Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260024/22.01.2021 г. Година 2021 Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първи Граждански състав
На 09 декември Година 2020
в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ КЕМЕРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 3333 по описа за 2020 година.
Производството е
на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивната жалба на Община К., чрез старши юрисконсулт М.Т. против решение № 260030 от 18.09.2020 г.,
постановено по гр.дело № 919/2020г. по описа на Районен съд - К..
Във въззивната жалба се навеждат
твърдения за неправилност на първоинстанционното решение, поради неправилно
прилагане на материалния закон. Излагат се подробни съображения. Цитира се
практика на ВКС.
Претендира
се отмяната на обжалваното решение и постановяване на ново, с което съдът да
отхвърли обективно кумулативно съединените искове от Т.М.Ш., като неоснователни
и недоказани.
Претендират присъждане на направените
разноски и пред двете съдебни инстнации.
Доказателствени
искания не са направени.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК,
другата страна Т.М.Ш. чрез пълномощника си адв.Е.Д. ***, взема становище, че
депозираната въззивна жалба е допустима, но по същество е неоснователна.
Излагат се подробни съображения в тази насока. Цитира се трайната съдебна
практика на ВКС. Претендира се оставяне без уважение на въззивната жалба поради
нейната неоснователност и потвърждаване изцяло на обжалваното първоинстанционно
решение.
Претендира присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатска защита.
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 от ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 от ГПК съдът намира
въззивната жалба за допустима и редовна, поради което следва да се произнесе и
по нейната материална основателност.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.344, ал.1,т.1 и т.2 от КТ.
Разгледана по
съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и
недоказана, поради следните съображения:
В
първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа
обстановка:
Делото е образувано по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 от КТ – за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на преди заеманата
работа на длъжността „СТАРШИ ЕКСПЕРТ “ГРАО” в отдел „ГРАО” при въззивника – ОБЩИНА
К.”, като въззиваемата Т.М.Ш. оспорва Заповед № 5/20.01.2020г. на Кмета на
Община К., като незаконосъобразна – с твърденията, че съкращаването на щата не
било извършено реално, и не бил извършен подбора по предвидените в закона
критерии. Моли също да заеме отново преди заеманата от нея длъжност „СТАРШИ
ЕКСПЕРТ “ГРАО”. Не претендира за заплащане на дължимото за оставане без работа
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Претендира за заплащането и на направените
от нея по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от въззивника
Община К., в който се оспорват изцяло претенциите на въззиваемата. Ответникът
моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като твърди, че е извършил надлежния
подбор преди уволнението. Претендира за направените по делото разноски.
Не е спорно между страните по делото, че въззиваемата Т.М.Ш. е била в трудово
правоотношение с ответната община – на трудов договор видно от представеното
последно Допълнително споразумение, с №83/08.03.2019 г. към трудов договор под №1/01.01.1981 г., заповед
№1655/31.08.2015 г., заповед №949/25.06.2019 г. и заповед №315/01.08.2019 г..
От същите доказателства се установява, че въззиваемата е работила
в Община К. на длъжност „Старши експерт „ГРАО“ в звено „Общинска
администрация“, отдел „ГРАО“. Приета е и длъжностна характеристика на „Старши
експерт ГРАО“, подписана от въззиваемата, в т.5 на която са посочени
задълженията, а в т.10- изискванията за заемане на длъжността. Със заповед под №5/20.01.2020 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ във връзка с чл.329, ал.1 КТ и във връзка с
Решение №8/19.12.2019 г. на ОбС- К. - поради съкращаване на щата, считано от
21.01.2020 г.
От представеното заверено копие на
извлечение от Решение №8/19.12.2019 г. на ОбС-К., е видно, че на
основание чл.21, ал.1, т.2 и чл.46а, ал.4 от ЗМСМА, считано от датата 01.01.2020
г. ОбС- К. е определил числеността на общинската администрация на 145 щ.бр. и е
одобрил структурата й съгласно приложение №1 и №2. От Приложение №1 и
сравнителна таблица по Приложение №1/ л.7 и л.8/ на Решение №8/19.12.2019 г. на
ОбС- К. и длъжностно разписание на Общинска администрация при ОБЩИНА К., в сила
от 01.01.2020 г. се установява, че числеността на отдел „ГРАО“ намален от 7 на 5 щ.бр. и са утвърдени следните длъжности: 1 щ.бр. Началник на отдел „ГРАО“, 2 щ.бр. Младши
експерт „Гражданско състояние“, 1 щ.бр. Младши експерт „Административно
обслужване и ЕСГРАОН“, 1 щ.бр. Главен експерт „Радостни и тъжни обреди“ и 1
щ.бр. Главен специалист „Административно обслужване и ЕСГРАОН“ с изисквания за
заемане на длъжностите в т.ч. „образователна степен: за Началник на отдел
„ГРАО“- „бакалавър“, за Младши експерт „Гражданско състояние“ -„професионален
бакалавър по..“ и за Главен експерт „Радостни и тъжни обреди“- „средно“.
Със Заповед под №59/17.01.2020 г.
/л.47/ Кмета на Община К., на основание чл.44, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМСМА и
чл.329 от КТ е назначил комисия в състав: председател- И.И.секретар на общината
и 2 бр. членове: З.Б.началник отдел ПНОЧРОП и М.К.гл.специалист „Човешки
ресурси“ да извърши подбор на длъжностите в отдел ГРАО, съгласно утвърденото
щатно разписание в изпълнение на решение №8/19.12.2019 г. на Общински съвет К.,
за одобряване числеността и структурата на общинската администрация К. и
числеността на отдела, намалена с 2 щ.бр. и възложил на комисията да представи
протокол с мотивирани писмени предложения за заемането на длъжностите в отдел
ГРАО в съответствие с утвърденото ново щатно разписание и да извърши подбор
между лицата, заемащи длъжностите: от 7 щ.бр. в т.ч.старши експерт ГРАО-1,
Младши експерт ГРАО-5 и главен специалист ГРАО-1 на 5 щ.бр. в т.ч. Главен
експерт „Радостни и тъжни обреди“-1, Младши експерт „Гражданско състояние“-2,
Младши експерт „АО и ЕСГРАОН“-1 и Гл.специалист „АО и ЕСГРАОН“-1.
Представено е поименно щатно
разписание на отдел ГРАО към 20.01.2020 г., неоспорено от което е видно,
че щатните бройки са 8 в т.ч. 1
щ.бр. Началник отдел Гражданска регистрация и административно обслужване по
служебно правоотношение и 7 щ.бр.: Старши експерт гражданска регистрация и
административно обслужване- Т.М.Ш., Младши експерт гражданска регистрация и
административно обслужване-Н.Т.Д., Младши експерт гражданска регистрация и
административно обслужване-П.И.Г., Младши експерт гражданска регистрация и
административно обслужване- М.Т.Щ., Младши експерт гражданска регистрация и
административно обслужване- М.С.Б., Младши експерт гражданска регистрация и
административно обслужване- П.П.Т.и Главен специалист гражданска регистрация и
административно обслужване- Г.Т.Б.по заместване на П.П.В., а от извадка от
поименно щатно разписание в числеността на отдел ГРАО след 21.01.2020 г.
/ л.66/ , неоспорено е видно, че щатните бройки са 6 в т.ч. 1 щ.бр. Началник отдел Гражданска регистрация и
административно обслужване по служебно правоотношение и 5 щ.бр.: Младши експерт
гражданско състояние- Н.Т.Д., Младши експерт гражданско състояние- П.И.Г.,
Младши експерт АО и ЕСГРАОН – М.Т.Щ., Главен експерт радостни и тъжни обреди- П.П.Т.и
Главен специалист АО и ЕСГРАОН- Г.Т.Б.по заместване на П.П.В..
От представения протокол от датата 20.01.2020
г. / л.48, л.49 и л.50/ е видно, че в изпълнение на решение №8/19.12.2019 г. на
ОбС- К., заповед №59/17.01.2020 г. на Кмета на Община К. и новото щатно
разписание, с което е одобрена общата численост и структура на общинската
администрация К. и това, че в отдел ГРАО
се съкращават 2 щатни бройки като числеността от 8 щ.бр. се намалява на 6
щ.бр., че на длъжността Главен специалист ГРАО е назначена П.В., която е в
продължителен отпуск по болест поради лечение на онкологично заболяване и до
завръщане на титуляра, по заместване е назначена Г.Б.комисията е предложила да
бъде предназначена на длъжността Гл.специалист „АО и ЕСГРАОН“ и да не участва в
подбора, а последният да се направи между служителите Т.Ш., Н.Д., П.Г., М.Щ.и П.Т.,
и при съобразяване с това, че на 02.01.2020 г. М.Б.е подала заявление за
освобождаване от заеманата длъжност, считано от 01.02.2020 г. Съгласно
протокола комисията приела следните критерии за извършването на подбор и начина
на оценяване: - Степен на образование-2 точни- магистър, 1 точка бакалавър; -
Резултати от оценяване на изпълнението на служителите, от двете последни
години- 3 точки за „Изключително изпълнение“, 2 точки за „Изпълнението
надвишава изискванията“, 1 точка за „Изпълнението напълно отговаря на
изискванията“; -Допуснати нарушения на трудовата дисциплина- отнема се по 1
точка; - Отсъствие от работа извън полагащия се платен годишен отпуск за
предходните 12 месеца като 1.При ползване на неплатен годишен отпуск- отнема се
1 точка; 2.При отсъствие поради временна нетрудоспособност повече от 2 пъти-
отнема се 1 точка. От таблица в протокола за оценка по избраните критерии /
л.49 и л.50/ и предложение, подписани от председателя и членовете на комисията
се установява, че на служителите в подбора са дадени точки по въведените
критерии както следва: 1. Степен на образование: Т.Ш.-2 точки, Н.Д.- 1 точка, П.Г.-2
точки, М.Щ.-2 точки и П.Т.-2 точки; 2.Резултати от оценяване на изпълнението на
служителите: Т.Ш.-2 точки, Н.Д.- 2 точка, П.Г.-2 точки, М.Щ.-2 точки и П.Т.-2
точки;3.Допуснати нарушения на трудовата дисциплина: Т.Ш.-0 точки, Н.Д.- 0
точка, П.Г.-0 точки, М.Щ.-0 точки и П.Т.-0 точки;4.Ползване на неплатен отпуск:
Т.Ш.- „-1 точка“, Н.Д.- 0 точки, П.Г.-0 точки, М.Щ.-0 точки, П.Т.-0 точки; и
4.Отсъствие поради временна нетрудоспособност повече от 2 пъти: Т.Ш.- „-1
точка“, Н.Д.- 0 точки, П.Г.-0 точки, М.Щ.-0 точки, П.Т.-0 точки; като краен
резултат са получени: Т.Ш. общо 2 точки,
Н.Д.общо 3 точки, П.Г. общо 4 точки, М.Щ.общо 4 точки и П.Т. общо 4 точки и е предложено „да бъде освободена Т.М.Ш. от
длъжността Старши експерт ГРАО в отдел ГРАО на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ- съкращаване на щата“.
От представените заверени копия на
трудова книжка /л.13-л.14/, диплома за завършено висше образование/ л.19/,
Приложение към диплома за висше образование /л.20/, Диплома за висше
образование/ л.21/ и Приложение към диплома за висше образование /л.22/ на
Стопански факултет на ВТУ „С.С.К.М.“, удостоверение изх.№ПВО-1199/28.09.2004
г., удостоверение №6545/10.07.2006 г. и сертификат се установява, че въззиваемата
Т.М.Ш. е с висше образование, с образователно-квалификационни степени:
Бакалавър, специалност Стопанско управление и професионална квалификация
Мениджър“ и Магистър специалност
Публична администрация професионална квалификация Мениджър, притежава
компютърни умения и е завършила специализирано обучение по английски език за
работа с институциите на Европейския съюз- ниво А2 съгласно Общата европейска
езикова рамка, с трудов стаж в ЕСГРАОН Община К. 39 години и 19 дни, като са и
признати права на завършилите професионално висше образование, специалност
Държавно управление и администрация, квалификация Икономист-администратор и
образователно-квалификационна степен „Специалист“ /л.23/. Представени са 3 бр. болнични листа, от които
е видно, че е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност от 09.10.2019
г. до 18.10.2019 г., от 23.10.2019 г. до 05.11.2019 г. и от 11.11.2019 г. до
20.11.2019 г. Ответникът не е ангажирал писмени доказателства за ползван от въззиваемата
неплатен отпуск въпреки указаната му доказателствена тежест.
Представени са заверени копия на
длъжностна характеристика на длъжността Младши експерт ГРАО и длъжностна
характеристика на длъжността Главен специалист ГРАО. Представени са и заверените
копия на дипломата за висше образование и Приложение към диплома за висше
образование и диплом за висше образование
/л.73- л.76 от първоинст. дело/ на П.П.Т., диплома за висше образование на М.Т.К., диплом за средно образование на Г.Т.Б.,
диплом за средно образование на П.П.В., диплома за полувисше образование ,
удостоверение №228 и служебна бележка изх.№38/21.06.2000 г. на СА „Д.А.Ц.“- гр.С.
на Н.Т.Д., диплома за висше образование /л.92-93, удостоверение №6481 /л.94-95/
и диплома за висше образование
удостоверение и сертификат за
успеваемост /л.98-99/ на М.С.Б..
Съгласно удостоверение на СО на
КНСБ при Община К., неоспорено, Т.М.Ш.
до 21.01.2020 г. е била редовен член на Синдикалната организация на КНСБ при
Общинската администрация гр.К. с редовно заплатен членски внос и в
качеството си на такава се ползва с
всички права по КТД Д05-1/02.02.2019 г. до горепосочената дата.
В приетия по делото КТД Община К.
от 02.02.2019 г. сключен между Работодателя и СС на КТ „Подкрепа“ и СО на КНСБ
в общината, в чл.9 на който е уговорено, че при прекратяване на трудовите
правоотношения, Работодателят следва:- Да не прекратява едновременно трудовите
правоотношения които са семейство /т.1/; Да не прекратява едностранно трудовите
правоотношения със служители, на които в близките три или по- малко години им
предстои пенсиониране, или ако се налага да го направи, да търси начини за
пренасочването им на друга подходяща длъжност, отговаряща на професионалната
квалификация и/или опит, придобиване право на пенсия /т.2/; Да не прекратява
трудовите правоотношения с членове на Синдикатите, без предварително писмено
съгласие, съобразно чл.333, ал.3 от КТ и след като се изчерпят възможностите за
назначаването им на друга длъжност.
Оплакванията
на въззивника Община К. относно погасяването на предявения от въззиваемата иск
по давност се явяват неоснователни и недоказани поради следните съображения:
Неоснователен
се явява довода във въззивната жалба, че исковете са
предявени след изтичане на давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ. Релевираното в жалбата твърдение на въззивника,
че исковата молба е подадена след изтичането на 2-месечния
давностен срок, е логически необосновано и юридически неправилно и недоказано.
Давностният срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ за оспорване на Заповедта за уволнение
е започнал да тече на датата 21.01.2020г. - когато Заповедта е връчена на въззиваемата,
и изтича на дата 21.03.2020 г. При изчисляването на давностния срок по чл.358,
ал.1, т.2 КТ следва да се съобрази спирането на срока съгласно чл.З,
т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. - ЗМДВИП (обн. ДВ, бр.
28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), както и продължаването на
течението на срока съгласно §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето
- 33
(обн. ДВ бр.44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Съгласно
чл.З, т.2 ЗМДВИП за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение давностният срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ за оспорване на Заповедта за
уволнение е спрял да тече. В деня на
спирането на срока на 13.03.2020 г. остават 9 дни до неговото изтичане.
Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИД на 33 (обн.ДВ бр.44 от 13.05.2020 г.) спреният
давностен срок
по чл.358, ал.1, т.2 КТ, от който остават 9 дни, продължава да
тече
след изтичане на 7 дни от обнародването на този закон ( § 13 от този ЗИД на
33). Последният закон е обнародван в „Държавен вестник" на датата 13.05.2020г.,
като 7-те дни след обнародването му изтичат на датата 20.05.2020 г. Спреният по
силата на чл.З, т.2 ЗМДВИП давностен срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ съгласно §
13 ПЗР на ЗИД на 33 е продължил да тече на 21.05.2020 г. и изтича на дата
29.05.2020 г. Исковата молба е подадена от въззиваемата в Казанлъшкия РС на
датата 27.05.2020 г.- 2 /два/ дни преди изтичане на давностния срок.
Следователно, въззиваемата е предявила пред КРС исковете по чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 КТ при спазването на 2-месечния давностен срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ.
В случая въззивният съд следва да
отбележи, че приложим в настоящият случай е ЗИД на ЗЗ /обн. в ДВ
бр.44/13.05.2020 год./ § 13 от същия
Закон, а не сочения във въззивната жалба на жалбподателя ЗИД на ЗМДВИПОРНС
/обн. ДВ бр.34/09.04.2020 год./. Налага
се категоричния извод, че давностният срок по чл.358, ал.2, т.1 от КТ не е
изтекъл и предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ не е погасен по
давност.
От горните обстоятелства
произтичат и следните правни заключения:
1.
Давностният
срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ за оспорване на Заповедта за уволнение е започнал
да тече на датата 21.01.2020 г.
2. По силата на
чл.З, т.2 ЗМДВИП от 13.03.2020 г. е въведен мораториум, по време на който
давностният срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ за оспорване на Заповедта за уволнение
е спрял
да тече. Съгласно § 13 ПЗР на ЗИД на 33
мораториумът действа до 20.05.2020г., като спреният
давностен срок по
чл.358, ал.1, т.2 КТ е продължил да
тече на 21.05.2020 г.
3. Поради
действието на мораториума в периода 13.03. - 20.05.2020 г., давностният срок по
чл.358, ал.1, т.2 КТ за оспорването на Заповедта за уволнение е започнал да
тече на 21.01.2020 г. и е изтекъл на 29.05.2020 г.
4.
Исковата
молба е подадена от въззиваемата в КРС на 27.05.2020 г. - преди изтичането на
давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ.
В крайна
сметка изводът на КРС в обжалваното решение, че исковете са предявени от въззиваемата
пред съда в 2-месечния давностен срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ, е обоснован и
правилен.
Въззивната инстанция приема, че неоснователен
се явява и довода във въззивната жалба
на въззивника, че
процесният подбор е извършен от работодателя при точното прилагане и спазване на законовите критерии по чл.З29, ал.1 КТ
Съгласно
Тълкувателно решение с № 3/16.01.2012 г. по тьлк. дело под № 3/ 2011 г. на ОСГК
на ВКС, когато работодателят извършва подбора си той е обвързан от
повелителните правила на КТ, в т.ч. по чл.329, ал.1 от КТ. Критериите визирани
в чл.329, ал.1 от КТ са само квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа.
Назначената от
въззивника на Комисията за провеждането на процесния подбор е въвела, освен
законовите критерии, и следния критерий : „Отсъствие от работа извън полагащия
се платен годишен отпуск за предходните 12 месеца : (1) при ползване
на неплатен отпуск ; (2) при отсъствие поради временна
неработоспособност повече от 2 пъти“.
Този
„критерий“ се явява според въззивния съд неправилен и незаконосъобразен. Той е
несъстоятелен и изцяло неотносим към императивно заложените в КТ цели при
подбора : установяването на „по-висока квалификация“ и „по-добра работа”. Този несъобразен
с КТ „критерий“ се явява и тенденциозен - изобщо не е свързан с професионалната
квалификация, нито с нивото на изпълнение на възложената работа от служителите.
Процесният
подбор по чл.329 от КТ, който е извършен според противоречащите на КТ
допълнителни критерии : „ползване на неплатен отпуск“ и „отсъствие поради
временна неработоспособност повече от 2 пъти“ (точно
въз основа на които критерии въззиваемата е определена за уволнение), е порочен
и незаконосъобразен.
Изводът на КРС
в обжалваното решение, че подборът не е упражнен съобразно изискванията и
критериите на чл.329,ал.1 от КТ, поради което уволнението на въззиваемата е
незаконосъобразно, е обоснован и правилен.
Изцяло в този
смисъл е и установената трайна съдебна практика на ВКС, като въззивната
инстанция следва да посочи само някои от Решенията на касационната инстанция, а
именно:
-
Решение № 128 от 01.08.2017 г. по гр.
д, № 2903 / 2016 г. на Върховен касационен съд. 4-то гр. отделение :
Работодателят може да конкретизира критериите за извършването на подбора, с
оглед на особеностите на съответната длъжност, но без да излиза извън рамките
на общите критерии по чл. 329 от КТ и без,
по този начин, да бъдат включвани допълнителни критерии, които не отговарят на
императивно установените от закона такива.
-
Решение № 274 от 16.03.2016 г. по гр.
д. № 5031 /2015 г. на Върховен касационен съд. 4-то гр. отделение :
Работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните
критерии, без да има право да въвежда за база на оценката си различни от тях.
-
Решение № 84 от 23.08.2016 г. по гр.
д. № 3959 /2015 г. на Върховен касационен съд. 4-то гр. отделение:
Работодателят може да конкретизира критериите за извършването на подбора, с
оглед на особеностите на съответната длъжност, но без да излиза извън рамките
на общите критерии по чл.329 от КТ и без,
по този начин, да бъдат включвани допълнителни критерии, които не отговарят на
императивно установените от закона такива.
Видно от представените
по делото доказателства в
хипотезата на уволнението на основание чл.328, ал.1,
т.2 от КТ -поради съкращаване на щата, в случай, че съкращаваната щатна бройка
не е единствена и не се съкращават всички щатни бройки за длъжността /какъвто е
настоящият случай/, работодателят има и задължението за извършване на подбор.
При това положение правото на подбор става част от правото на уволнение, тъй
като то не може да се упражни, без да се извърши подбор. Подборът следва да се
извърши от работодателя след издаване на акта, с който е извършено
съкращаването в щата. В подбора следва
да бъдат включени всички служители, изпълняващи идентични или сходни с оглед
естеството на работата трудови функции в съответното структурно звено.
Извършването на подбор при съкращаване на щата, задължава работодателя да
съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на всички
работници и служители, изпълняващи идентични или сходни трудови функции
/Решение №178/20.10.2015 г. по гр.д.№844/2015 г. на ВКС, III г.о./. Критериите
за подбор са установени в чл.329, ал.1 от КТ- квалификацията / професионални
качества и умения за изпълнение на конкретната длъжност/ и нивото на изпълнение
на възложената работа / срочното, количествено и качествено изпълнение на
възложените задачи/. Тези критерии имат обективни признаци и тяхното спазване е
начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при
спор се преценява от съда. Работодателят разполага с правото да въвежда
конкретни допълнителни критерии за подбор във връзка с особеностите на
работата, стига те да са съобразени с императивно установените в чл.329, ал.1
от КТ - квалификация и ниво на изпълнение на работата. /решение №65 от
26.02.2015 г. по гр.д. №5184/2014 г. на ВКС IV г.о./.
Неоснователен
е и на довода на жалбподателя във въззивната му жалба, че подборът е извършен при участието на всички лица,
заемали сходната длъжност с тази на въззиваемата, поради
следното:
От събраните по делото писмени доказателства е
установено по безспорен начин, че при подбора не са участвали всички служители
от Отдел „ГРАО“, с идентични длъжности характеристики относно трудови функции,
компетентности, задължения и отговорности.
Изводът на КРС в обжалваното решение, че подборът
не е извършен с участието на всички лица, заемали сходна длъжност с тази на въззиваемата,
е обоснован и правилен.
В този смисъл е установената трайна съдебна
практика на ВКС - виж:
-
Решение № 178 от 20.10.2015 г. по гр.
д. № 844 / 2015 г. на Върховен касационен съд. 3-то гр. отделение : Съдебната
практика е уеднаквена, че извършването на подбор по чл. 329. ал. 1 КТ
при съкращаване на щата, задължава работодателят да съпостави квалификацията и
уменията за изпълнение на работата на всички работници и служители, изпълняващи
идентични трудови функции.
-
Решение № 268 от 03.11.2017 г. по гр. д. № 859 / 2017 г. на Върховен касационен
съд. 4-то гр. отделение: За да е законно извършен подборът, в него следва
да са включени всички служители, изпълняващи идентични с оглед естеството на
работата трудови функции в съответното обособено структурно звено на
предприятието.
-
Решение с № 1845 от
29.12.1999 г, по го. д. № 768 / 1999 г. на Върховен касационен съд. 3-то
гр.отделение
: При подбор работодателят следва преди всичко да извърши сравнение между
работниците и служи-телите, заемащи еднакви или сходни длъжности. Това
сравнение следва да се извърши по отношение на всички тях, независимо от това
дали някой се ползва от специална закрила при уволнение по разпоредбите на Кодекса
на труда.
Неоснователен
се явява и довода на въззивника във въззивната му жалба, че при подбора оценката на въззиваемата по допълнителния критерий „ползване
на неплатен отпуск“ е обоснована и правилна.
Предвид изложените по-горе съображения и аргументи
за незако- носъобразност на въведените при подбора допълнителни „критерии“,
този довод на въззивника е ирелевантен.
По делото липсват доказателствата, на които да се
основава формираната от Комисията по подбора оценка на въззиваемата по
въведения допълнителен критерий „ползване на неплатен отпуск“.
Изводът на КРС в обжалваното решение, за
неоснователност и недоказаност на оценката на въззиваемата по допълнителния
критерий „ползване
на неплатен отпуск“, е обоснован и правилен.
Първостепенният съд е
разгледал подробно и мотивирано всички оплаквания, направени от въззиваемата в
исковата й молба, съобразно изискванията на константната практика на ВКС, като
е достигнал до правилния извод, че същите оплаквания са основателни и доказани,
като при това положение съдът е следвало действително да уважи първия обективно
съединен иск за неправилност на уволнението на същата по съществото си относно
материалната му основателност.
Съгласно разпоредбата
на чл.328,ал.1 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор в
посочените в т.1-12 случаи, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл.326,ал.2 от КТ. В процесния случай работодателят не
е отправил 30-дневно предизвестие за уволнение, но в самата Заповед под №
5/20.01.2020 год. в раздела буква “А” е отбелязано, че на въззиваемата на
основание чл.220, ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестието следва да се
заплати брутното трудово възнаграждение на служителя за срока на предизвестието
от 30 дни, което обезщетение последната е получила. На датата 21.01.2020г., на въззиваемата
Ш. й е връчена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, която
тя е получила лично срещу подпис.
Като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата в заповедта за
уволнение е посочен чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращение в щата. Последното по
правната си същност представлява съкращаване за в бъдеще на утвърдения общо
брой на работниците и служителите в предприятието. По делото са представени
щатни разписания на длъжностите и числеността на персонала в поделението на въззивника
и новото щатно разписание, като действително е налице реално съкращаване на
длъжността „СТАРШИ ЕКСПЕРТ “ГРАО” в отдела „ГРАО” в Община К. като бройките с
Решението на Общинският съвет са намалени от 7 на 5 бройки.
Въззивният съд намира от доказателствата по
делото, че при извършването на подбора между служителите работодателят
не е спазил изискванията, визирани в императивната
разпоредба на чл. 329, ал.1 от КТ, съгласно които на работа следва да останат
тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.
В Тълкувателно
решение под № 3/16.01.2012 г. по тълк. дело с № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС на РБ е
посочено ясно и категорично, че при упражняване правото на подбор преценката на
показателите по чл. 329, ал.1 от КТ не е субективна, а е
преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие
на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действителните качества на служителя, обоснована
със събраната за участниците в подбора
информация. Настоящата съдебна инстанция констатира, че
посочените от работодателя критерии, по които е извършвано оценяване на
служителите, се разминават с критериите,
визирани в нормата на чл.329, ал. 1 от КТ, относно притежаваната квалификация и
нивото на изпълнение на възложените
задачи.
На следващо място, съдът следва да посочи, че
дори и да се приеме, че определените от работодателя критерии за оценката на
служителите отговарят на изискванията на чл. 329, ал. 1 от КТ, то начинът на
тяхното прилагане при извършване на подбора е изцяло в противоречие със закона
и тълкуванията, които ВКС дава в горецитираното
Тълкувателно решение под № 3 / 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3 / 2011 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите към обжалваното решение ясно се
посочва, че точното прилагане на
закона, към което е насочен и съдебния контрол, обхваща проверката на извършените от работодателя оценки на служителите
по посочените критерии. От показанията на разпитаните пред първостепенния съд свидетели, става ясно, че тази комисия не е имала ясна и
точно разработена методика, по която
да извършва оценяването.
В
заключение и въззивният съд приема, че подборът е извършен в нарушение на
изискванията на КТ към извършването на задължителния подбор по чл.329 от КТ.
Законодателят е предвидил възможност на работа да бъдат оставени лицата,
заемащи една и съща длъжност, които имат по-високо образование, квалификация и
работят по-добре. Видно от представените и приети като писмени доказателства по
делото на работа са оставени лицата, които или нямат изискуемата от самия
работодател по длъжностна характеристика образователна степен или същевременно
с това и подходящите умения за изпълнението на възложената им работа.
Подборът в случая е извършен
формално и неправилно – в нарушение на разпоредбите на чл.329, ал.1 от КТ.
Поради това съдът намира, че заповед с № 5/20.01.2020г. издадена от Общината
въззивник, с която е прекратено трудовото правоотношение на въззиваемата се явява
незаконосъобразна и като последица от това следва да бъде отменена.
Окръжният
съд следва да отбележи и нещо последно: От неоспорените доказателства по
делото се установи, че ищцата е член на Синдикалната организация на КНСБ при
Общинска администрация гр.К.. Макар да не е член на синдикално ръководство, тя
се ползва от защитата по чл.9, т.3, предл.последно от действащия КТД, с която
се ползват всички членове на синдикалните организации при ответника. Ответникът
не е навел доводи, а и не е ангажирал доказателства, че преди прекратяването на
трудовото правоотношение е изчерпал всички възможности за назначаването на
ищцата на друга длъжност, поради което съдът намира, че прекратяването на
трудовото правоотношение е извършено при неспазване
на чл.9, т.3, предл.последно на КТД.
Предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ правилно е бил
уважен от първостепенният съд като основателен и доказан.
Тъй като първият от обективно съединените искове е преюдициален спрямо
втория – за възстановяването на предишната работа, а първият е изцяло
основателен и доказан, то и вторият иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ следва да
бъде уважен, като въззиваемата бъде възстановена на предишната работа при въззивника,
а именно „СТАРШИ ЕКСПЕРТ “ГРАО” в отдел „ГРАО” при въззивника – ОБЩИНА К..
В заключение въззивният съд намира, че решението на
районния съд се явява правилно и законосъобразно, включително и в частта му за
разноските, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни
последици от това.
На основание чл.78, ал.3 във връзка с чл. 273
от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата, направените
от последната разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от жалбата,
която се отхвърля изцяло, общо в размер на 800 лева съобразно представения
договор за правна защита и съдействие без № от датата 09.11.2020 год. на
пълномощника на въззиваемата адв. Д. /на лист 16 от делото/ и представеното по
делото писмено становище вх. № 264900/08.12.2020 год., в което е инкорпориран и
списъка на разноските по чл.80 от ГПК, депозирани своевременно пред настоящия
въззивен съд /съответно лист 22 и 23 от делото/.
Съгласно списъка по чл.80 от ГПК въззиваемата претендира разноските си за
въззивната инстанция в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение по
договора за правна защита и съдействие от 09.11.2020 г. /л.16 от възз. дело/. Въззивникът своевременно в
последното по делото съдебно заседание от датата 09.12.2020 год. е възразил
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.1, т.1 от
Наредба №1/2004 г. / редакция от 15.05.2020 г./ за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ. Отчитайки фактическата и правна сложност на делото и
съблюдавайки разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г., въззивният съд
счита, че адвокатското възнаграждение за прекомерно и като такова следва да се намали
до размера на 700 лв. На основание
чл.78, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на
ищеца 700 лв. разноските за адвокатско възнаграждение и за настоящата въззивна
съдебна инстанция.
На основание
чл.280, ал.2 от ГПК настоящото Решение
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2600030
от 18.09.2020 г., постановено по гр.дело № 919/2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЩИНА К. с ЕИК:***** и адрес на управление гр.К.,
бул.“*****да заплати на Т.М.Ш., с ЕГН-**********
***, на основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК съдебните разноски
пред въззивната инстанция в размер на 700 лв. /седемстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при
наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.