Р Е Ш Е Н И Е
№ 407
гр. Пловдив, 05.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Илияна
Йорданова като разгледа докладваното от съдията АНД № 6577/2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу
наказателно постановление (НП) № 66 от 30.08.2019 г., издадено от Кмета на Община
Марица, с което на Ж.Д.Р. с ЕГН ********** основание чл. 3, т. 4 от Наредба № 1
за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото
имущество, за организацията и безопасността на движението на територията на
Община Марица (нататък Наредбата) е наложено административно наказание – глоба
в размер на 50 лева за нарушение на чл. 3, т. 2 от Наредбата.
В жалбата се излагат съображения за нарушаване
на процедурните правила по съставяне на акта за установяване на административно
нарушение /АУАН/ като несъставянето му в присъствието на двама свидетели,
непосочването на място на възникване на нарушението, около описанието на
нарушението, от материална страна – за недоказаност на твърдените в НП факти. Моли
НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна се представлява в
съдебно заседание, в което поддържа законосъобразността на издаденото НП.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 07.08.2019г., около 13:30 часа, на
главен път I-8, км-217, свидетелят И.Б., в качеството му на ******** при РУ
Труд към ОД на МВР Пловдив, извършил проверка, при което констатирал, че на
същото място и
време, стояла жалбоподателката Ж.Д.Р., позната му като лице, което предоставя
сексуални услуги за пари - проституира. Виждал я и преди да спира автомобили,
да предлага и осъществява сексуален и орален полов акт. При тези случаи е
завеждана в съответното РУ към ОД на МВР Пловдив за вземане на отношение,
установяване на самоличност, снемане на обяснения и съставяне на актове.
За установеното бил съставен АУАН от 07.08.2019
г. в присъствие на нарушителя за нарушение на чл. 3, т. 2 от Наредбата за това,
че на същата дата и място жалбоподателката извършва действия, противни на
добрите нрави и несъвместими с обществените норми на поведение. Жалбоподателката
не възразила при връчването и съставянето на акта.
С оглед установяването на нарушението с
АУАН, административнонаказващият орган е издал и обжалваното НП. С последното
на жалбоподателката Р. е била наложена на основание чл. 3, т. 4 от Наредбата глоба
в размер на 50 лв. за установеното в АУАН нарушение.
По
доказателствата:
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел И.Б. – актосъставител.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Същият потвърждава
констатациите си в акта.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото, които
подкрепят свидетелските показания и обясненията на нарушителя – АУАН и писмено
обяснение от 24.04.2019 г.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за
съдържание. Материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от разпоредбите
на самата Наредба.
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание на жалбоподателя и са ограничени правата му. АУАН не
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
не съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Не е обаче ограничено
правото ѝ по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него, както и е спазен чл. 43 от ЗАНН и актът е
съставен в присъствието на нарушителя. Актът е съставен в присъствието на
свидетел очевидец и е подписан от него, с което е спазено изискването на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съставеното НП не
съдържа подробно описание на всички релевантни обстоятелства от състава на
нарушението – а именно на описанието на фактическата страна на нарушението.
В нарушение разпоредбата на чл. 42, т. 4
от ЗАНН в акта липсва описание обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението, както и описание на самото нарушение. Разпоредбата на чл. 3, т. 2
от Наредбата гласи, че за осигуряване на нормални условия на труд и отдих на
гражданите се забранява извършване на действия, противни на добрите нрави,
нарушаващи обществения ред, като непристойно и неморално поведение, което се
изразява с действия, жестове и словесни изрази, несъвместими с обществените
норми на поведение. В АУАН така и в НП конкретните действията на
жалбоподателката не са отразени по никакъв начин, а само са окачествени по един
абстрактен начин като „противни на добрите нрави и несъвместими с обществените
норми на поведение“, а в НП и че
проституира. Това съдът намира, че преповтаря диспозицията на правната норма на
чл. 3, т. 2 от Наредбата без конкретната ѝ забрана да бъде запълнена с
фактите от обективната действителност, които актосъставителят лично е възприел,
които подлежат на доказване и които нарушителят е извършил. В този смисъл, не
се сочи какви са тези действия, в какво се изразява непристойното и неморалното
поведение, накърнява ли се обществения ред, за да може да се прецени, че такива
именно действия са противни на добрите нрави, жестове или изрази са и
съвместими ли са с обществените норми на поведение. Посоченото нарушение съдът
оцени като съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото от самото
начало на административнонаказателното производство не са били посочени
конкретните фактически рамки, срещу които нарушителката е следвало да се
защитава. Това именно е ограничило правото ѝ на навременна и адекватна
защита срещу конкретно обвинение, като е попречило да организира правата си в
пълнота. Затова и съдът оцени по този начин констатираното нарушение, а това от
своя страна обуславя извод за незаконосъобразност на обжалвания акт и неговата
отмяна.
Като
самостоятелно основание за отмяна се констатира несъответствие в
административното обвинение, повдигнато с АУАН и това, намерило място в НП. В обжалваното
наказателно постановление за първи път е посочено, че извършеното от
жалбоподателката нарушение се състои в това, че проституира - твърдение, което
не съществува в АУАН. Последното обстоятелство, а именно - че лицето е
проституирало, не се установява и в хода на съдебното следствие, доколкото
актосъставителят сочи, че на въпросните дата и място е установил жалбоподателката,
но не твърди, че точно този ден е констатирал тя да проституира, а това
обстоятелство само му е било служебно известно от предишните им срещи. Нещо
повече, актосъставителят не си спомня конкретните обстоятелства, около
установяване на конкретното нарушение. Недопустимо е едва с крайния акт на
административнонаказателното производство, а именно НП, да се въвеждат допълнителни
действия, които да не са били установени преди това от актосъставителя. По тази
причина и на това основание следва да бъде отменено обжалваното НП. В нарушение
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се установява и неяснота в предмета на
административнонаказателното обвинение, намерило място в наказателното
постановление и за което е наказана нарушителката, а именно дали нарушението се
изразява в това тя да извършва непристойни действия и да има неморално
поведение, несъвместими с обществените норми на поведение, или да проституира.
Поради
изложеното наказателното постановление е незаконосъобразно и затова следва да
бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 66 от 30.08.2019 г., издадено
от Кмета на Община Марица, с което на Ж.Д.Р. с ЕГН ********** основание чл. 3,
т. 4 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и
общественото имущество, за организацията и безопасността на движението на
територията на Община Марица (нататък Наредбата) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 3, т. 2 от Наредбата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.
Д.