Определение по дело №59962/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12431
Дата: 1 април 2023 г. (в сила от 1 април 2023 г.)
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20221110159962
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12431
гр. София, 01.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110159962 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ- за признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарното уволнение на Ц. И. И., обективирано в Заповед № 60/25.10.2022г. на
изпълнителните директори на работодателя „Б.Б.А.“ ЕАД, за възстановяване на Ц. И. И. на
заемата преди увоннеието длъжност- „главен експерт“ в отдел „Средни предприятия“ в
управление „Малки и средни предприятия“ в „Б.Б.А.“ ЕАД, както и за осъждане на
последното да й заплати сумата от 4421.78 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа поради уволнението за периода от 26.10.2022г. до 06.12.2022, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.11.2022г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, което било
прекратено поради дисциплинарното й уволнение, обективирано в Заповед №
60/25.10.2022г. на изпълнителните директори на работодателя „Б.Б.А.“ ЕАД, връчена й на
25.10.2022г. Счита уволнението за незаконосъобразно, тъй като заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание не отговаряла на законоустановените изисквания за
съдържанието й- от нея не ставали ясни съществени белези на деянието- време и място на
извършването му, конкретно извършени от служителя действия, като освен това
съществувало противоречие между адресираното до нея искане за даване на обяснения и
заповедта за уволнението й по отношение на описаните в тях деяния, вменени й като
нарушения на трудовата дисциплина. Като довод за незаконност на уволнението сочи, че
при налагане на наказанието работодателят не взел предвид писмените й обяснения, тъй
като заповедта за уволнение й била връчена две минути след депозиране на същите.
Поддържа, наред с това, че не е извършила вменените с оспорената заповед действия,
изразяващи се в искане на парична облага от дружеството „Мер БГ 1“ ЕООД с цел да лобира
пред управление „Риск“ в банката за отпускане на кредит на това дружество. По изложените
съображения счита, че работодателят е злоупотребил с правото си едностранно да прекрати
трудовото правоотношение с нея, като единствената му е цел е била да я уволни, с което
нарушил принципа, закрепен в чл. 8 КТ, за добросъвестно упражняване на трудовите права и
задължения. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, с който ответникът оспорва
исковете, поддържайки, че е спазил всички изисквания на императивните разпоредби на чл.
193- чл. 195 КТ, като, след като предоставил възможност на ищцата да даде своите
обяснения по случая, запознал се със същите, издал в достатъчна степен съобразно закона и
трайно установената по приложението му практика мотивирана писмена заповед, както и че
1
ищцата е извършила вмененото й със заповедта нарушение, за което свидетелстват
постъпилият сигнал от едноличния собственик на „Мер БГ 1“ ЕООД, както и решението й
да изтрие получено на служебния й електронен адрес писмо с прикачени файлове с
изпращач посоченото дружество, което според работодателя сторила поради неполучаване
на исканата от нея материална облага. Изяснява в тази връзка, че, противно на
поддържаното от ищцата в исковата молба, същата, получавайки електронно писмо от
непознато за нея дружество с искане за кредитиране, следва да процедира съобразно чл. 111-
чл. 114 от Правилата за кредитната дейност на банката, според които след осъществяване на
първоначален контакт с потенциални клиенти на банката е следвало да уведоми началника
на съответното бизнес звено за срещата и да предупреди потенциалния клиент, че искането
за кредит може да бъде входирано в деловодството на банката след заплащане на таксата за
разглеждането му. Твърди в тази връзка, че в случая това не е сторено от ищцата, като
освен това в регистъра по чл. 67 от същите тези правила не е отразено постъпило запитване
от посоченото дружество, въпреки че съгласно чл. 65, ал. 2 от правилата всяко запитване от
потенциален кредитоискател се записва в нарочен електронен регистър. Така, използвайки
служебното си положение, за да получи материална облага от потенциален клиент на
банката, ищцата нарушила правилата на чл. 2, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Етичния кодекс на
групата „ББР“, с което злоупотребила с доверието на работодателя, за което обосновано й
било наложено най- тежкото дисциплинарно наказание. Претендира разноски.
На ответника следва да бъдат дадени указания във връзка с редовността на отговора на
исковата молба.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване- съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на
наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а
именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност
да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни
обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за
налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта
работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и
противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите
на чл. 189, ал. 1 КТ.
Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност предполага да се установи, че прекратяването на
процесната трудовоправна връзка е незаконосъобразно, че същата не е прекратена на друго
основание- изтекъл срок, предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е изтекъл
към момента на приключване на съдебното дирене в съответното съдебно производство,
както и че към момента на уволнението служителят е заемал длъжността, на която иска да
бъде възстановен.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от основателността
на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като предполага
установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през който
2
работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането без
работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 225, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между
страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните
обстоятелства: че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което към датата на издаване на процесната заповед за уволнение ищцата е заемала
дклъжността „главен експерт“ в отдел „Средни предприятия“ в управление „Малки и средни
предприятия“ в „Б.Б.А.“ ЕАД, че правоотношението е прекратено по силата на процесната
заповед за дисциплинарно наказание, връчена й на 25.10.2022г.
Представените от ищеца и ответника с исковата молба, молбата на ищцата от
21.12.2022г. и с отговора на исковата молба документи следва да бъдат допуснати за
събиране като писмени доказателства по делото, доколкото касаят релевантни за предмета
му обстоятелства.
На ищцата следва да бъде указано, че, противно на отбелязаното в молбата й от
21.12.2022г., към същата не са приложени описаните в нея длъжностни характеристики,
поради което, в случай че желае приемането им като писмени доказателства, следва да
представи същите в срок до първото по делото открито съдебно заседание.
На ищцата следва да бъде дадена възможност да уточни доказателственото си искане
за задължаване на ответника да представи по делото цялото й трудово досие, като посочи
конкретните документи, които желае да бъде представени, като изясни значението им за
конкретния правен спор и като съобрази вече представените от ответника с отговора на
исковата молба документи.
По искането на ищцата, съдържащо се в молбата й от 21.12.2022г., за допускане
извършването на съдебно- счетоводна експертиза съдът би могъл да се произнесе след
отделяне на спорното от безспорното между страните, във връзка с което на ответника
следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да заяви оспорва ли сочения от ищцата размер на последното
получено от нея брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, респ.
определeния въз основа на него и при съобразяване на възнаграждението, получено при друг
работодател, размер на обезщетението за оставане без работа поради уволнението за исковия
период.
Следва да бъде допуснато извършването на съдебно- компютърна експертиза по
формулираните от ответника в т. 5.2 от доказателствените му искания задачи.
Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно
заседание за установяване на сочените от него обстоятелства, касаещи реланото извършване
на вмененото на ищцата дисциплинарно нарушение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да представи по делото доказателства за датата, на която е представил в клона
3
на куриера отговора на исковата молба за изпращане към СРС, като му УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията в срок отговорът ще се счита подаден на датата на входирането
му в СРС- 20.02.2023г., т. е. на третия ден след изтичане на преклузивния срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
ищеца и ответника с исковата молба, молбата на ищцата от 21.12.2022г. и с отговора на
исковата молба документи.
УКАЗВА на ищцата, че, противно на отбелязаното в молбата й от 21.12.2022г., към
същата не са приложени описаните в нея длъжностни характеристики, поради което, в
случай че желае приемането им като писмени доказателства, следва да представи същите в
срок до първото по делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да уточни доказателственото си искане за задължаване на ответника да
представи по делото цялото й трудово досие, като посочи конкретните документи, които
желае да бъде представени, като изясни значението им за конкретния правен спор и като
съобрази вече представените от ответника с отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение изрично да заяви оспорва ли сочения от ищцата размер на последното
получено от нея брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, респ.
определeния въз основа на него и при съобразяване на възнаграждението, получено при друг
работодател, размер на обезщетението за оставане без работа поради уволнението за исковия
период.
УКАЗВА на ищцата, че по искането й за допускане извършването на съдебно-
счетоводна експертиза съдът ще се произнесе след изявлението на ответника в горния
смисъл.
ДОПУСКА извършването на съдебно- компютърна експертиза по формулираните от
ответника в т. 5.2 от доказателствените му искания задачи.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500.00 лева,
вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице, което да извърши съдебно- компютърната експертиза,
Х.Х.Й., тел.: .....
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при
режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно заседание за
установяване на сочените от него обстоятелства, касаещи реланото извършване на
вмененото на ищцата дисциплинарно нарушение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.05.2023г. от
11:00 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото
и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията в срок губят възможността да направят това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, да се
4
връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и приложенията към
него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5