№ 1203
*** , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Ана И. Илиева
Секретар:ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана И. Илиева Гражданско дело №
20204430104694 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявени от
„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, ул. „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от
изпълнителния директор ***, срещу Й. Б. Б. ЕГН **********, с постоянен
адрес в ***, ***, *** съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 466,43 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 398,87 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.08.2017 г. до 30.11.2019 г., както и 67,56 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 03.10.2017 г. до 20.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
1
определение по ч.г.д. № 420/2020 г. по описа на ПлРС е уважено искането му
и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която в срок е
постъпило възражение, поради което и предявява настоящия иск. В
обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът
като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен №
***, находящ се в ***, ***, ***, е клиент на топлинна енергия по см. на
чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на
действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се
доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че
съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди
се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и
във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ
от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по
който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай
задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 420/2020 г.
2
извлечение от сметка за абонатен номер № №*** ответника е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си.
Сочи, че сумите за топлинна енергия за процесния период са изчислявани от
ищеца по изготвяни отчети на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от наредба №16-
334/06.04.2007 г. на Топлоснабдяването. Излага се, че процесната сума
включва: сума за отопление с ИРУ за процесния период в размер на 134,83
лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 136,97
лева; сума за БГВ за процесния период от 170,00 и сума за услуга дялово
разпределение в размер на 36,85 лева. Твърди се, че в имота на ответника има
монтирани един брой ИРУ и един брой водомер. Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в
заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ответникът е депозирал
отговор. Не оспорва факта, че е потребител на ТЕ, както и, че дължи
процесните суми. Сочи, че е направил плащане по три от фактурите, като
моли да бъдат приспаднати от дължимата сума. Моли съда да разсрочи
плащането на задължението.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се
представлява. В нарочна писмена молба ответникът, черз процесуалния си
представител признава, че е потребител на топлинна енергия по отношение
на процесния топлоснабден имот. Признава, че дължи процесните суми, като
моли от същите да бъда приспаднати платените от него суми. Моли съда да
разсрочи дължимото плащане по 30 лева на месец, поради липса на
достатъчно доходи.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №420/2010 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
3
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на
398,87 лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.08.2017 г. до 30.11.2019 г; сума в размер на 67,56
лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 03.10.2017 г. до
20.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство
разноски в размер на 62,50 лева. Въз основа на подаденото заявление е
издадена заповед за изпълнение № 227/28.01.2020 г., срещу която длъжникът
е възразил в предвидения затова срок, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Видно е от приложената по делото препис - извлечение от сметка за
задълженията на консумирана топлинна енергия и какви са задълженията на
ответника и другия съсобственик на процесния топлоснабден имот за исковия
период.
От приложените по делото фактури се установява, че ищецът е издавал
такива на наследодателя на ответника за претендираните от него суми за
процесния период.
Приобщено като доказателство по делото е и Договор за замяна на
недвижим имот, от който се установява, че ответникът и съпругата му *** са
собственици на процесния недвижим имот.
Представеното по делото е и Удостоверение за наследници, от което
се установява, че наследници на *** са съпругът й Й. Б. Б. и ***
Установява се от приложения по делото Договор от 17.05.2006 г.,
сключен между "НЕЛБО ИНЖИНЕРИНГ" ООД и ЕС, находяща се в *** е
възложил на "НЕЛБО ИНЖИНЕРИНГ" ООД да извършва услугата дялово
разпределение в сочения блок.
От представените по делото разписки за плащане се установява, че
ответникът е заплатил по сметка на ищеца следните суми: на 17.04.2019 г. -
сума в размер на 21,84 лева; на 17.05.2019 г. - сума в размер на 13,00 лева; на
13.01.2020 г. - сума в размер на 16,25 лева.Установява се и, че в преводните
4
нареждания не е посочено за кой период е направено плащането.
Представено като доказателство по делото е и договор от 01.10.2007 г.,
сключен между ищеца и "НЕЛБО ИНЖИНЕРИНГ" ООД, от който се
установява, че ищецът е възложил на "НЕЛБО ИНЖИНЕРИНГ" ООД до
извършва дялово разпределение между имотите в сгради ЕС.
Видно е от представените по делото справки за плащанията на
потребител за отчетен период е и как са съотнесени платените от ответника
суми.
Установява се от приложената по делото доказателства, че ищецът е
образувал изпълнително дело срещу наследодателя на ответника за дължими
суми, за минал период от време, по което изпълнително дело са постъпвали
плащания.
Видно е от представеното по делото разпореждане ТП на НОИ е, че на
ответника е определена месечна пенсия в размер на 282,30 лева
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответницата, че етажната собственост
на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането,
както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на
реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответникът е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
5
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства
безспорно се установи, че ответникът е съсобственик на процесния
топлоснабден имот, както и, че претендираната от ищеца сума се отнася за
припадащата му се част от същия.
Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена
към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен“ ЕАД. Поради
изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия
по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация Плевен“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото
същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто
безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода
за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а
именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за
плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От
6
представената по заповедното производство препис – извлечение от сметка за
задълженията за заплащане на консумирана топлинна енергия неоспорени от
длъжника се установява и каква е главницата и лихвата в посочените от
ищеца размери.
Въз основа на представените доказателства настоящия състав на съда
приема за доказано, че за ответникът, в качеството си на потребител на
топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за ползването на топлинната енергия.
Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи
процесните в исковото производство суми – главница и лихва, факт, който не
се оспорва от същия.
Спорно по делото е дали с платените от ответника суми в размер на
54,09 лева са заплатени задължения за процесния период или стари такива.
При плащането на задължението си ответникът не се е възползвал от
възможността предвидена в чл. 76, ал. 1 ЗЗД да заяви кое от ищцовите
вземания погасява. Разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД, която има диспозитивен
характер, предвижда, че този който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-
обременителното за него задължение. В настоящият случай ответникът не е
представил доказателства, че е упражнил правото си по чл.76, ал.1 ЗЗД , като
заяви кое задължение погасява с извършените частични плащания.
Основанието, на което е извършено едно плащане е от съществено значение в
отношенията между длъжника и кредитора, като меродавна за това е волята
на платеца. В хипотезата на няколко еднородни задължения /какъвто е
разглеждания случай/, когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички,
длъжникът има право да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, се
погасява най-обременителното за него задължение, а при няколко еднакво
обременителни задължения, се погасява най-старото, като при едновременно
възникнали задължения същите се погасяват съразмерно. поради изложеното
съдът приема, че правилно ищецът е съотнесъл направеното плащане към по -
старото задължение. Фактът, че има образувано изпълнително производство
за същите суми е ирелевантен, доколкото образуваното изпълнително дело не
7
е пречка длъжникът да изпълни задължението си лично на кредитора.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване на исковата молба,
с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответникът е
съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесната сума.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите
суми изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото,
поради което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца
така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На
заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски
за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от
62.50 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 175,00 лв, от които 75,00 лв. заплатени
държавни такси, и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Относно
разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото
производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от
2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния
казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на
100.00 лв.
В нарочна писмена молба, процесуалният представител на ответника е
направил искане да разсрочени плащане на задължението. По делото са
представени писмени доказателства за дохода на ответника, от който се
8
установява, че същият е в размер на 282,30 лева – формиран от получаваната
от него пенсия. При тези обстоятелства, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 241 от ГПК, и направеното искане е основателно.
Следователно, изпълнението на общото задължение по главния и акцесорния
иск – 466.43 лв. следва да бъде разсрочено на 13 последователни месечни
вноски, първата от които в размер на 34,43 лева, а всяка следваща в размер на
36,00 лв. Първата вноска е платима на 15-то число на месеца, следващ този, в
който настоящото решение влезе в сила, а останалите – на всяко следващо 15-
то число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.
Съдът счита, че не следва да разсрочва дължимите от ответника
разноски и законна лихва. Съдът не може да определи размера на законната
лихва и да разсрочи изпълнението на същата, доколкото не е ясно кога ще
настъпи плащането на последната вноска от главницата. От друга страна
съдебно установените вземания по смисъла на ТРОСГТК №4/2014 г. се
отнасят за главница и лихви, които обаче не включват разноските от
заповедното производство, защото същите не могат да бъдат предмет на
самостоятелен установителен иск. С цел пълнота на изложението съдът счита,
че следва да отбележи, че разсрочване на това задължение може да бъде
извършено само при споразумение между страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й. Б.
Б. ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, ***, *** дължи на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, ул. „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от
изпълнителния директор ***, обща сума в размер на 466,43 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 398,87 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.08.2017 г. до 30.11.2019 г., както и 67,56 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 03.10.2017 г. до 20.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №420/2020г. по описа на
9
ПлРС, до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415,
ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Й. Б. Б. ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, ***, ***
да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, ул. „Източна индустриална зона“ №128,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 62,50 лева,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №420 по
описа за 2020 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА Й. Б. Б. ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, ***, ***
да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, ул. „Източна индустриална зона“ №128,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 175,00 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК изпълнението на
решението, с което се установява вземането на „Топлофикация Плевен“ ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, ул. „Източна
индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор ***
към Й. Б. Б. ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, ***, ***, в общ размер
на 466,43 лева, вкл. главница и лихва, като постановява ответника да заплати
горепосочената сума на 13 последователни месечни вноски, първата от които
в размер на 34,43 лева, а всяка следваща в размер на 36,00 лв. Първата вноска
е платима на 15-то число на месеца, следващ този, в който настоящото
решение влезе в сила, а останалите – на всяко следващо 15-то число на
месеците, до окончателното изплащане на вземането.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разсрочване на изпълнението
по реда на чл.241 ГПК на дължимите от Й. Б. Б. ЕГН **********, с постоянен
адрес в ***, ***, *** суми за разноски по настоящето и заповедното дело,
както и за дължимата законна лихва.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
10
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11