О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на 04.07.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА
т.д.№95 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск от А.П.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по пълномощие от адв.И.М. ***,
срещу "Кардинал 07"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бяла Слатина, ул."Търнавска"№42.
В исковата молба се сочи, че ищцата е
нотариус в гр.Бяла Слатина и в това качество е заверила нотариално подписа на
управителя на ответното дружество М.А.С. върху пълномощно, с което същият е
упълномощил Т.Г.П. да извършва всякакви фактически и правни действия от негово
име и за негова сметка и да го представлява пред Д.М.К. и пред самата ищца в
качеството й на нотариус във връзка с покупко-продажба на посочени в
пълномощното имоти на "Кардинал 97"ООД. От изложението в исковата
молба става ясно, че подписът на упълномощителя е заверен от ищцата без той да
се е явил лично и да го е положил пред нея. Нататък ищцата сочи, че на
19.12.2013г. въз основа на нотариално завереното пълномощно Т.П. е сключила
договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт
№100, том 6, д.№982, съставен от самата нея като нотариус.
Като описва факти, настъпили известно
време преди предявяването на иска, ищцата прави искане да бъде постановено
решение, с което да се обяви за нищожен изготвения от самата нея нотариален акт
№100, том VІ, рег.№5738, д.№982 от 19.12.2013г. поради липса на съгласие и
накърняване на добрите нрави.
С Определение №535/17.06.2019г. съдът е
приел, че ищцата се позовава на допуснати от самата нея нарушения на правилата
за нотариалната дейност и не обосновава правния си интерес от предявяването на
иска. Отделно от това са констатирани и нередовности на исковата молба, за
отстраняването на които на страната са дадени конкретни указания.
В изпълнение на тези указания ищцата е
представила писмена молба, в която се изменя петитума на исковата молба и се
иска обявяването на нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в
посочения нотариален акт, като сключен в противоречие със закона, на основание
чл.42, ал.1 от ЗЗД и заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса
на съгласие и форма.
В уточняващата молба се сочи, че пред
Окръжен съд-Враца е висящо т.д.№20/2019г., в предмета на който е включено
обявяване на нищожността на нотариалното удостоверяване на подписа на М.А.С.
върху пълномощно с нотариална заверка на настоящата ищца в качеството на
нотариус. В това производство ищцата е привлечена като трето лице-помагач на
страната на ответника "Вива Кредит"ООД. С оглед на това, че
нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно
неизпълнение на неговите задължения, в
уточняващата молба се настоява, че с уважаването на установителния иск в
рамките на настоящото производство ще бъде избегнат "ефекта на
доминото" в резултат от порока на
сделката по процесния нотариален акт.
Съдът приема, че ищцата няма правен
интерес от воденето на установителния иск за обявяване на нищожността на
отчуждителна сделка, която самата е изповядала в качеството на нотариус и без
да сочи конкретни обстоятелства за нарушаване на нейни права. Предвид липсата
на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за
предявяването на установителния иск, същият е недопустим, поради което
производстното следва да бъде прекратено.
В мотивите на ТР №8/2012г. от
27.11.2013г., постановено по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, макар и по
въпроси на вещното право, е прието, че правният интерес от решаване на правния
спор винаги произтича от конкретни обстоятелства, в които спорът се изразява, и
чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на
иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и
защита на материалните права. Въпросът на евентуалното наличие, респективно
липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за
правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му, не е част от предмета на
претенцията. Несъмнено, ищецат би могъл да предявени съдебно своето право, ако иска да получи защита чрез установяването му със сила
на пресъдено нещо.
По въпроса за наличието на правен
интерес от предявяването на установителен иск е формирана обилна и
непротиворечива съдебна практика на ВКС.
В Решение №35/01.09.2015г. по
т.д.№407/2014г. на ВКС, ІІ т.о. се сочи, че не съществува спор в съдебната
практика и правната доктрина, че със санкционирания с чл.124, ал.1 от ГПК иск
може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или
правоотношение, заплашено от нарушаване, т.е. когато правото е несигурно.
Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено
лице, като установи с влязло в сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка, т.е. да
установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение, той има
правен интерес от предявяване на установителен иск, с решението по който тази
несигурност в правото да бъде отстранена. От правната същност на
правоотношението, като нормирано от правото обществено отношение, което винаги
се резюмира в права и съответни задължения следва, че предмет на
установителния иск могат да бъдат всякакви граждански
правоотношения, възникнали по силата на фактически състави,
регулирани от отделните клонове на гражданското право. Що се касае до
правния интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка на
установителния иск, то практиката на ВКС и правната доктрина са последователни,
че този интерес винаги е налице, когато поведението на противната страна прави
правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е
достатъчно титулярът да е направил "разумна субективно
преценка". Несъмнено е, че когато противната страна оспорва правото на
ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо последния, несигурността в
правното положение на ищцовата страна е действителна. Единствено при открита за
ищеца възможност да предяви осъдителен иск правният интерес от предявяването на
установителен иск отсъства.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗННД нотариус е
лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в закона нотариални
действия. Чл.22, ал.1 от закона предвижда, че нотариусът е длъжен да опазва
интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната вола и фактическото
положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не
допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на
техните права.
Съгласно чл.589, ал.2 от ГПК при
удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат
на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат
документа или да потвърдят вече положените подписи. Когато документът ще се
ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата
трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако
подписът е положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа.
В чл.73 и 74 от ЗННД е предвидено, че
при виновно неизпълнение на неговите задължения нотариусът носи имуществена и
дисциплинарна отговорност.
В разглеждания случай ищцата се
позовава на допуснати от самата нея нарушения на правилата за нотариалната
дейност чрез удостоверяване на подписа на упълномощителя М.А.С. в негово отсъствие. Легитимирана със
завереното от ищцата пълномощно, упълномощената Т.Г.П. е сключила сделката, до прогласяването
на чиято нищожност се домогва ищцата с предявяването на установителния иск.
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че в правоотношението, в което нотариусът изпълнява възложени му от
държавата нотариални действия, между него и страната в нотариалното
производство не се създава правоотношение, от което за нотариуса възникват
права и задължения. Това, че при виновно неизпълнение на неговите задължения
нотариусът носи имуществена отговорност, индикация за търсенето на каквато е
привличането на настоящата ищца като трето лице-помагач на страната на
ответника в друго производство, не може да обоснове правен интерес от воденето
на установителен иск за обявяване на нищожността на процесната отчуждителна
сделка, изповядана от ищцата. Защита на правата си при предявяване на иск срещу
ищцата за причинени от нотариалните й действия вреди същата може да реализира в
рамките на друго/и производство/а.
В заключение следва да се добави и
това, че в правото е важим класическият принцип, че никой не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение.
Така мотивиран, и на основание чл.130
от ГПК съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№95/2019г.
по описа на Окръжен съд-Враца.
ВРЪЩА искова молба
вх.№5052/07.06.2019г.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: