ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 573
гр. Пловдив , 20.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501446 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
С определение № 9335/17.12.20г.,постановено по гр.д.№ 11315/20г.по описа на
ПдРС,19-ти гр.с.е върната „исковата молба на „Станков“ЕООД на подателя й“ и е
прекратено производството по делото.
Подадена е частна жалба от „Станков“ЕООД,ЕИК-********* със седалище гр.София
чрез пълномощника му адв.Р.Н.,с която се иска отмяна на постановеното определение по
изложените в същата съображения.
ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо
определение по чл.274 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Пред ПдРС е постъпила искова молба от „Станков“ЕООД против „Мебелна борса
Никеа“ЕООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив за “признаване за установено по отношение на
ответника,че дължи на „Станков“ЕООД сумата в размер на 13 221,96лв.,от които 3866лв.за
продадени стоки,а за останалите предадени стоки да бъде осъден да заплати стойността им
или да ги върне на ищеца“.
С разпореждане от 15.09.20г.съдът е констатирал,че липсва ясно и точно посочване
кога са възникнали отношенията между страните,обективирани ли са в писмен договор и
какви са правата и задълженията на страните по тях; кога е падежа на задължението за
1
плащане на сумата от 3866лв.,кога е падежа на задължението за връщане на непродадените
стоки или за заплащане на стойността им; липсвал формулиран петитум,съдържащ
конкретни искания с посочване на суми на претенциите.Поради това е оставил исковата
молба без движение до отстраняване на констатираните нередовности.
С две уточнителни молби ищецът е отстранил част от нередовностите на исковата
молба,но не всички,поради което и районният съд с атакуваното определение е приел,че в
уточнителните молби не се съдържат изрични твърдения за точния момент на възникване на
отношенията между страните,какви са били правата и задълженията им,липсата на
формулирано искане,което да съответства на твърденията,указани от съда за
посочване.Съдът е стигнал до извод,че не е налице възможност за определяне на правната
природа на възникналите отношения между страните,вида на породените
задължения,изискуемост на същите,което имало отношение към преценка на вида на
търсената защита съобразно допустимите от закона видове на такава,определяне на правна
квалификация и допустимост на иска.С оглед на което е върнал исковата молба и е
прекратил производството по делото.
Настоящият съдебен състав намира,че действително исковата молба съдържа
нередовности,които не са били отстранени от ищеца с двете му уточнителни молби.Касае се
за иск с правно основание чл.422 от ГПК.В съдебната теория и практика е прието,че за
допустимостта на установителния иск по чл.422 от ГПК е необходимо да е налице пълен
идентитет на претенциите,заявени в двете производства – по основание, размер и период,
доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания,за
които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.
В случая обаче петитумът на исковата молба е дотолкова неясен,че не може да се
установи идентитет на предявения иск с претенцията по заповедното производство.Освен
това исковете по чл.422 от ГПК са винаги установителни.Това следва от разпоредбата на
чл.422,ал.1 от ГПК.Съгл.т.11б от ТР № 4/18.06.14г.на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2013г. в
производството по иска,предявен по реда на чл.422 от ГПК е допустимо да се приемат за
съвместно разглеждане и други искове,вкл.по чл.210,ал.1 от ГПК.В конкретния случай не
може да се установи от така формулирания петитум какви точно искове са предявени.От
една страна се иска признаване за установено дължимостта на парична сума в размер на
13 221,96лв.(каквато е сумата по заповедното производство),от друга се посочва,че от тези
13 221,96лв. сумата от 3866лв.е за продадени стоки,(т.е.да се признае за установено
дължимостта на тази сума от 3866лв.),а от трета страна се иска осъждането на ответника да
заплати стойността ,(без да се посочва каква е тази стойност!) на предадените,но
непродадени стоки или да се осъди същия да ги върне на ищцовото дружество.Т.е.наред с
установителен иск по чл.422 се предявява и осъдителен иск за заплащане на стойността или
за връщането на посочените в исковата молба стоки.Осъдителната претенция обаче няма
посочена цена,а от петитума се стига до извод,че не се касае за първоначално съединяване
на осъдителен иск с иска по чл.422 от ГПК,тъй като по реда на чл.422 от ГПК се претендира
2
цялата сума от 13 221,96лв.Напълно недопустима е правна конструкция,при която в рамките
на установителната претенция за 13 221,96лв.да се съдържа осъдителна претенция за част
от сумата,до какъвто извод навежда формулировката на петитума на исковата
молба.Правилно районният съд е приел,че тази неяснота води до невъзможност за
определяне на правната природа на отношенията между страните и на предявените
претенции,респ. няма как при тази неяснота да се определи правната квалификация на
иска,нито да се прецени неговата допустимост.
Неоснователни са оплакванията в частната жалба,че съдът не бил положил
достатъчно усилия да определи правната квалификация на исковете,както това било
направено от други съдилища при водени от „Станков“ЕООД други дела.Съдът няма как да
определи правната квалификация на иска,ако в исковата молба не се съдържат конкретни и
ясни фактически обстоятелства и петитум.Приложеното към частната жалба решение от
12.10.20г. на РС-Благоевград не касае идентичен спор,тъй като то е постановено по
предявени осъдителни искове,а не по установителни такива по реда на чл.422 от
ГПК,какъвто е настоящия случай.
Предвид изложеното въззивната инстанция намира за правилни изводите,до които е
стигнал районният съд,като ги споделя и намира,че атакуваното определение като правилно
и законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9335/17.12.20г.,постановено по гр.д.№
11315/20г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с.,с което е върната искова молба вх.№
51125/03.09.20г.по описа на ПдРС,подадена от „Станков“ЕООД,ЕИК-********* против
„Мебелна борса Никеа“ЕООД,ЕИК-*********,на подателя й и е прекратено производството
по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3