Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
16.01.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на осемнадесети декември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа административно
дело № 2677 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ), вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Жалбоподателят – Б.К.Ч., с адрес: ***, е оспорил Виза за проектиране с рег.№
И-83/28.07.2014 г., издадена от главен експерт АС, ТД „Изгрев“ при Община
Бургас. В жалбата се твърди, че подателят бил уведомен за издаденото Разрешение
за строеж № И-76/04.09.2017г. с нарочно писмо от общинската администрация с
изх.№ 26-00-458/5/17.08.2018г., като твърди, че при запознаване с
административната преписка към разрешението за строеж установил, че същото било
издадено въз основа на виза за проектиране с рег. № **. Излага твърдения,
според които оспорената виза е незаконосъобразен административен акт, поради
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби.
Жалбоподателят твърди, че процесната виза не му била съобщена нито през 2014г.,
нито при нанасяне на предвиждането за допълващо застрояване, извършено след
23.02.2016г. Сочи се заповед № 1491/15.10.1992г. на кмета на община Бургас, с
която бил одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план на кв.Сарафово.
Според този план в парцел X-372, кв.34 било
предвидено свободно застрояване на две жилищни сгради и свързано застрояване
между едната жилищна сграда със сграда за обществено обслужване. Предвиденото
застрояване било малоетажно. По отношение сградата, собственост на
наследодателя на жалбоподателя било одобрено пристрояване и надстрояване, а за
другата двуетажна жилищна сграда било предвидено единствено пристрояване без
запазване на останалите сгради в имота. Със ЗРП от 1992г. били установени
граници и линии на застрояване в имот X-372, кв.34
по плана на кв.Сарафово. Жалбоподателят счита, че оспорената виза била издадена
без да е изменен ЗРП от 1992г. и не съдържала предвидените в чл.140, ал.2 от ЗУТ реквизити, съответно не била съобразена с изискванията на Наредба № 8 от
14.06.2001г. Оспорва се още допуснатото с визата проектиране на аптека в
процесния имот, като се сочи, че аптеката не е спомагателна, обслужваща,
стопанска или второстепенна постройка към сградите, а се разрешава в
съответствие с предвижданията на подробния устройствен план.
Иска се виза за проектиране с рег.№ И-83/28.07.2014 г., издадена от
главен експерт АС, ТД „Изгрев“ при община Бургас да бъде отменена. Ангажират се
доказателства.
В съдебно заседание, оспорващата страна – Б.К.Ч., чрез
представител по пълномощие, поддържа жалбата. Ангажира доказателства. В писмено
становище по съществото на спора /л.255-256 от делото/, пледира за отмяна на визата,
като незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административно-производствените
правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона,
за което излага и подробни съображения. Претендират се деловодните разноски в
хода на това дело, за което се представя и съответен списък, съгласно чл.80 от ГПК.
Ответната страна – главен експерт „АС“ ТД „Изгрев“ при Община
Бургас, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата. Пледира за отхвърляне
на оспорването, като неоснователно. Ангажира доказателства, съдържащи се в
административната преписка и претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни Н.И.Л. и Е.В.Л.,***, чрез
упълномощен представител оспорват жалбата, като неоснователна. В писмено
становище (л.90) излагат съображения по съществото на спора. Намират оспорената
виза за проектиране за законосъобразна.
Заинтересованите страни М.Н.Ч. и Н.К.Ч., не се явяват и
не се представляват. Не изразяват становище по оспорването, не са ангажирани
доказателства.
Заинтересованата страна– „Терекс
Комерс“ ЕООД, чрез упълно-мощен представител оспорва жалбата и пледира същата да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
Административен съд - гр.Бургас, за да се
произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните,
съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно протокол от 7
октомври 1965г. (л.24), изготвен от Поморийски народен съдия, съсобствениците Н.И.Ч.,
К.И.Ч., К. И. Ч. и Д. И.Г. са сключили спогодба за подялба на недвижим имот,
придобит по наследство от общия им наследодател И. Л.Ч., бивш жител ***
/починал на 19.04.1955г./, както следва: Н.И.Ч. и К. И.Ч. получили в
собственост дворно място, находящо се в с.Сарафово, Бургаски окръг, с площ по
нот. акт от 1610 кв.м., а според скица – 1586 кв.м., съставляващо парцел VII, кв.10 по плана на с.Сарафово, ведно с построените в
същото дворно място полумасивна къща, с площ – 60 кв.м. и плевник – 36 кв.м. За
уравнение на дяловете на останалите сънаследници Н.И.Ч. и Костадин И.Ч. им
заплатили припадащите им се части в пари, на базата на заключението на вещо
лице, според което цената на целия имот е определена на 3 000 лв.
С нотариалиен акт
от 8 декември 1965г. (л.51), изготвен от Поморийски народен съдия, Н.И.Ч. (по
паспорт Н.И.Л.) отстъпил на Костадин И.Ч. правото да построи в съсобственото им
дворно място – 1586 кв.м., съставляващо парцел VII, кв.10 по плана на с.Сарафово
жилищна сграда, с площ 120 кв.м., съгласно утвърден архитектурен план.
Видно от
строително разрешение № 58 (л.96) на М. и К.Ч.било разрешено да построят
жилищна сграда с одобрен арх.план, писмо IV 2675 от 16.05.1966г. върху 86 кв.м.
от съставляващо парцел VI, кв.10 в с.Сарафово.
Със строителен
протокол № 05 от 30.06.1966г. (л.203- гръб), по искане на М. и К.Ч. била определена строителна линия и ниво за
жилищната сграда и съгласно утвърдените регулации и нивелетен план на Сарафово
били забити колчетата. В протокола била изчертана скица на разположението на
жилищната сграда в парцела.
Видно от
удостоверение за наследници от община Бургас (л.50) след смъртта си Костадин И.Ч.
оставил следните наследници -заинтересованите страни М.Н.Ч. – съпруга и Н.К.Ч.
– син, както и жалбоподателя Б.К.Ч. – син.
Със заповед №
1491/15.10.1992г. (л.52) на Кмета на Община Бургас бил одобрен кадастралния,
застроителния и регулационен план на кв.Сарафово, гр.Бургас с направени
корекции в кафяво за имотни граници, с червено за дворищно-регулационни граници
и със синьо за улично-регулационни граници. В този план процесният имот бил
вписан като УПИ X-372, кв.34 (л.53).
Според скица на
поземлен имот, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/–
гр.Бургас (л.32), процесният имот е с идентификатор **и площ от 1663 кв.м.
С постановление
за възлагане на недвижим имот на ЧСИ рег.№ 800 на КЧСИ (л.15), след проведена
публична продан, на Н.И.Л. били възложени недвижими имоти, както следва: дворно
място с площ от 1630 кв.м., съставляващо УПИ X-372, кв.34 по ПУП на кв. Сарафово и построените
в него полумасивна жилищна сграда с площ от 60 кв.м. и паянтова сграда с площ
от 36 кв.м., а съгласно скица на СГКК – Бургас представляващи ПИ с
идентификатор **и площ от 1663 кв.м. с трайно предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), както и
находящите се в имота сграда с идентификатор 07079.820.386.2 със застроена площ
от 66 кв.м. с трайно предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; паянтова
сграда (плевник), която в скицата е нанесена с два идентификатора, съответно
07079.820.386.3 – 19 кв.м., 1 етаж, с трайно предназначение селскостопанска
сграда и сграда с идентификатор 07079.820.386.4 – 23 кв.м., 1 етаж, с трайно
предназначение селскостопанска сграда.
На 21.07.2014г. Н.И.Л.
*** с искане (л.21) за издаване на комбинирана скица на УПИ- Х 372, кв.34 по
плана на кв.Сарафово, гр.Бургас. В искането посочил, че е собственик на имота и
желае да му бъде издадена скица-извадка от действащия ПУП за имота. Приложил
документ за собственост и скица от СГКК – Бургас.
По искането била
издадена скица-извадка от действащия ПРЗ на кв.Сарафово с рег.индекс и дата № **.
(л.10). Върху същата била вписана забележка, че изчертаното и надписите в черен
цвят са от КК на гр.Бургас, одобрена със Заповед № РД-18-9/2009г. Отбелязано било
още, че важи за ПУП-ПЗ и е неразделна част от скица № 15-228645/08.07.2014г. от
КК (л.12). Скицата била изготвена от „АС“ при ТД „Изгрев“ Община Бургас.
На 01.10.2015г. Н.И.Л.
*** с искане (л.9) за издаване на виза за проектиране по чл.134, ал.6 от ЗУТ. В
искането посочил, че визата му е необходима във връзка с промяна конфигурацията
на предвидената сграда по действащия застроителен план в процесния ПИ. Приложил
копие на скица № 15-228645/08.07.2014г. от СГКК – Бургас (л.12), копия на документи
за собственост, скица-извадка от действащия ПУП-ПРЗ (ПЗ, л.10), ситуация-предложение
за застрояване (л.11) и писмо на СГКК – Бургас с № 20-67445 от 17.12.2014г.
(л.16).
Въз основа на
искането гл.експерт „АС“ арх.Недева (съгл. заповед 1682/01.07.14г.) издал визата
(л.20), като в долната лява част върху скица-извадка с черно вписал, че на
основание чл.140, чл.134, ал.6 от ЗУТ важи за изготвяне на проект за жилищни
сгради по указания с червено начин в УПИ X-372, кв.34 по плана на кв.Сарафово,
гр.Бургас. Указано е да се спазят изискванията на чл.139, ал.3 и чл.144 от ЗУТ.
В долната лява част на скицата извадка със зелен цвят вписал, че на основание
чл.41, ал.2 от ЗУТ важи за изготвяне на проект за аптека по указания със зелено
начин.
Въз основа на
визата за проектиране бил изготвен архитектурен проект за обект: „Многофамилна
жилищна сграда, плътна ограда, допълващо застрояване (аптека и магазин за
промишлени стоки) в УПИ X-372, кв.34 по плана на кв.Сарафово, гр.Бургас“ с инвеститор Н.И.Л. (л.56-62).
На 15.06.2017г. Н.Л.
и Е.Л., с нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за
проектиране и строителство (л.100), учредили в полза на „Терекс комерс“ ЕООД
безсрочно право на строеж в процесния поземлен имот с идентификатор **за
изграждане на жилищна сграда подробно описана в нотариалния акт (л.100 и сл.).
Издадено е разрешение
за строеж № И-76/04.09.2017г. (л.45), с което на Н.И.Л., Е.В.Л. и „Терекс
комерс“ ЕООД било разрешено да извърши строителство на обект: „Многофамилна
жилищна сграда, плътна ограда, допълващо застрояване (аптека и магазин за
промишлени стоки). Първи етап: сграда В – аптека; Втори етап: сграда „В“ –
жилищна сграда и сграда Г – магазин за промишлени стоки, в ПИ с идентификатор **по
КК на гр.Бургас, УПИ X-372, кв.34 по плана на кв.Сарафово, гр.Бургас.
Разрешението за
строеж било изпратено до жалбоподателя Ч. с писмо рег.индекс и дата
26-00-458/5/17.08.2018г., както се сочи и в жалбата.
На 10.07.2018г.
жалбоподателят Б.К. *** с искане (л.94) за предоставяне на заверени копия от
действащ ПУП за парцел X-372 по плана на кв.Сарафово, акта за неговото одобряване и
други строителни документи, които били издадени във връзка с реализиране на
този устройствен план, вкл. разрешения за изпълнение на временно строителство
и/или разрешения за поставяне, в случай, че има издадени такива. Върху искането
са направени следните отбелязвания: в горния край – арх.Дафова, 10.07.18г.,
подпис; Ст.Я. – от архив заверени копия, подпис; в долния край – „получих на
ръка, 09.08.2018г.“, подпис.
В хода на
настоящото съдебно производство, за установяване на факти от значение за
правилното решаване на спора, по делото е допуснато извършването на
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх.В.Д., както и частична
повторна СТЕ, изготвена от арх.В.А.- Д., от списъка на вещите лица.
В заключението на
вещото лице арх.В.Д. се изяснява, че ЗРП на кв.Сарафово, одобрен със заповед № 1491/15.10.1992г.
на кмета на община Бургас бил разработен и процедиран при действието на ЗТСУ,
Правилника за неговото прилагане и Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ от
1977 год. С този план били предвидени терени за жилищно и обществено
строителство за нуждите на държавата, общината, физическите и юридическите
лица. Установени били главни, събирателни и обслужващи улици и тротоари към
тях; обществени паркинги, алеи, изолационно и улично озеленяване и всички необходими
елементи на градската среда. Установена била жилищна устройствена зона с
преобладаващо ниско жилищно застрояване, в по-голямата си част свободно
застрояване на еднофамилни и многофамилни жилищни сгради с височина до 10м.; до
три етажа с тавански или мансардни етажи.
Експертът
уточнява, че по време на действието на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и
норми по ТСУ изготвянето на устройствените планове се извършвало по правила
различни от сегашните. Застрояването в жилищните парцели за индивидуално
жилищно строителство не се очертавало със застроителни линии. Очертавали се
застроителни петна с площ до 120 кв.м. (10м. х 12м.) поради ограничения в
Закона за собствеността на гражданите.
Вещото лице
установило, че в ЗРП на кв.Сарафово изключително внимание било отделено на
годния сграден фонд, който следвало да се запази при планирането на населените
места. В плана на кв.Сарафово такива сгради се запазвали с възможност за
пристрояване и надстрояване, а в по големите парцели по площ се предвиждло и
изграждането на втори жилищни сгради. Според арх.Д., към застроителния план на
кв.Сарафово бил изготвен и Регулационен план съответстващ на изискванията за
образуване и уригулиране на парцели за индивидуално жилищно строителство,
улици, тротоари и др.
На следващо място
вещото лице изяснява и посочва в приложение към заключението (л.135), че в
застроителните и регулационни планове задължително се отразявали сградите
представляващи годен сграден фонд, както следва: обществените сгради с тъмно
червен цвят, а жилищните сгради с тъмно кафяв цвят. Новопредвидените сгради се
диференцирали на сгради за обществено обслужване – светло червен цвят и жилищни
сгради – светло кафяв цвят, които общо се контурирали с черни лини.
В отговор на
въпрос в каква устройствена зона попада процесния УПИ Х-372, кв.34, какъв
характер на застрояване е предвиден по ОУП от 2011 год. и променя ли се
устройствената зона от ЖМ в ЖС, експертът уточнява, че с ОУП не се установява
характер на застрояване на отделните парцели (УПИ), а се се зонират различни
територи състоящи се от един или няколко квартала като жилищни, производствени,
спортни и др. Съгласно действащия към момента ОУП на община Бургас, одобрен през 2011 г.,
кв.Сарафово, в който се намира УПИ *бил с устройствена
зона с преобладаващо жилищно застрояване със средна височина 2/Жс, плътност до
70%, Кинт до 2.0, етажност 5/15 м. Експертът посочил тези данни и в приложение
2 и 2а към заключението (л.136, 137).
На следващо място в
заключението се сочи, че с одобряването на ОУП на дадено населено място не се
отменят действащи подробни устройствени планове, тъй като ОУП и ПУП са планове
от различен вид. В този смисъл всички подробни устройствени планове запазвали
действието си до момента, в който не бъдат изменени с нови такива. В конкретния
случай виза за проектиране с peг. № И-83/28-07.2014г. била издадена
в съответствие с действащия ПУП-ПРЗ на кв.Сарафово одобрен със Заповед
№1491/15.10.1992г. на кмета на община Бургас. Независимо, че ОУП е одобрен и
влязъл в сила, същият няма пряко действие при разрешаване на строителството.
Експертът сочи, че от приложените по делото копия
от три скици с peг.
№
И-83/28-07.2014 г., само една има характер на виза за проектиране с текстова
част изписана ръчно и подписана от гл.експерт арх.Недева. Същата била приложена
и към инвестиционния проект за строителство в УПИ Х-372 на кв.34. Уточнява, че не
е посочено разстоянието между съществуващата двуетажна сграда сграда в имота и
нанесеното петно за допълващо застрояване. Според вещото лице издадената виза
за проектиране съдържала следните реквизити: - издадена е върху комбинирана
скица от кадастралната карта и подробния устройствен план с обхват на
поземелния имот и съседните му такива; - означени са съществуващите сгради и
постройки в него и в съседните му имоти; - с червено са нанесени линиите на
застрояване, допустимата височина – Н 10 м. и отстоянията до страничните
регулационни лини и към дъното на УПИ, както и е уточнено разстоянието между
сградите на основното застрояване в имота. Върху скицата не били нанесени
показателите за плътност и интензивност на застрояване, но такива не били
установени със ЗРП на кв.Сарафово одобрен при действието на ЗТСУ отм., което
според експерта не било пропуск, тъй като същите са обвързани с допустимата
височина от 10 м. Изяснява показателите за сгради в парцели за ниско жилищно
застрояване с височина до 10 м. – плътност на застрояване от 20 до 60 % и
Коефициент на интензивност от 0.5 до 1.2., които са задължителни в
инвестиционното проектиране.
В заключението се
уточнява, че ЗРП на кв.Сарафово, одобрен през 1992 г. установява само
устройствената зона за жилищно строителство с малка височина до 10м. без да
установява плътност и интензивност на застрояване.
Показателите за
плътност и интензивност на застрояване се въвеждат с Наредба № 5 за правила и
нормативи за устройство на територията от 21.05.2001г. към ЗУТ от 31.03.2001г.
С визата за
проектиране не била посочена плътност и интензивност на застрояване, посочена била
само височина на сградата от 10 м. съответстваща на ниско жилищно застрояване,
поради което експертът прави извод, че визата съответства на ЗРП. Отбелязва, че
при издаването на визи за проектиране коефициентите за плътност и интензивност
се отнасят кумулативно за площите на всички сгради (проектни и съществуващи)
спрямо площта в имота.
По отношение на
предвиденото с визата допълващо застрояване, експертът сочи, че разстоянието от
допълващото застрояване до съществуващата двуетажна сграда с ид. №
07079.820.386.1 от северозапад не било посочено. След обследване на изготвеното
ситуационно решение към инвестиционния проект се установило, че допълващото
застрояване с функция за аптека е разположено на 2.50 м. от съществуващата
двуетажна жилищна сграда. Установило се също, че проектантът приложил правилото
на Приложение 2 към чл.81 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, положение 8, където
разстоянието „L” между сградите следва да е
равно на височината „Н” на сградата стояща от благоприятната за ослънчаване
страна. В случая сградата стояща откъм благоприятната за ослънчаване страна
била тази на допълващото застрояване (аптека) и следвало да се приеме нейната
височина, а не тази на съществуващата двуетажна сграда. Формално това правило
било изпълнено чрез проектантско решение – скосяване на височината до „Н”
2.50м. на сградата на допълващото застрояване под наклон от 45° откъм
засенчената сграда. Тъй като експертът намерил за спорен въпроса дали следва да
се отчита преобладаващата височина на допълващото застрояване или височината му
само откъм засенчената сграда, не дал категорично заключение, какво следва да е
разстоянието в конкретния случай.
В открито съдебно
заседание вещото лице уточнява, че съгласно плана, в парцела има две
съществуващи жилищни сгради, като и двете се предвиждат за пристрояване и
надстрояване. Надстройката за сградата, която е в предната част към улицата е
три етажа и също било предвидено и допълващо застрояване на калкан с УПИ ХІ за
обществено обслужване. Допълва още, че когато се издава виза, тя представлява
копие от действащ ПУП. В конкретния случай този ПУП бил изработен при действие
на отменения ЗТСУ, то при издаването на визата се актуализират правилата, при
които се издава – посочената височина от три етажа отговаряла по новите норми
на сграда с височина 10 метра. По действащите правила за разрешаване на
строителството не се очертавали петната на сградите, постройките и т.н., а се
създавали ограничителни и задължителни линии. Задължителните били линиите при
калкан, а ограничителни – при сервитут. Уточнява се, че ниското жилищно
застрояване е до три етажа, средното е до пет, а високото е над пет етажа. Т.е.
когато има посочени три етажа в парцела, те отговарят на ниско жилищно
застрояване – височина 10 м. Вещото лице заяви, че имало промяна в графичното
представяне на плана спрямо действащия план от 1992г., но не били променени показателите.
Планът бил идейно предложение за застрояване, но не бил задължителен. Параметрите
на застрояване на имота не били променени. Не били увеличени, тъй като в плана
от 1992г. нямало показатели на застрояване. В този план По плана от 1992г. имало
два параметра – парцелът е отреден за жилищно строителство на жилищна сграда с
височина 3 етажа. Тъй като процесната виза била издадена при действието на нови
правила, били въведени и параметри за площ, коефициент за плътност и коефициент
за интензивност, отговарящи на 3-етажно строителство – ниско жилищно
строителство. В този смисъл експертът твърди, че не се променят параметрире, а
по-скоро се въвеждат още два показателя на застрояване. В плана от 1992г. не се
съдържали показатели площ, застрояване. Според експерта, в плана от 1992г.
освен жилищно строителство, в имота било предвидено и едно допълващо
застрояване с предназначение „обществени нужди“ на калкан със съседния УПИ ХІ.
С визата се променяло допълващото застрояване, тъй като било допуснато още едно
допълващо застрояване. Във визата било зачеркнато пристрояването, което било
предвидено по ПУП от 1992г. и допълващото застрояване оставало свързано само
допълващото застрояване в съседния имот и вече не било свързано с основното
застрояване. Според вещото лице, действащият ПУП за кв.Сарафово от 1992г.
допускал издаването на визата. Допълва, че допълващо застрояване можело да се
разрешава дори да не фигурира в ПУП, можело да се допусне с виза, която да се
обяви на заинтересованите лица.
По делото е
извършена и частична повторна експертиза по някои от
поставените въпроси към първоначалната, предвид констатираната необоснованост
на първоначалното заключение, изготвено от арх.В.Д. по отношение отговора на
въпроса дали допуснатото допълващо застрояване отговаря на показателите по
чл.19 от Наредба № 7 за правила и норми на ТСУ за ниско жилищно строителство, с
оглед дадения нееднозначен отговор дали тези показатели са спазени.
На въпрос дали с
процесната виза за проектиране били увеличени плътността на застрояване и РЗП
спрямо предвиденотo с ПУП от 1992г., вещото лице по втората съдебно-техническа
експертиза дава заключение по отношение на всички сгради в УПИ. Изяснява, че
във визата за проектиране нямало вписани показатели за плътност
(Пзастр.) и интензивност (Кинт.), каквито нямало конкретизирани за имотите, предвидени
за индивидуално жилищно строителство по ЗРП от 1992г., който се явява действащ
ПУП-ПРЗ за територията на кв.”Сарафово”. Анализирайки показателите от двете
таблици, вписани в застроителния план от 1992г., експертизата приела приблизителни
стойности за
заложените проектни параметри, касаещи показателите за Пзастр. и Кинт. в
имотите, предвидени за индивидуално жилищно строителство, какъвто се явява УПИ
Х-372, кв.34, съответно: Пзастр. проект = 21% от площта на територията, от
която 47,2% „нетата” територия за индивидуални жилищни сгради, т.е. = 1: 47,2%
х 21% = 44,49%. Кинт. проект = проектната ЗП за индивидуално жилищно
строителство х средната проектна етажност = 2,2 х 0,4449 = 0,9788 - „средна”
стойност.
Второто вещо лице
-арх. В.А.-Д., след извършени графични замервания от застроителния план от
1992г. изчислисла за УПИ *приблизителните „графични” показатели за Пзастр. и
Кинт.:
Пзастр. графично
= ЗП : площ упи = (185 +144+116): 1630 = 445 : 1630 = 0,273;
Кинт. графично =
РЗП : площ упи = (662 +510+116) : 1630 = 1288 : 1630 = 0,7902.
Вещото лице В.А.-Д.
сочи, че в процесната виза за проектиране не били указани отстояния от новопредвиденото
застр. петно за „Аптека” до съществуващата двуетажна жилилищна сгрда сграда с
идентентификатор 07079.820.386.1, както и не било указано отстояние до застроителното
петно за магазин, ситуирано в югозападната част на УПИ Х-372, поради което не
може категорично да се изчисли предвидената по визата обща за имота ЗП и РЗП,
но графично замерена общата разрешена застроена площ по виза била по-голяма от
общата изчертана от ЗРП застроена площ.
В съдебно
заседание експертът уточни, че изчислявала застроителните петна като квадратури
спрямо ЗРП и спрямо визата за проектиране. Намира, че при изработването на
инвестиционния проект, проектантите са съобразили пределно допустимите
параметри по ОУП, а като отстояние спрямо границите на УПИ трябвало да се
съобразят с указаното във визата. Установяване дали реализирания на място
строеж като местоположение и параметри в имота съответствал на указаните
отстояния по виза и на одобрените инвестиционни проекти към издаденото разрешение
за строеж, било възможно единствено с геодезическо заснемане на място на
строежа, както и чрез трасиране на имотните граници. Експертът уточнява още, че
„начин на застрояване“ е разположението спрямо вътрешните граници на УПИ на
застроителното петно за даден имот. Съответно – свободно, стоящо, т.е.
отдръпнато от вътрешно-регулационни линии или свързано, т.е. достигащо на
граница с подобно застрояване в съседния УПИ. В този смисъл визата не променяла
начина на застрояване, установен със ЗРП от 1992г., а параметрите, заложени с
ОУП следвало да бъдат съобразени на етап „Инвестиционно проектиране”. Този етап
бил последващ издаването на визата. Според експерта единственото несъоветствие
спрямо ЗРП от 1992г. било маркираното в зелен цвят застроително петно за
аптека, тъй като такова не е било предвидено на югоизток от съществуващата
2-етажна сграда и достигащо до уличнорегулационната линия. През 1992г. било
предвидено застроително петно за пристрояване на съществуващата 2-етажна
сграда, съответно с етажно Г+3, т.е. 4. С визата е отпаднала тази възможност за
пристрояване на 4 етажа към съществуващата сграда, за която останала
възможността само за надстрояване. Това било възможно да се извърши с визата,
но при условие, че се конкретизира минимално отстояние спрямо съществуващата
2-етажна жилищна сграда, предвид нормативно изискуеми отстояния, с цел
незасенчване на жилището на първия етаж в сградата. Това отстояние е трябвало
да бъде регламентирано, съобразено с височината на тази застройка,
новопредвидена. За тази застройка било дадено отстояние само спрямо страничната
регулационна линия от съседния североизточен имот.
Вещото лице
изяснява още, че във визата били дадени ограничителни линии на
застрояване. Застрояването във вътрешността на УПИ отразено като височина до 10
м. е отразено с ограничителни линии, т.е. линиите, до които най-много може да
достигне сградата по инвестиционен проект. Били фиксирани и минимално
изискуемите отстояния от бъдещото застрояване до страничните регулационни
линии, както и до съществуващата 2-етажна сграда. За застройката достигаща до
улично-регулационната линия и до югозападната регулационна линия със съседния
УПИ ХІ – 367, обозначена с буква „М“ без посочена височина, застрояването било отразено
с ограничителни линии спрямо УПИ Х и със задължителна линия по регулационната
граница със съседния УПИ ХІ. За застроителното петно, обозначено в зелен цвят,
с контурна непрекъсната линия и вътрешна щриховка със зелени непрекъснати линии
експертът не може да направи извод дали външния контур на така отразеното
застрояване се е имало предвид да бъде ограничителен или задължителен. Сочи, че
по инвестиционнен проект графиката на проектираното застрояване се различавал
като пропорция спрямо отразеното застроително петно във визата. Във визата това
застрояване било почти квадратно като форма и не заемало цялата фасада на
2-етажната сграда, а в инвестиционния проект било издължено правоъгълно петно и
е с дължина по-голяма от фасадата към улицата на 2-етажната сграда.
На следващо място
експертът уточнява, че разрешената застроителна площ следвало да се вмести в
ограничителните линии. Общата РЗП не би могла да бъде извън ограничителните
линии на застрояване. Площта на ограничителната линия не била задължителна, а възможно
допустимата.
Уточнява още, че
в ЗРП от 1992г. предвиденото като възможност бъдещо застрояване спрямо онзи
момент било отразено със задължителни линии на застрояване и съответно с
цветово означение съгласно легендата, тъй като към онзи момент това била
практиката за изработване на ПУП-ве. След влизане в сила на Наредба № 01/8 и
ЗУТ начинът на отразяване се променил съгласно регламентираното в тези
нормативни актове. Обобщава, че може да се сравнява предвиденото застрояване по
ЗРП- 1992г. и отразеното в процесната виза единствено като съпоставяне контур
на изобразеното петно. Т.е. по виза даденото с ограничителни линии съпоставимо
с плана от 1992г. било за възможно застрояване с по-голяма застроена площ. Ограничителните
линии по виза не означавали, че не би могло застрояването да се реализира в
параметрите на плана от 1992г. Според архитекта визата давала по-голяма
възможност.
Предвид
обстоятелството, че в имота имало съществуваща 2-етажна жилищна сграда,
правилно издалият визата бил фиксирал минимално изискуемо отстояние между тази
сграда и бъдещото застрояване в дълбочина на УПИ, отразено с ограничителни
линии. Необходимо било да се конкретизира такова минимално отстояние и спрямо
предвидената в зелен цвят застройка, тъй като тя се явява от по-благоприятната
страна спрямо заварената жилищната сграда и предвид изискванията на ЗУТ и
Наредба № 7 за ослънчаване е следвало да бъде конкретизирано такова отстояние,
като същото зависело от конкретната максимална височина на тази застройка, каквато няма указана във
визата.
Относно
предвидената аптека във визата не била определена пределна възможна височина.
Същата била предвидена за свободно застрояване. Допълващото и основното
застрояване по визата не били допрени физически едно до друго и не били самостоятелни
обекти, като предназначение, като височина и като конструктивно изграждане и
като етап на реализация също.
За изясняване на
обстоятелства, с оглед предмета на спора, на основание чл.176, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.144 от АПК, по делото е изслушан ответника, издател на визата- арх.С.Н.- гл.
експерт „АС“ ТД „Изгрев“ при община Бургас. Същата описва процедурата по
издаване на виза за проектиране. Сочи, че понятията скица и виза са различни. Първо по ред било искането за издаване на комбинирана
скица и такава била налична по делото. Второ било искането от собственика за виза
за проектиране. Към това искане се прилагал оригинал на вече издадената скица.
След извършена проверка за изменение на имотните граници, регулационен и застроителен план, върху тази скица се нанасяла визата за
проектиране. Обяснява, че още с искането собственикът показва какво точно касае
промяната по чл.134, ал.6, а в конкретния случай това била промяна на
конфигурацията на предвиденото застрояване по ПУП. Това било видно от скицата,
приложена на лист 11 от делото. Визата за проектиране се изписвала единствено върху
оригинал на скица, която в случая била приложена на лист 20 от делото. Текстът
е изписан с черно в долната лява част на листа. След този етап, собственикът
внасял идейния проект за съгласуване, с който идеен проект се представяло новото
инвестиционно предложение, което фигурирало в проекта и било за допълващо
застрояване. Допълващото застрояване можело да се допусне само по реда на чл.41,
ал.2 от ЗУТ, която разпоредба допускала допълващото застрояване без изменение
на плана. Следвало да бъдат изпълнени определени условия. Във визата не били посочени
размери на петното за допълващото застрояване. Квадратурата се допълвала в
основния проект и на тази база се извършвала преценка дали е изпълнено
условието за плътност и Кинт (коефициент за
интензивност). Т.е. квадратурата на допълващото застрояване участвала в
изчисляването на плътността и Кинта в застрояването в
един имот. В случая, след като собственикът на ПИ декларирал ново инвестиционно
намерение, арх. Недева допълнила визата за проектиране и с тази последна част (със
зелено на л.20). Сочи, че това било допълване на съществуващата виза, тъй като
проектът бил един. Заявява, че се касае за един документ „скица-виза“ този на
лист 20 от делото. Ответникът уточнява, че заявител винаги бил Н.Л., за
който били налични данни за собственост от скица, издадена от СГКК – Бургас.
След подаване на заявление от собственик, виза винаги се издавала.
По допустимостта:
С Определение
7783 от 23.05.2019г. по адм.д. № 5279/2019г. на ВАС беше отменено протоколно Определение
№ 492 от 13.03.2019г. по настоящото дело, с което съдът остави без разглеждане
жалбата на Б.Ч. скица-виза за проектиране с рег.№ **., издадена от главен
експерт АС, ТД „Изгрев“, община Бургас, издадена относно УПИ *по плана на
кв.Сарафово, като процесуално недопустима, поради просрочие и прекрати
производството по делото. В мотивите на отменителното определение е посочено,
че от представеното по делото
искане, вх. № 94-01-22508/10.07.2018 г. до община Бургас не се установява кои
са заявените от Ч. документи и кои от тях са му били предоставени. В този
смисъл лисвали данни, че обжалваната скица-виза му е връчена на 09.08.2018 г.
(л.94), за да се приеме, че оттогава започва да тече срокът за нейното обжалване.
В заключение, жалбата срещу визата е подадена от лице, което
има правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в
законоустановения срок, тъй като не са налице доказателства за уведомяване на
жалбоподателя, който е сред кръга на заинтересованите лица по издаване на този
акт, респективно оспорването е процесуално ДОПУСТИМО.
Съдът намира, че оспорената
виза е индивидуален административен акт, съгласно чл.140,
ал.1 от ЗУТ и по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК във връзка с чл.214
от ЗУТ, тъй като определя параметрите на допустимото застрояване в
конкретния поземлен имот и е предпоставка за одобряване на инвестиционни
проекти, на основание чл.144,
ал.1, т.2 от ЗУТ.
Подателят на жалбата е активно легитимирана страна, засегната от действието
на издадения индивидуален административен акт. Това е така, тъй като оспорващият
субект се легитимира като съсобственик по наследство на сграда, изградена в
поземления имот предмет на процесната виза за проектиране с рег. № **.,
издадена от главен експерт „АС“, ТД „Изгрев“, община Бургас, издадена относно
УПИ *по плана на кв.Сарафово. Това обстоятелство определя жалбоподателя като
заинтересовано лице по смисъла на чл.140,
ал.3 във връзка с чл.131,
ал.2, т.1 от ЗУТ, тъй като с визата се предвижда промяна в застрояването на
имота, за който е издадена.
Относно компетентността на издателя, формата на акта,
спазване на административнопроизводствените правила, изискванията на
материалния закон и съответствието с целта на закона:
Обжалваната
виза е издадена от компетентен административен орган, за което издателят на
акта е изрично оправомощена с посочена във визата заповед, издадена в
съответствие с нормата на §1,
ал.4 от ДР на ЗУТ (редакция ДВ, бр. 66 от 2013г., в сила от 26.07.2013г.),
според който главният архитект на общината може да предостави свои функции по този закон на други
длъжностни лица от общинската администрация. На съда е служебно известна
посочената в акта заповед, а освен това по отношение компетентността на административния
орган между страните няма спор.
Визата е издадена
в законоустановената писмена форма.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗУТ (редакция ДВ, бр. 82 от 2012 г.,
в сила от 26.11.2012 г.), възложителят или упълномощено от него лице може да
поиска виза за проектиране. Визата се издава в срок до 14 дни от постъпване на
заявлението.Разпоредбата на чл.161, ал.1, предл.
първо от ЗУТ указва, че възложител е собственикът на имота.
В конкретният случай, заявлението е подадено от Н.Л., който с
постановление за възлагане на недвижим имот (л.14) се легитимира като собственик
на ПИ, за който се иска издаването на виза. Към заявлението била приложена комбинирана
скица. Визата е издадена в предвидения за това в ЗУТ срок.
Съгласно чл.140, ал.3 от ЗУТ (редакция ДВ, бр.82 от 2012г., в
сила от 26.11.2012г.), за строежите по чл.12, ал.3, чл.41,
ал.2, чл.50, 51, 58, 59, чл.133, ал.6 и чл.134, ал.6, както и за обекти –
недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително. За тези строежи
визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл.131. Обаче, издателят
на визата допуснал съществено нарушение
на производствените правила, тъй като по делото не
се установи жалбоподателят, който несъмнено попада в кръга на лицата по чл.131
от ЗУТ/ в качеството на наследник на баща
си, респективно съсобственик на сграда, с идентификатор 07079.820.386.1/,
да е уведомяван за издадената виза за проектиране. Специалната разпоредба на
чл.140, ал.3 от ЗУТ указва, че всички заинтересовани лица по смисъла на тази
норма следва да са уведомени. В случаят, административният орган въобще не е
съобщил на този съсобственик заявлението за издаване на визата, респективно
правата на жалбоподателя Б.Ч. в производството по издаване на акта, произтичащи
от неговата собственост съществено са нарушени. Липсата на подобно уведомяване се
окачествява като такова нарушение и предвид съществуващата към момента легална
дефиниция на понятието „съществено
нарушение на административнопроизводствените правила“,
съгласно чл.168, ал.4 от АПК. По този начин, съсобственикът обективно е
възпрепятстван да участва в производството по издаване на оспорения
индивидуален административен акт, което опорочило и самият акт и това е
самостоятелно основание за неговата отмяна.
На следващо място, като стана ясно от приетото по делото
повторното и обосновано заключение на вещото лице арх.В.А.- Д., което съдът
кредитира като професионално и компетентно изготвено, в процесната
„виза“ не са указани отстояния от новопредви-деното застроително
петно за „Аптека“ до съществуващата двуетажна жилищна сграда с идентификатор
07079.820.386.1, а така също не е указано отстояние
до застроителното петно за магазин, ситуирано в югозападната част на УПИ Х-372. При тези
констатации, не може категорично и да се изчисли предвидената по „визата“ обща
за имота ЗП и РЗП. Липсата на тези данни също нарушава съществено правата на
жалбоподателя- съсобственик на съществуващата сграда, доколкото не би могло да
се установи дали предвиждането съответства на нормативните изисквания за
допълващото застрояване, уредени в чл.41-47 от Закона за устройството на
територията, във връзка с чл.84 от НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003г.
за правила
и нормативи
за устройство
на отделните
видове територии
и устройствени
зони,
а от там и възможността за преценка дали издадената виза съответства на
указаното в материалния закон. Освен това, както сочи и вещото лице по втората
експертиза, в тази част визата не съответства на предвижданията на ЗРП от
1992г., тъй като маркираното в зелен цвят застроително петно за аптека
не е било предвидено на югоизток от съществуващата 2-етажна сграда и достигащо
до уличнорегулационната линия. В този смисъл, визата
противоречи и на материалния закон.
На
следващо място, следва да се отбележи и несъответствието на предвиденото
застрояване с визата спрямо посоченото правно основание за издаването, а именно
нормата на чл.41, ал.1 от Закона за устройство на територията. Съгласно този
текст на закона „Допълващото застрояване в урегулирани
поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и
второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в
съответствие с предвижданията на подробния устройствен план.“. В тази връзка, съдът счита за
основателни са доводите на жалбоподателя, че аптеката не съставлява
спомагателна, обслужваща, стопанска или второстепенна постройка към сградите на
основното застрояване, а самостоятелна сграда, със съвсем различни функции.
Липсата на
посочено отстояние между допълващото застрояване и съществуващата сграда
възпрепятства и проверката за съответствие на визата с указаното в материалния
закон, досежно изискването на чл.42, ал.3 от ЗУТ за минималните отстояния.
По изложените съображения съдът намира, че при издаване на виза за проектиране с рег.№
И-83/28.07.2014 г., издадена от главен експерт АС, ТД „Изгрев“ при община
Бургас са допуснати редица съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, несъответствия с нормите на
материалния закон, а при така изложените констатации и в противоречие с целта
на закона.
Обобщено,
оспорената по делото виза за проектиране е незаконосъобразен административен
акт и подлежи на отмяна. Разрешаването на въпроса с
издаване на нов административен акт не е от компетентността на съда, поради
което преписката следва да бъде върната на Община Бургас за произнасяне на
компетентното длъжностно лице по подаденото заявление за издаване на виза за
проектиране.
По разноските:
При този изход на спора, основателно се явява и искането на жалбоподателя
да му бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно чл.143, ал.1 от АПК, поради което същите следва да бъдат присъдени в негова полза. При
положение, че издателят на визата е орган, включващ се в администрацията на
Община Бургас, именно последната следва да заплати на жалбоподателя направените
разноски, включващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева, с
включен ДДС, видно от приложените документи, както и сумите от 10 лева платена
държавна такса за образуване на делото, 30 лева платена държавна такса за
подадена частна жалба, 200 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице
по първата СТЕ, 485 лева двукратно внесен депозит /150 лева + 335 лева/ за
възнаграждение на вещото лице по повторна СТЕ. Общо направените от тази страна
разноски възлиза на сумата от 1445 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба от Б.К.Ч., с адрес: ***, ВИЗА ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, с рег.№ И-83/28.07.2014
г., издадена от главен експерт АС, ТД „Изгрев“ при Община Бургас, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВРЪЩА преписката на Община Бургас за
произнасяне на съответното длъжностно лице по заявлението за издаване на виза
за проектиране, по компетентност.
ОСЪЖДА Община
Бургас да заплати на Б.К.Ч., с адрес: ***, сумата от
1445.00 /хиляда четиристотин четиридесет и пет/ лева, съставляваща общ размер
на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: