Мотиви по НЧХД 249/2019 г.
Срещу подсъдимата А.М.М. е повдигнато обвинение затова, че през периода от 06.05.2018 г. до 30.08.2018
г. в гр..Л., обл.П., при условията на продължавано престъпление, като баба на
малолетното дете М.С.М., ЕГН ********** не изпълнила и осуетила изпълнението на
решение №1043/28.05.2015 г. на ОС гр.В., по в.гр.д. № 681/2014
г., влязло в законна сила на 05.04.2016 г., относно правото на майката Д.И.И.,
ЕГН **********, да вижда и взема детето при себе си в дните, които са официални
празници през месец май всяка четна година, както и един месец през лятото, за
времето от първи до тридесет и първи юли всяка година – престъпление по чл. 182 ал.2 във връзка с чл. 26
ал.1 от НК.
В
съдебно заседание проесуалният представител на тъжителката поддържа
повдигнатото с тъжбата обвинение, уточнява периода, за който се твърди, че е
извършено деянието, и моли съда да
постанови присъда, с която да признае подсъдимата за виновна и да й наложи
съответно наказание.
Защитникът
на подсъдидимата изразява становище, че подсъдимата не е виновна по
повдигнатото и предявено обвинение и счита, че същата следва да бъде оправдана.
Подсъдимата
не се признава за виновна и моли съда да я оправдае. Признава, че е имало
случаи при които майката не е осъществявала контакт с детето, но това е поради
обстоятелството, че самото дете не иска да отиде при нея, разстройва се и за да
не травмира не е настоявала пред детето за осъществяване на контакта. Съжалява
и заявява, че занапред дори и детето да не иска, тя пак ще го предаде на
майката.
Съдът,
като прецени представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
С решение
№ 1043/28.05.2015 г. по в.гр.д. 681/2014 г. по описа на Окръжен съд гр. .,
влязло в законна сила на 05.04.2016 г. упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете М.С.М., ЕГН **********, е предоставено на бащата
С.М.И. и е постановено детето да живее при баща си, а на майката Д.И.И. ЕГН
********** е определен режим на лични отношения с малолетното дете М.С.М. ЕГН
********** както следва: майката има право да вижда и да взема детето при себе
си всяка първа и трета събота, както и всяка втора и четвърта неделя от месеца,
за времето от 11.00 часа до 18.00 часа без преспиване; един месец през лятото
за времето от 1 до 31 юли всяка година; всяка четна година – в дните, които са
официални празници във връзка с Коледа и през месец май, включително, тези
обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154 ал.2 от КТ, за времето от
11.00 часа в първия ден до 18.00 часа в последния с преспиване на детето при
майката; всяка нечетна година – в дните, които са официални празници във връзка
с Нова година и Великден, включително тези обявени от правителството за почивни
съгласно чл. 154, ал.2 от КТ, за времето от 11.00 часа в първия ден до 18.00
часа в последния.
С решение
№ 77 от 26.04.2018 г. на РС Л. по гр.д. 2014/2018 г. е, че със същото на
основание чл. 28 ал.4 във връзка с чл. 26 ал.1 от Закона за закрила на детето е
определена мярка за закрила, като е настанено малолетното дете М.С.М. ЕГН
**********, в дома и семейството на неговата баба по бащина линия А.М.М. ЕГН
**********,***, до настъпване на причини за изменение или прекратяване на
взетата мярка за закрила. На основание чл. 28 ал. 4 от Закона за закрила на
детето е постановено решението на съда да се изпълни незабавно. В мотивите на
същото решение, съдът е приел е, че
постановяването на мярка за закрила по отношение на детето М., се налага
тъй като по делото е установено, че майката на детето живее и работи в чужбина,
а бащата на детето изтърпява наказание „лишаване от свобода” в затвора, както и
от обстоятелството, че преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето
са полагани от бабата и дядото по бащина линия и детето е емоционално
привързано към тях.
На
06.05.2018 г. – официален празник на четна година, майката на детето Д.И.,
заедно със своята сестра /свидетелката А.И.З. посетила дома на М. ***, за да
осъществи личен контакт с детето. Предварително уведомила по телефона бабата на
детето, че ще посети същото и когато пристигнали пред дома на М. и след
излизането на М. пред дома, поискала да се види с детето. Бабата на детето
обяснила на майката, че детето не иска да я вижда и няма да я изведе, и предвид
категоричния отказ на бабата да изведе детето, същата била уведомена, че ще
извикат полиция”. Тъй като и след това М. не извела детето, подсъдимата и св.
З. позвънили на тел. 112 и когато дошъл патрул с двама полицаи показали
съдебното решение и обяснили ситуацията. Полицаите също обяснили на М., че
трябва да даде възможност на майката да осъществи лични контакти с детето, но
тя отново отказала. След последвалия отказ подсъдимата и св. З. посетили
полицейското управление, където майката на детето подала жалба. Предвид
случилото се на 06.05.2018г., подсъдимата не изпълнила решението на ОС В.
относно режима на лични контакти между майката и детето, лишавайки майката да
види и вземе детето при себе си за времето от 11 до 18 часа.
На 01.07.2018 г. отново след
предварително уведомление по телефона, тъжителката Д.И., св. Ася З. и св.Д.М.
пристигнали в гр.Л., тъй като считано от 1 юли майката има право да вземе при
себе си детето за 1 месец до 31 юли. Когато пристигнали на адреса, видели, че
на портата на къщата има бележка, на която било написано „Д. да заповяда на
17-ти, както е уведомена от социалните”. Майката на детето и св. А.З.
установили, че къщата е заключена, че бабата с детето не си е вкъщи, като в
резултат И. не могла нито да осъществи контакт с детето, нито да вземе същото
за 1 месец от 1-ви юли до 31-ви юли съгласно решението на ОС В., след което
отново тъжителката подала жалба в полицията и се прибрали, заедно със св. З.. В
резултат на 01.07.2018 г. подсъдимата осуетила изпълнението на съдебното
решение, като не е създала възможност на майката Д.И.З. да вземе при себе си
детето М.С.М. за времето от първи до тридесет и първи юли всяка година.
На
06.07.2018 г. тъжителката И., заедно със св.Д.М. отново посетила гр.Л., като
споделила със св.М., че отдавна не е виждала детето и иска да го види. Когато
пристигнали пред дома на М., установили, че там няма никой и си тръгнали. В
резултат на 06.07.2018 г. подсъдимата
осуетила изпълнението на съдебното решение, като не е създала възможност
на майката Д.И.З. да вземе при себе си детето М.С.М. за времето от първи до
тридесет и първи юли всяка година.
На
17.07.2018 г. отново И., заедно със св. А.З.
и св.Д.М. посетили гр.Л. и отишли пред домът на М.. След излизането си
М., започнала да ги гони и да им казва да си ходят. И. и свидетелите чули, че
детето отвътре плаче, но бабата не го пуснала да го видят. Майката на детето
отново позвънила на полицията и след идването на полицаите М. отново отказала
да изведе детето при майката. С действията си на 17.07.2018 г. М. не изпълнила
решението на ОС Варна, като не предала детето на майката за осъществяване
режима на лични контакти на майката с детето, лишавайки по-този начин майката
от правото й да вземе детето при себе си за времето от първи до тридесет и
първи юли всяка година.
На всички
описани по-горе дати майката е направила опити да се види и да вземе детето при
себе си, с оглед осъществяване на лични контакти съгласно постановеното съдебно
решение, но подсъдимата не й дала възможност за това. На 06.05.2018 г. и на 17.07.2018 г. подсъдимата била в домът
си, излязла и разговаряла с майката на детето, но отказала да предаде детето на
майката, като по този начин не изпълнила съдебното решение относно личните
контакти на майката с детето. На 01.07.2018 г. и на 06.07.2018 г. подсъдимата,
заедно с детето не били на адреса, входната врата била заключена и на
повикванията и позвъняванията не излязъл никой, като по този начин подсъдимата
създала пречки на майката да види и вземе детето при себе си, и в резултат
осуетила изпълнението на съдебното решение относно личните контакти на майката
с детето.
На
6.V.2018 г. подсъдимата е знаела, по силата на съдебното решение, че следва да
даде възможност на майката да се види с детето и да го вземе при себе си, но
въпреки това не е изпълнила съдебното решение. Подсъдимата е знаела също така,
че за времето от 1.VІІ 2018 г.
до 31.VІІ.2018 г. майката е имала право да вземе детето при себе си по силата
на същото решение, но въпреки направените неколкократни опити подсъдимата на 01
и 06 – като отсъствала от дома заедно с детето, осуетила възможността майката
да го вземе, а на 17.VІІ.2018 г. категорично отказала да предаде детето на
майката, като с това си действие същата не изпълнила съдебното решение.
От горното е видно, че в периода
от 06.05.2018 г. до 17.07.2018г. в гр.Л., област П., при условията на
продължавано престъпление, като баба на малолетното дете М.С.М.,
ЕГН **********, не изпълнила и осуетила изпълнението на решение
№1043/28.05.2015 г. на ОС гр.В., по в.гр.д. № 681/2014 г., влязло в законна сила на 05.04.2016 г.,
относно правото на майката Д.И.И., ЕГН **********, да вижда и взема детето при
себе си в дните, които са официални празници през месец май всяка четна година,
както и един месец през лятото, за времето от първи до тридесет и първи юли
всяка година, както следва:
- На 06.05.2018 г. (официален празник) не изпълнила съдебното решение,
като отказала да предаде детето М.С.М. на нейната майка Д.И.З.,
лишавайки последната от правото й да вземе детето си в ден, който е официален
празник, през месец май на четна година;
- На 01.07.2018 г. осуетила изпълнението на съдебното решение, като не
е създала възможност на Д.И.З. да вземе при себе си детето М.С.М.
за времето от първи до тридесет и първи юли всяка година;
- На 06.07.2018 г. осуетила изпълнението на съдебното решение, като не
е създала възможност на Д.И.З. да вземе при себе си детето М.С.М..
за времето от първи до тридесет и първи юли всяка година.
- На 17.07.2018 г. не изпълнила съдебното решение, като отказала да
предаде детето М.С.М.. на нейната майка Д.И.З., лишавайки последната от правото й да вземе
детето при себе си за времето от първи до тридесет и първи юли всяка година,
Така описаната фактическа обстановка се
подкрепя от частичните признания на подсъдимата, от показанията на разпитаните
по делото свидетели А.З., Д.М., представените по делото писмени доказателства –
цитираните по-горе решения на ОС В. и РС Л., както и от материалите по
досъдебно производство ЗМ 167/2018 г. на РУ Л., пр.пр. 511/2018 г., съдържащо
подаваните от И. жалби пред РУ МВР Л. непосредствено към момента на
осъществяване на деянията, както и изрична писмена покана от Д.И. до А.М. от
18.VІ.2018 г. /получена лично от М. на 22.06.2018 г. – видно от приложеното
известие за доставяне/, с която И. поканила М. да изпълни съдебното решение и я
уведомила, че ще отиде на 01.07.2018 г., на която дата иска М. да й предаде
детето за изпълнение режима на лични контакти.
Видно от показанията на свидетелите А.З. и Д.М. е,
че същите са били очевидци на случилото се на 6.V., 1.VІІ, 6 VІІ и 17.VІІ 2018 г., за които дати съдът
по изложените по-горе мотиви приема, че е налице извършено деяние и които дати
са в обхвата на периода на обвинението
уточнен от тъжителката, а именно през периода 06.05.2018 г. до
30.08.2018 г. Свидетелят Г.Н. свидетелства за случай на 10.11.2019 г., която
дата не е от периода, за който е повдигнато обвинение. Свидетелката Е.Ц.
свидетелства за случаи на 13 и 30.08.2018 г., но тези дати макар и в обхвата на
инкриминирания период, не са в дни в които според съдебното решение тъжителката
има право на лични контакти. Макар и в дни различни от обхвата на съдебното
решение в частта на личните контакти, видно от показанията на свидетелката Е.Ц.
е, че в нейно присъствие и с нейно съдействие е осъществен контакт между
майката и детето. Свидетелите К.С. и Х.Б. свидетелстват за осъществен контакт
между майката и детето, без да уточняват датата. Свидетелката В.И. свидетелства
за осъществен личен контакт между майката и детето /същия за който
свидетелстват и св.С., и св.Б./ и споделя лични впечатления от отношенията
между бабата и детето, като заявява, че детето „не иска да ходи при майка си”,
а св.И.Г. споделя за случай от месец юли 2018 г., когато заявява, че е чула, че детето
плаче и не иска да отиде при майката, а А. го убеждава да отиде. Съдът дава вяра на показанията на всички
свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви и по същество обхващат различни
случаи и факти, взаимно се допълват и създават цялостна картина на
взаимоотношенията между майка, баба и дете. Свидетелката А.З. е сестра на
тъжителката, но дори и да има желание да услужи на своята сестра, като даде
показания в нейна полза, нейните показания не са в противоречие с показанията
на останалите разпитани по делото свидетели, с частичните признания на
подсъдимата, както и с находящите се в досъдебното производство писмени
доказателства /жалба от 17.VІІ.2018 г. – подадена в деня на посещението на майката
в гр.Л., покана от Д.И. до А.М., да й бъде предоставено детето на 01.07.2018
г./.
С оглед
изложеното, съдът приема, че подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 182 ал.2 във връзка с чл. 26
ал.1 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено в условията на пряк умисъл, като форма
на вина, като подсъдимата в качеството си на „друг сродник” /баба по бащина
линия/ на малолетното дете М.С.М. не е изпълнила решение №1043/28.05.2015 г. на ОС гр.В., по в.гр.д. № 681/2014 г., влязло в законна сила на 05.04.2016 г.,
относно правото на майката Д.И.И., ЕГН **********, да вижда и взема детето при себе си в дните, които
са официални празници през месец май всяка четна година на 06.05.2018 г. – официален празник, както и на 17.07.2018 г., когато не изпълнила съдебното решение, като отказала да предаде детето М.С.М..
на нейната майка Д.И.З., лишавайки последната от правото й да вземе детето при
себе си за времето от първи до тридесет и първи юли всяка година, а на 01.07.2018 г. и на 06.07.2108 г. осуетила
изпълнението на съдебното решение, като не е създала възможност на Д.И.З. да
вземе при себе си детето М.С.М. за времето от първи до тридесет и първи юли
всяка година.
От доказателствата по делото се
установява, че подсъдимата съвсем съзнателно е отказвала да предостави детето
за срещи с майката, въпреки че е знаела, че такива се били определени с
нарочния съдебен акт и е проявявала упорито нежелание да го изпълни. Установява
се, че опитите на майката да се срещне с детето, са оставали неуспешни, защото
бабата позовавайки се на нежелание на детето, категорично е отказвала да изведе
детето дори да се види и поговори с майката, което води до извода, че М. е
отказвала съзнателно да изпълни съдебното решение на посочените по-горе дати –
6.V.2018 г. и 17.VІІ.2018 г., а на 1.VІІ.2018 г., когато е оставила бележка до
майката да отиде в друг ден и на
06.07.2018 г. – на които дати домът е бил заключен, без никой да се покаже,
подсъдимата съзнателно е осуетила изпълнението на съдебното решение, тъй като
отсъствайки от дома, заедно с детето е създала пречка за осъществяване на
личните контакти.
Неприемливо и незаконосъобразно е
подсъдимата да отказва и осуетява възможността на майката да види и вземе
детето в дните, в които същата е следвало да стори това съгласно съдебното
решение.
Твърдението
на подсъдимата, че е сторила това единствено в интерес на детето, тъй като
същото не е желаело контактите и след осъществяване на такива е било разстроено
са неоснователни. Видно от доказателствата по делото е, че през продължителен
период от време, подсъдимата – като баба на малолетното дете е полагала
непосредствените грижи по отглеждането на детето и същото е трайно привързано
към нея, поради което именно подсъдимата осигурявайки подходяща среда на
отглеждане на детето, не следва да допуска да се появи синдром на родителско
отчуждение към майката и нейните роднини, дължащ се на ниската възраст на
детето, възпрепятстваните контакти и прехвърляне на негативни емоции, предвид
заявеното и от подсъдимата, че майката на детето при посещенията си, за да
вземе детето се държала грубо и арогантно с нея, че се обаждала по телефона и
отправяла обидни думи и заплахи. Доводите за неспазване на точен час са
несъстоятелни и дребнави, имайки предвид доказателствата за опитите на майката
предварително да проведе някакъв разговор или контакт с бабата, във връзка с
виждането на детето си.
Предвид изложеното по-горе, съдът е признал
подсъдимата за виновна за извършено
престъпление по чл. чл.182, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода от 06.05.2018 г. до 17.07.2018 г. в гр.Л., област П., при условията на
продължавано престъпление, като баба на малолетното дете М.С.М., ЕГН**********,
не изпълнила и осуетила изпълнението на решение №1043/28.05.2015 г. на ОС гр.В., по в.гр.д. № 681/2014
г., влязло в законна сила на 05.04.2016 г., относно правото на майката Д.И.И.,
ЕГН **********, да вижда и взема детето при себе си в дните, които са официални
празници през месец май всяка четна година, както и един месец през лятото, за
времето от първи до тридесет и първи юли всяка година, както следва:
- На 06.05.2018 г. (официален празник) не изпълнила съдебното решение,
като отказала да предаде детето М.С.М. на нейната майка Д.И.З.,
лишавайки последната от правото й да вземе детето си в ден, който е официален
празник, през месец май на четна година;
- На 01.07.2018 г. осуетила изпълнението на съдебното решение, като не
е създала възможност на Д.И.З. да вземе при себе си детето М.С.М. за времето от първи до тридесет и първи юли всяка година;
- На 06.07.2018 г. осуетила изпълнението на съдебното решение, като не
е създала възможност на Д.И.З. да вземе при себе си детето М.С.М.
за времето от първи до тридесет и първи юли всяка година.
- На 17.07.2018 г. не изпълнила съдебното решение, като отказала да
предаде детето М.С.М.. на нейната майка Д.И.З., лишавайки последната от правото й да вземе
детето при себе си за времето от първи до тридесет и първи юли всяка година.
При определяне на наказанието в осъдителната част
на присъдата, съдът е приел, че са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл. 78а от НК. Съгласно цитираната норма пълнолетно лице се
освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание глоба от
1000 до 5000 лв., когато са налице едновременно следните условия: 1/. за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или
друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до 5 години
или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; 2/. Деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на този раздел; 3/. Причинените от престъплението имуществени вреди са
възстановени.
Видно от приложената по делото справка за съдимост
на подсъдимата е, че същата не е осъждана. Предвиденото от законодателят
наказание за извършване на престъпление по чл. 182 ал.2 от НК е пробация или
глоба от 100 до 300 лв. От деянието няма причинени имуществени вреди. Ето защо
подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде
наложено административно наказание глоба. При определяне размера на същата,
съдът съобразява доброто процесуално поведение на подсъдимата, отчете ниската
степен на обществена опасност на деянието и дееца, обстоятелството, че
подсъдимата, макар и да е проявила упоритост при осъществяване на деянията,
съжалява и заявява, че за в бъдеще няма да си позволи да не изпълнява или
осуетява съдебното решение и няма да препятства по какъвто и да било начин
осъществяването на личните контакти между майката и детето. Предвид изложеното,
съдът приема, че за постигане целите на наказанието на подсъдимата следва да се
наложи минимално определения от законодателя размер, а именно 1000 лв. глоба,
което в достатъчна степен би допринесло за дисциплинирането й и би й
подействало превантивно.
По делото не се събраха каквито и да било
доказателства след 17.07.2018 г., а именно през периода от 18.07.2018 г. до
30.08.2018 г. подсъдимата да не е изпълнила или да е осуетила изпълнението на
решението на ОС В., относно определения режим на лични контакти на майката Д.И.
с малолетното дете М.С.М., поради което в
тази част по обвинението я е оправдал.
Видно от показанията на свидетелите А.З. и Д.М. е,
че същите са били очевидци на случилото се на 6.V., 1.VІІ, 6 VІІ и 17.VІІ
2018г., за които дати съдът по изложените по-горе мотиви приема, че е налице
извършено деяние и които дати са в обхвата на периода на обвинението уточнен от тъжителката, а именно през периода
от 06.05.2018 г. до 30.08.2018 г. Свидетелят Г.Н. свидетелства за случай на
10.11.2019 г., която дата не е от периода, за който е повдигнато обвинение.
Свидетелката Е.Ц. свидетелства за случаи на 13 и 30.08.2018 г., но тези дати
макар и в обхвата на инкриминирания период, не са в дни в които според
съдебното решение тъжителката има право на лични контакти. Макар и в дни
различни от обхвата на съдебното решение в частта на личните контакти, видно от
показанията на свидетелката Е.Ц. е, че в нейно присъствие и с нейно съдействие
е осъществен контакт между майката и детето. Свидетелите К.С. и Х.Б. – треньори
по плуване на детето, свидетелстват за осъществен контакт между майката и
детето в района на плувния басейн гр.Л., където
детето участвало в курса по плуване, без да уточняват датата.
Свидетелката В.И. свидетелства за осъществен личен контакт между майката и
детето /същия за който свидетелстват и св.С., и св.Б./ и споделя лични
впечатления от отношенията между бабата и детето, че същите са изключително
привързани помежду си, както и, че е чувала, че детето „не иска да ходи при
майка си”, а св.И.Г. споделя за случай от месец юли 2018г., когато заявява, че
е чула, че детето плаче и не иска да отиде при майката, а А. го убеждава да
отиде. Съдът дава вяра на показанията на
всички свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви и по същество обхващат
различни случаи и факти, взаимно се допълват и създават цялостен образ на
взаимоотношенията между майка, баба и дете. Както бе посочено по-горе нито един
от свидетелите не свидетелства за това през периода от 18.07.2018 г. до
30.08.2018 г. подсъдимата да не е изпълнила или осуетила изпълнението на
решението, и като резултат в тази част по обвинението, съдът е оправдал
подсъдимата.
Воден от
горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: