№ 59
гр. Враца, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. И.а
Членове:Ана Б. Ангелова-Методиева
Евгени Б.ов Ангелов
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20251400600073 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ, чл.313 и сл. от НПК.
С присъда № 51/11.11.2024 г., постановена по НЧХД № 550/2024 г. по описа на
Районен съд-Враца, ІІІ наказателен състав, подсъдимия Н. П. Н. е признат за
невиновен в това на 27.03.2024 г., около 12.30 часа в с.*** да е причинил на Б. К. И.
лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядане на лява
предмишница и оток на ляво коляно, поради което и на основание чл.304 от НПК е
оправдан по повдигнатото частно обвинение за извършено престъпление по чл.130,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
С присъдата са оставени без уважение предявените от частния тъжител Б. И.
против подсъдимия Н. Н. граждански искове за сумата от 20000 лева, неимуществени
вреди и за сумата от 50 лева-имуществени вреди, претърпени от деянието по чл.130,
ал.2 от НК, като неоснователни и недоказани.
На основание чл.189, ал.3 от НПК частният тъжител Б. И. е осъден да заплати на
подсъдимия Н. Н. направените от него разноски по делото в размер на 1000 лева,
възнаграждение за защитник.
Срещу постановената присъда на 25.11.2024 г. е подадена въззивна жалба от
частния тъжител Б. К. И., в която се описва единствено съдържанието на обжалвания
съдебен акт с лаконичен довод, че "виновният е бил оправдан, а пострадалият осъден".
1
Изрично се подчертава, че жалбата е изготвена преди написване на мотивите към
присъдата, като след запознаване с тях ще бъде допълнена.
Първоначално въз основа на така депозираната въззивна жалба е образувано
ВНЧХД № 7/2025 г. по описа на ОС-Враца. С определение № 13/08.01.2025 г.
въззивният съд е прекратил съдебното производство по ВНЧХД № 7/2025 г. и е върнал
делото на РС-Враца за изпълнение на процедурата по чл.323, ал.1, т.1 от НПК, тъй
като въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл.320, ал.1 от НПК.
В изпълнение на процедурата по чл.323, ал.1, т.1 от НПК, в указания срок, е
депозирано допълнение към въззивната жалба, в което нередовностите са отстранени,
като са конкретизирани неизяснените обстоятелства и е посочено искането към
въззивния съд. Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил превратна оценка
на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като тенденциозно и
неправилно е тълкувал същите в полза на подсъдимия. Същевременно изцяло са
игнорирани доказателства, подкрепящи изложените в тъжбата твърдения за нанесен на
тъжителя побой от страна на подсъдимия, в частност приложените по делото запис с
обаждане на тел.112 и постановление на РП-Враца за отказ да се образува наказателно
производство от 17.05.2024 г. Поддържа се също така, че по делото не е разпитан
кмета на с.***, който е бил запознат с процесния конфликт, тъй като в неговия кабинет
е била проведена среща на страните със служители на РУ-Враца, като се прави
доказателствено искане същият да бъде разпитан като свидетел пред въззивния съд.
При тези доводи се иска оправдателната присъда да бъде отменена, като подсъдимият
Н. бъде признат за виновен и осъден за причинена на тъжителя Б. И. лека телесна
повреда по чл.130, ал.2 от НК.
С определение № 69/17.02.2025 г. по реда на чл.327 от НПК въззивният съдебен
състав е приел, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо
събиране на доказателства във въззивното производство. Оставил е без уважение
искането за разпит като свидетел на кмета на селото, приемайки, че за същите
обстоятелства по делото са събрани други гласни доказателства, чрез подробен и
пълноценен разпит на двамата полицейски служители, извършили проверка по случая.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния тъжител- адв.Г.
А., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Изразява недоволство от
атакуваната присъда, определяйки я за неправилна, необективна, тенденциозна и
несправедлива по изложените в допълнението към въззивната жалба доводи и
съображения. Моли въззивният съд да упражни правомощията си и изцяло да я
отмени.
Частният тъжител Б. И. изцяло се солидаризира с казаното от повереника си.
Защитникът на подсъдимия - адв.Г. З., приема, че подадената въззивна жалба е
неоснователна, а присъдата на първостепенния съд - правилна и законосъобразна,
поради което моли да бъде изцяло потвърдена. Приема за правилен направения от
2
районния съд анализ на доказателствата, като споделя изводите за недоказаност на
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение.
Подсъдимият Н. Н. не се явява в съдебно заседание и не заявява становище по
въззивната жалба.
Окръжен съд-Враца, като прецени изложените в жалбата и допълнението към
нея доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намира за
установено следното:
Жалбата е неоснователна.
За да постанови присъдата си РС-Враца е събрал необходимите доказателства и
доказателствени средства, а именно: гласни: показанията на свидетелите С. Т. П., Т. Б.
К., С. Н. Н., Н. Т. Н., И. Р. К., И. Н. Н., както и обясненията на подсъдимия Н. П. Н.;
писмени: съдебномедицинско удостоверение № 83/28.03.2024 г., постановление за
отказ да се образува наказателно производство на РП-Враца, прокурорска преписка №
3394/2024 г. по описа на РП-Враца, характеристични данни за подсъдимия и частния
тъжител, справки за съдимост на подсъдимия и частния тъжител, медицински
документи на името на Б. И., копия от договори за аренда; способите за събиране на
доказателства: съдебномедицинска експертиза по писмени данни.
Въз основа на анализа на доказателствата и доказателствените средства
първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Частният тъжител и подсъдимият са от едно и също населено място - с.***,
обл.Враца, и се познават. Двамата имали неуредени финансови взаимоотношения във
връзка с добити и незаплатени дърва. На 27.03.2024 г. тъжителят се намирал в дома си
в с.***. Към обяд бил посетен от св.С. П., който му поискал нафта, ако има в повече.
Докато двамата разговаряли, при тъжителя дошъл и подсъдимият Н. П.. Поводът за
посещението отново били неуредените финансови въпроси, като подсъдимият си искал
парите от тъжителя. Между тях възникнал словесен спор. Тъжителят поддържал, че не
дължи пари на подсъдимия, и че последният не разполага с никакви документи за
това. Ядосан, подсъдимият П. взел дървена прът (пръчка) от земята и го размахал
срещу тъжителя, с предупреждение, че ще го бие, докато не му върне дължимите пари.
Свидетелят С. П. се намесил и прекратил конфликта между тях. Влизайки в двора на
тъжителя подсъдимият извикал силно на тъжителя да се обърне. Тъжителят се
стреснал и се обърнал рязко. Държал в дясната си ръка кофа. Обръщайки се внезапно,
тъжителят загубил равновесие, политнал и паднал, като се ударил отдясно в
циментовата ограда на двора и паднал на земята наляво. Когато тъжителят се
изправил, подсъдимият забелязал, че има охлузване по лявата ръка. След като се
прибрал вкъщи забелязал, че и самият той е с петна от кръв по ризата си. По същото
време в двора на тъжителя се намирал и неговият син-св.Т. К., който поправял
трактора си, и бил легнал под него.
3
След като се ударил в оградата, тъжителят започнал да вика, че подсъдимият го
е пребил, и в негово присъствие се обадил на телефон 112, като съобщил, че му е
нанесен побой от същия. Тъжителят и подсъдимият се придвижили навътре в двора и
се доближили до сина на тъжителя. Подсъдимият уведомил сина, че неговият баща му
дължи пари, на което тъжителят заявил, че не му дължи и, че подсъдимия не разполага
с никакви доказателства за това. Синът на тъжителя - св.Т. К., помолил и двамата да
напуснат двора и да не го безпокоят. Във връзка с подадения сигнал на тел.112,
местопроизшествието било посетено от двама полицейски служители-св.С. Н. и св.Н.
Н., които снели сведения от тъжителя, подсъдимия и св.С. П. в сградата на кметството.
Във връзка със случая била образувана преписка №3394/2024 г. по описа на РП-Враца,
завършила с отказ да се образува наказателно производство, тъй като не са налице
данни за извършено престъпление от общ характер.
След получаване на постановлението на РП-Враца, тъжителят Б. И. депозирал
тъжба пред РС-Враца, като било образувано настоящото НЧХ дело.
От заключението на назначената по делото СМЕ се установява, че според
медицинските документи Б. И. е получил охлузвания и кръвонасядане на лява
предмишница; оток на ляво коляно, които по механизъм отговарят да бъдат получени
от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време,
посочени в тъжбата. Допълнително в съдебно заседание пред районния съд експертът
е пояснил, че описаните наранявания е възможно да се получат и от удар при падане
върху циментова плътна ограда, което може да бъде реализирано при залитане и
падане върху някаква неравна плоска повърхност.
Въззивната инстанция напълно възприема изложената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, като намира, че същата вярно и точно интерпретира на
събрания по делото доказателствен материал.
Възприетите от първата инстанция фактически положения относно липсата на
доказателства, от които да се направи категоричен извод, че подсъдимият е автор на
деянието, описано в тъжбата, са правилно установени. При съвкупната оценка на
събраните доказателствени материали не са допуснати логически грешки. Съдът е
анализирал свидетелските показания, писмените доказателства, заключението на
приетата по делото съдебномедицинска експертиза и устните разяснения на експерта-
медик и е обосновал подробни съображения кои от тях кредитира и кои не и защо. В
този смисъл се явяват неоснователни твърденията на повереника за неправилна оценка
на събраните доказателствени източници и за превратното им тълкуване. Според
проверяващата инстанция РС-Враца е направил задълбочен и всестранен анализ на
всички събрани по делото доказателства и е изложил аргументи досежно
относимостта на всяко от тях поотделно и в съвкупност с останалите към формираното
от съда вътрешно убеждение относно приетата за установена фактическа обстановка и
изградените въз основа на нея правни изводи.
4
Противно на твърденията в жалбата, в мотивите на първостепенния съд
не е допуснато превратно тълкуване на събраните доказателства, но съобразно
изискванията на чл.314 от НПК, настоящият състав следва да допълни следното:
По делото относно главния факт, подлежащ на доказване-нанесъл ли е удари
подсъдимият на тъжителя на инкриминираната дата 27.03.2024 г. и какъв е механизма
на осъществяването им, са събрани непротиворечиви гласни доказателствени
средства-показанията на свидетелите-очевидци С. П. и Т. К. (син на частния тъжител),
които на инкриминираната дата не са възприели подсъдимият да е нанасял удари с
дървен прът или с ръце по главата и краката на тъжителя. Въззивната инстанция
напълно споделя направената от първия съд преценка за достоверност и обективност
на показанията на посочените свидетели, както и липсата на тенденциозност в тях,
независимо, че втория свидетел е син на тъжителя, тъй като същите добросъвестно
споделят своите лични възприятия от инкриминирания инцидент. Този състав не счита
за необходимо да възпроизвежда в цялост техните показания, доколкото това е сторено
изключително подробно от първоинстанционния съд, нито да преповтаря мотивите на
съда в тази насока. Нужно е само да се посочи, че по отношение на релевантните за
предмета на доказване факти, посочените гласни доказателствени източници са
еднопосочни и безпротиворечиви, като чрез тях категорично се установява
възникналия конфликт на инкриминираното място и по инкриминираното време,
изразяващ се в словесен спор на висок тон по повод на неуредени финансови
отношения, но не и удари с дървен прът или с ръка от страна на подсъдимия по главата
и краката на тъжителя. Установеното от тези свидетели кореспондира с показанията на
свидетелите Н. и Н.-полицейски служители, посетили сигнала, които са снели
сведения за конфликта от тъжителя, подсъдимия и свидетеля-очевидец С. П.. И
двамата са категорични, че въпреки твърденията на частния тъжител за нанесен му
побой от страна на подсъдимия с дървена тояга, същият нямал видими следи от
насилие върху себе си, като св.Н. е уточнил, че е видял единствено следи от охлузване
по ръката му. Коментираните показания кореспондират и с устните пояснения на
експерта, изготвил СМЕ, относно механизма на описаните наранявания при тъжителя,
съгласно които е възможно да се получат и от удар при падане върху циментова
плътна ограда, което може да бъде реализирано при залитане и падане върху някаква
неравна плоска повърхност, какъвто механизъм се установява от обясненията на
подсъдимия.
Аналогично на първия съд, настоящата съдебна инстанция кредитира и
показанията на св.И. К., който няма преки възприятия относно разразилия се между
подсъдимия и частния тъжител спор, но свидетелства за конфликтния характер на Б.
И. и за това, че е човек, който „с всеки се е скарал и с всеки се е съдил“. Изнесените от
този свидетел данни за характера и личността на тъжителя намират доказателствена
опора в показанията на св.Н. Н. и в данните, отразени в удостоверението, издадено от
5
кварталния отговорник, според които тъжителят не се ползва с добро име в селото,
заядлив и раздразнителен.
В обобщение, въззивният съд изцяло възприема становището на първия съд, че
от свидетелските показания не се установяват никакви факти от обективната
действителност, доказващи авторството на процесното деяние, описано в тъжбата.
Този извод не се променя от показанията на св.И. Н., който неопределено е посочил, че
е чул за някакъв побой, след който тъжителят бил с влошено здравословно състояние
и му е била направена операция на очите. Доколкото този свидетел не е очевидец и не
съобщава никакви конкретни данни за инцидента, като информацията за извършена
офталмологична интервенция на тъжителя няма никакво отношение към
поддържаните в тъжбата увреждания, то неговите показания не биха могли да бъдат
надежден и обективен доказателствен източник.
Районният съд подробно е обсъдил и обясненията на подсъдимия Н. Н.,
отчитайки двояката им същност - на средство за защита и доказателствено средство, и
е изложил убедителни съображения защо следва да бъдат кредитирани. Внимателният
прочит на заявеното от него по отношение на възникналия конфликт с тъжителя на
инкриминираната дата и място, отричайки да му е нанасял удари, мотивира и
въззивният съд да го приеме за достоверно, тъй като не само, че не се оборва от
останалите доказателствени източници, но и кореспондира с показанията на
разпитаните по делото свидетели. Освен това заявеното от него за начина, по който
частният тъжител е получил нараняванията се потвърждава и от устните пояснения на
експерта, изготвил СМЕ.
Адекватно са ценени от първия съд приложените по делото писмени
доказателства - СМУ № 83/28.03.2024 г., постановление за отказ да се образува
наказателно производство на РП-Враца, прокурорска преписка № 3394/2024 г. по
описа на РП-Враца, характеристични данни за подсъдимия и частния тъжител, справки
за съдимост на подсъдимия и частния тъжител, медицински документи на името на Б.
И.. Същите обаче не установяват и не подкрепят фактите, твърдени в частната тъжба,
за извършено деяние от страна на подсъдимия спрямо телесния интегритет на частния
тъжител. В този аспект изцяло несъстоятелно е възражението на повереника, че
инкриминираното престъпление и авторството му се доказвало от материалите по
приобщената прокурорска преписка, която макар и приключила с постановление за
отказ от образуването на досъдебно производство, е приела наличието на данни за
извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, което се преследва по частно-правен
път, и които доказателства са били изцяло игнорирани от първия съд. Изхождайки от
целта на предварителната проверка-събиране на достатъчно данни за извършено
престъпление, без да се извършват следствени действия, без да се събират
доказателства, като събраната информация няма процесуална стойност по настоящото
дело, в рамките на което е необходимо отново да се съберат и проверят чрез
6
предвидените в НПК способи годни доказателства, с основание първият съд е приел,
че постановлението за отказ да се образува наказателно производство не се ползва с
материална доказателствена сила и не е задължително за решаващия съд. В тази
връзка правилно е посочено, че повдигнатото с тъжбата частно обвинение подлежи на
доказване по общия ред, независимо от констатациите на прокурора, изложени в
постановлението.
Съдът кредитира и приетото по делото експертно заключение като обективно и
компетентно изготвено. Вярна е констатацията на районния съд, че същото макар да
установява медико-биологичните признаци на констатираните при тъжителя
увреждания, не доказва че са резултат от виновно и противоправно поведение на
подсъдимия. Напротив, съпоставяйки констатираните от експертизата охлузвания по
лява предмишница и устните пояснения на вещото лице и за друг възможен
механизъм на получаването им с показанията на свидетелите-очевидци и с
обясненията на подсъдимия, правилно е възприето от контролирания съд, че тези
увреждания са получени именно при съприкосновението на тъжителя с циментовата
ограда, в подкрепа на възприетата фактическа обстановка.
Адекватна е оценката на първия съд и на приложената по делото епикриза (л.83
от съдебното дело), като правилно е прието, че от нея не може да се направи
категоричен извод, че подутината на лявото коляно на тъжителя, диагностицирана като
"препателарен бурсит", е получена именно при процесния инцидент и е причина за
извършената му на 11.04.2024 г. оперативна интервенция. Този извод изцяло се
споделя и от въззивния съд, тъй като по делото липсват доказателства, че
първопричина за появата на това заболяване е именно увреждане, получено при
конфликта на 27.03.2024 г., като се има предвид и заявеното от св.Т. К.-син на
тъжителя, че баща му е бил бит от други лица около седмица след това и след този
побой е лежал в болница.
С оглед на гореизложеното, въззивният състав приема, че липсват
доказателства, от които по категоричен и несъмнен начин да се установи, че
подсъдимият Н. Н. е осъществил претендираното с частната тъжба престъпление по
чл.130, ал.2 от НК спрямо телесния интегритет на тъжителя Б. И., а именно на
27.03.2024 г., около 12.30 часа в с.*** да му е нанесъл удари с дървена тояга по главата
и краката, които да са довели до настъпване на съставомерен престъпен резултат.
Получените при инцидента увреждания не са пряка и непосредствена последица от
виновни и противоправни действия на подсъдимия, а са резултат от съприкосновение
на тъжителя с масивната ограда на двора, при което е получил охлузвания.
На следващо място, както първата инстанция, така и настоящата, счита че не е
допустимо постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението
по несъмнен начин в съответствие с изискванията на чл.303 от НПК. В този смисъл,
изводът на решаващия съд за недоказаност на обективните и субективните признаци
7
от възведения с частната тъжба престъпен състав е правилен. Той изцяло кореспондира
с доказателствата по делото, основан е на факти, установени по предвидения
процесуален ред, и е резултат от тяхната точна и цялостна оценка.
С оглед изложеното въззивният съд споделя изцяло преценката на
първоинстанционния такъв, че подсъдимият Н. Н. не е осъществил инкриминираното
деяние, поради което правилно е бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Обусловеността на гражданската претенция от изхода на наказателното
преследване е също правилно преценена от съда, който законосъобразно е приел, че
липсата на доказано авторство за извършеното престъпление от страна на подсъдимия
налага отхвърляне и на предявените искове за репариране на твърдените
неимуществени и имуществени вреди.
В заключение следва да се посочи, че при разглеждането на делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават
правата на някоя от страните по делото.
Възприемайки изцяло съображенията, изложени в мотивите към
първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция счете за неоснователни
доводите, изложени от повереника на тъжителя, за доказаност на обвинението, както и
за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, поради
което прие, че същата следва да бъде потвърдена, като правилна обоснована и
законосъобразна.
При този изход на делото пред въззивния съд и на основание чл.190, ал.1 от
НПК, тъжителят следва да заплати по сметка на ОС-Враца държавна такса в размер на
6 лева за инициираното пред настоящия съд производство.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, Врачански
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 51/11.11.2024 г., постановена по НЧХД № 550/2024
г. по описа на РС-Враца, ІІІ наказателен състав.
ОСЪЖДА частния тъжител Б. К. И., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Окръжен съд-Враца сумата от 6 (шест) лева, представляваща държавна такса за
инициираното въззивно производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9