Решение по дело №572/2023 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 409
Дата: 8 ноември 2023 г.
Съдия: Галина Магардичиян
Дело: 20234500500572
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 409
гр. Русе, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Галина Магардичиян

Васил Петков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20234500500572 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Б. С. Х. обжалва Решение № 63 от 02.05.2023г по гр.д.№ 722/22 по описа
на РС-гр.Бяла като неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в противоречие с изискванията на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Излагат са конкретни оплаквания за
неправилност на съдебното решение като счита, че ако на майката бъде
разрешено да пътува в чужбина с детето им, ще е налице противоречие с
установения режим на контакти на бащата с детето. Освен това майката на
детето не поддържа контакти с роднините си в Белгия, поради което е
необосновано да й бъде разрешено да пътува до там като съществува
опасност да изведе детето от България и да не се върне с него. Иска от съда
да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и да
постанови друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендират се разноските по делото.
Въззиваемата С. Д. С. счита жалбата за неоснователна, а постановеното
от районния съд решение за правилно. Претендира разноските по делото.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Спорът между Б. С. Х. и С. Д. С. е по иск с правно основание чл.127а СК
– за издаване от съда на разрешение, заместващо съгласието на бащата
майката да пътува до Кралство Белгия и обратно с преминаване през
1
необходимите държави заедно с детето им А. Х., родена на 15.10.2021г.
От установеното в първата инстанция е безспорно, че страните по
делото са граждани на Кралство Белгия, които през г са се установили да
живеят на територията на Република България. На 15.10.2021г в гр.Русе се
ражда детето им А. Х., което също е гражданин на Кралство Белгия.
Безспорно е, че родителите не живеят заедно като с Решение № 136 от
06.07.2022г по гр.д.№ 488/22 по описа на РС-гр.Бяла е утвърдено
споразумение между тях, по силата на което родителските права по
отношение на детето А. се предоставят на майката С. Д. С. като
местоживеенето на детето е при майката в с.Острица. На бащата е определен
режим на лични отношения с детето и същият е задължен да заплаща месечна
издръжка за детето.
От представеният по делото социален доклад се установява, че от
07.08.2022г майката и детето са се преместили да живеят в с.*****, обл.Русе в
собствено жилище на майката. Детето е изградило привързаност към двамата
си родители.
От показанията на св.Д.К И.а се установява, бащата на С. Д. С.
миналата година е бил на гости на дъщеря си в България и той се разплакал
при разговор, че дъщеря му живее далеко. Св.Й. също е виждал бащата на С.
на гости в България, както и доведения й брат. С. била близка с прабаба си по
бащина линия, която е много възрастна и не може да пътува. Пред
свидетелката С. е изразила желание да пътува с детето до Белгия, за да
запознае детето с близките си. Пред свидетелката С. никога не е заявявала, че
иска трайно да напусне България като казвала, че живота тук е по-свободен и
не е така напрегнат.
От гласните доказателства се установява също, че бащата на детето
предлагал на С. да пътуват с детето до Белгия с негов работник в
транспортната му фирма, но С. отказала, тъй като пътуване с бебе в кола за
два дни не е удобно нито за детето, нито за нея и тя не се чувствала сигурна.
Според св.М.С бащата на детето организирал пътуване до Белгия като правел
пранове кога и как да стане това като предложил на св.С. той да придружи С.
и детето до там.
Според св.О.Й. и св.М.С, С. имала променливи настроения и поведение
и имала странен начин на отглеждане на детето, което според св.Й. се
изразявало в това, че оставяла детето на леглото и после пак го вземала, след
което пак го връщала.
От приетата и неоспорена от страните комплексна съдебно
психиатрично-психологична експертиза е установено, че няма данни С. Д. С.
да има прекарани епизоди с депресивен или психотичен облик и проведени
амбулаторни и/или стационарни лечения към специализирани психиатрични
служби. По време на прегледа експертите не са установили данни за
депресивни, манийни или психотични състояния, както и за злоупотреба или
зависимост към психоактивни вещества и алкохол. Същата е със съхранени
когнитивни процеси и има психични годности логически и адекватно да
преценява житейските ситуации, в които тя е детето попадат ежедневно и по
различни поводи, в това число при пътуване в страната и чужбина. Същата е
психично здрава и има психични годности да упражнява родителски права в
качеството й на майка, включително да проявява майчинско отношение към
детето си, да преценява неговата сигурност и здраве, както и да го обгрижва.
У нея, с оглед личностните й характеристики, са разкрива ситуативно
2
обусловена тревожност в контекста на междуличностните й отношения, но
състоянието й не покрива клиничните диагностични критерии по МКБ-10 за
посттравматично стресово разстройство. Експертите не са разкрили данни за
импулсивно поведение.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд изцяло
споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото не са доказани по
никакъв начин възраженията на жалбоподателя Б. Х. за липсата на
родителски капацитет у майката, за наличието на емоционална нестабилност
у майката и наличие на някакво психическо заболяване у нея, не са
установени и твърденията му за влошени отношения на майката с близките й.
Обратното установено е, че С. Д. С. е психически здрава и е годна да се грижи
за детето си и да взема решения за себе си и детето, както свързани с
ежедневието им, така и свързани с неговата сигурност и здраве, в това число
и при пътуване в чужбина. Не може да бъде споделено виждането на бащата
на детето, че С. и детето им А. могат да пътуват до Кралство Белгия С.о в
негово присъствие или С.о, ако той организира пътуването. Действително
детето е на ниска възраст, но в случая както детето, така и неговите родители
са поданици на Кралство Белгия със статут на пребиваващи в България и по
отношение на никой от тях не може да бъде отречено правото да пътуват до
родината си. В случая липсват каквито и да било доказателства, че с пътуване
на детето А. с майка му до Кралство Белгия, същото ще бъде изложено на
какъвто и да било риск, още повече, че видно от предмета на делото майката
иска да й бъде разрешено не изобщо да пътува с детето в чужбина, а С.о до
Кралство Белгия и то за кратки периоди от време. Решението на съда, с което
са разрешава на майката да пътува заедно с детето си до държавата, чиито
поданици са, за кратките периоди от време-всеки за по няколко дни, както и
за период от пет години, по никакъв начин не е във вреда на детето, а
обратното е в негов интерес, както и по никакъв начин не ограничава
възможността на бащата да поддържа лични отношения с детето си в
останалото време на годината. Още повече, че спорът между родителителите
за пътуване на детето в чужбина, придружен от някой от родителите и
разрешаването му от съда със съдебно решение, винаги подлежи на
преразглеждане при промяна на обстоятелствата, свързани с тези въпроси. В
този смисъл постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и
следва да се потвърди.
В тежест на жалбоподателят са направените от въззиваеманат разноски
в настоящата съдебна инстанция в размер на 600лв, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63 от 02.05.2023г, постановено по гр.д.
№ 722/22 по описа на Районен съд-гр.Бяла.
ОСЪЖДА Б. С. Х., гражданин на Кралство Белгия, роден на *********,
да заплати на С. Д. С., гражданин на Кралство Белгия, родена на ******,
сумата от 600 лв., представляваща направени разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
3
срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4