Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на шестнадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №4805 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответниците В.Н.И. и А.П.А. срещу решение от
16.11.2019 г. по гр.д. №32669/2018 г. на Софийския районен съд, 59 състав, с което
са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК за сумата от по 433,47 лв., представляваща
главница – цена на доставена топлинна енергия за периода мес.05.2015
г. – мес.04.2017 г., ведно със законната лихва от 04.12.2017
г. до изплащане на вземането, и сумата от по 223,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. – 24.11.2017 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №85008/2017
г. по описа на СРС, 59 състав, като ответниците са
осъдени да заплатят на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно – постановено при съществени процесуални нарушения,
противоречащо на материалния закон и необосновано. Сочи, че от приетите по
делото заключения на ССчЕ не се установява дължимост на присъдените суми, като неправилно първоинстанционният съд е мотивирал извода си за дължимост на неприетата част от заключението на ССчЕ. Поддържа, че всички суми за процесния
период са заплатени. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно, допустимо и правилно като краен резултат по следните съображения:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са положителни установителни
искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответниците
за заплащане на доставена топлинна енергия за периода мес.05.2015
г. - мес.04.2017 г., и съответната мораторна лихва върху главницата за периода 16.09.2015 г. -
24.11.2017 г.
В тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответниците, по
силата на което е доставял топлинна енергия на ответниците.
В негова тежест е да докаже и че за процесния период ответниците са ползвали топлинна енергия в съответното
количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответниците е да
докажат положителния факт на плащането.
В първоинстанционното производство в срока за отговор по
чл.131 ГПК ответниците са оспорили предявените искове
с твърдение, че всички вземания за процесния период
са погасени чрез плащане, т.е. това е единственият спорен по делото въпрос.
По делото
са представени извлечение за задължения за процесния аб. номер за периода мес.07.2015
г. – мес.04.2017 г. и съобщения към фактури
№№82103983/31.07.2017 г. и 6518326/31.07.2015 г.
От приетото
по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
общата сума за ТЕ по прогнозни данни за процесния
имот за процесния период е 4459,62 лв.
От приетото
по делото заключение на ССчЕ се установява, че
размерът на дължимите прогнозни суми за процесния
период е 4459,62 лв., във фактура №6518326/31.07.2015 г. са включени фактурите
за реално консумираната топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015
г. на стойност 839,32 лв., във фактура №82103983/31.07.2017 г. са включени
фактурите за реално консумираната топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. –
30.04.2017 г. на стойност 2268,56 лв. Вещото лице сочи още, че общият размер на
задължението е на стойност 3593,56 лв., в т.ч. главница 3147,26 лв. и лихва за
забава за периода 30.08.2017 г. – 24.112017 г. в размер на 446,30 лв.
По делото
са представени две платежни нареждания от 20.02.2018 г. за сумата от по 1140,16
лв. – аб. №391495 – окончателно плащане за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. и платежно нареждане от 23.11.2016 г. за сумата
от 1578,49 лв. - аб. №391495 – окончателно плащане за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.
От приетото
по делото допълнително заключение на ССчЕ се
установява, че сумите поописаните по-горе 3 бр. платежни нареждания са постъпили
в ищцовото дружество, като със сумата от 1578,49 лв.
на 23.11.2016 г. е погасено задължение в размер на 1358,70 лв. по обща фактура
№********** за мес.07.2016 г., задължение в размер на
173,38 лв. по обща фактура №********* за мес.07.2015
г., задължение в размер на 2,03 лв. по фактура №********** за мес.06.2015 г. за дялово разпределение, задължение в размер
на 24,40 лв. по фактура №********** за мес.05.2015 г.
за дялово разпределение и задължение в размер на 19,98 лв. по фактура
№********** за мес.06.2014 г. за дялово
разпределение; със сумата от 2280,32 лв. на 20.02.208 г. е намалено
задължението общо в размер на 1313,24 лв., от които сумата от 866,94 лв. –
главница и лихвите за забава за периода 30.08.2015 г. – 24.11.2017 г. общо в
размер на 446,30 лв.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият
въззивен състав намира за неоснователно твърдението
на въззивниците за заплащане
в цялост на вземанията за процесния период. Ответниците, чиято е доказателствената
тежест за това не са доказали при условията на пълно и главно доказване, че са
погасени изцяло процесните вземания. От допълнителното
заключение на ССчЕ се установява, че с описаните
по-горе платежни нареждания е погасено и задължението по обща фактура №********** за мес.07.2016 г. в размер на 1358,70 лв., което е извън процесните,
т.е. останали са непогасени част от процесните
вземания.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
следва да се присъдят разноски във въззивното производство
в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №276797 от 16.11.2019 г.,
постановено по гр.д. №32669/2018 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав.
ОСЪЖДА В.Н.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, А.П.А., ЕГН **********, адрес: ***, и да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,
на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.