Решение по дело №467/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

			28.05.2021
					Дупница

 

Номер                                      Година                                       Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                            състав

	13.05.		2021

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Мирослав Саневски

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		467		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                         година.

С.Н.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявила срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Стефан Караджа” № 2, иск с правно основание чл. 405 от КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да й заплати сума в размер на 1365.00 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда по сключен между страните договор за застраховка „Каско“, ведно със законната лихва, считано от датата на постановения от застрахователя отказ за заплащане на същото-21.08.2020г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски.

Ищцата твърди, че между нея, в качеството й на застрахован, и ответното дружество, в качеството му на застраховател, бил сключен договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“, обективиран в комбинирана застрахователна полица № 0306Х0501312 от 21.08.2019г., със срок на действие до 20.08.2020г. и обект на застрахователна защита собственият на ищцата лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, цвят-тъмно сив металик, 1560 куб. см., рама № VF34C9HZH55282302, дата на първа регистрация 09.10.2009г., с peг. № КН 5714 ВР.

На 12.08.2020г. вечерта ищцата паркирала автомобила в гр. Дупница, на ул. „Бешика“ № 10 и на сутринта на 13.08.2020г.. констатирала увреждания по него: надраскани преден капак, облицовка предна броня, калник преден десен, врата предна дясна, врата задна дясна, калник заден десен и капак заден. За настъпилото застрахователно събитие бил уведомен застрахователят, заведена била преписка по щета № 44020030100062/14.08.2020г. и бил извършен оглед на автомобила.

На 28.08.2020г. ищцата получила отказ от застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, обективиран в писмо с изх. № 100-45- 76/21.08.2020г., тъй като от приложените по ликвидационната преписка материали липсвал Протокол за ПТП или служебна бележка от съответното РУ на МВР, и на основание т.58.1 от Общите условия за застраховка „Каско“, при настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен незабавно да уведоми компетентните държавни органи в деня на настъпването му или узнаването за него, както и да удостовери факта на уведомяването с надлежен документ. Според застрахователя липсата на такъв документ го освобождавала от задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.

Ищцата счита отказа на застрахователя да изплати на застрахования обезщетение за неправилен и необоснован, тъй като е изпълнила договорните си задължения във връзка с настъпването на застрахователното събитие: незабавно чрез компетентните органи е регистрирала настъпването на застрахователното събитие-обадила се по телефона на свой близък, служител на РУ на МВР Дупница - Пътна полиция, който я уведомил, че за тези нанесени повреди по автомобила органите на МВР - Пътна полиция не посещават адреса и не съставят документи. Застрахователят е уведомен също на 13.08.2020г., не е могъл да осигури експерт за оглед в този ден и на 14.08.2020г. е заведена щета, експерт е извършил оглед на автомобила и е съставил опис-заключение с наименование на увредените части. Образувал е ликвидационната преписка с всички представени от застрахования доказателства по чл. 106 КЗ.

Излага пространни правни съображения относно неоснователността на отказа на застрахователя да й изплати дължимото застрахователно обезщетение, както и относно неравноправността на клаузите на т. 58.1 и т. 59.6.1 от Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС. Счита, че липсата на съставен протокол за ПТП или служебна бележка от съответното РУ на МВР не би могла да доведе до намаляване или отпадане отговорността на застрахователя да плати обезщетение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорва изцяло предявения иск. Ответникът не оспорва, че между страните е бил сключен договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“, но счита, че не са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността му за обезщетяване на твърдените от ищцата имуществени вреди. Оспорва описания в исковата молба механизъм на получаване на твърдените вреди. Твърди, че е налице неизпълнение на уговорени в договора задължения от страна на застрахования, което поражда правото на застрахователя да откаже да изплащането на застрахователно обезщетение.

Сочи, че На 14.08.2020г. в ЗАД „Армеец“ е подадено заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, в което заявителят е декларирал, че на 12.08.2020г. е паркирал автомобила на улицата и на следващия ден е установил, че е надраскан. Въз основа на заявлението, при застрахователя е образувана преписка по щета № 44020030100062, на 14.08.2020г. експерти са огледали и описали уврежданията. В хода на ликвидационната дейност е установено, че по преписката не е представен надлежен документ, удостоверяващ факта, че компетентните държавни органи са уведомени за събитието, което е задължително изискване съгласно т. 58.4 от Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС, представляващи неразделна част от застрахователния договор. Документът е от значение за установяване на механизма на събитието и квалификацията на същото като покрит риск. Съгласно т. 59.6.4 от Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС при предявяване и за доказване на претенция към застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение и в съответствие със задължението си по т. 58.4, застрахованият е длъжен да представи на застрахователя служебна бележка от Районно полицейско управление за заявяване от страна на застрахования за злоумишлени действия. Съгласно т. 61 от Общите условия в случаите, в които застрахованият не изпълни задълженията си, предвидени в т. 58, застрахователят може да намали или откаже изплащане на обезщетение.

В условия на евентуалност твърди, че размерът на претендираното обезщетение е неоснователно завишен и не съответства на действителните стойности на авточастите в страната и цената на труда по средни пазарни цени. Предвид обстоятелството, че първата регистрация на автомобила на ищцата е от 2008г. и към датата на твърдяното събитие е на възраст 12г., той не следва да бъде отремонтиран в официален за марката сервиз и съгласно предвиденото в т. 73 и т. 74 от Общите условия, застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка, която се извършва по цени за части, материали, труд и начисления за отстраняване на щетите съгласно Методика на застрахователя. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,  намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства: застрахователна полица № 0306Х0501312 от 21.08.2019г., със срок на действие до 20.08.2020г., че между ищцата, в качеството й на застрахован, и ответника, в качеството му на застраховател, е бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, с предмет собственият на ищцата лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, цвят-тъмно сив металик, 1560 куб. см., рама № VF34C9HZH55282302, дата на първа регистрация 09.10.2009г., с peг. № КН 5714 ВР.

На 14.08.2020г. в ЗАД „Армеец“ е подадено заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, в което заявителят е декларирал, че на 12.08.2020г. е паркирал автомобила на улицата и на следващия ден е установил, че е надраскан. Въз основа на заявлението, при застрахователя е образувана преписка по щета № 44020030100062 от 14.08.2020г.

Видно от приетия като доказателство по делото Опис-заключение по щета 44020030100062/14.08.2020г., представител на застрахователя и вещо лице са извършили оглед на автомобила и са описали следните увреждания: капак преден, облицовка предна броня, калник преден десен, врата предна дясна, врата задна дясна, калник заден десен и капак десен и е преценено, че описаните елементи следва да се ремонтират чрез боядисване.

На 28.08.2020г. ищцата получила отказ от застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, обективиран в писмо с изх. № 100-45- 76/21.08.2020г. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че сред приложените по ликвидационната преписка материали липсвал Протокол за ПТП или служебна бележка от съответното РУ на МВР, а на основание т.58.1 от Общите условия за застраховка „Каско“, при настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен незабавно да уведоми компетентните държавни органи в деня на настъпването му или узнаването за него, както и да удостовери факта на уведомяването с надлежен документ.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Благовест Йорданов Николов-съпруг на ищцата, които съдът прецени съобразно чл. 172 от ГПК, с оглед заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото в полза на ищцата. Свидетелят дава показания, че на 12.08.2020г. вечерта с ищцата паркирали процесния автомобил на улицата пред дома им, а на следващата сутрин, когато свидетелят тръгвал на работа, забелязал, че колата е надраскана от едната страна. Свидетелят се върнал в къщи и казал на съпругата си, след което отишъл в офис на застрахователното дружество, за да заяви оглед. Междувременно се обадил на служител от РУ на МВР-Дупница и го попитал какво да направи. Полицаят му обяснил, че не следва да се посещава местопроизшествието, защото няма ПТП. Дошъл представител на застрахователя, направил оглед на колата и описал щетите. По-късно получили отказ за заплащане на обезщетение.

От заключението на вещото лице инж. Н.В. по назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът приема като обективно и компетентно изготвена, се установява, че разходите по пазарни цени за отстраняване на нанесените по процесния автомобил щети към 13.08.2021г. възлизат на общо 924.95 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 405 от КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ, за да възникне субективното материално право за получаване на застрахователно обезщетение, е необходимо да са осъществени следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: наличие на договор за имуществено застраховане с предмет, по отношение на който се твърди настъпване на застрахователно събитие и сбъдване на договорения застрахователен риск в срока на действие на договора.

Установи се безспорно от обсъдените доказателства, че страните в настоящото производство са били страни по договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0501312 от 21.08.2019г., със срок на действие до 20.08.2020г., с предмет собственият на ищцата лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с peг. № КН 5714 ВР.

Съдът приема за установено въз основа на обсъдените гласни доказателства и кореспондиращите с тях писмени, както и от заключението на вещото лице по АТЕ, че в срока на действие на договора – на 13.08.2020г., застрахования автомобил е бил увреден, което представлява покрит риск по смисъла на Глава ІІІ, т.9 от обвързващите страните Общите условия за застраховка на МПС. От тези доказателствени средства  се установи безпротиворечиво датата, мястото и механизма на настъпване на произшествието.

Установи се от приложената застрахователна преписка, че застрахования е изпълнил задължението си по чл.403, ал.1 от КЗ и т. 58.2 от ОУ да уведоми застрахователя в срок– уведомлението е било подадено на деня, следващ настъпване на произшествието.

Застрахованият е представил на застрахователя необходимите документи, предвидени в Общите условия, с изключение на Протокол за ПТП или служебна бележка от съответното РУ на МВР, каквито не са били съставени в случая.

Правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение е регламентирано с нормата на чл.211 от КЗ и упражняването му е допустимо единствено в следните хипотези: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4.в други случаи, предвидени със закон.

В случая застрахователя е отказал плащане на застрахователно обезщетение, поради това, че застрахования при подаване на уведомлението за настъпване на застрахователното събитие не е представил документ, удостоверяващ уведомяването на компетентните държавни органи за настъпилото събитие. В тази насока е бил мотивиран писмения отказ по заведената преписка по щета, релевирани са възражения в писмения отговор и поддържани в хода на производството по делото.

Така мотивираното основание за отказ може да се отнесе към нормата на чл.408, т.3, ал.1 от КЗ, доколкото е прието от застрахователя, че е налице неизпълнение на задължение, произтичащо от Общите условия, представляващи неразделна част от договора за застраховка.  Приложението на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ обаче е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката и настъпването на застрахователното събитие. Такава причинно-следствена връзка в случая нито се твърди, нито се установява.

Установи се от събраните в настоящото производство доказателства, че управляващият процесния автомобил свидетел Благовест Николов е уведомил компетентните служби на РУ на МВР-Дупница за настъпилото събитие. В случая, обаче, не са били налице нормативно предвидените основания за задължително посещаване на мястото на произшествието от контролните органи, съгласно разпоредбата на чл.125 от ЗДвП. При тази уредба, управляващия застрахования автомобил не е могъл да изисква от контролните органи МВР действия, които не са им били вменени в задължение. 

Дори да се приеме, че е налице неизпълнение от стана на застрахования на задължението му по т. 58.2 да уведоми контролните органи, то не е в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие и не би могло да доведе до намаляване или отпадане отговорността на застрахователя да плати обезщетение.

Съдът счита, също така, че нормата на т. 59.6.4 от приложимите ОУ, на която се позовава ответното дружество, предвиждаща задължение на застрахования при предявяване и за доказване на претенция към застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение, да представи служебна бележка от РУ за заявяване на злоумишлени действия, само посочва документите, които могат да докажат застрахователното събитие, но в никакъв случай не предвижда отказ за плащане на застрахователно обезщетение при непредставянето им. Регламентация, предвиждаща подобен отказ, би била нищожна, като противоречаща на нормата на чл.408, ал.1 от КЗ. В тази си редакция, обаче, спорната разпоредба от ОУ не може да се приеме за нищожна, а неоснователно е използвана от застрахователя, за да откаже плащане.

С оглед изложеното, съдът счита, че ответника дължи на ищцата заплащане на застрахователно обезщетение по процесния договор за настъпилото на 13.08.2020г. застрахователно събитие. Съдът приема, че размерът на обезщетението възлиза на установената от експертното заключение сума, която е била необходима за възстановяване на автомобила в състоянието му преди ПТП, а именно 924.95 лв.

Ето защо, исковата претенция с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ се явява основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена до размер от 924.95 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на постановения отказ-21.08.2020г., от която дата застрахователят е изпаднал в забава, до окончателното плащане, а за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 1365.00 лв., искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на страните съобразно уважената част от исковете. Ищецът е сторил разноски в размер на общо 804.60 лв., от които: 54.60 лв.-държавна такса, 100.00 лв.-депозит за вещо лице и 650.00 лв. адв. възнаграждение, което съдът намира за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и направеното от ответника възражение в този смисъл, и ще намали до размер от 350.00 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 342.00 лв., съразмерно с уважената част от иска.

 

 

Ищецът следва да заплати на ответното дружество разноски за юрисконсутско възнаграждение (определено съобразно чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПРПом. и Наредба за заплащането на правната помощ) и депозит за вещо лице, в размер на общо 64.48 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Стефан Караджа” № 2, да заплати на С.Н.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***,  сума в размер на 924.95 лв. (деветстотин двадесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение по сключен между страните договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“, обективиран в комбинирана застрахователна полица № 0306Х0501312 от 21.08.2019г., със срок на действие до 20.08.2020г. и обект на застрахователна защита собственият на ищцата лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, рама № VF34C9HZH55282302, с peг. № КН 5714 ВР, за имуществена вреда, настъпила на 13.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на постановения от застрахователя отказ за заплащане на обезщетението-21.08.2020г., до окончателното изплащане на сумата, КАТО за разликата над сумата от 924.95 лв., до пълния предявен размер от 1365 (хиляда триста шестдесет и пет) лева, ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Стефан Караджа” № 2, да заплати на С.Н.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото в размер на общо 342.00 (триста четиридесет и два) лева, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА С.Н.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Стефан Караджа” № 2, сумата от 64.48 лв. (шестдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща сторените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

            Решението може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от  получаване на препис от него.               

                                                                      

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: