Решение по дело №3068/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 248
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 10 март 2020 г.)
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20197040703068
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:248                                 17.02.2020г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         VІІ-ми състав

На четвърти февруари                                            две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор: Дарин Христов

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 3068 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по постъпила искова молба на Д.М.Р., ЕГН-**********, с адрес: ***, чрез адвокат М.С. от АК-Стара Загора, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас (ОДМВР-Бургас), ул.Хр.Ботев 46, ЕИК-*********, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 450 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 4586/2019г. на Районен съд - Бургас, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че за обжалване на наказателно постановление (НП) № 19-0769-004510/19.09.2019г. на началник-група в сектор Пътна полиция (ПП) при ОДМВР-Бургас, ищецът е ангажирал адвокат, който го е защищавал пред съда, за което му е заплатил възнаграждение. Това НП е било отменено от съда с решение по КНАХД № 4586/2019г., поради което позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г., претендира обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва. В съдебно заседание ищецът не се явява, но чрез редовно упълномощения от него адвокат М.С., поддържа исковата претенция и пледира за уважаването й. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по настоящото производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение, като представя списък.

Ответникът ОДМВР-Бургас, чрез пълномощника юрисконсулт Г.В., в представения отговор на исковата молба, оспорва иска по основание и размер. Счита, че в случая не се налице предпоставките за уважаване на иска, защото ищецът не доказал заплащането в брой на договореното адвокатско възнаграждение и разписката за това не е на бланка от договор за правна помощ на Висшия адвокатски съвет, а на лист който няма реквизитите на счетоводен документ. Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като се касае за изготвяне на жалба срещу НП и осъществяване на процесуално представителство в едно съдебно заседание, без фактическа и правна сложност на делото. В тази връзка, при основателност на иска, пледира за претенцията да бъде уважена в минималния размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави възражение за прекомерност и на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на иска и пледира за уважаването му.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С НП № 19-0769-004510/19.09.2019г., издадено от началник-група в сектор ПП при ОДМВР-Бургас, на ищеца Д.Р., за две нарушения – по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и по чл.147, ал.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания както следва: на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от шест месеца и на основание чл.185 от ЗДвП, глоба в размер на 20лв. Наказанията са за това, че на 23.07.2019г., около 11:00 часа в гр.Бургас, Летище Бургас, пред Терминал 1, бил водач на автобус Мерцедес 0 403 с рег.№ СА-6929-ТХ, собственост на „Берги Травел“ЕООД, ЕИК-*********, който престоявал в очакване на пътници и не е регистриран надлежния ред, а е бил с прекратена регистрация на 18.03.2019г. Освен това водачът не представил МПС на годишен технически преглед (ГТП).

Наказателното постановление е оспорено пред Районен съд - Бургас, за което е образувано НАХД № 4586/2019г. и с решение № 1417/19.11.2019г. (л.33) по него, районният съд е отменил НП. Срещу това решение не е била подавана касационна жалбата и то е влязло в сила на 12.12.2019г. Видно от административно-наказателното дело, жалбата която е поставила неговото начало е изготвена от пълномощника на жалбоподателя Р. – адвокат М.С., която го е представлява и при проведените две открити съдебни заседания пред районния съд. Същата е надлежно упълномощена съгласно представено пълномощно в два екземпляра по делото с еднакво съдържание (л.9 и 26), към което на една страница е изготвен и подписан от двете страни договор за правна защита и съдействие. В него е уговорено възнаграждение в размер на 450лв., за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой в деня на подписване на договора.

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Налице е отменено наказателно постановление относно наложени три административни наказания за две нарушения – две глоби и лишаване от право да се управлява МПС. На основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Следва да се отбележи, че с ДВ, бр.94 от 29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г., беше изменен чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), като с новата ал.3 от този член се предвиди, че в административно-наказателните съдебни производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Изменянето на реда за претендиране разноски в производствата по ЗАНН обаче е публикувано и влязло в сила след проведеното последно открито съдебно заседание по НАХД № 4586/2019г. на 05.11.2019г. и след постановяване на решение по него на 19.11.2019г., поради което както жалбоподателят Р., така и районният съд, не са могли да се възползват от него, респ. да го приложат. Последното предпоставя допустимост на предявения на 13.12.2019г. настоящ иск.

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено НП от началник-група в сектор ПП при ОДМВР-Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Бургас.

Областна дирекция на МВР-Бургас е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, към което е сектор Пътна полиция, съгласно чл.37, ал.4 от ЗМВР и чл.9, ал.1 от ПУДМВР. Съобразно чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.

Отмяната на НП в частта за наложените административни наказания – глоби и лишаване от право да се управлява МПС, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в случая трябва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, 2.Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Процесният договор не е изготвен на такава бланка, но той има същите реквизити, както и бланковите договори. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Видно от договора, уговорената сума за адвокатското възнаграждение е в размер на 450лв., като изрично е записано, че възнаграждението е и изплатено в брой. Начинът по който в договора за правна помощ е индивидуализиран предмета на защитата – изготвяне на жалба срещу НП № 19-0769-004510/19.09.2019г. и процесуално представителство, съчетано с конклудентното действие – представянето на този договор именно в хода на обжалването пред съда на това НП, не оставят никакви съмнения, че адвокатското възнаграждение от 450лв. е договорено и платено за защитата именно срещу това наказателно постановление, което е издадено от органите на Пътната полиция. Предвид изложеното, настоящият състав приема за доказано, че ищецът е заплатил уговореното с договора адвокатско възнаграждение.

Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Няма значение на какво основание е отменено НП – дали заради липса на осъществен състав на нарушение или поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Важен е резултатът постановен от съда, като при отмяна на НП не може да се счита, че е налице извършено нарушение, тъй като това не е установено с влязло в сила НП, а издаденото такова е отменено. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно решение е било отменено издадено срещу ищеца наказателно постановление. От този незаконосъобразен акт – отмененото НП, той е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на 450 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.

По отношение адвокатското възнаграждение и неговият размер във връзка с направеното възражение за прекомерност, тези разходи по оспорване на наказателното постановление пред съда са направени във връзка с извършения съдебен контрол за законосъобразност. Действително процесуалното представителство в производството по обжалване на наказателни постановления не е задължително, но след като ищецът се е възползвал от правото си на адвокатска помощ, то направените разноски за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като, ако не беше издадено наказателното постановление, лицето не би имало нужда, съответно не би заплатило адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г., постановено по т.д. № 2/2016г. на ВАС.

С оглед на изложеното, предявеният от Д.М.Р. иск за причинените му имуществени вреди се явява основателен, което налага уважаването му. Размерът на тази претенция не е прекомерен и искът следва да бъде уважен изцяло. Относно посочения договорен и заплатен размер от 450 лева, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7 от Раздел III „Възнаграждения по граждански и административни дела за една инстанция“ от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за подобни дела за една инстанция е 300лв. Следователно процесният размер на възнаграждението надвишава минималния с 50 %, но той не е прекомерен защото се касае за две нарушения, при едното от които е наложено и наказание лишаване от право да се управлява МПС, което пряко засяга професионалната дейност на ищеца като шофьор на автобус. По делото пред районния съд са се провели ефективно със събиране на доказателства, две открити съдебни заседания, а не какво твърди ответната страна само едно, като и в двете упълномощеният адвокат е участвал активно. По случая е било извършена и предварителна проверка от разследващите органи, видно от приложения отказ за образуване на досъдебно производство от 12.09.2019г. на прокурор при Районна прокуратура - Бургас, което го е усложнило допълнително, както от фактическа, така и от правна страна. В този ред на правните съждения категоричен е изводът, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева не е прекомерно и следва да бъде възстановено на ищеца в цялост.

След като е основателна основната искова претенция за присъждане на обезщетението, основателна се явява и претенцията за законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2019г. – датата на предявяването на иска, до окончателното изплащане. Началото на тази претенция е един ден след датата на която е влязло в сила решение № 1417/19.11.2019г. по КНАХД № 4586/2019г. на Районен съд - Бургас, с което е отменено НП. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началния момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Тази задължителна съдебна практика, макар да се отнася за индивидуалните административни актове, дава насока за преценка на началния момент на забавата при отмяната на наказателните постановления, а именно датата на която същите са отменени. В настоящия случай ищецът е избрал да предяви претенцията си за лихва в един по-късен момент, поради което следва да бъде зачетена неговата воля.

По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Ищецът е внесъл дължимата държавна такса в размер на 10лв. за образуване на настоящото производство. Заплатил е изцяло и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 350лв., съобразно представения списък за разноски (л.23) и договор за правна защита и съдействие (л.5). Ответникът направи възражение за прекомерност на тези разноски. Претендираният и уважен размер на претърпените имуществени вреди от ищеца е 450 лева, поради което съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния предвиден размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева. С оглед изложеното и предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, извършените от процесуалния представител процесуални действия – подаването на исковата молба и процесуално представителство само в едно съдебно заседание, без събиране на множество доказателства и извършване на много и различни процесуални действия, възражението на ответника е основателно и размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъда намален до минималния предвиден от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева.

Мотивиран от това Административен съд - Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас, ул.Хр.Ботев 46, ЕИК-*********, да заплати на Д.М.Р., ЕГН-**********, с адрес: ***, обезщетение за имуществени вреди в размер на 450лв. (четиристотин и петдесет лева), заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 4586/2019г. на Районен съд - Бургас, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска на 13.12.2019г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас, ул.Хр.Ботев 46, ЕИК-*********, да заплати на Д.М.Р., ЕГН-**********, с адрес: ***, сумата от 310лв. (триста и десет лева), за разноски по настоящото дело.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: