Решение по дело №522/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1101
Дата: 22 юли 2022 г.
Съдия: Мирела Георгиева Чипова
Дело: 20225300500522
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1101
гр. Пловдив, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500522 по описа за 2022 година
С Решение № 262094 от 26.07.2021 г., постановено по гр. д. № 20303 по
описа на РС – Пловдив за 2018 г., Д. Й. З., ЕГН: **********, е осъден по
предявения от С. С. К., ЕГН: **********, И. Г. К., ЕГН: **********, и Г. С.
К., ЕГН: **********, иск с правно основание чл.109 ЗС да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражняват
правото си на собственост по отношение на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.506.1005.1.4 по КК и КР на гр. Пловдив, находящ се на
първия етаж от сграда с адрес: гр. ***, като ремонтира терасата на таванския
етаж (покривната тераса), отстрани всички компрометирани дефекти, водещи
до наводнение; отстрани повредата във водопроводната инсталация в
жилището си на втория жилищен етаж, преработи водопроводната
инсталация от неговата част от имота и монтира индивидуален водомер;
ремонтира терасата на втория етаж, находяща се в северозападния ъгъл на
входното антре над апартамента на ищците на първия етаж, както и
ремонтира откритото стълбище към втория етаж по начин, по който да
преустанови наводняването на жилището на първия етаж, собственост на
ищците, както и е осъден Д. Й. З. на основание чл. 45 ЗЗД да им заплати
сумата от 3241 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на посочения по-горе имот, както и на
намиращите се в него движими вещи, вследствие на противоправното му
1
бездействие да ремонтира притежавания от него самостоятелен обект,
находящ се в на втория етаж от сградата в гр. *** и покривната тераса на
имота, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 21.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, като е
отхвърлен предявеният от ищците иск за разликата до пълния му предявен
размер от 8433,88 лв. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Д. Й.
З. и К. К. З., ЕГН: **********, против С. С. К., И. Г. К. и Г. С. К. насрещен
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да им заплатят
сумата от 4247,63 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди,
нанесени в резултат на умишлено бездействие на ответниците по
ремонтиране на общите части – покрив на жилищната сграда в гр. ***,
представляващи стойността на необходимите ремонти работи в имота на
ищците по насрещния иск в същата сграда. С решението е разпределена и
отговорността на страните за разноски.
Въззивна жалба срещу решението са подали С. С. К., И. Г. К. и Г. С. К.,
които го обжалват в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях иск по чл.
45 ЗЗД за сумата над 3241 лв. до пълния предявен размер от 8433,88 лв. В
жалбата са подробни изложени съображения за неправилност на решението в
посочената част. Поддържа се, че размерът на претърпените от ищците
имуществени вреди са неправилно определени, като съдът в нарушение на
съдопроизводствените правила е отказал да допусне изготвянето на повторна
съдебнооценъчна експертиза или поне поставянето на допълнителна задача
към вещото лице. Искането към въззивния съд е за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново
по съществото на спора, с което искът бъде уважен в пълния предявен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от Д. Й. З., в който се взема становище за нейната неоснователност и се
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в тази му част.
Въззивна жалба срещу решението е подадена и от Д. Й. З., който
обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният срещу него иск с
правно основание чл. 109 ЗС, в частта, с която е осъден на основание чл. 45
ЗЗД да заплати на С. С. К., И. Г. К. и Г. С. К. сумата от 3241 лв., както и в
частта, с която е отхвърлен предявеният от него против последните насрещен
иск за заплащане на основание чл. 45 ЗЗД на сумата от 4247,63 лв. В жалбата
се излагат подробни съображения за неправилност на решението в
посочените части. Поддържа се, че същото е необосновано и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, без съдът да обсъди
всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и
доводите на ответника З.. Оспорва се като несъобразен с доказателствата по
делото изводът на първоинстанционния съд, че поведението на ответника З. е
неправомерно. Излагат се доводи, че с уважаването на негаторния иск по чл.
109 ЗС съдът е разпоредил извършването на действия от страна на ответника,
които засягат чужда собственост, не са конкретно индивидуализирани, а част
от които са фактически изпълнени. Взема се становище за основателност на
2
предявения насрещен иск, като се поддържа, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че ищците – ответници по насрещния
иск, отказват да вземат участие в поддържането на общите части и се
противопоставят на опитите на Д.З. да ремонтира същите, в резултат на което
за последния са настъпили вреди, установени от заключението на вещото
лице по изготвената съдебнотехническа експертиза. Отправя се искане за
отмяна на обжалваното решение в обжалваната му част и постановяване на
ново по съществото на спора.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от, С. С. К., И. Г. К. и Г. С. К., в който жалбата се оспорва като неоснователна
и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваните му части.
В срока по чл. 265, ал. 1 ГПК необжалвалият обикновен другар К. К. З.,
ЕГН: **********, не е заявила присъединяване към въззивната жалба.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба на
С. С. К., И. Г. К. и Г. С. К. против Определение № 263611 от 21.09.2021 г., в
частта му, с която е оставена без уважение молбата им за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските в частта , с която се
иска присъждане на разноски за адвокатското възнаграждение, заплатено в
полза на адв. П. и адв. С., в размер на 550 лв., съразмерно с уважената част от
исковете. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението в
обжалваната част, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново с
присъждане на посочените разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.
Третото лице помагач на страната на ответника Н. Б. М., ЕГН:
**********, не е взела становище по подадените жалби.
Окръжен съд – Пловдив, след преценка на събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбите са подадени в срок, изхождат от легитимирани страни и са
насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което
същите се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо. По тази причина следва да бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на
императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на
ОСГТК, ВКС.
По делото не се спори, а и се установява от събраните по делото
3
доказателства, че ищците С. С. К., И. Г. К. и Г. С. К. са собственици по
наследство от техния общ наследодател С. И. К. на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.506.1005.1.4 по КККР на гр. Пловдив, находящ
се на първия етаж от сграда в гр. ***. Видно е от представеното по делото
удостоверение за наследници с изх. № 2239/27.04.2017 г., че С. И. К. е
починал на *** г., като е оставил за свои законни наследници И. Г. К. –
съпруга, както и две дъщери – С. С. К. и Г. С. К.. Същият се е легитимирал
като собственик по силата на решение № 197/29.06.1967 г. на Пловдивски
окръжен съд за извършване на делба, като в негов дял са поставени западната
част на партерния етаж, състоящ се от входно антре, стая, кухня с кухненска
ниша и мивка, избени помещения под стаята, антрето и външното стълбище,
външен клозет, 4/18 идеални части от дворното място с площ от 169 кв.м.,
находящо се в гр. ***, ведно с 4/18 идеални части от общите части на
жилищната сграда.
Ответникът Д. Й. З. от своя страна се легитимира като собственик на
източната част на партерния етаж, целия втори етаж на сградата и целия
тавански етаж, външната стълба с коридор, южната част на бараката в двора,
избеното помещение под кухнята, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, както и на 78/108 идеални
части от собствеността върху дворното място, въз основа на следните правни
сделки: С нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. придобива
по дарение източната част на партерния етаж на жилищната сграда в гр. ***,
целия тавански етаж от същата сграда, без право на надстрояване, 7/18
идеални части от дворното място на същия адрес, с площ от 169 кв.м., ведно с
½ идеална част от външната стълба с коридор, ведно с 7/18 идеални части от
общите части на сградата. С нотариален акт за дарение на недвижим имот №
*** г. З. придобива по дарение 1/108 идеална част от СОС с идентификатор
56784.506.1005.1.1, находящ се на втори етаж от сграда, построена в имот с
адрес: гр. ***, с площ от 76,71 кв.м. С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** г. Д. Й. З. придобива 22/108 идеална част от Поземлен
имот с идентификатор 56784.506.1005 с адрес: гр. ***, с площ от 168 кв.м.,
ведно с 71/108 идеални части от СОС с идентификатор 56784.506.1005.1.1. С
нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот №
*** г. З. придобива по 1/3 идеална част от СОС с идентификатор
56784.506.1005.1.1, находящ се на втори етаж от сграда, построена в имот с
адрес: гр. ***, с площ от 76,71 кв.м., ведно с 14/108 идеални части от ПИ с
идентификатор 56784.506.1005. Видно от удостоверение за сключен
граждански брак Д. Й. З. е сключил граждански брак с К.К. Х. (понастоящем
К. К. З.) на *** г.
Като съсобственик в процесния имот се легитимира и третото лице
помагач Н. Б. М.. С договор за доброволна делба на недвижим имот от 1993 г.
в дял на Н. Б. М. се дава и тя получава в изключителна собственост северният
магазин с избено помещение, находящ се в масивната сграда в имот в пл. №
1783, гр. ***, в дял на М. Б. З. се дава и тя получава магазин, находящ се в
4
масивната жилищна сграда в имота, а видно от нотариален акт за собственост
на недвижим имот по обстоятелствена проверка от 08.06.1994 г. за
собственици по наследство, давност и делба са признати Н. Д. К. за 14 /108
идеални части, Г. Д. К. за 28/108 идеални части, за М. Б. З. за 21/108 идеални
части и Н. Б. М. за 21/108 идеални части от дворното място в гр. ***,
представляващо парцел VII-1783.
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото
доказателствени източници по категоричен начин се установи, че процесната
жилищна сграда в гр. *** се намира в изключително лошо фактическо
състояние. Горният извод се потвърждава от представените от Община
Пловдив множество молби и сигнали на страните по настоящото дело,
адресирани до общината за периода 2009 – 2019 г., и съответните актове,
издадени във връзка с тях, всички отнасящи се до имот с идентификатор
56784.506.1005, както и от констативен протокол от 07.02.2020 г. на комисия,
назначена от кмета на район ***, община Пловдив по реда на член 195 ЗУТ
със заповед от 04.09.2019 г., извършила оглед в процесния имот. От
посочения протокол е видно, че въз основа на направените констатации
комисията е взела решение сградата да бъде премахната (съборена) като
компрометирана поради опасностите, които създава за обитателите и
преминаващите, и е предложила на кмета на Район „***“ - Община Пловдив
да издаде заповед за премахване на компрометираната сграда на основание
член 195, ал.6 ЗУТ. От приобщеното по делото писмо от 30.06.2020 г. от
Община Пловдив, Район „***“ се установява, че във връзка с горния
констативен протокол не е издавана заповед за премахване на
компрометирана сграда на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ по отношение
двуетажната жилищна сграда в гр. ***. По делото са приложени покани от
ищците, изпратени до ответника и получени от него, по Телепоща от
22.06.2015 г., 04.05.2016 г. и 15.06.2016 г., в които се отправя искане
ответникът да отстрани незабавно проблема с отводняването на покривната
тераса и да я приведе в нормално състояние.
За състоянието на сградата и обектите в нея свидетелстват и
разпитаните на страните свидетели. От показанията на свидетелката Е. Г. се
установява, че процесната жилищна сграда има два жилищни етажа, а над
втория етаж има голяма тераса, играеща ролята на покрив. От вътрешната
страна на двора има външна стълба, която трябва да отива към втория етаж,
като само по нея се стига до този етаж. Ищците споделили на свидетелката
през 2015 г., че имали голям проблем с теч в имота, който започнал от
терасата и оливал по стената на къщата. Когато отишла на място,
свидетелката сама видяла, че цялата стена е мокра. През зимата на 2017 г.
също имало теч, като в банята при пускане на крана започвала да тече вода по
стените. По време на студеното време се спукал водопровод и течала вода от
стените на банята. Целият имот бил във влага и мухъл, желязната дограма
ръждясала. Таванът бил в мухъл, бил подкожушен, тапетите били
унищожени, мебелите били в мухъл. Имало унищожени книги, гардероби,
5
маси, легла. В имота имало професионални и други машини, които били
ръждясали вследствие на непрекъснатата влага. Ищците притежавали и
акордеон, който бил унищожен от влагата. Те полагали усилия за
поддържането на имота в добро състояние, като подновявали и боядисвали
същия, но при непрекъснатата влага нямало как да направят нещо. Ищците
направили с лични средства измазване на външната фасадна част на къщата
откъм двора, където е външното стълбище. Били измазали парапетите,
сменили водопроводната тръба. Това се извършило преди повече от 10
години. Състоянието на имота преди първия теч било много добро, подът и
стените били измазани, външната врата била измазана и нямало разрушения.
От показанията на свидетеля Х. А. се установява, че жилищната сграда е
необитаема и отвсякъде тече. Ответникът не живеел в този имот, защото бил
необитаем. Къщата била в това състояние повече от 10 години. Никой не
правил ремонт там. Свидетелят изяснява, че ответникът имал намерение да
направи етажа годен за живеене, но вероятно нямал възможност затова, тъй
като имотът бил съсобствен и имало общи части. Имотът бил опасен за
живеене от много време. Ответникът искал да продаде имота, като преди
една-две години го обявил за продажба, за което поставил обява. В момента
обаче нямало поставена обява.
По делото в хода на производството пред първата инстанция е прието за
послужване ч.гр.д. № 17905 по описа за 2017 г. на РС - Пловдив с предмет
обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 ГПК, образувано по молба
на ищците. От заключението на приетата по горното дело комплексна
съдебнотехническа експертиза се установява, че при извършен оглед на имота
на 17.02.2018 г. вещите лица са констатирали следното фактическо състояние
на имота: Покривът и жилището на втория етаж са в крайно занемарено
състояние. Почти във всички помещения са налични актуални течове, които
освен в жилището на втория етаж се отразяват по стените и таваните на
жилището на първия етаж. Отводнителните клонове по източната фасада,
отвеждащи дъждовните води от покрива на сградата са с нарушена цялост,
липсват тръби и улуци, и същите не изпълняват функциите си.
Отводнителната тръба на западната тераса на покрива е затлачена с
хоросанова мазилка от тухления парапет и не отводнява плоския покрив.
Целостта на най-горната част от вертикалния участък на отводнителна тръба е
разрушен, което е предпоставка системно да се олива фасадата. Вследствие на
запушената отводнителна тръба и неоттичането на дъждовната вода, терасата
се наводнява и водата таи през циментовата плоча и тухления зид на парапета
и олива в западната фасада. Липсата на надеждна стреха, която да предпазва
западната фасада от целогодишно преобладаващите ветрове, е друга
предпоставка за рушене на мазилката на фасадата при валежи. Участък от
паднала мазилка на каратавана се наблюдава в санитарно помещение на
терасата в северозападния ъгъл на жилището на втория етаж. Покривът на
санитарното помещение е в крайно незадоволително техническо състояние,
разместени керемиди, липсващи стрехи и отводнителни клонове, водещи до
6
наличие на течове и оливане на западната му фасадна стена, което от своя
страна е довело до цялостно падане на мазилката по тухлената стена. При
отваряне на спирателен кран, находящ се в подовата част на санитарното
помещение в пристройката към жилището на първия етаж е констатирано
наличие на постоянен теч от спукания хоризонтален участък на тръбата в
тухления зид. Част от водата се стича в излятата кухненска мивка, но
значителна част от нея се таи в тухления зид и се отразява в северозападния
ъгъл на тавана и прилежащите му стени в първата стая след пристройката в
жилището на ищците. С отварянето на спирателния кран, находящ се в
подовата част на санитарното помещение в пристройката към жилището на
първия етаж, се пуска водоснабдяването за водочерпните прибори в
северозападния край на жилищата както на първия, така и на втория етаж в
сградата. Участъкът от вертикалния водопроводен щранг в северозападния
ъгъл на втория етаж е прекъснат на нивото на втория етаж от служители на
ВиК. По този начин участъкът от водопровода, водоснабдяващ изведената
чешма на западната тераса на покрива сградата, се явява сухотръбие. При
извършените водни проби от вещото лице на 22.02.2018 г. чрез отваряне на
спирателния кран в санитарното помещение на имота на ищците по делото,
вода от чешмата на покрива не е потекла. Друг водопровод, разположен по
тавана на втория етаж в жилището на ответника, не се констатира от вещите
лица при огледа. Теч във водоснабдителната и канализационната система в
санитарното помещение в югоизточния край на жилището на втория етаж не
се констатира, тъй като водоподаването е спряно. Констатирани са настъпили
имуществени вреди от течове и наводнения на втория и първия жилищен
етаж. Според експертите е налице причинна връзка между течовете и
наводненията от жилището на ответника и настъпилите вреди в жилището на
ищците. Движимите вещи, намиращи се в жилището на първия етаж,
собственост на ищците, са увредени вследствие на проникващи отгоре течове,
влага и мухъл. Размерът на вредите по вещите в първия жилищен етаж е на
обща стойност 775 лв. Причината за повредата на вещите е наличието на
перманентни течове, съпроводени с влага и плесенни образувания от
жилището на втория етаж, вследствие на спукан хоризонтален участък от
водопровода към кухненската мивка, ненадеждното отводняване на терасата
на покрива на сградата и наличие на течове от покрива на сградата. В дадени
в открито съдебно заседание разяснения вещите лица посочват, че причините
за течовете са комплексни, но предимно са от покривната тераса и
водопровода. Същите посочват още, че в случая терасата над покрива на
втория етаж се явява покрив на цялата жилищна сграда. Размерът на
необходимата сума за закупуване на нови и подмяна на увредените движими
вещи в жилището на ищците е 775 лв. Вещите лица не са констатирали следи
от извършване на ремонтни дейности, свързани с отстраняването на течове в
жилището на ответника. Липсвали и данни в материалите по делото да са
извършвани ремонтни дейности, свързани с отстраняването на течове в
жилището на ответника. Жилището е в крайно занемарено състояние и
7
видимо необитавано от дълго време. Налице са актуални течове в жилището
на ответника, които се отразяват на жилището на ищците. Вещите лица
намират с оглед наличието на следи от течове по таваните и стените и
наличието на актуални такива, че състоянието на жилището на първия етаж,
собственост на ищците го прави непригодно същото да бъде обитавано и да
бъде използвано според предназначението си, без опасност за здравето на
живеещите в него. Стойността на необходимите ремонтни дейности, които
следва да бъдат извършени за отстраняване на вредите, причинени от течове
и наводнения в първи жилищен етаж, собственост на ищците, по делото е в
размер на 2545 лв. Стойността на необходимите ремонтни дейности, които
следва да бъдат извършени за отстраняване на вредите, причинени от течове
и наводнения по западната фасада на сградата е в размер на 973 лв. Общата
стойност на тези ремонтни разходи възлиза на 3518 лв. с ДДС плюс 12 %
печалба за строителя. След подробно обследване на цялата ВиК инсталация
на сградата от избеното помещение до таванския етаж вещите лица
установяват, че състоянието й е задоволително. Констатират ремонтни
дейности в партерните сутеренните помещения, свързани с подмяна на
участъци и изграждане на нови такива от етажните водопроводни инсталации,
както и монтиране на нови индивидуални водомери, отчитащи потреблението
на всички водоснабдени обекти в сградата, с изключение на водочерпните
прибори в санитарния възел на терасата и кухненската чешма в
северозападния край на жилището на втория етаж. На мястото на водомера
във водомерния възел в санитарното помещение на терасата на втория етаж е
поставена тръба, като по този начин не се отчита разхода на вода на
водочерпните прибори - чешма в санитарното помещение, и течът от
спуканата стоманена тръба в участъка от тухления зид преди извода за
кухненската чешма. ВиК инсталацията обслужва обекти в сградата
собственост на ищците, ответниците, както и останалите собственици на
имота - Н. Б. М.. При извършения оглед вещите лица са установили, че
водоснабдените обекти в жилищната сграда, без водочерпните прибори в
санитарното помещение на западната тераса и кухненската мивка в
северозападния край на жилището на втория етаж на ответника по делото, са с
подменени индивидуални водомери. Установява се също и прекъсване на
участъка от водопроводната инсталация, захранващ с вода чешма,
разположена в северозападния край на терасата на покрива на сградата.
Водопроводната инсталация в партерните и сутеренни помещения в
източната страна на сградата е видимо сравнително скоро изграждана по
начин, позволяващ разпределението на инкасираната вода по показанията на
общия водомер в сградата, да се извършва с монтираните през 2017 г. нови
индивидуални водомери, отчитащи водоползването на всеки един от
водоснабдените обекти в сградата, без водочерпните прибори в санитарното
помещение на западната тераса и кухненската мивка в северозападния край на
жилището на втория етаж и чешмата на терасата на покрива на сградата.
Всички водомери в сградата са с монтирани пластмасови пломби на ВиК
8
оператора на една от холендърните им връзки. В жилището на ищците
индивидуалният водомер е монтиран през 2015 г. Наличието на теч от
хоризонталния участък преди кухненската чешма на втория етаж при
пускането на крана, находящ се в банята на пристройката на ищците по
делото, е предпоставка да се олива и вътрешността на тухления зид и водата
да се таи във фасадната стена. Този теч се отразява върху северозападния
ъгъл на тавана и прилежащите му стени в първата стая в жилището на ищците
по делото след пристройката, както и по тавана и стените на санитарното
помещение в жилището на първия етаж. От гореизложеното следва, че
ответникът е изпълнил предписаното в констативен протокол от 13.02.2017 г.
на ВиК ЕООД – гр. Пловдив в частта от предписаното, изискваща
преработване на ВиК инсталацията и монтиране на индивидуални водомери с
цел инкасиране на водоснабдените обекти в сградата, като не е преустановил
наличието на теч в хоризонталния участък на водопровода преди кухненската
чешма и не е поставен индивидуален водомер, отчитащ потреблението на
водочерпните прибори в санитарното помещение на терасата и кухненската
чешма на втория етаж, северозападния край на жилището.
От заключението на допълнителната съдебнотехническа експертиза,
изготвено от вещото лице В. Р., прието в частното производство се
установява отново фактическото състояние на имота. Вещото лице дава
заключение, че задържането на вода на терасата при дъжд, вследствие липса
на надеждно отводняване поради запушени компрометиран отводнителен
канал води до течове и оливане на тухления зид на западната фасада на
сградата. Състоянието на западната тераса на покрива на сградата е следното:
същата е наводнена поради задръстване на отводнителната тръба с паднала
мазилка от тухления парапет. Повредите по покрива на сградата създават
предпоставки за течове в помещенията на таванския етаж на втория етаж и на
първия етаж. В таванските помещения и помещенията на втория етаж
таваните, изпълнени са обшивка и мазилка са с паднала мазилка на места.
Вследствие на течовете мазилките по стените са компрометирани. Вещото
лице дава заключение, че е необходимо да се ремонтира откритата покривна
тераса в западната част на сградата и покрива на сградата в източната част, за
да се преустановят течовете на втория етаж. Стойността на СМР в общите
части на сградата възлиза на 4373,37 лв., стойността на СМР в жилището на
ответника е 2332,35 лв.
В заключението на вещото лице К. Д., прието в частното производство,
се прави извод, че процесната сграда не е самосрутващата се, но не е годна за
обитаване и се нуждае от основен ремонт на междуетажната и покривната
конструкция. Според експерта е възможно да се извършват ремонтни
дейности по укрепване и възстановяване на конструкцията след изготвяне на
съответните проекти за сградата за одобряването им и издаване на
разрешение за строеж.
От заключението на съдебнотехническата експертиза, изготвена от
вещото лице И. К. Ш. и изслушана в хода на производството пред първата
9
инстанция, се установява, че процесната сграда се намира в гр. Пловдив, ул.
„***“ № ****. Експертът е констатирал, че сградата е необитаема, в процес на
саморазрушаване, с пробит покрив и рушащи се външни и вътрешни
преградни стени, с пробити тавани в помещенията, течове по стените и
таваните от дъждовна вода, изгнило и продънено дървено дюшеме в
помещенията, следи от влага и мухъл. Водопроводната инсталация е спряна и
не функционира. Дограмата е дървена и повредена, разпадаща се, прозорците
са счупени, съществува опасност от падащи предмети от крайно лошото
физическо състояние. Сградата не се поддържа и непрекъснато се руши,
самосрутваща е. При огледа на място на 16.01.2020 г. вещото лице е
установило, че водопроводната инсталация на втория етаж е затворена и не
функционира, има мокри стени и тавани в помещенията на втория етаж, следи
от течове от дъждовна вода от тавана, т.е. от компрометирания покрив на
сградата. При огледа на място на 19.01.2020 г. в присъствие на ищците
вещото лице е констатирало, че водопроводната инсталация на първия етаж е
затворена и не функционира, има мокри стени и тавани, мухъл в помещенията
на първия етаж, следи от течове от дъждовна вода от тавана на втория етаж, а
на втория етаж течът идва от компрометирания покрив. Констатирано е още,
че в имота има два щранга за захранване с питейна вода. Водопроводната
тръба на втория етаж е спукана и тече вода, която мокри тавана на първия
етаж. Ремонтът на терасата на таванския етаж, като се отстранят всички
компрометиращи дефекти, водещи до наводнението, възлиза на 2744 лв.
Отстраняването на повредата във водопроводната инсталация в жилището на
втория жилищен етаж възлиза на 320 лв., включваща доставка на тръби и
колена, муфи, водомер, скоби и други, включително монтаж на същите, труд
и материали. Ремонтът на терасата на втория етаж, намираща се в
северозападния ъгъл над входното антре над апартамента на ищците на
първия етаж възлиза на 645,40 лв., а този на откритото стълбище към втория
етаж, при който ще се преустанови наводнението на жилището на първия
етаж, собственост на ищците, възлиза на 3341,09 лв. Общата стойност на
ремонтните работи възлиза на 7050,49 лв.
От заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице В.
Х. също се установява фактическото състояние на процесната сграда.
Жилищната сграда е разположена от западната страна на ул. *** в гр.
Пловдив. Същата представлява двуетажна монолитна жилищна сграда с
кафене и магазин в източната част, разположени на партерен и сутеренен
етаж и два броя жилища на първи партерен и втори етаж. Покривът на
сградата е в окаяно състояние - прогнила дървена конструкция, счупени
керемиди. Гредоредът на първия и на втория етаж са силно компрометирани и
прогнили. Липсват част от тухлената зидария на покрива, която подпира
дървената конструкция от западната страна. Течове са неминуеми при дъжд и
сняг. Липсва шапка на комина, откъдето също безпрепятствено влиза
дъждовна вода. Водосточните тръби са компрометирани, на места покрити с
ръжда, има и липсващи такива. Терасите на втория етаж са открити и
10
целостта на замазката е нарушена, което води до пропускане на влага и поява
на теч. При огледа на жилището на ищците се установява, че същото се
намира на първия (партерен) етаж. От входа на приземния етаж в северната
част на западната фасада се влиза в пристройка с обособени в нея антре,
кухненски бокс и санитарно помещение. От тази пристройка се влиза в
преходна стая и още две помещение. По цялото протежение на западната
фасада на сградата се наблюдават участъци с обрушена и паднала хоросанова
мазилка. Участъците от западната фасада, с паднала изцяло мазилка, са
преобладаващи около водосточната тръба, отводняваща западната тераса на
покрива на сградата (над жилището на втория етаж) и западната стена на
санитарното помещение на терасата на втория етаж. Следи от прониквала в
минал период от време и наличие на актуална влага с плесенни образувания
мухъл се наблюдават по стените и таванската част на постройката към
жилището на първия етаж. Югозападният и северозападният тавански ъгъл на
първата стая след пристройката в източна посока в жилището на първия етаж
се наблюдават участъци с тъмни плесенни образувания – мухъл, по тавана и
цялото протежение на прилежащите им стени от тавана до пода на
помещението. Увредените участъци от тавана в помещението са силно
овлажнени, с обрушено шпакловъчно и бояджийско покритие.
Компрометирани и овлажнени са положените тапети по стените. Подовата
част на стаите на първия етаж е с начупен и прогнил балатум. Под балатума
дюшемето на участъци е прогнило приблизително 50%. Компрометирана
вследствие на влагата е дървената дограма. Във всички помещения са
складирани множество вещи, мебели, битови уреди и покъщнина, увредени
от влагата. Наблюдава се силно овлажняване на стените и част от тавана на
помещенията. Те са с подкожушена мазилка и на места паднало шпакловъчно
и бояджийско покритие. Наблюдават се плесенни образувания, мухъл върху
положените тапети. В санитарното помещение в пристройката на приземния
жилищен етаж на ищците по делото по стените и тавана се наблюдават мокри
участъци от прониквала влага от намиращото се над него санитарно
помещение на терасата на жилището на втория етаж. При огледа на втория
етаж вещото лице е констатирало следното: От стоманобетоновото стълбище
по южната част на западната фасада се стига до входа на жилището на втория
етаж, собственост на ответника. От входната врата се влиза в коридор,
осигуряващ достъп до наличните в жилището в северна посока помещения и
дървено стълбище в източна посока, водещо до покрива на сградата. В
таванската част на коридора в жилището на втория етаж на ответника се
наблюдава паднал участък от мазилката от съществуващия каратаван, както и
следи от прониквали актуални течове по тавана и стените в коридора.
Налично е и прогнило от влагата дървено дюшеме, както и множество
паднали парчета хоросанова мазилка от каратавана. Актуални течове от
тавана се наблюдават във всяка една от стаите на жилището на втория етаж.
Наличие на актуален теч е виден и по стъпалата на дървеното стълбище,
осигуряващо достъп до покрива на сградата в жилището на втория етаж.
11
Задържането на вода при дъжд, вследствие липсата на отводняване, запушен
и компрометиран отводнителен клон, води до таене и оливане на тухления
зид на западната фасада на сградата. В жилището на втория етаж на ответника
по делото са налични две санитарни помещения. Първото е разположено в
югозападния ъгъл на жилището и е достъпно през вход от южната страна на
източната стая. Водомерният възел в това помещение е развит по подовата
част, северната стена вдясно от входа на жилището. Второто санитарно
помещение е разположено в северозападния край на жилището на ответника,
западната тераса. То е достъпно от кухненското помещение. Според вещото
лице покривът на жилището на втория етаж е в крайно занемарено състояние.
Почти във всички помещения са налични актуални течове, които освен в
жилището на втория етаж се отразяват и в това на първия. Отводнителните
клонове по източната фасада, отвеждащи дъждовните води от покрива на
сградата, са с нарушение на PVC тръби и улуци и не изпълняват функциите
си. Вертикалният участък от отводнителната тръба е разрушен, което е
предпоставка да се олива фасадата. Участъци от паднала мазилка на
каратавана и от частична бетонова плоча се наблюдават във всички
помещения от жилището на втория етаж. Покривът на санитарното
помещение е в крайно незадоволително техническо състояние, липсващи
стрехи и отводнителни клонове, водещи до наличие на течове и оливане на
западната фасадна стена, което от своя страна е довело до цялостното падане
на мазилката по стената. Липсата на замазка на терасата на покрива също
води до проникване на влага. След направените констатации за наличие на
следи по стените и таваните на помещенията от течове от минал период от
време, както и наличието на актуални течове, вещото лице дава заключение,
че състоянието на жилището на първия жилищен етаж, собственост на
ищците, го прави непригодно за обитаване и използване по предназначение,
но в сравнение с жилището на втория етаж е в значително по-добро
състояние. Липсата на покрив несъмнено води до наводнение, течове, водещи
до образуване на мухъл и плесен и непригодност за обитаване на първи и
втори жилищен етаж. След обследване на цялата ВиК инсталация на сградата
от сутерена до таванския етаж се установява, че състоянието е задоволително.
Констатират се ремонтни дейности в партерните и сутеренните помещения,
свързани с подмяна на участъци и изграждане на нови такива от етажните
водопроводни инсталации, както и монтиране на нови индивидуални
водомери, отчитащи потреблението на всички водоснабдени обекти в
сградата, с изключение на водочерпните прибори в санитарния възел на
терасата и кухненската чешма в северозападния край на жилището на втория
етаж. ВиК инсталацията обслужва всички обекти в сградата. Всичките
индивидуални водомери в сградата с монтирани пластмасови пломби на
холендърните им връзки на ВиК оператора. В заключението се констатира
още лошото състояние на източната и западната фасада на сградата.
Откритото стълбище за достъп до втория етаж е в крайно незадоволително
състояние както във физическо, така и в конструктивно отношение. Терасата
12
над входното антре на първия жилищен етаж в северозападния ъгъл,
обособена като санитарен възел, неизползваем в момента, е в крайно
незадоволително състояния с полуразрушен покрив и напукани стени.
Вътрешното стълбище, осигуряващо достъпа до таванския етаж, също е в
лошо състояние – с износена и нарушена дървена конструкция, изгнило на
много места. Таванските помещения на сградата са необитаеми и
неподдържани. Покривната конструкция на много места е компрометирана с
изгнили греди и множество течове. Помещенията на покривната тераса са
полуразрушени с изпопадали керемиди и разрушени зидове. Подовата плоча е
напукана. Вещото лице дава заключение, че ремонтът на терасата на
таванския етаж, свързан с отстраняване на всички компрометирани дефекти,
водещи до наводнение възлиза на сумата от 3072 лв. Комплексната услуга за
поправка на водопроводната инсталация в жилището на втория етаж, смяна
на поцинкована тръба и канелка, труд и материали, е в размер на 120 лв.
Стойността на ремонта на терасата на втория етаж, находяща се в
северозападния ъгъл на входното антре на апартамента на ищците на втория
етаж, както и ремонт на откритото стълбище на втория етаж по начин, по
който да се преустанови наводняването на жилището на първия етаж,
собственост на ищците, е на стойност 806 лв. Оценката на претендираните
вреди в жилището на ответника, възлиза на 4248 лв. Стойността на
необходимите СМР в жилището на ищците за отстраняване на
претендираните от тях вреди, установена след оглед на място към датата на
оценката 25.07.2020 г., е 2751 лв. с ДДС, а оценката на увредените движими
вещи възлиза на сумата от 490 лв. Общата стойност на претендираните вреди
е 3241 лв.
Във връзка с наведените във въззивната жалба на ищците възражения
относно размера на причинените им от страна на ответника имуществени
вреди и допуснатите от страна на вещото лице В. Х. неточности при
изготвяне на заключението по изслушаната пред първата инстанция
съдебнотехническа експертиза следва да се посочи следното: Основателно се
явява оплакването за наличие на допусната от страна на вещото лице при
пресмятането на общата стойност на необходимите СМР в жилището на
ищците, посочена на стр. 10, таблица № 3 от заключението. В заключението
се сочи, че общата стойност на СМР възлиза на 2751,45 лв. с ДДС, но при
пресмятане на стойността на отделните пера действително се получава сбор
от 4293,25 лв., т.е. действително е налице разлика в посочения от ищците
размер от 1541,80 лв. Съдът намира, че правилно първата инстанция е
кредитирала заключението в останалата му част като обективно и
компетентно изготвено. Същото е изготвено след запознаване с приложените
по делото материали и при проведен оглед на място. В открито съдебно
заседание вещото лице е дало подробни разяснения по дадените в
заключението отговори по поставените му задачи. По отношение на оценката
на увредените движими вещи същото е посочило, че е остойностило това,
което му е било представено и е преценило, че следва да бъде остойностено.
13
Освен това, следва да се отбележи, че експертиза със задача да установи
размера на имуществените вреди е била допусната и изслушана в хода на
частното производство по обезпечаване на доказателства, приобщено по
настоящото дело.
При тези данни съдът намира следното от правна страна:
Съобразно задължителните разяснения на т. 3 от Тълкувателно решение
№ 4/2015 г. ОСГК, ВКС с предявяването на негаторен иск собственикът може
да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. Двете задължителни условия за уважаването на иска
са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако
действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо
ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените.
По делото е безспорно установено, че страните са етажни собственици в
сграда, находяща се в гр. ***. По категоричен начин се установи също така,
че посочената сграда е в изключително лошо фактическо състояние. Налице
са течове и увреди в цялата сграда. Това обстоятелство не се оспорва от
страните по делото. Причините за тези течове според вещите лица по
изслушаната в частното производство по обезпечаване на доказателствата
експертиза са комплексни, но те произтичат предимно от състоянието на
покривната тераса и водопровода. Един от спорните между страните въпроси
се отнася до статута на покривната тераса и по-конкретно представлява ли тя
обща част или е собственост на ответника по делото. Настоящият състав на
съда намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че процесната
покривна тераса представлява обща по естеството си част, доколкото тя се
явява покрив на цялата жилищна сграда. Съгласно чл. 38 ЗС общи са всички
части на сградата, които по естеството си или по предназначението си служат
за общо ползване. Общи части по естеството си са такива елементи от
сградата, без които същата не може да съществува като сграда и които с оглед
на своя характер обслужват отделните обекти. Предмет на собственост, обща
на всички етажни собственици, е и покривът на сградата. Разпоредбата на чл.
38, ал. 1 ЗС го причислява към общите части на етажната собственост, без да
прави разлика дали покривът е обикновен, терасовиден или има друга
конструкция. Терасата се окачествява като покрив не само когато стои над
цялата постройка, но и тогава, когато покрива определена част от нея.
Характерът на покрива не се изменя от използването му и като тераса, ако той
е терасовиден, защото и в такъв случай запазва функциите си на покрив, която
14
е главната функция на този вид тераси. Щом като терасата обслужва като
покрив останалите под нея обекти, тя е обща част, независимо от
обстоятелството, че като площ се ползва от един или няколко собственика. В
този смисъл са Решение № 37 от 11.03.2010 г. по гр.д. № 528/2009 г. на ВКС,
II ГО и Решение № 63 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2010 г., II ГО.
Съгласно чл. 41 ЗС етажните собственици, съразмерно с дела си в
общите части, участват в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето
решение от общото събрание. От горното следва, че повредите по покривната
тераса, която е обща част на сградата, следва да бъдат отстранени от всички
етажни собственици, включително и от ищците. Действително по делото се
установи, че достъпът до тази тераса се осъществява единствено от имота на
ответника З.. В тази насока са изявленията на вещите лица Х. и Р., като това
обстоятелство се установява и от приложения към заключенията снимков
материал. Вярно е и това, че ищците нееднократно са изпращали уведомления
до ответника във връзка с възникналите проблеми с отводняването на
терасата, като същият е канен от тях да отстрани незабавно тези проблеми и
да приведе терасата в нормално състояние. Не се установи обаче ищците да са
поискали осигуряване на достъп до покривната тераса с оглед безспорно
установената по делото необходимост от нейния ремонт. В тази връзка следва
да се има предвид, че общите части от сградата следва да бъдат достъпни за
всички етажни собственици, независимо къде се намират, като в случаите
когато някои от общите части на сградата се намират в обект - индивидуална
собственост на някой от етажните собственици, този етажен собственик е
длъжен да осигурява достъп до тези общи части на останалите етажни
собственици, когато това е необходимо за тяхното поддържане и ремонт. В
настоящия случай по делото не се установи ответникът виновно да е увредил
посочената обща част, за да носи лична отговорност за ремонтирането . Не
се установи също така той да е отказал да предостави достъп до покривната
тераса – още повече, че по делото няма данни такъв да му е искан от страна на
ищците. Предвид горното и доколкото задължение за поддържане и ремонт
на общите части имат всички съсобственици, то съдът намира, че липсата на
активни действия от страна на ответника З. в тази насока неправилно е била
санкционирана от първоинстанционния съд, като същият е осъден да
ремонтира покривната тераса на жилищната сграда и отстрани всички
компрометирани дефекти, водещи до наводнение.
На следващо място, по делото се установи, че състоянието на цялата
ВиК инсталация на процесната сграда от избеното помещение до таванския
етаж е задоволително. В този смисъл заключение дават както вещото лице Х.
по изслушаната пред първата инстанция съдебнотехническа експертиза, така
и вещите лица Р. и П. по комплексната съдебнотехническа експертиза, приета
в частното производство по обезпечаване на доказателствата. В заключението
си последните двама констатират наличието на теч от хоризонталния участък
преди кухненската чешма на втория етаж при пускането на крана, находящ се
15
в банята на пристройката на ищците по делото, което е предпоставка да се
олива и вътрешността на тухления зид и водата да се таи във фасадната стена.
Този теч се отразява върху северозападния ъгъл на тавана и прилежащите му
стени в първата стая в жилището на ищците по делото след пристройката,
както и по тавана и стените на санитарното помещение в жилището на първия
етаж. Вещите лица в заключението си са обсъдили дадено от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив предписание от
13.02.2017 г. към ответника относно водопроводната инсталация в имота му,
като са констатирали, че предписанието е било изпълнено от него в частта,
изискваща преработване на ВиК инсталацията и монтиране на индивидуални
водомери с цел инкасиране на водоснабдените обекти в сградата, но не е
преустановил наличието на теч в хоризонталния участък на водопровода
преди кухненската чешма и не е поставил индивидуален водомер, отчитащ
потреблението на водочерпните прибори в санитарното помещение на
терасата и кухненската чешма на втория етаж в северозападния край на
жилището. Неоснователно е възражението на ответника, че в посоченото
санитарно помещение е поставен индивидуален водомер според
заключението на вещото лице Р.. Вещото лице е констатирало, че на втория
етаж са налични две санитарни помещения, като в едното от тях, находящо се
в югозападния ъгъл на сградата, действително е монтиран индивидуален
водомер. Не така стои въпросът обаче с другото санитарно помещение,
разположено в северозападния ъгъл на жилището на втория етаж. Според
вещото лице след главния спирателен кран на водопроводното етажно
отклонение липсва индивидуален водомер, който да отчита разхода на вода от
водочерпните прибори в кухнята и тоалетната. При тези данни съдът намира,
че първоинстанционното решение е правилно в частта, с която ответникът З. е
осъден да отстрани повредата във водопроводната инсталация в жилището си
на втория жилищен етаж и монтира индивидуален водомер, но не и в частта, с
която е осъден да преработи водопроводната инсталация в имота си,
доколкото действия в тази насока са били извършени от него.
Правилно първоинстанционният съд е уважил предявения от ищците
негаторен иск в частта, с която се претендира ответникът да ремонтира
терасата на втория етаж, находяща се в северозападния ъгъл на входното
антре над апартамента на ищците на първия етаж, както и да ремонтира
откритото стълбище към втория етаж по начин, по който да преустанови
наводняването на жилището на първия етаж, собственост на ищците. От
заключението на вещото лице Х. се установи, че откритото стълбище е в
крайно незадоволително състояние както във физическо, така и
конструктивно отношение. Същото важи и за посочената тераса, която е с
полуразрушен покрив и напукани стени. Следва да се отбележи, че експертът
в заключението си е отбелязал необходимите СМР, които подлежат на
извършване с оглед преустановяването на наводняването на ищцовото
жилище. Не следва да бъде обсъждано възражението на ответника, че
ремонтът на външното жилище е свързан с премахване на заграждането на
16
входното антре от страна на ищците, доколкото то се навежда за пръв път с
подадената от него въззивна жалба, поради което се явява преклудирано.
По иска за имуществени вреди с правна квалификация чл. 45, ал. 1
ЗЗД:
Основателността на ищцовата претенция за обезвреда на претърпените
от тях имуществени вреди изисква кумулативното наличие на следните
предпоставки: наличие на противоправно поведение на ответника, реално
претърпени вреди за ищците, причинна връзка между поведението на
ответника и причинените вреди, и вина, която съгласно изричната разпоредба
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. По делото по категоричен начин от
събраните доказателства се установиха вредите на имота на ищците и
намиращите се в него движими вещи, настъпили в резултат на течовете от
имота на ответника и от покривната тераса. Общият размер на тези вреди се
установява от заключението на вещото лице Х. и възлиза на 4783,25 лв. (с
оглед отстранената от съда грешка в пресмятането). Настоящият състав на
съда намира обаче, че не всички вреди са настъпили в резултат на
противоправното поведение на ответника. Както се посочи по-горе,
задължение за поддържане и ремонт на покривната тераса имат всички
съсобственици, поради което и в случая бездействието на ответника да
поддържа и сам да ремонтира същата не следва да бъде квалифицирано като
противоправно поведение. По тази причина отговорността на ответника не
следва да бъде ангажирана за репариране на претърпените от ищците вреди,
настъпили в резултат на течове от покривната тераса. Съдът намира обаче, че
е налице причинна връзка между противоправното бездействие на ответника
да ремонтира своя имот (в това число водопроводна инсталация, откритото
стълбище и терасата над входното антре на ищците) и настъпилите увреди в
имота на ищците и намиращите се в него движими вещи. Поради това
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците обезщетение за
претърпени имуществените вреди, причинени от течовете от неговия имот.
По делото се установи, че цялата сграда е в изключително лошо фактическо
състояние, като са налични течове навсякъде из нея. Вещите лица от своя
страна сочат, че причините за течовете в дома на ищците са комплексни и
произтичат от различни фактори, но предимно от състоянието на покривната
тераса и водопровода. При тези данни трудно настъпилите увреди биха могли
да бъдат разграничени съобразно източника на течовете, поради което
размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен по реда на чл.
162 ГПК по преценка на съда. Така, като взе предвид посочените
обстоятелства, съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено в
размер на 3241 лв., в какъвто размер е било определено и от първата
инстанция, но при вземане предвид на уточненията, направени по-горе в
мотивите.
По насрещния иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД:
Действително по делото се установи, че в имота на ответника З. – ищец
по насрещния иск, са настъпили множество вреди вследствие на течовете от
17
покрива. Покривът представлява обща част на сградата, без значение от това,
че се използва като тераса, тъй като и тогава той запазва функциите си на
покрив. Както се посочи неколкократно, задължение за поддържане и ремонт
на общите части на сградата-етажна собственост имат всички съсобственици.
В случая ответникът основава насрещната си искова претенция с твърдения,
че ищците отказват да вземат участие в поддържането на общите части и се
противопоставят на опитите му да ремонтира покривната конструкция.
Действително по делото са налице данни, че ответникът е сигнализирал
общината неколкократно относно състоянието на сградата, но не се
установиха конкретни предприети действия в посока извършването на ремонт
на покривната тераса, на които действия ищците да са се противопоставили.
От приложените по делото покани, изпратени до ответника чрез телепоща, е
видно, че последните неколкократно са канили ответника да се яви в сградата
и да предприеме действия по поддържането и ремонтирането на покрива,
доколкото само той има достъп до него. Освен това, следва да се отбележи, че
ответникът не е бил лишен от възможността да ремонтира покрива сам, като
поиска впоследствие от ищците възстановяване на на част от разходите
съобразно припадащата им се част от общите части на сградата. По
изложените съображения съдът намира, че правилно предявеният насрещен
иск е бил отхвърлен от първата инстанция.
По частната жалба:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК ищците имат право на разноски за
възнаграждение за един адвокат. С оглед посочената изрична законова
разпоредба настоящият съдебен състав намира, че правилно
първоинстанционният съд е отказал да присъди на ищците адвокатско
възнаграждение в полза на упълномощени впоследствие адвокати П. и С.,
като споделя изцяло изложените от него доводи. Действително делото се
характеризира с фактическа и правна сложност, като в хода на
първоинстанционното производство са проведени 12 открити съдебни
заседания. Разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
предвижда, че при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв., но от значение дали
такова допълнително възнаграждение ще да бъде присъдено от съда е то да
бъде уговорено и съответно заплатено от страните. В случая ищците
претендират да им бъде присъдено не уговорено със съответните адвокати
допълнително възнаграждение по смисъла на чл. 7, ал. 9 от наредбата, а
основно такова, каквото обаче може да се претендира само за един адвокат.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
определението на районния съд по чл. 248 ГПК е правилно и
законосъобразно в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
в частта, с която ответникът е осъден да отстрани повредата във
водопроводната инсталация в жилището си на втория жилищен етаж и
монтира индивидуален водомер; ремонтира терасата на втория етаж,
18
находяща се в северозападния ъгъл на входното антре над апартамента на
ищците на първия етаж, както и ремонтира откритото стълбище към втория
етаж по начин, по който да преустанови наводняването на жилището на
първия етаж, собственост на ищците, в частта, с която същият е осъден да
заплати на ищците сумата от 3241 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на притежавания от тях имот,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от ищците против ответника иск за разликата до
пълния му предявен размер от 8433,88 лв., както и в частта, с която е
отхвърлен предявеният от ответника насрещен иск против ищците за
заплащане на сумата от 4247,63 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, нанесени в резултат на умишлено бездействие на
ответниците по ремонтиране на общите части – покрив на жилищната сграда
в гр. ***, представляващи стойността на необходимите ремонти работи в
имота на ищците по насрещния иск в същата сграда. Обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да ремонтира
терасата на таванския етаж (покривната тераса) на жилищната сграда в гр.
***, и да отстрани всички компрометирани дефекти, водещи до наводнение, и
да преработи водопроводната инсталация от неговата част от имота. С оглед
крайния изход на спора не се налага преразпределяне на определените с
обжалваното решение разноски между страните.
По разноските за въззивната инстанция:
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК ищците претендират
разноски за заплатена държавна такса за въззивна жалба и за частна жалба,
както и за заплатено адвокатско възнаграждение за инстанцията в размер на
800 лв. С оглед неоснователността на подадените от ищците жалби
разноските за заплатена държавна такса следва да останат за тяхна сметка.
Доколкото адвокатския хонорар е уговорен за процесуално представителство
по делото, то съдът намира, че той включва защита както по подадените от
ищците жалби, така и въззивната жалба на насрещната страна. По тази
причина с оглед частичното отхвърляне на въззивната жалба на ответника на
ищците следва да бъде присъдена сумата от 250 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция. Съгласно представения списък по
чл. 80 ГПК ответникът претендира разноски за заплатена държавна такса за
въззивна жалба в размер на 232,63 лв., от които с оглед уважената част от
жалбата следва да бъдат присъдени разноски за заплатена държавна такса в
размер на 40 лв.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
19
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262094 от 26.07.2021 г., постановено по
гр. д. № 20303 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., в частта, с която Д. Й. З.,
ЕГН: **********, е осъден по предявения от С. С. К., ЕГН: **********, И. Г.
К., ЕГН: **********, и Г. С. К., ЕГН: **********, иск с правно основание
чл.109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на
ищците да упражняват правото си на собственост по отношение на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.1005.1.4 по КК и КР
на гр. Пловдив, находящ се на първия етаж от сграда с адрес: гр. ***, като
отстрани повредата във водопроводната инсталация в жилището си на втория
жилищен етаж и монтира индивидуален водомер; ремонтира терасата на
втория етаж, находяща се в северозападния ъгъл на входното антре над
апартамента на ищците на първия етаж, както и ремонтира откритото
стълбище към втория етаж по начин, по който да преустанови наводняването
на жилището на първия етаж, собственост на ищците, в частта, с която Д. Й.
З., ЕГН: **********, е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на С. С. К.,
ЕГН: **********, И. Г. К., ЕГН: **********, и Г. С. К., ЕГН: **********,
сумата от 3241 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на притежавания от ищците самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № 56784.506.1005.1.4 по КК и КР на гр. Пловдив,
находящ се на първия етаж от сграда с адрес: гр. ***, както и на намиращите
се в него движими вещи, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.12.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. С. К., ЕГН:
**********, И. Г. К., ЕГН: **********, и Г. С. К., ЕГН: **********, против
Д. Й. З., ЕГН: **********, иск за разликата до пълния му предявен размер от
8433,88 лв., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Й. З., ЕГН:
**********, против С. С. К., ЕГН: **********, И. Г. К., ЕГН: **********, и
Г. С. К., ЕГН: **********, насрещен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
осъждане на заплащане на сумата от 4247,63 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, нанесени в резултат на умишлено бездействие на
ответниците по ремонтиране на общите части – покрив на жилищната сграда
в гр. ***, представляващи стойността на необходимите ремонти работи в
имота на ищците по насрещния иск в същата сграда, в частта, с която Д. Й. З.,
ЕГН: **********, е осъден да заплати на С. С. К., ЕГН: **********, И. Г. К.,
ЕГН: **********, и Г. С. К., ЕГН: **********, сумата от 2787,78 лв. –
разноски съразмерно с уважената част от исковете, в частта, с която Д. Й. З.,
ЕГН: **********, е осъден заедно с К. К. З., ЕГН: **********, да заплати на
С. С. К., ЕГН: **********, И. Г. К., ЕГН: ********** и Г. С. К., ЕГН:
**********, сумата от 1000 лв.– разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по предявения насрещен иск, в частта, с която С. С.
К., ЕГН: **********, И. Г. К., ЕГН: ********** и Г. С. К., ЕГН: **********,
са осъдени да заплатят на Д. Й. З., ЕГН: ********** сумата от 1066,97 лв. –
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОТМЕНЯ Решение № 262094 от 26.07.2021 г., постановено по гр. д. №
20
20303 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., в частта, с която Д. Й. З., ЕГН:
**********, е осъден по предявения от С. С. К., ЕГН: **********, И. Г. К.,
ЕГН: **********, и Г. С. К., ЕГН: **********, иск с правно основание чл.109
ЗС да ремонтира терасата на таванския етаж (покривната тераса) на
жилищната сграда в гр. ***, и отстрани всички компрометирани дефекти,
водещи до наводнение, както и да преработи водопроводната инсталация от
неговата част от имота, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. К., ЕГН: **********, И. Г. К., ЕГН:
**********, и Г. С. К., ЕГН: **********, против Д. Й. З., ЕГН: **********,
иск с правно основание чл.109 ЗС за ремонтиране на терасата на таванския
етаж (покривната тераса) на жилищната сграда в гр. ***, и отстрани всички
компрометирани дефекти, водещи до наводнение, и за преработване на
водопроводната инсталация от неговата част от имота.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263611 от 21.09.2021 г., постановено
по гр. д. № 20303 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., в частта му, с която е
оставена без уважение молбата на С. С. К., ЕГН: **********, И. Г. К., ЕГН:
**********, и Г. С. К., ЕГН: **********, за изменение на постановеното по
делото Решение № 262094 от 26.07.2021 г., в частта за разноските в частта ,
с която се иска присъждане на разноски за адвокатското възнаграждение,
заплатено в полза на адв. П. и адв. С., в размер на 550 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Й. З., ЕГН: **********, да заплати на С. С. К., ЕГН:
**********, И. Г. К., ЕГН: **********, и Г. С. К., ЕГН: **********, сумата
от 250 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН: **********, И. Г. К., ЕГН: **********, и Г. С.
К., ЕГН: **********, да заплатят на Д. Й. З., ЕГН: **********, сумата от 40
лв. – заплатена държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника – Н. Б. М., ЕГН: **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване в частта, с която е
отхвърлен предявеният от Д. Й. З., ЕГН: **********, против С. С. К., ЕГН:
**********, И. Г. К., ЕГН: **********, и Г. С. К., ЕГН: **********,
иск за заплащане на основание чл. 45 ЗЗД на сумата от 4247,63 лв.
В останалата си част решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21