обезпечени с договорна
ипотека, учредена с нотариален акт № 38, том ІV, рег.№ 6419, дело № 304/2017 г., вписан в
СВ гр.София с вх.рег.№ 68934, акт 34, том ХХХІІ, дело 49586 върху недвижими имоти:
апартамент № 1 и апартамент № 2, находящи се в гр.София в жилищната сграда на ул.****,
а тези по изпълнителния лист от 20.04.2021 г. по изп.дело № 20218500400263 – произтичат
от договор за кредит № 000LD-S-000941/21.12.2016 г., изменен с анекс № 1/17.07.2019 г. и
№ 2/10.04.2020 г., като същите са обезпечени с договорна ипотека, учредена с нотариален
акт № 18, том ІІІ, рег.№ 6051, дело № 204/2016 г. по описа на нотариус Д.Ж., вписан в СВ
гр.София с вх.рег.№ 82383/21.12.2016 г., акт 120, том ХХХІІ, дело № 60261 върху недвижим
имот: апартамент № 3, находящ се в гр.София, кв.“Гео Милев“, ул.“22-ри септември“ № 12-
14.
Необосновани са и доводите на жалбоподателя, че съдебният изпълнител погрешно и
несправедливо е разпределил напълно сумата само от едната продан и че същият е следвало
да разпредели пропорционално събраната от двата търга сума за удовлетворяване на
ипотекарния кредитор. Правата на предпочтително удовлетворяване по чл.136, ал.1 ЗЗД
относно получените суми от публичната продан на двата недвижими имота в случая са
различни, така както и разноските, извършени във връзка с принудителното изпълнение по
отношение на тези имоти, поради което законосъобразно разпределението е било направено
поотделно за всяка една от събраните суми. За да обоснове този си извод съдът взе предвид
и обстоятелствата, че по всяко от двете изпълнителни дела първоначалният взискател
„Първа Инвестиционна банка“ АД е заявил различни изпълнителни способи за
удовлетворяване на вземанията му по двата договора за кредит с различни обезпечения,
както и по аргумент на нормата на чл.457, ал.2 ГПК извър-шените до присъединяването
изпълнителни действия обвързват присъединилият се взискател.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното разпределение
се явява законосъобразно, с оглед на което подадената срещу него жалба следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от горното, Съдът
6
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.С. Б. с вх.№ 9504/27. 08.2021 г. по
сигнатурата на ЧСИ А.Б. с рег.№ 850 на КЧСИ срещу извършеното разпределение по
протокол от 24.08.2021 г. по изп.дело № 20218500400235 и присъединеното към него
изп.дело № 20218500400263, като неоснователна.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7