Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.03.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА
КАЦАРСКА
При
участието на секретаря НАДЕЖДА МАСОВА като разгледа гр.д.№ 1019 по описа за
2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание
чл. 95 от ЗАПСП и чл. 84, ал.3 от ЗЗД във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Н.Т., граждадин на ФРГ,
твърди, че е професионален фотограф от Берлин, автор на сайта „Sumfinity“, на който
публикува авторски снимки. Твърди, че е създал снимките „Базиликата "Света Богородица" и "Изгрев на
главния площад в Краков”, снимани в Краков, Полша, които разгласил на сайта си.
Твърди, че ответникът „К.Т.И.“ ООД е туроператор и агент съгласно описаното
удостоверение, като предлага различни екскурзии, като ползвал без лиценз или
разрешение неговите авторски фотографии. Сочи, че на 09.12.2018г. установил
ползването на снимката „Базиликата "Света Богородица" на описания
сайт на ответника за визуализиране на оферта за „Екскурзия до Нови сад,
Будапеща, Краков, Катовице и Братислава, като същата фигурирала на сайта и към
11.02.2020г. Ищецът твърди, че в същата оферта се използва и друга негова
снимка - "Изгрев на главния площад в Краков" на посочените линкове.
Ищецът твърди, че не е давал под никаква форма съгласието си процесните снимки
да бъдат ползвани от ответника, последният никъде не е отбелязал кой е авторът
на използваните от него фотографии и какъв е източникът, от където ги е
придобил. На 30-ти март 2020г. го поканил да разрешат спора по доброволен
ред, а на 15-ти април 2020 г. изпратил
напомнително писмо. Поддържа, че ответникът му дължи обезщетение за всички
вреди - имуществени (загуби и пропуснати ползи) и неимуществени, които са
настъпили в следствие на нарушението, като с действията си ответникът е нарушил
правата на Ищеца по чл. 18, ал.1 вр. ал. 2, т.1-3 и 6 и чл. 19 ЗАПСП, както и
правото му да иска да бъде отбелязан по подходящ начин като автор на
произведението съгласно чл.15, ал.1, т.4 ЗАПСП. Освен това, като пряко
следствие на противоправното поведение на ответника, ищецът е бил принуден да
направи разноски за първоначална адвокатска помощ и нотариални такси в опит да
намери извънсъдебно решение на спора, като твърди, че бил понесъл и
неимуществени вреди, изразяващи се в раздразнение и стрес от постоянната кражба
на труда му и липсата на всякакво признание. Уточнява, че пропуснатите ползи се
изразяват във възнаграждението, което би получил за ползването на фотографиите
си при правомерно развитие на отношенията с ответника, а именно - лицензионен
договор с предмет процесиите фотографии и цел на употребата им, като е
остойностил същите в таблица на стр. 7 и 8 от исковата си молба, общо на сумата
от 1860 евро за всяка от снимките или 3637,95 лв. За да защити интереса си и да
потърси доброволното му уреждане на спора, твърди, че е използвал адвокатски
услуги, за които е заплатил 800 лв. и
40 лв. обезпечение на доказателствата чрез нотариус - общо 840 лв. За
неимуществените вреди сочи, че претендира частично сумата от 500 лв. от общ
размер на обезщетението от 1000 лв. Общият размер на претендираното обезщетение
по чл.95 ЗАПСП е 8 615.90 (осем хиляди шестстотин и петнадесет лева и 90
стотинки)лв., като претендира и лихва за забава върху същото от момента на
извършване на нарушението – 09.12.2018г. до 01.06.2020г., като върху перото
пропуснати ползи претендира такава в размер на 1093,27 лв., а върху
неимуществените вреди – 150,28 лв. В хода на производството поддържа исковата
си претенция чрез процесуалния си представител – адв. Г. като претендира
уважаването на исковете и присъждане на разноски по списък. Подробни съображения
излага и в писмени бележки.
Ответникът "К.Т.И." ООД оспорва исковата молба по съображения, подробно
изложени в писмен отговор от 03.08.2020г. Оспорва легитимацията и
правосубектността на лицето, подало исковата молба, като твърди, че не е ясно
как е индивидуализиран ищецът, а именно липсвали лични данни, които да го
характеризират като надлежна страна в образуваното производство по смисъла на
чл. 26 ГПК и да обосноват процесуалната му дееспособност по смисъла на чл. 27
от ГПК. Опасява се, че производството представлявало симулативен процес, който
се води против принципа на добросъвестност, залегнал в чл. 3 от ГПК. Оспорва и
авторството на процесните снимки, като сочи, че посочването от ищеца като автор
на снимките се явява недоказан юридически факт, тъй като твърдението на ищеца
досежно публикуване на определена снимка на конкретна интернет страница на
конкретна дата само по себе си не доказва, че лицето Н.Т. е носител на авторско
право на базата на принципа за първоначалното разгласяване на произведение,
което е обект на закрила по реда на българския ЗАвПСП, като с оглед недоказване
на горното обосновава възражение за липса на правен интерес у ищеца от иска.
Твърди, че въпросните снимки са налични на стотици уеб сайтове и онлайн
платформи, като на тях не се посочва конкретен автор като носител на авторски
права, като на стр. 3 от отговора подробно е посочил линковете, на които
снимките са били достъпни онлайн. Поддържа, че при липса на ясно обозначено име
на автора върху снимките, ги е свалил за свободно ползване и възпроизвеждане от
посочените по- горе сайтове, като за използването им се позовава на цитираната
разпоредба на чл. 15 от Бернската конвенция, че ищецът няма право да възбуди
съдебно преследване срещу него, доколкото няма вина за липсата на ясно посочен
автор върху снимките и респективно при доказано наличие на свободно
разпространение на същите в интернет пространството, то не носи вина за липса
на ясно посочено авторство и оттам за нарушени авторски права върху
произведение, ползващо се със закрила по смисъла на цитираната Конвенция и по
смисъла на българския ЗАвПСП, а алтернативно счита, че следва да намери приложение разпоредбата чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАвПСП
относно случаите на разрешено свободно използване на произведение без заплащане
на възнаграждение на конкретен носител на авторско право върху фотографските
произведения. Ответникът по
подробно изложените съображения твърди, че от доказателства 6 и 7, приложени
към исковата молба, представляващи извадка от интернет архиватора не може да се
заключи, че автор на процесиите снимки е Н.Т.. Оспорва твърдението на ищцовата страна, че поставянето на снимките на
посочения уеб сайт представлява надлежен и надежден начин на „публикуване“ (или
„разгласяване“) на същите като фотографско произведение и твърди липса на
надлежно „публикуване“ или „разгласяване“ в съответствие с чл. 3, ал. 3 от
Конвенцията за закрила на литературните и художествени произведения. Прави
искане да се задължи ищеца да се яви лично пред българския съд и да донесе
снимките в оригинал на дигитален и на хартиен носител, заедно с устройството
(фотоапарат, телефон, таблет, дрон или друго), на което те са заснети.
Поддържа, че съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗАвПСП авторът има правото на ползване върху
своето произведение и правото да разреши ползването му, като втората алинея
подробно изброява какво се има в предвид под използване и в т. 10 е посочено,
че това включва и предлагането по безжичен път или по кабел, на достъп на
неограничен кръг лица до това произведение. Следователно самият автор е
предоставил достъп до своите произведения на неограничен кръг от лица, чрез
своя интернет сайт, който е създал и на който е изложил своите произведения, ги
е направил достъпни за неограничен кръг от хора. Той не само ги е направил
достъпни за широк кръг от потребители, но ги приканва да си принтират
фотографиите и да ги препратят на свои приятели, което не остава съмнение, че
той е разрешил използването на неговите произведения. Твърди, че в случая е
налице разрешение на автора за свободно ползване на неговите произведения, без
каквито и да е конкретни ограничения и посочена цена, качвайки ги на своя сайт.
Счита, че е необходима задължителна техническа експертиза, която да даде
отговор на въпроси като: могат ли тези два софтуера (интернет архиватор,
посочен от ищеца и специализиран софтуер за откриване на неправомерно
използване на авторски фотографски произведения) да бъдат манипулирани и в
същото време - използват ли се широко и масово от съответните специалисти в
сферите им на работа за установяване на онлайн съдържание в определен
исторически момент. Оспорва също така и посочения от ответната страна
период/момент на ползване на процесиите снимки, като сочи, че при наличие на
начална и крайна дата на твърдения период, не е доказано, че и в промеждутъка
снимките са били налични и ползвани на сайта на ответното дружество. Твърди, че
снимките са били използвани само временно и инцидентно в хода на определени
рекламни кампании в интернет и то само по отношение на твърде ограничен кръг от
потребители. Оспорва доказателствата към исковата молба и моли да не се
приемат документите, озаглавени „Копие от нотариално заверен препис от
електронен документ“, тъй като нотариусът по действащото българско
законодателство не може да прави или удостоверява преписи от електронни
документи, а и съдържанието на даден уебсайт не отговаря на характеристиките и
на дефиницията на термина „електронен документ“ по смисъла на чл. 3 от ЗЕДЕП,
във връзка с чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Оспорва по подробно
изложените доводи и начина на определяне на претендираното обезщетение, като
счита, че не би
следвало обезщетението да се определя по средните цени, които получават
немските фотографи и то в Германия, а да се съобрази, че е на територията на
Република България и стандарта на живот, онлайн средата и пазара на услуги в
контекста на размера на българската икономика, като евентуално бъде определена
стойност по цени за подобни фотографски услуги, определена за България. Оспорва извършеното от ищеца начисляване + 50 %
върху съответния хонорар като част от обезщетението за “употреба при онлайн
магазин”, като счита, че не е налице такава употреба, тъй като снимките са
поставени на сайта само за онагледяване на пътуване с чисто информативен
характер, а не са продавани и затова не следва да се дължи възнаграждение за
онлайн магазин. Ответникът твърди, че няма противоправно поведение и вина от
негова страна предвид изложените аргументи и факти. Твърди и че липсва и
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди за ищеца, тъй
като процесните фотографии са подлежали на свободно разпространение за период
от време, предхождащ твърдяната незаконосъобразна употреба, поради което не е
осъществен фактическият състав на деликтна отговорност по реда на чл. 95 от
ЗАвПСП. Счита, че претенцията за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена
като недоказана и неоснователна. В хода на производството поддържа оспорването чрез процесуалните си
представители – адв. П. и адв. Г. като
претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски, като се заявява и
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представено копие
от заглавна страница на сайт с име “Sumfinity”, с информация за автора Н.Т., портфолио и общ изглед на
албума „Краков” в сайта “Sumfinity”, видно от
които двете процесни фотографии са публикувани.
Представена е и извадка от от
портала “Whois” (Доказателство № 2 от ИМ) с данни за публикациите,
както и копие от раздел „За нас” на
сайта https://www.karacitours.bg/ - Доказателство № 5 от ИМ, който е сайт на ответното дружество. Представени са
копия на страниците на сайта на ответника, показващи цялостен изглед към
офертата „Екскурзия до Нови Сад, Будапеща, Краков, Катовице и Братислава с 4
нощувки и закуски от София”, заснети на 09.12.2018 г. и от URL адресът на снимката
„Базиликата “Света Богородица”; извадка от приложението “Wayback”, че
фотографиите са използвани на 09.12.2018 г.; копие от нотариално заверен препис
от електронен документ за адреса https://******************-*****jpg_*****jpg; извадка от страница, където се съхранява URL адресът на
снимката “Изгрев на главния площад в Краков”***********/236x128/***********_crop_1aa8620152.jpg; нотариално заверен
препис от електронендокументсадресаhttps://************************_crop_1aa8620152.jpg; преведени на
български език информационни материали за Wayback Machine.
Допълнително от ищеца са представени извадка от интернет
страницата на BVPA - издател на сборника „Bildhonorare”; извадки
от първа страница и указателя на съдържанието на “Bildhonorare”; извадки
от т.нар. MFM таблици – общи условия и онлайн употреба + превод на
български език; извадка от страницата на ответника, откъде е видно, че сайтът
поддържа 3 езика; извадка от Общи условия на ответника – стр. 88 и следващите
от делото.
Представено е решение на СГС, 6-12
състав по гр. Д.№1432/2017г. Със заличени данни на страните, без да е отразено
да е влязло в сила, касаещо претенция по чл. 95, ал.1 от ЗАПСП, като искът е
отхвърлен, но видно от същото касае друга фотография, а именно– фотографията "Верона от замъка Сан Пиетро",
снимана в гр. Верона и няма данни и твърдения за
идентитет на страните. Съдът намира, че така представеното решение, както и
представените копия на експертизи по същото дело са неотносими към настоящия
спор.
На стр. 68 от делото е представено
писмо от 30.03.2020г., изпратено по идейл на адрес **********, с което от името
на ищеца Адвокатско дружество „Г. и Г.“ са посочили извършено нарушение и са
претендирали обезщетение. Представено е писмо-отговор от 27.04.2020г. от
ответника, че счита, че няма нарушение / стр. 78-79 от делото/.
На стр. 272 и следващите от делото от ищеца във връзка с
оспорването са представени извадки от линкове и снимки от платформата
„Фотоклейм“.
По делото е изслушано заключение на
съдебно-техническа експертиза от 05.10.2020г., изготвено от вещото лице Г.Р., от
което се установява, че адв. Г. му е предоставил достъп до т.нар «суров» RAW файл на процесните
снимки, качени на описаната платформа. Според експертизата само по тези файлове
е възможно да се установи дали един кадър е оригинален или не, тъй като в тях
се съдържа пълнтата информация, както е описана на стр. 2 от заключението.
Сочи, че има няколко сурови файла, тъй като фотографът е използвал технологията
HDR, която е
фототермин за изображения с динамичен диапазон, по-голям отколкото в
обикновените снимки. На стр. 4 и 5 от заключението са представени скрийншот на
метаданните на процесните снимки в RAW формат. Според вещото лице от тях е видна датата на
заснемане, а именно 08.11.2013г. и за двете, като е посочен и часа. Вещото лице
уточнява, че чрез платформата Wayback
Machine, находяща се на посочената интернет страница, може да се
установи как е изглеждал един сайт назад във времето, като този софтуер представлява дигитална библиотека, а архивът
му съдържа подробно описаните на стр. 8 от заключението данни. Според вещото
лице след справка в архива му е видно, че процесните снимки са били публикувани
на интернет адреса www*******bg, за което са
представени снимки. На стр.14 от заключението вещото лице посочва какво
представлява платформата PhotoClaim.
По
делото е изслушано основно и допълнително заключение на вещото лице В.П., които
се кредитират от съда като дадени обективно, безпристрастно и компетентно. Eкспертът е
установил, че има представено копие от
заглавна страница “Sumfinity” + информация за автора + извадка от портала “Whois”
(Доказателство № 2 от ИМ); общ изглед на албума „Краков” в сайта “Sumfinity” + данни за
публикациите; Копие от раздел „За нас”
на сайта https://www.karacitours.bg/ (Доказателство № 5 от ИМ); Копия на страниците на сайта
на Ответника, показващи цялостен изглед към офертата „Екскурзия до Нови Сад,
Будапеща, Краков, Катовице и Братислава с 4 нощувки и закуски от София”,
заснети на 09.12.2018 г. и от URL адресът на снимката „Базиликата “Света Богородица”; извадка от
приложението “Wayback”, че фотографиите са използвани на 09.12.2018 г.; копие
от нотариално заверен препис от електронен документ за адреса https:****************************g; извадка от страница,
където се съхранява URL адресът на снимката “Изгрев на главния площад в Краков”https://***************_236x128_crop_1aa8620152.jpg; нотариално заверен препис от електронендокументсадресаhttps://***************/4***********_236x128_crop_1aa8620152.jpg; преведени на български език информационни материали за Wayback Machine; извадка от
интернет страницата на BVPA - издател на сборника „Bildhonorare”; Извадки
от първа страница и указателя на съдържанието на “Bildhonorare”; Извадки
от т.нар. MFM таблици – общи условия и онлайн употреба + превод на
български език; Извадка от страницата на Ответника, откъде е видно, че сайтът поддържа
3 езика; Извадка от Общи условия на Ответника, откъдето е видно, че се поддържа
онлайн магазин; Популярни сайтове за сток-снимки, посочени от вещото лице.
Изводът на експерта е, че в случая става въпрос за
фотографски произведения, които не са
създадени по поръчка. Снимките
„Базиликата "Света Богородица" (лист 22–гръб от делото) и “Изгрев на
главния площад в Краков” (лист 24–гръб от делото), са снимани в Краков, Полша,
като фотографиите са разгласени в авторския сайт на ищеца - „Sumfinity” в албума „Krakow”, а ищецът
е посочен като автор в публикацията „Краковски снимки – изящна художествена
фотография от Н.Т.” (www. Sumfinity.com. Експертът е посочил, че за приходният метод е необходимо да се изследва какви приходи е донесла
процесната интелектуална собственост – 2 броя снимки, на ползвателя (в случая
ответника), като той се реализира чрез метода на лицензионните такси и метода на квота от печалбата. Сочи, че
снимките са публикувани в рекламни материали – сайта на ответника с информация относно екскурзия до Краков в периода 09.12.2018г.-11.02.2020г.
Във въпросния период са налице две резервации за пътувания до Полша ( съгласно скрийншот
- ,,снимка на заявките''), като номерата на резервациите са 36979 и 40859. По
резервация 36979 не постъпва плащане от клиента, който решил да запише друга екскурзия.
Относно резервация 40859 е постъпило плащане на сумата от 209.85 лв., за което
на вещото лице е представена фактура за извършеното плащане от клиента.
Впоследствие екскурзията за въпросната дата не се е състояла, защото
единствените записани за тази дата са били въпросните клиенти. На
клиентите е издадено кредитно известие и сумата е върната по банков
път на 14.06.2019г. по посочена от клиента банкова сметка *** -
,,върната сума 14.06.2019''. Изводът на експерта е, че в случая няма реализиран приход от реализацията на снимката за
самия ответник и съгласно приходния подход
стойността на авторското право на процесните снимки не може да се изчисли, защото
няма осчетоводени приходи. Вторият подход е на разходите и се базира на
определянето на общите разходи за закупуването
(създаването) на снимката. Счита се,
че един купувач няма да даде повече за закупуване на снимка, отколкото би дал за пресъздаването й към датата на оценката. Разходите за създаването на снимката са свързани с
материална база – техника, познания и личен труд на фотограф-художник., а
именно дали е собствена техника и собствен труд, включително творчески. Експертът
сочи, че няма данни за разходите, които
е направил авторът за създаване на фотографиите. Вещото лице сочи, че подходът на пазарните аналози е друг,
който отразява развитието на обективната среда, в която действа нематериалния
актив, като в България практиката е чисто пазарна и му е известно, че напр. Списание
“Одисей” практикува откупуване на авторски фотографии, без придобиване на
авторски права върху същите, предназначени за еднократно публикуване в съответния брой на
списанието при хонорари от 10 до 50 лева за една снимка.; Списание “Още за къщата” хонорари за външни изпълнители от 5 до 50
лева, в редки случаи за снимки с висока художествена стойност /предимно снимки на
интериор/ 80-100 евро.; Списание
“Happy weekend” има собствена
“Тарифа за заплащане на хонорари”, утвърдена от дружеството, която третира две
категории сътрудници на списанието – вътрешни и външни. Размерът на хонорарите
е диференциран по категории в зависимост от предназначението и характера на
материала, начин на възлагане и големината на същия, измервана в част от
страница или брой страници. Предвидения размер на хонорара за снимка и текст за
една страница за категорията външни сътрудници е 20 лева, без предоставяне на
изключителното авторско право. Според вещото лице по данни на издателство
„Уникарт“ http://unicart.bg/ – специализирано в издаване на пощенски картички и
календари, възнаграждението, което издателството заплаща директно на фотографа
(когато не купува от сток-сайт) за отстъпено изключително право за ползване на
фотографско произведение с най-високо качество чрез дигитално възпроизвеждане в
електронни сайтове или отпечатване без ограничение на тиража за максималния възможен
срок е 20-25 лв. на брой. Вещото лице сочи, че съгласно оферти, събрани по
телефона, от фотографи за външно и интериорно заснемане – около 100 лева на час
или около 10-50 лева на готова снимка в зависимост от участието на фотографа в
процеса на аранжировката, като тези финансови средства включват – материали,
труд творчески процес, но не и изключителното авторско право. Според експерта обичайно
хонорарите, които се изплащат на
авторите – фотографи за отстъпване на права за възпроизвеждане и
разпространение на създадени от тях произведения, са в зависимост от фактите
(художествена стойност, резолюция, начин на използване и разпространение,
отстъпване на изключителни или неизключителни авторски права, възможност за
виждане от съответен брой лица). Експертът сочи, че практиката показва, че такива
художествени фотографии се купуват около 40-50 пъти за период от около 1
година, като закупуването е за използване, без откупуване на изключителните
авторски права. Пазарната стойност (или размерът на възнаграждението) за
придобиване на авторското право за използване на една фотографска снимка
еднократно и без отстъпване на изключителни права е от 20 до 100 лева. При
откупка с изключителни авторски права или по поръчка пазарната стойност (или
размерът на възнаграждението) за придобиване на авторското право за използване
на една фотографска снимка е от 800 до 4000 лева. Вещото лице сочи, че сток
фотографията е индустрия, която предоставя лицензиран снимков материал.
Купувайки снимка от сайт за сток-фотография, потребителят си осигурява лиценз
за временно ползване, подлежащ на определени условия и ограничения при
употребата. Лицензът е винаги – стандартен (royalty-free) и изключителен
(rights-managed) - често съкращавани като RF и RM. Срещу еднократно
заплащане на определена сума потребителите на съдържание получават право да
свалят избрана снимка и да я ползват
неограничен брой пъти без ограничение на време и територия при условията
на закупения лиценз. Стандартният лиценз дава неизключително и непрехвърляемо
право на ползване на произведението с търговска цел чрез възпроизвеждането му в
дигитална или печатна форма. Съществуват известни вариации в правата, включени
в стандартния лиценз при различните сток сайтове. Така например при някои от
тях стандартният лиценз изключва използването на фотографското произведение
върху стоката, други включват поставянето му само върху конкретно посочени
групи стоки, трети не поставят ограничения. Така или иначе, всеки стандартен
лиценз съдържа правото фотографското произведение да бъде използвано чрез
дигиталното му възпроизвеждане в интернет сайтове за рекламни цели, т.е. по
начина, твърдян в исковата молба. Обикновено купувачите се насочват към royalty-free
по една основна причина – по-лесно се договаря и по-често отговаря на нуждите
на клиента. Лицензът за ползване се заплаща само веднъж, докато самата
фотография може да се ползва многократно. Този вариант е най-удачен за медиите,
както и за рекламните агенции – при дизайн на различни промоционални материали,
които ще се възпроизвеждат многократно (чаши, тениски, химикалки, банери,
плакети, билбордове). Всеки стандартен лиценз съдържа правото фотографското
произведение да бъде използвано чрез дигиталното му възпроизвеждане в интернет
сайтове за рекламни цели, т.е. по начина, твърдян в исковата молба. При
изключителния лиценз rights-managed купувачът се сдобива с ексклузивни
права над поръчаните снимки за определен период от време. Разбира се, всеки
сайт може да има специфични условия, които прилага, както за royalty-free, така
и за rights-managed лицензите. Например може да се изтегли royalty-free
изображение, което обаче да има определени ограничения за типа употреба или пък
да изисква цитиране на автора, независимо от това, че си плащате. Основният
източник на фотографски изображения с уредени права за потребителите са
сток-сайтовете. Популярни сайтове за сток-снимки са:
http://www.dreamstime.com/;http://www.istockphoto.com/;http://www.shutterstock.com/; http://www.bigstockphoto.com/. Вещото лице сочи, че има и български сток-сайтове за
фотографски произведения с уредени права, където потребителите могат да ги
свалят и ползват срещу еднократно заплащане на посочената цена като www.***********.com. Въз основа на гореописаните проверки, експертът приема,
че пазарната стойност (или размерът на възнаграждението) за придобиване на
авторското право за използване на една фотографска снимка еднократно и без
отстъпване на изключителни права е от 20 до 100 лева и поради това счита, че средната
цена за придобиване на неизключителни права за ползване на фотография със
съдържание и характеристики, аналогични на процесните, с цел използването им по
начина, посочен в исковата молба, е 60
лв. за всяка или общо 120 лв. за двете.
По
делото е изслушано допълнително заключение на вещото лице П., че въз основа на
допълнително представените от ищеца документи, описани подробно в заключението,
средните цени, срещу които немските фотографи предоставят ползването на своите произведения, се обобщават и систематизират в ежегодния сборник на “BVPA -
Bundesverband Professioneller Bildanbieter” („Съюз на професионалните търговци на фотографии“) –
“Bildhonorare” (“Фотографни хонорари“). Твърди се, че това е най-влиятелната съсловна организация и
най-авторитетния източник на информация за пазарните цени в бранша в Германия. Част
от сборника „Bildhonorare” е таблицата “MFM - Mittelstandsgemeinschaft Foto-Marketing” („Осреднени цени за продажба на фотографии“. Съгласно
нея, продажбата / лицензията на процесната фотография, с оглед начина и целта й
на ползване, би се оценила, както следва по данните в таблицата на стр.3 и 4 за
всяка от фотографиите. Според експерта и Федералната асоциация на немските
професионални фотографи тарифата служи на членовете на асоциацията като
ориентир за размера на възнаграждението при договаряне с германски клиенти (рекламни агенции, уеб дизайнепи, медии,
филмови студия, търговски компании) за отстъпване права за ползване на
фотографски изображени на територията на Германия. Тарифата включва и преглед
на хонорарите на фотографите в Австрия и Швейцария и се актуализира всяка
година, като актуализираното издание излиза в началото на съответната година и
носи нейното число. Тарифата не се намира на свободен достъп в интернет. В
заключение експертът сочи, че стойността на възнаграждението, което би получил
ищеца по описания начин въз основа на таблица
“MFM - Mittelstandsgemeinschaft Foto-Marketing” е 3637.95 лв. за всяка
фотография. Съгласно личната тарифа на
Ищеца, представена като доказателство 3 към молбата-становище от 04.09.2020г.
(лист 138-156 от делото), намираща се на адрес https:/******************* (лист 149-150 от делото), за процесния период – до 3 г. – стойността е 2330 € за всяка снимка, или 4557,08 лв. за всяка
снимка. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице сочи, че не е виждал данни за
разплащания за използвани фотографии като доказателства по делото и не може да
каже дали цените са реални, дали има продажби по тях. Категорично посочва, че тези
цени не са само за България, те са предоставени за общо ползване, и
най-вероятно за Германия, като не може да каже дали се ползват и в целия свят.
По делото е изслушана свидетелката Р.Н., доведена от
ответника, която сочи, че работи като оперативен мениджър от 10 години в офиса
му в София. Свидетелката разпознава процесните фотографии като снимки, които са
използвали в техни кампании. Едната е на базиликата св. Богородица, която
снимка са използвали за оферта, като реклама. Сочи, че когато правят кампании
за дадени оферти, използват снимката 5 или 10 дена, за да грабне самия зрител и
клиент. Твърди, че проверявали дали има авторски права върху тях, като следят и
конкуренцията - други туроператори, какви снимки качват и дали са използвали
същите снимки. Според свидетелката свалят единствено снимки, които са без водни
знаци, не е авторско право, няма лого на автора, на друг туроператор. Не можело
да качит снимка, на която има името и е платена. Теглили само безплатни, в някакъв
минимален размер, който качвали като актуални акценти на сайта. Самата
резолюция на снимките е малка, до около 70 и нещо. Помествали ги в малко каре,
като имало фирма, която се занимава с това нещо. Свидетелката сочи, че
процесните снимки ги имало в сайтове за безплатно сваляне и от такива са
теглени. Това били разпространени снимки, които се използвали и от други
колеги. Целта е снимката да грабва самия клиент, като се прави дадена кампания,
за дадено място, описва се какво може да видите там. След това се сваля,
изтрива се и се приключва с тази кампания. Свидетелката сочи, че Краков не е
много търсена дестинация. Организира се, питат хората, но твърда програма не са
имали. Конкретно за снимките на
базиликата св. София и площада на Краков, свидетелката не си спомня, но според
нея е било за някаква кампания за Нова година или св. В.. Свидетелката уточнява,
че обикновено българският клиент се ръководи от цената, а не от снимките.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
В случая спорното материално
правоотношение съдържа международен елемент, тъй като лицето, търсещо закрила,
е чуждестранен гражданин, а и по твърдения закриляното произведение е създадено
извън територията на България. Ищецът е чуждестранно физическо
лице, което търси пред български съд защита на авторско право върху
произведения, което твърди да са ползвани неправомерно в България, поради което е приложима Конвенцията за закрила на литературните и
художествени произведения /т.нар. „Бернска конвенция“,
ратифицирана от България в Парижката й редакция от 1971 г. с Указ на Държ.съвет
на НРБ № 1389/29.VІ.1974 г. (Д.в. бр. 53/6.VІІ.1974 г.). Нормата на чл. 5 ал. 1 от Конвенцията предвижда, че авторите, по отношение на
произведения за които им е предоставена закрила от конвенцията, се ползват в
страните от Съюза, различни от страната на произхода, от правата, които
съответните закони на тези страни предоставят на своите граждани, а нормата на чл. 5 ал. 2 изр. 2-ро предвижда, че обемът на закрила, както и
средствата, които се предоставят на автора за защита на правата, се уреждат
изключително от законите на страната, в която се търси закрила. Следователно за отношенията
между страните следва да се прилага материалноправната уредба на ЗАПСП,
независимо от обстоятелството, че носителят на авторското право е германски
гражданин, който е публикувал за първи път процесното произведение на чужда
територия. В подкрепа на този извод е и нормата на чл.71 ал.1 от КМЧП, според
която възникването, съдържанието,
прехвърлянето и прекратяването на авторското право се уреждат от правото на
държавата, в която се търси закрила, както и нормата на чл. 99 ал.1, т.2 ЗАПСП. Това означава, че носителят на авторското право има право да получи закрила и на територия извън собствената си държава въз основа на междудържавни
споразумения на многостранна основа, по силата на които, по принципа на
взаимност чуждестранните носители на права се приравняват на местните, т.е. чуждестранните носители на
права се ползват от националния режим - от правата, които ЗАПСП е предоставил на местните
лица.
Следователно предявеният иск е
с правна квалификация по чл. 95, ал.1 от ЗАПСП, съгласно който текст който
наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон,
дължи обезщетение на носителя на правото. Предвид горното за уважаването му
следва да се установи твърдяното нарушение на авторското право на ищеца и
настъпили вреди от същото. Дължимото обезщетение може да се търси, както за
имуществени, така и за неимуществени вреди, и може да обхваща, както преки
загуби, така и пропуснати ползи. Неговият размер се определя от съда по
справедливост съобразно реално претърпените вреди и зависи от вида и степента
на увреждането, като същото представлява и едно предупреждение към причинителя
на вредата и другите членове на обществото да не накърняват авторските и други
сродни права, което следва от изричните законови норми. Съгласно чл. 94, ал.3
от ЗАПСП при определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид всички
обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените
вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението,
а съгласно чл. 94, ал.4 от ЗАПСП съдът определя справедливо обезщетение, което
трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите
членове на обществото. В чл.94а от ЗАПСП е регламентирана особена
хипотеза, а именно когато искът е установен по
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да претендира обезщетение от 500 до 100 000
лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при съобразяване
на всички обстоятелства, свързани с нарушението, визирани в чл.94, ал. 3 и ал. 4 на ЗАПСП. Следователно за уважаване на
исковата претенция следва да се установи, че е налице обект на авторско право,
който е неправомерно използван, т.е. извършено е нарушение на авторското право.
Активната материалноправна легитимация на ищеца изисква да установи, че е автор
на произведението или лицето, на което е отстъпено изключителното право на
ползване на същото. Безспорно е, че фотографиите са закрилян обект на защита
съгласно чл. 3, ал.1, т. 7 от ЗАПСП, като съгласно чл. 5 от закона автор е
физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено
произведението. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАПСП до доказване на
противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ
знак са посочени по обичайния за това начин върху произведението.
Ответникът е оспорил
авторството на ищеца върху процесните фотографии, но съдът намира, че от
заключението на изслушаните по делото експертизи и всички събрани по делото
доказателства, се установи, че процесните две фотографии са дело на ищеца. От
факта на представяне на т.нар. сурови файлове на процесните фотографии / raw файл/, и предвид заключенията
на вещите лица съдът приема, че ищецът е автор на тези две снимки. От писмените доказателства също се установява, че две процесни фотографии са “качени“ на интернет сайт www.sumfinity.com, на който изрично ищецът е посочен за автор на публикуваните снимки. Освен това на тази сайт е
публикувано под фотографиите, включително и процесните, текстово съдържание,
което по несъмнен начин сочи, че ищецът се манифестира спрямо неограничен кръг
лица като техен автор. Фактическото държане на оригиналния файл от ищеца и предоставянето му на експертите посредством процесуалния
представител, води до доказателствения
извод, че именно ищецът е създател на процесните фотографии и техен автор. До
доказване на противното за автор на фотографското произведение се смята лицето,
което съхранява оригинала на негативите на фотографията, респ. на компютърния „суров“ файл, съдържащ авторския
фотографичен материал. По делото
същевнременно не са наведени твърдения, а и липсват данни ищецът неправомерно да държи „суровия“ файл. Ответникът
не е противопоставил на ищеца собствени права или авторски права на трето
лице, доколкото не твърди да е
страна по сключен с друг автор договор по чл. 36 ЗАПСП. Твърденията, че процесните
снимки са публикувани и в други сайтове, достъпни без заплащане, не означава,
че други лица имат авторски права. Действително в случая не е представена
фактура за фотоапарата, с който да са направени снимките, но няма професионален
фотограф, която би прехвърлил raw файлове на трето лице и самите те са достатъчно доказателство за автора
на фотографското произведение. Наред с това сравнени с останалите фотографии,
изложени на сайта на ищеца, процесните снимки показват един стил, съответно
този който ги излага се е обозначил и като техен автор, на сайта, под всяка от
тях и това е ищеца.
Съдът намира и че се
установява по делото, че двете процесни фотографии представляват обект на
закрила по смисъла на ЗАПСП. Вярно е, че те отразяват обекти, предмет на
архитектурата, като са заснети конкретни обекти в градска среда, но снимките са
обработвани и имат определен фотографски творчески стил, което се установява
при сравнение с другите фотографии на ищеца. Целта е пресъздаване
привлекателността на определен град, по начин и чрез художествена обработка с
приложени творчески техники от ищеца, подсилени чрез използвани технически
средства, а не само предаване или препредаване на конкретния заснет обект. Предвид на това съдът приема, че снимките на
фотографа Н.Т. и конкретно процесните две са обект на авторското право. Със създаването на произведение, обект на
правна закрила по ЗАПСП за автора възникват имуществени и неимуществени права,
регламентирани в чл. 15 и следващите от закона. Съгласно чл. 15, ал.1, т.2 от ЗАПСП авторът има право да иска признаване на неговото авторство върху
произведението, а по силата на т. 4 на същата разпоредба - да иска името му,
псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по
съответния начин при всяко използване на произведението. Съгласно чл. 18, ал.1
от ЗАПСП авторът има изключителното право да използва създаденото от него
произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за
които този закон разпорежда друго, а съгласно чл. 19 от закона авторът има
право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко
поредно използване на същия вид. Формите на използване на авторското
произведение са изброени в чл. 18, ал.2 от ЗАПСП, сред които е
възпроизвеждането и разпространението на произведението сред неограничен брой
лица /т. 1 и т. 2/.
Съдът намира, че от доказателствата
по делото се установи, че ответникът е използвал процесните две фотографии в
сочения от него период за реклама на организирани от него екскурзии до Краков. Ответникът
не оспорва, че ги е на своя електронен сайт, поради което съдът приема за
установен този факт, а същото се потвърждава и от показанията на свидетелката,
водена от него и от заключението на вещото лице. Ответникът не твърди да е
сключил договор, с който да му е
представено правото да ползва процесните снимки, което означава, че е
публикувал фотографиите на своя електронен сайт, без да притежава правото да ползва произведенията на ищеца,
т.е. извършено е неразрешено
ползване на чуждо авторско произведение. Ответникът се позовава на разпоредбата чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАвПСП относно случаите на разрешено
свободно използване на произведение без заплащане на възнаграждение, като
твърди, че в случая е налице тази хипотеза, тъй като процесните фотографии били
налични на описаните подробно от него в писмения отговор сайтове като достъпни
за свободно сваляне, т.е. без заплащане. Вярно е
твърдението на ответника, че в случая ищецът не е забранил с десен бутон
свалянето от сайта му на снимките и не е използвал предвидения в § 1, ал. 1 ДР на ЗАПСП знак - латинската буква
"С", заградена в кръгче, но публикуването
на фотографията в авторския му сайт представлява фактическо действие, с което ищецът в
качеството на автор е упражнил своето право по чл. 18 ал. 2, т. 6 ЗАПСП - да покаже на неограничен кръг лица създаденото от него по
фотографски начин произведение. Предоставянето на свободен достъп на неограничен кръг
лица до публикуваните от автора произведения на неговия авторски сайт не е равнозначно на
дадено от него разрешение да се ползват произведенията му. Достъпът на трети
лица е за запознаване чрез зрително възприемане на произведението, което е
публично показано по смисъла на чл.18 ал.2, т.6 ЗАПСП, но на третите лица не е
разрешено от автора да извършват последващи фактически действия, представляващи
упражняване на права, с които разполага само техният автор – чл.18 ал.2, т.6 ЗАПСП, още повече че при публикуването на фотографиите на сайта на ответника
ищецът не е обозначен като техен автор. Възпроизвеждането на снимката в сайт, извършено от самия
автор, не съставлява конклудентно съгласие, тъй като част от включените в
съдържанието на авторското право правомощия е и правото на автора да
разпространи сред неограничен брой лица произведението съгласно чл. 18, ал.
2, т. 2 ЗАПСП, а упражняването на включено в съдържанието на авторското право
правомощие не може да се третира в ущърб на носителя на правото. Осигуряването
от автора на достъп на неограничен брой лица до произведението означава
единствено предоставяне право на тези лица да възприемат произведението (и да
го ползват за лична цел по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗАПСП), но не и на свой
ред да го разпространяват. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗАПСП свободно ползване
на произведения е допустимо само в случаите, изрично посочени в закона, при
условие, че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се
увреждат законните интереси на носителя на правото. С нормата на чл. 24 ЗАПСП в
петнадесет точки са изброени случаите, при които законодателят е определил за
допустимо свободно ползване на произведение без съгласието на носителя на
авторското произведение и без да се дължи заплащане на възнаграждение за
ползването. Доказателствената тежест за въведеното от ответника и ползващо го
възражение, че е налице хипотеза на свободно ползване на авторската фотография на ищеца, и в този
смисъл да установи гореочертаните предпоставки по чл. 24, ал. 1 от ЗАПСП, е за
ответника / в този смисъл решение 112 от 02.08.2017г. по т.д. 1771/2016г., ТК,
I ТО на ВКС и др. Следователно ответникът е този, които следва да установи
предпоставките на хипотезата, която му позволява използването на авторските
фотографии на ищеца без негово съгласие и без да му се дължи възнаграждение,
както и че е налице невъзможност ищецът да бъде посочен за автор на
произведението. Съгласно чл. 24, ал.1,
т.1 от ЗАПСП допустимо е без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на
възнаграждение временното възпроизвеждане на
произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно
икономическо значение, съставлява неделима и съществена част от техническия
процес и се прави с единствената цел да позволи: а) предаване в мрежа чрез
посредник, или б) друго разрешено използване
на произведение. Съдът намира, че в случая не
се установяват горните кумулативни предпоставки. Не се установи ползването да е
свързано с друго разрешено или да е само предаване чрез посредник в мрежа, а
макар в случая да се установява нарушение само за кратък период, в който е
текла реклама за процесните екскурзии, то безспорно е, че същото няма преходен
или инцидентен характер и не съставлява неделима част от технически процес. Макар
и за кратък период, а именно от 09.12.2018г.-11.02.2020г., ползването на процесните две фотографии не
може да се приеме за инцидентно. Същото се е осъществило в рамките на два месеца и с цел привличане на
клиентите на ответника при закупуване на
екскурзии и безспорно е част от услугите, за които ответникът по принцип получава
заплащане. Следователно не може да се приеме, че са налице кумулативно
посочените предпоставки по тази разпоредба. В разпоредбата на чл. 24 от ЗАПСП
са предвидени и други хипотези, които изключват дължимостта на обезщетение, но
в случая те не са налице. Категорично не е хипотезата по т.2, която предпоставя
използването при критика или обзор, не е и по т.3 – за анализ, коментар или друг вид
научно изследване, по
т.4 - като текуща информация в
периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети,
проповеди и други; т.5
– на вече разгласени статии по
актуални икономически, политически или религиозни теми; т.6 - от средствата за масово
осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията; т.7, касаеща произведения, постоянно
изложени на улици, площади и други обществени места, т.8 - в учебни или в други
образователни заведения; т.9 - възпроизвеждането
на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други
образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел
съхраняване на произведението; по т.10 - в полза на хора с увреждания; по т.11 - за научни цели; по
т.12 – за записи,
които имат важна документална стойност и могат
да бъдат съхранени в официален архив; по т.13 - за целите на националната сигурност, в съдебно или административно
производство или в парламентарната практика; по т.14 - по време на религиозни церемонии или на официални церемонии, организирани
от публичната власт, а
т.15 също е неприложима.
Предвид гореизложените
доводи съдът намира, че по делото се доказа, че процесните две фотографии, публикувана от ищеца на неговия интернет сайт, са използвани от ответника с търговска цел-
за реклама и онагледяване на екскурзии, които същият организирал в рамките на
своя основен предмет на дейност, като са били достъпни за неограничен брой
потребители, макар и за кратък период. Доколкото не се твърди от
ответника, а и не се установява ищецът да е дал предварително разрешение за
използване на процесното произведение, то се налага извод, че са налице
нарушения на имуществените права на автора по чл. 18, ал. 1 вр., ал. 2, т. 1-3
и 6 и чл. 19 от ЗАПСП, както и правото му да иска да бъде отбелязан по подходящ
начин като автор на произведението - чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП.
Отговорността
за обезщетение за нарушено авторско право представлява особен вид деликтна
отговорност, която има обективен характер, при който няма никакво значение дали
нарушителят е знаел или не за чуждите права върху произведението. Следователно
ответникът в качеството си на нарушител на авторското право дължи на ищеца
обезщетение за понесените от него вреди, които са в пряка връзка с процесното
нарушение, независимо от факта дали е знаел, че именно ищецът е носител на
авторските права върху произведенията. Ответникът е публикувал без разрешение
процесните две фотографии на своя сайт, където е могло да бъдат видени от много
лица, без да е обозначен ищецът като техен автор, който при правомерно
договаряне би имал право да получи възнаграждение. От противоправното поведение
на ответника, ищецът е лишен от
възможността да получи възнаграждение и да увеличи своето имущество, от което
следва, че е понесъл имуществена вреда, изразяваща се в пропусната полза. По
отношение на размера на обезщетението, съдът намира, че в случая безспорно се
установи от заключението на изслушаната съдебно-патентна експертиза от вещото
лице П., че във връзка с използването на процесните фотографии в посочения
период като реклама за екскурзии до Краков, Полша, но приходи от такива
фактически не са реализирани. Снимките са ползвани в периода 09.12.2018г.-11.02.2020г., за който както установи
експертът са налице две резервации за пътувания до Полша / номера 36979 и
40859, като по първата не постъпва плащане от клиента, а по втората е постъпило
плащане на сумата от 209.85 лв., но екскурзията за въпросната дата не се е
състояла и сумата е върната по банков път. Изводът на експерта е, че в случая няма реализиран приход от ползването на снимките за самия
ответник. Горното не означава, че ответникът не дължи обезщетение, а че не може
да бъде изчислено по метода на приходите, което изисква да се ползва метода на
пазарните аналози. В случая се касае за обезщетение за ползване, което е
извършено в България, а именно на сайт на българска туристическа фирма и с цел
привличане на български туристи. Предвид горното съдът намира, че не следва да
се кредитира варианта на експертно заключение, който е по допълнителната експертиза,
който е базиран изцяло на претендирани от ищеца цени, които както се установява
са приложими при ползване на произведенията му в Германия. Очевидно е, че
пазарните условия в двете страни са различни и след като нарушението е
извършено тук, то се следва обезщетение, което е съобразено с пазарните цени и
условия в страната. Както се посочва от
вещото лице и според Федералната асоциация на немските професионални фотографи,
представанета от ищеца тарифа служи на членовете на асоциацията като ориентир
за размера на възнаграждението при договаряне с германски клиенти (рекламни агенции, уеб дизайнепи, медии,
филмови студия, търговски компании) за отстъпване права за ползване на
фотографски изображени на територията на Германия, като включва и преглед на
хонорарите на фотографите в Австрия и Швейцария, но не се отнася за други
страни, още повече за България, където е очевидно, че икономическите условия са
различни. В случая кредитирането на допълнителното заключение на вещото лице от
съда не следва да се извърши и поради факта, че в самата тарифа, представена от
ищеца, са включени добавки в проценти, достигащи до 50 и 100%, някои от които
липсва основание защо са включени и дори експертът не може да обясни същите.
Безспорно е, че в случая не е налице онлайн магазин, тъй като не е извършвана
продажба на самите фотографски произведения, нито пък се установява да е налице
употреба на два езика, а предвидената надбавка от 100% за непосочване на
източника също не може да бъде приложена, тъй като в случая се получава дублиране
на санкционната функция на обезщетението и възнаграждението. Ищецът твърди, че предлага
произведенията си и упражнява дейност като фотограф, с гражданство и
адрес в Германия, поради което са приложими са цените по ежегодния сборник на Съюза на професионалните
търговци на фотографии, но той не е ангажирал никакви
доказателства, че по предлаганите от него цени е реализирал каквито и да било
продажби. Предвид горното не може да се приеме, че сочените от него в изготвени
от него таблици за възнаграждение са обективния и обоснован размер на вреди,
които се следват на ищеца. В случая следва да се съобрази пазарната цена, която
би получил за лицензионно ползване на процесните фотографии в страната, тъй
като тук е извършено нарушението и следва да се прецени на база средни пазарни
цени какво би било възнаграждението, което е пропуснал ищеца. Изхождайки от регулацията на процесните отношения,
независимо от гражданството на ищеца и соченото от него обичайно място на
полагане на труда, съдът приема, че размерът на пропусната полза трябва да се
определи според обичайния размер на лицензионното възнаграждение, договаряно в
държавата, в която се търси закрила, в случая България, защото обезщетението е компенсаторно и замества
недоставената облага, а тя се съизмерява с пазара, на който би се реализирало
благото. Предвид горните доводи съдът намира, че следва да кредитира основното заключение на
вещото лице, в което на база на обективния извършен анализ на цените за
Република България се приема средна цена на ползване на една снимка в размер на
60 лв., т.е. вариращи от 20 лв. до 100 лв. Предвид горното и възприемайки
изцяло варианта на заключението по основната съдебно-патентна експертиза, съдът
намира, че обезщетението на ищеца за ползването на двете снимки следва да бъде
определено в размер на сумата от 100 лв. за всяка снимка, а претенцията за
разликата до общ размер от по 3637,95 лв. за пропуснати ползи за всяка от
фотографиите следва да бъде отхвърлена.
Ищецът претендира да му се присъдят
като имуществени вреди и разходите, които е направил за адвокат и за
обезпечение на иска и нотариални такси за документи. Съгласно ГПК разноските на
страните по обезпечителното производство се присъждат съобразно изхода на спора
и поради това, такива биха се следвали ако се установи и докаже извършването им
от ищеца. По делото, обаче, няма представен документ от негова страна, от който
да е видно, че е искано и допуснато предварително обезпечение на иска. Липсват
такива доказателства както към исковата молба, така и допълнително да са
представени, респ. липсват доказателства във връзка с обезпечаване на иска
предварително ищецът да е заплатил някакви разноски. Това, че държавната такса
за обезпечение на бъдещ иск е по Тарифа 40 лв., не е основание да се присъжда
такава сума, след като ищецът не е установил нито, че е имало такова
производство, чрез представяне на съответната молба до съда и акта му, нито че
е платил такава сума като такса. Действително на стр. 90 от делото е представен
договор за правна защита и съдействие № 39/04.02.2020г. между ищеца и
Адвокатско дружество «Г. и Г.», с който е уговорено възлагането на правна помощ
за засечено нарушение на авторски права по описани четири линка, два от които
са за гр. Краков, а два – за Будапеща, като е уговорено възнаграждение от 800
лв. общо, а в раздел 4, т. 1, 1/ е посочено, че възнаграждението е заплатено и
се счита за разписка, но извънсъдебното ползване на правна помощ не се репарира
от разпоредбите на ГПК относно отговорността по разноските. Само разноските по
предварителното обезпечаване на иска се следват на ищеца в исковото
производство съобразно изхода му, а в случая от така представения договор за
правна защита № 39 не се установява тези разходи за адвокатско възнаграждение
да са свързани с обезпечаване на иска. Нещо повече, на стр. 356 от делото е
представен втори договор за правна защита и съдействие, който въпреки че е
посочено, че е сключен на 01.06.2020г. е с по-голям номер от другия, а именно
договорът е №28/01.06.2020г., а другият №39/04.02.2020г., което номериране е
необяснимо, тъй като би следвало с изтичане на времето в годината номерацията
да расте, а не да намалява, в който договор изрично е посочено, че уговореното
възнаграждение от 1700 лв. е както се сочи в чл. 1 от същия – „за подготовка и
завеждане на иск, обезпечаване на иска и процесуално представителство до
завършване на делото“. Следователно правната помощ по първия договор се поглъща
от предмета на втория договор и не може да се приеме, че за едно и също на
ищеца се следват разноски два пъти. Съдът намира, че
тези направени разходи не представляват претърпяна в резултат на процесното
нарушение пряка загуба, защото не са такива, които обичайно и необходимо
настъпват при подобен род нарушение. Присъждането на адвокатско възнаграждение
може да се търси, но когато то е направено за процесуална защита по
делото. Платените от ищеца нотариални
такси са с оглед събиране на доказателства, които да му послужат в процес, но
като излизащи извън кръга на нотариалната дейност съдът намира, че са негодни
доказателства и нямат доказателствена стойност. Освен това от нормата на чл.209 ГПК следва, че направените преди процеса разноски за събиране на доказателства
се присъждат, когато са събрани в рамките на производство по обезпечение на
доказателства, и то като част от съдебните разноски, а не като вреди от
нарушението. Данни ищецът да е провел производство по обезпечаване на
доказателства по чл. 207 и следващите от ГПК няма, за да му се следват разноски
за това. Разноските по договора за
правна защита №28 в размер на сумата от 1700 лв. ще бъдат съобразени и
присъдени съответно при разпределяне отговорността за разноски съобразно изхода
на спора. Направените разноски от ищеца
за нотариална такса и адвокат са били по негова инициатива, но не спомагат за
защита на правата му и нямат връзка с поведението на ответника в уреденото в
ГПК обезпечително производство, свързано с исковото, при което, и по аргумент
от чл. 95, ал. 2 от ЗАПСП, че обезщетяваните вреди трябва да са пряка и
непосредствена последица от нарушението, свързано и с общите разпоредби на ЗЗД, тези
претенции на ищеца следва да бъдат отхвърлени, което важи
и за претенциите за адвокатско възнаграждение в частта
относно идентифицирането на нарушителя и нарушението. Разрешението на
съда не противоречи на решение С-367/2015 на СЕС,
постановяващо да се вземат предвид
извършените разноски от притежателя на правата като например разходи за идентифициране
и проучване, тъй като националното законодателство съдържа процесуален ред за
възстановяване на сумите, гарантиращ, че те са необходими, по причина на
ответника и ще обезщетят ищеца, а не са произволни, който ред ищецът не е
спазил, тъй като няма проведено производство по обезпечаване на
доказателствата, в рамките на което да са сторени разноските. Твърдяните опити за доброволно уреждане на спора, за което е платено
възнаграждение на адвокат от ищеца, са били по негова преценка, те не
предпоставят допустимостта на исковото производство по националното
законодателство или основателността на исковете, както и не са предвидени в
европейското законодателство като подлежащи на присъждане, и платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено за негова сметка. Предвид горното
претенцията за 840 лв. – загуби под формата на платено адвокатско
възнаграждение за извънсъдебна помощ и такси съдът намира за недоказана и неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По претенцията за неимуществени
вреди, съдът намира, че по делото безспорно се установи, че ответникът е
ползвал неправомерно двете фотографии с автор ищеца, без да посочи името му.
Горното съставлява нарушение по смисъла на закона и следва да се присъди
обезщетение. С оглед правилото на чл. 94, ал.4 във вр. с ал.3 ЗАПСП съдът определя справедливо обезщетение,
което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на
останалите членове на обществото, като взема предвид всички обстоятелства,
свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и
реализираните от нарушителя приходи. Присъждането на обезщетение за имуществени вреди за
нарушението на авторското право чл.18 ал.2, т.6 ЗАПСП не репарира вредите от
нарушението на неимущественото право по чл.15 ал.1, т.4 ЗАПСП, С присъждане на
обезщетението за имуществени вреди се
постига освен възстановителен ефект, но и възпиращ, превантивен, по отношение
на нарушението на правото по чл.18 ал.2, т.6 ЗАПСП, но този възпиращ, а и
санкциониращ ефект, следва да е и по отношение на нарушението на
неимущественото право по чл.15 ал.1, т.4. Без да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди, нарушението на правото по чл.15 ал.1, т.4 ЗАПСП ще остане
несанционирано. От страна на ищеца не се представиха по делото доказателства за
факта, че е преживял описаните в исковата молба негативни емоции, а именно
както е посочил – раздразнение и стрест от кражбата на труда му и липсата на
признание, но в този случай следва да се приложи нормата на чл.95а ал.1, т.1 ЗАПСП и на ищеца да се присъди минималния размер на обезщетение от 500 лв. за
всяко нарушение, поради което тази претенция следва да се уважи в пълния
претендиран размер от общо 500 лв. от частично предявената такава претенция.
С оглед горното и кредитирайки
основното заключение на съдебно-патентната експертиза, съгласно което
обезщетението за имуществени вреди, определено по метода на пазарните аналози в
случая възлиза на стойност 100 лв. за ползване на всяка от фотографиите или
общо 200 лв., съдът намира, че следва да се уважат искови претенции на ищеца
общо за размер на сумата от 700 лв., включваща обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. Исковете за разликата до пълната претендирана сума от
7275,90 лв. – за претърпени загуби, за 840 лв. – извънсъдебни разходи, следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по размер.
Ищецът е претендирал и лихва за
забава върху вредите от датата на соченото нарушение – 09.12.2018г. до
01.06.2020г., като лихвата върху първото перо, която търси е в размер на
1093,27 лв., а върху перото за неимуществени вреди – в размер на 150,28 лв.
Съдът намира, че с извършване на нарушението ответникът е изпаднал в забава
като деликвент съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва. От справка по калкулатор.бг е видно, че върху
първата сума лихвата е в размер на 30,06 лв., поради което следва да бъде
уважена за тази сума и отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от
1093,27 лв., а по втората – за сумата от 75,13 лв. и отхвърлена за разликата до
пълния предявен размер от 150,28 лв. По отношение на заявеното искане за
добавяне на изтекли лихви, съдът намира, че лихви след датата на исковата молба
имат характер на законна последица и се касае за такава, поради което върху
присъдените суми съобразно искането следва да се присъди и законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора разноски се
следват и на двете страни съобразно изхода му. В случая уважените претенции на
ищеца са общо за сумата от 805,19 лв. при общ предявен размер от 9859,45 лв.,
следователно уважават се за приблизително 8,2% / в период/, поради което на
ищеца ще се следват разноски в такъв процент от признатите. На ответника ще се
следват разноски за отхвърления размер или разликата от 91,8%. От ищеца е
представен списък за разноски за сумите 394,38 лв. – държавна такса, 1700 лв. –
адвокатско възнаграждение и 600 лв. – депозит за вещи лица. Заявено е
възражение от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца. Ответникът пък претендира разноски 800 лв. – депозити за експертизи и
1200 лв. – адвокатски хонорар, като от ищеца е заявено насрещно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Макар и свързани със ЗАПСП,
исковете предмет на настоящото дело са оценяеми, а именно търсената парична
сума общо е интереса по делото, поради което минималното адвокатско възнаграждение
се определя по реда на чл. 7, ал.2 т.3 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, която постановява, че при интерес от 5000 до 10 000 лв.
– възнаграждението е 580 лв.
+ 5 % за горницата над 5000 лв. Или в случая това
означава, че надбавката е 242,97 лв. или общо минималното адвокатско
възнаграждение е 822,97 лв. С оглед горното и като намира, че делото не е с
фактическа или правна сложност, решено е в две съдебни заседания / насрочени са
били повече, непроведени поради заболяване на съдията/, намира че възраженията
са основателни и адвокатското възнаграждение и на двете страни следва да бъде
намалено до горепосочената сума от 822,97 лв. Предвид горното общо направените
разноски на ищеца с оглед намаляването ще възлязат на сбора от 394,38лв., 600лв.
и 822,97 лв. или сумата от 1817,35 лв. Предвид изхода на спора на ищеца се
следват 8,2% от направените от него разноски или сумата от 149,02 лв. От
ответника направените разноски възлизат на 1622,97 лв., като му се следват
такива в размер на 1489,88 лв. Не е заявено искане за насрещна компенсация,
поради което разноски ще се присъдят на двете страни.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА «К.Т.И. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, партер, да заплати на Н.Т., гражданин на ФР Германия, роден на ***г.,
с адрес ***»********и със съдебен адрес *** – адв. Д.Г., сумата от 200 лв. /
двеста лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от използване от
ответника на две фотографии Базиликата "Света Богородица" и
"Изгрев на главния площад в Краков”, снимани в Краков, Полша, на сайта на
ответника в периода от 09.12.2018г. до 11.02.2020г., сумата от 500 лв. /
петстотин лева/ по частичния иск за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху присъдените суми от датата на предявяване на иска – 03.06.2020г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за имуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от
7275,90 лв. – пропуснати ползи и за сумата от 840 лв. – загуби за платено
адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ и нотариални такси.
ОСЪЖДА
«К.Т.И. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, партер,
да заплати на Н.Т., гражданин на ФР Германия, роден на ***г., с адрес ***»********и
със съдебен адрес *** – адв. Д.Г., на основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД във връзка
с чл. 86 от ЗЗД, сумата от 30,06 лв. /
тридесет лева и шест стотинки/, представляваща лихва за забава върху
присъденото обезщетение за имуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата
до пълния предявен размер от 1093,27 лв., а също и сумата от 75,13 лв. / седемдесет и
пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ ТОЗИ ИСК за разликата до
пълния предявен размер от 150,28 лв.
ОСЪЖДА «К.Т.И. ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, партер, да заплати на Н.Т.,
гражданин на ФР Германия, роден на ***г., с адрес ***»********и със съдебен
адрес *** – адв. Д.Г., на основание чл.78 от ГПК сумата от 149,02 лв. / сто четиридисет и девет лева и две
стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски съобразно изхода на спора.
ОСЪЖДА Н.Т., гражданин на ФР Германия, роден на ***г., с адрес ***»********и
със съдебен адрес *** – адв. Д.Г. да заплати на «К.Т.И. ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, партер, на основание чл. 78 от ГПК сумата
от 1489,88 лв. / хиляда четиристотин осемдесет и осем лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски съобразно
изхода на спора.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: