РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Перник, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500343 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 121/29.12.2020г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа на
Брезнишкия районен съд е признато за установено по отношение на Б. Р. С., че В. Л. М., В.
А. М. и И. А. М. са собственици на УПИ *** /***/, с площ от 640 кв. м. по нотариален акт, а
по скица с площ 615 кв.м., в квартал ** по плана на село ***, общ. ***, заедно с построената
в имота: къща – паянтова със застроена площ от 65 кв.м. и разгърната площ от 160 кв.м.,
като е отхвърлен искът за осъждане на ответника Б. Р. С. да предаде владението на
горепосочения имот. Със същото решение са отхвърлени исковете, предявени от В. Л. М., В.
А. М. и И. А. М. за признаване за установено по отношение на Б. Р. С., че ищците са
изключителни собственици на хамбар – паянтов, застроена площ от 12 кв.м. на два етажа,
изграден в съсобствения им УПИ *** /***/, в квартал 24 по плана на село ***, общ. ***, като
ответникът бъде осъден да им предаде владението върху хамбара и са осъдени да му
заплатят направените по делото разноски.
С въззивна жалба с вх.№ 260350/24.02.2022г. В. Л. М., В. А. М. и И. А. М., чрез адв.
Г. са обжалвали решението в частта му, с която са отхвърлени предявените искове за
признаване за установено по отношение на Б. Р. С., че ищците са изключителни собственици
на хамбар – паянтов, застроена площ от 12 кв.м. на два етажа, изграден в съсобствения им
УПИ *** /***/, в квартал ** по плана на село ***, общ. ***, като ответникът бъде осъден да
им предаде владението върху хамбара и са осъдени да му заплатят направените по делото
разноски. Поддържат, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
1
В срок е постъпила и самостоятелна жалба с вх.№ 958/02.03.2021г. от В. Л. М. срещу
постановеното решение, в която се поддържа, че изложените в него доводи са
несъстоятелни, противоречащи на истината и без правно основание.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. Р. С., в който се твърди, че
въззивната жалба е неоснователна.
С решение № 56/22.03.2021г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа на
Брезнишкия районен съд е отхвърлена молбата на В. Л. М., В. А. М. и И. А. М. за допълване
на решение № 121/29.12.2020г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа на Брезнишкия
районен съд.
В срок е постъпила въззивна жалба срещу допълнителното решение от В. Л. М., В. А.
М. и И. А. М., в която се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. Р. С., в който се твърди, че
въззивната жалба срещу допълнителното решение е неоснователна.
С Решение № 402/22.11.2021г., постановено по в.гр.д.№ 395/2021г. Пернишки
окръжен съд е отменено Решение 56/22.03.2021г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по
описа на Брезнишкия районен съд по реда на чл. 250 ГПК и делото е върнато на Районен съд
– Брезник за произнасяне по направеното искане от ищците по делото, с правно основание
чл.250 ГПК по същество.
С Решение № 260132/04.03.2022г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа на
Брезнишкият районен съд е отхвърлил предявените от В. М., В. А. М. и И. А. М. искове за
признаване за установено по отношение на Б. Р. С., че ищците са изключителни собственици
на имот с площ от 68 кв.м., съгласно скица № 1 приложена към заключението на вещото
лице, заключен между точките ABCDA и хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв.
м., разположен между точките AKNXA, предмет на иска по чл. 108 от ЗС, както и ответника
да бъде осъден да им предаде владението върху имот с площ от 68 кв.м., съгласно скица № 1
приложена към заключението на вещото лице, заключен между точките ABCDA и хамбар на
два етажа със застроена площ от 12 кв.м., разположен между точките AKNXA.
В срок е постъпила въззивна жалба с вх.№ 260074/11.04.2022г., против Решение №
260132 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 337 по описа на Районен съд Брезник за
2019 г. депозирана от В. Л. М., В. А. М. и И. А. М., чрез адвокат Г..
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде уважена изцяло
претенцията на ищците и да бъде осъден ответникът да предаде владението върху
процесните имоти. Твърди се, че при разглеждане на фактическата страна на спора съдът не
е отчел, че от нот. акт № ***, том * по нот.дело № 320/75г. и удостоверение за наследници
на А. М. се установявало, че жалбоподателите са собственици по наследство и по
давностно владение от м. май 1975 година на дворно урегулирано и застроено място с
площ от 640 кв. метра, представляващо УПИ ***, в квартал ** по плана на с. ***,
заедно с построените в мястото: къща -наследствена - паянтова със застроена площ от
65 кв.м. и разгъната площ от 160 кв.м., заедно с хамбар -наследствен -паянтов -
застроен на 12 кв.м. на два етажа. Правото на собственост на жалбоподателите върху
хамбара се установявало от представеното по делото удостоверение № 1-16-188 от
24.06.1970 година, издадено от селски общински народен съвет при с. ***, *** област.
Жалбоподателите заплащали и дължимия данък за хамбара, видно от представената по
делото данъчна оценка изх. №**********, издадена от Община Брезник. Според посоченото
в жалбата, правото на собственост въз основа на давностно владение върху УПИ *** по
плана на с. *** на И.М. и Й.М., било признато с н.акт № * т. * д. № 2732 от 27.11.1996г.,
издаден от И.И.- нотариус при ПРС. Посоченият в нотариалния акт имот с площ от 550 кв.м.
2
бил с неуредени регулационни сметки за 68 кв.м., заедно със застроена в мястото паянтова
жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м., като с нотариалния акт не се признавало
право на собственост върху хамбар- второстепенна постройка на 2 етажа с площ от 24
кв.метра. По-малко от месец след издаване на констативния акт за собственост И.М. и Й.М.
продали на сина си К.М. и съпругата му- И.М., с нотариален акт № ** т. * д. № 2835 от
06.12.1996г. при нотариус Н.З., УПИ ***, като в нотариалния акт нямало данни за уреждане
на сметки по регулация за 68 кв.м., както и прехвърляне на право на собственост върху
хамбар- второстепенна постройка на 2 етажа с площ от 24 кв.метра. На 11.11.2011г. с
нот.акт за покупко-продажба № *** т. * per. № *** по нот.дело № 191/2011 година К.М. и
И.М. прехвърлили собствеността върху УПИ *** по плана на с. *** на Б. С., като в
нотариалния акт отново нямало данни за уреждане на сметки по регулация за 68 кв.м., както
и прехвърляне на право на собственост върху хамбар- второстепенна постройка на 2 етажа с
площ от 24 кв.метра. Жалбоподателите смятат, че съдът не е обсъдил в решението си писмо
вх. № 260111 от 30.09.2020г. от Кмета на Община Брезник. Според тях регулацията от 1968
година не била влязла в сила. Това установил и нотариусът при издаване на нотариалния акт
на И.М.. Към 1996 година било безспорно, че нямало уреждане на сметки по регулация.
Такова уреждане нямало и по-късно, който факт се потвърждавал и от Решение № 330 от
01.07.2010г. на Общинския съвет Брезник, с което бил изменен регулационният план на с.
***, като се образувал УПИ *** в кв. ** за собствениците на имот пл. № *** и се придавала
площ от 12 кв.м. заедно със сграда хамбар от имот *** към съседния УПИ *** в кв. ***,
като отново нямало данни за уреждане на сметки по регулация. Посочват, че без никакви
мотиви в решението си съдът е игнорирал приетото заключение на вещото лице, както
и показанията на разпитаните по делото свидетели. Именно въз основа на приетото
заключение, сочат, че е допуснато уточнение на иска, а именно: „ответникът Б. С. да бъде
осъден да предаде владението върху имот с площ от 68 кв.м. разположени на скица № 1 в
заключението на вещото лице между точките ABCDA и хамбар на два етажа със застроена
площ от 12 кв.м., разположен между точки AKNXA.“ В жалбата е посочено още, че
решението било постановено при грубо нарушаване на материалния закон, тъй като със
Заповед № III-584 от 1968 година била одобрена улична и дворищна регулация на село ***,
въз основа на която през 1975 година бил издаден нотариалният акт № *** т. * дело № 320
от 29.01.1975 година, с който наследодателят на жалбоподателите А.М. М. бил признат
за собственик по наследство и давностно владение на имот с пл. № *** с площ от 640 км.
м., заедно с построената в него паянтова сграда. През 1996 година И.М. и Й.М. се снабдили с
нотариален акт за собственост по давностно владение на имот *** в кв.** с площ от 550
кв.м. със записване в нотариалният акт за неуредени сметки по регулация за 68 кв.м. На
06.12.1996г. И.М. и Й.М. продали имота на К.М. и И.М., в чийто нотариален акт нотариусът
не обсъждал регулация.
Според жалбоподателите от така изложената фактическа обстановка, основана на
събраните доказателства по делото, безспорно се установявало, че в периода от 27.11.1996г.
до 06.12.1996г. нямало проведени процедури по уреждане на сметки по регулация, каквито
действащият тогава ЗТСУ изисквал. Съдът не бил отчел, че липсват заповед на общината за
назначаване на комисия по реда на чл. 265 от ППЗТСУ, дейност на комисията по чл.265
ППЗСТУ, оценка на придаваемо място по регулация, протокол за уведомяване на
собствениците, заплащане на суми с надлежен документ установяващ уреждане на сметки
по регулация, нотариален акт, с който собственика на имот *** да е признат за собственик
по регулация на 68 кв.м., който се придава от имот пл. № ***. Липсвало основание съдът да
приеме разсъжденията на общината, че с молба вх. № V-122/02.08.2000г. И.М. бил
установил извършено плащане на придаваеми части към имота му през 1973 година, защото
през тази година М. не бил собственик на имот ***, а същият придобил право на
собственост по давносно владение през 1996 година, като в неговия нотариален акт
нотариусът бил отбелязал, че имало неуредени сметки по регулация за 68 кв.м., т.е.
3
безспорно било, че към 27.11.1996 година по отношение на имот *** имало неуредени
сметки по регулация за 68 кв.м., че в периода от 27.11.1996 година до 06.12.1996г. нямало
проведена процедура по заплащане на 68 кв.м. и че нямало назначена комисия по чл. 265 от
ППЗТСУ, нямало оценителен протокол и нямало извършено плащане, както и нямало
издаден нотариален акт за придобиване право на собственост по регулация след заплащане
на 68 кв.м. Със Заповед 290 от 06.11.2000г. на Кмета на община Брезник, паятновата сграда
хамбар останала в имот ***, което било поредното писмено доказателство, че към 2000
година нямало влязъл в сила административен акт или приключени облигационни
отношения между жалбоподателите и тогавашните собственици на имот ***. С цитираната
заповед се правел опит от имот пл. № *** да бъдат придадени по регулация към *** — 56
кв.м., а 12 кв.м., върху които бил хамбарът били със знак „зет”, т.е. и към 2000 година за
общината било безспорно, че 68 кв.м. били собственост на жалбоподателите. Това
безспорно се установявало, както от представената по делото заповед, така и от приетото по
делото заключение на вещото лице, както и се потвърждавало от представената от общината
кореспонденцията с филиал „Просветни заведения” от която било видно, че част от имота на
жалбоподателите към онзи момент бил предназначен за училище, като не бил отчуждаван и
не бил заплащан, както и че имотът се владеел от жалбоподателите. Жалбоподателите
твърдят, че съгласно действащият към 2000 година ЗТСУ, дворищнорегулационият план
имал непосредствено отчуждително действие относно местата, които се придават от един
имот към съседен парцел, като собствеността се придобивала под условие, а между страните
възниквали облигационни отношения за уреждане на сметките по регулация. С приемането
на ЗУТ отпаднало отчуждителното действие на регулацията, като законодателят
предоставил възможност в случай на неприложена дворищна регулация, в 6 месечен срок от
приемане на закона да бъде приложена. Съгласно § 8 от ПР на ЗУТ след този срок,
отчуждителното действие на регулацията отпадало автоматично, в резултат на което
придадените части се връщали в патримониума на собственика на имота, от когото били
отчуждени. Неприлагането в срок на § 8, ал.2 т.1 от ПР на ЗУТ в нотариална форма водело
автоматично до отпадане на дворищната регулация. В посоченият смисъл жалбоподателите
посочват и ТР № 3/2011г. на ОСГК на ВКС. Считат, че по настоящото дело следвало да се
приеме по безспорен начин, че част от имот *** се връща в патримониума на
жалбоподателите, тъй като регулацията не е била приложена в законния срок, нито
придадената част е изкупена по реда на § 8 ал.2 т.1 от ПР на ЗУТ. С Решение № 330 от
01.07.2010г. на Общинския съвет на град Брезник бил одобрен проект за ПУП, като се
образувал нов УПИ *** в кв. ** за собствениците на имот № *** и се изменяла
регулационната граница със съседния УПИ *** в кв. ** по зелени линии, щрихи и цифри,
като с това изменение на регулацията общината се опитала да придаде към съседния УПИ
*** в кв. ** площ от 12 кв.м., заедно със сграда хамбар от имот пл. № ***. Сочат, че
съгласно действащият през 2010 година ЗУТ, следвало да бъде извършена цялостната
процедура по изменение на регулацията, включваща и уреждане на облигационни
отношения между собствениците на парцелите, каквато не била извършена. С нотариален
акт № *** том * peг. № *** по нот. Дело № 191 от 2011 година праводателите на ответника
не му прехвърлили право на собственост върху 68 кв.м., придадени по регулация, както и
върху хамбар с площ от 12 кв.м., тъй като не са били собственици на същите. Липсвало
каквото и да било правно основание въз основа на което да се приеме, че ответникът е
станал собственик на хамбара по приращение, тъй като такъв можел да стане единствено
собственикът на дворното място, каквито претендират, че са жалбоподателите. С оглед
изложеното молят обжалваното пърмоинстанционно Решение да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено решение, с което бъдат уважени
изцяло предявените искове, както и ответникът да бъде осъден да предаде владението върху
имот с площ от 68кв.м., съгласно скица № 1, приложена към заключението на вещото лице
между точките ABCDA и хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв.м., разположен
4
между точките AKNXA.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, по подробни съображения
изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
Поддържа, че във връзка с предявения петитум и основание на исковата претенция на
ищците, първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест върху
страните и е постановил диспозитива на обжалваното решение, поради което счита за
напълно неоснователни оплакванията в жалбата. Според въззиваемия тези 68 кв.м. били част
от неговия имот, като изобщо не са били включени в исковата претенция, поради което и
разсъжденията на жалбоподателите относно регулационни планове, наличие или липса на
отчуждителни мероприятия и др.под., били напълно неотносими към спора, тъй като такива
твърдения не били въведени нито с основания петитум в исковата молба, нито на по-късен
етап при условията на чл. 214 ГПК. С исковата молба не било заявено оспорване на
собствеността му върху придобития чрез покупка имот ***, не били оспорени границите и
площта му, не бил оспорен и съставеният в тази връзка нотариален акт № *** том *, peг. №
*** по нот. дело № 191 от 2011 година. В исковата претенция единствено било заявено
твърдение, че ответникът „преди около шест месеца“ бил навлязъл около 100 кв.м. в
дворното място на ищците, което твърдение било останало голословно и недоказано, тъй
като по делото се установило, че същият владеел и ползвал имота си при границите и в
състоянието, при които го е закупил, така както са описани в нотариалния акт за собственост
и както е отразено в представените по делото скици, както и че оградата между двата
процесни имота била същата, която съществувала при закупуването на имота от ответника и
той нито бил предприемал действия по преместването й, нито нарушавал по какъвто и да
било начин имотните граници на съседите. На следващо място поддържа, че е
неоснователно оплакването на жалбоподателите за неправилно отхвърляне на искането им
да бъдат признати за собственици на хамбар - наследствен -паянтов - застроен на 12 кв.м. на
два етажа, описан в удостоверение № *** година, издадено от селски общински народен
съвет при с. ***, *** област. Посочва, че от съдържанието на този документ изобщо не
ставало ясно нито къде се намират (с точно местонахождение по землище, парцел, граници и
др.под.) упоменатите къща и хамбар, нито каква е връзката на тези обекти с процесните
УПИ *** и УПИ *** от землището на с. ***. Допълва, че ако този документ бил относим
към правата на собственост на жалбоподателите, то същият щял да послужи при вписване
на тези обстоятелства в представения с исковата молба нотариален акт от 29.01.1975г., с
който наследодателят им се легитимирал като собственик на УПИ ***. Въззиваемият
посочва, че от скици № 169/17.05.2011г. и №322/13.09.2017г., издадени от отдел ТСУС –
Община Брезник, било видно, че към момента на придобиване на собствеността върху
посочения имот от него, както и към настоящия момент, в имота се намират паянтови
постройки, които макар и неописани в посочения нотариален акт, са негова собственост по
приращение. Твърди, че със закупуването на УПИ ***, въззиваемият е станал собственик и
на всички постройки и насаждения в имота, които са били налични към момента на
покупката, обективирана в нотариалния акт от 11.11.2011г., като при това, към тази дата
всички налични в имота постройки били надлежно отразени в представената по сделката и
отразена в нотариалния акт скица № 169/17.05.2011г., издадена от Община Брезник.
Разпитаните по делото свидетели също заявили, че този хамбар принадлежал и се ползвал от
праводателите на въззиваемия, а след покупката на имота, същият го ремонтирал и
използвал.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбите са допустими (по съдържание въззивни жалби, подадени против
подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
5
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със активно, субективно предявени от В. Л.
М., В. А. М. и И. А. М., чрез адв. Г. Г. искове срещу Б. Р. С. с правно осн.чл.108 ЗС, с които
се моли, след като съда се убеди, че ищците са собственици по наследство от А.
М. М. /починал на ***/ съпруг на първата ищца и баща на втория и третия ищец и по
давностно владение от месец май 1975 година
на дворно урегулирано и застроено място с площ от 640 /шестстотин и
четиридесет/ кв. метра, описано в нот. акт № *** т. *, н.д. 320/1975г.,
представляващо УПИ *** /*** /***/, в
квартал **/ ***/ по плана на с. ***, при съседи на
имота: УПИ *** - общински, УПИ ***, УПИ *** и път, заедно с
построените в мястото: къща — наследствена - паянтова съд застроена
площ от 65 кв.м. и разгъната площ от 160 кв.м., заедно с хамбар
наследствен - паянтов -- застроен на площ от 12 кв.м. на два етажа, описани в
***, *** област № 1-16-188 от 24.06.1970 година, ДА
ОСЪДИ ответника Б. С. реално да отстъпи собствеността и
предаде владението на ищците върху имота разположен между
точки ABCDA, така както е установило вещото лице по делото на
скица № 1, като в тях е разположена и спорната стопанската сграда -
хамбар - застроен на 12 кв.м. на два етажа, между от точки AKNXA на
скица № 1, приложена към заключението на вещото лице.
В открито съдебно заседание от 17.07.2020г., съдът е допуснал изменение на иска, да
бъде осъден ответникът - Б. С. да предаде владението на ищците върху имот с площ от 68
кв.м., съгласно скица № 1 приложена към заключението на вещото лице, между точките
ABCDA и хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв. м., между точките AKNXA.
С постановеното първоинстанционно решение в частта, с която е признато за
установено по отношение на Б. Р. С., че В. Л. М., В. А. М. и И. А. М. са собственици на
УПИ *** /***/, с площ от 640 кв. м. по нотариален акт, а по скица с площ 615 кв.м., в
квартал ** по плана на село ***, общ. ***, заедно с построената в имота: къща – паянтова
със застроена площ от 65 кв.м. и разгърната площ от 160 кв.м. съдът се е произнесъл свръх
петитум. Предмет на защита с предявения ревандикационен иск е реална част от
недвижимия имот, представляваща площ от 68 кв.м., и тъй като страните спорят за
правото на собственост само върху конкретно посочена реална част, то липсва интерес
за предявяване иск за собственост за останалата част от имота, за която спор не
съществува, какъвто и не е предявен от ищците.
Пред въззивния съд е допусната и изслушана допълнителна съдебно – техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Р. М. Г., която съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвена, и от която се установява, че след направеният от вещото лице оглед на
място и извършените справки в Община Брезник. както и след прегледа на приложените
документи по делото, Регулационния план за с. ***, Община *** е един, одобрен със
Заповед № III-584/1968 г. за уличната и дворищната регулация. Този план в частта. където
6
попадат имотите на страните по делото е изменен с Протокол № 10 и Решение № 330 от
01.07.2010г. на Общински съвет Брезник. С изготвянето и влизането в сила на
кадастралният и регулационен план през 1968 г., имот пл. *** попада частично с по-
голямата си част в УПИ*** – общински, кв. **, отреден „За училище”, и в съседният от юг
УПИ *** в кв. ***, с която попада в УПИ ***, е 68 кв м, които се явяват придаваеми части
по регулация към УПИ ***. Спорната по делото площ попада в УПИ *** в кв. ***. Има
промяна на регулационната граница на имотите на страните по делото и тя е извършена с
Решение № 330 от 01.07.2010 г. на Общински съвет Брезник, с което се одобрява проект на
ПУП-ПРЗ, като се образува нов УПИ ***, кв. ***за собствениците на имот пл. № ***,
изменя се регулационната граница със съседния УПИ ***, в кв. *** по зелените линии,
щрихи и цифри. С това изменение на регулацията, към съседния УПИ *** в кв. ***се
придава площта от 12 кв. м., заедно със сградата хамбар от имот пл. № ***, показана
нагледно на скица 3 към заключението. Има придаване на площи между двата имота по
регулация. Съгласно кадастралният и регулационен план през 1968 г. одобрен със Заповед
№ III-584/1968 г. за уличната и дворищната регулация, от имот пл. № *** към УПИ *** в кв.
*** се придават 68 кв м. При последното изменение на регулационния план, одобрено с
Решение № 330 от 01.07.2010 г. на Общински съвет Брезник, от имот пл. № *** към УПИ
*** в кв. *** се придават 12 кв. м. заедно със сградата хамбар. За с. ***, Община ***, няма
изготвяна кадастрална карта.
Съществуващата на място трайна ограда между имотите на страните по делото, съвпада с
предвижданията на действащият регулационен план. Така, както е изградена оградата между
имотите на страните по делото, действащият регулационен план е приложен. Спорната по
делото площ, на приложените скици е показана в контурите между буквите АБВГДЕА. В
съдебно засезание вещото лице заявява, че в площта от 640 кв.м. са включени и спорните 68
кв.м., които се придават съгласно предвижданията на регулационния план към УПИ ***.
Предявен е иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС, съгласно, която
разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това. За да бъде уважен иска с правно основание чл. 108 от ЗС е
необходимо да са налице кумулативно три предпоставки - ищецът да установи, че е
собственик на имота, да се установи също така, че имотът се владее от ответника по делото
и на трето място, че владението на ответника е без правно основание. При ревандикация
тежестта да докаже собствеността на недвижимия имот е възложена на ищеца. За да докаже,
че е собственик следва да ангажира доказателства за това, че бил сам той, било негов
праводател е придобил собствеността по първичен или по производен начин.
Предмет на спора е дали ищците са собственици на посочените части от имота,
показани по кадастралната карта като принадлежащи към имота на ответника, с които
граничат от южната страна. С регулационния план на с. ***, Община ***, одобрен със
Заповед № III – 584/1968г. за уличната и дворищна регулация, от имот пл.№ *** се придават
7
68 кв.м. към УПИ ***, в кв.***. Спорните реални части представляват отчуждени от ищците
и придадени по регулацията от 1968 г. към парцела на ответника. Въз основа на
заключението на в. л. Р. Г. се установява, че няма данни за уреждане на
регулационните сметки за този имот. Установява се също, че регулационния план за с.
***, Община ***, е един и е одобрен със Заповед № III-584/1968 г. С оглед обстоятелството,
че единственият действащ дворищнорегулационен план на с. ***, Община *** е този,
одобрен през 1968 г., то приложение намира разпоредбата на чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ,
поради което от влизане в сила на дворищната регулация частите от дворните места,
придадени към съседен парцел, се считат собственост на лицето, на което е
принадлежал имотът, за който е отреден парцелът, като заплащането на обезщетение
не е елемент от фактическия състав на отчуждаването. Отчуждителното действие на
дворищната регулация е подчинено на условие от прекратителен характер, което обаче
може да настъпи само ако регулационният план не е приложен, т. е. определеното
обезщетение за придадени по регулация части от съседен имот не е било платено или са
изминали по-малко от 10 години от заемането на придадения имот. Неоснователно е
позоваването на предявилите иска лица на разпоредбата на § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ и
твърдението, че отчуждителното действие на плана от 1968 г. е прекратено, както и
твърдението, че това има за последица преминаването на правото на собственост върху
процесната придаваема част от 68 кв. м. в техния патримониум. Даденото в ТР №
3/28.03.2011 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г. разрешение би намерило
приложение само ако към датата на влизане в сила на ЗУТ последният действащ
регулационен план не е бил приложен, а доколкото установените в § 6 ПР на ЗУТ правила
обвързват по-нататъшното действие на приетите преди влизането му в сила
дворищнорегулационни планове с обстоятелството дали към момента на влизане на закона в
сила регулацията е била приложена, настоящият състав приема, че при извършването на
преценката за регулационния статут на определен имот, включително и за отчуждителното
действие на приетите преди влизане в сила на ЗУТ и ЗТСУ дворищнорегулационни планове,
следва да се има предвид и даденото в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС тълкуване на
понятието "приложена регулация". Съгласно дадените в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС
разяснения, при изменение на плана при условията на чл. 32, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗНСУ се
предвижда връщане към имотните граници до регулацията при изработване на новия план,
ако не са изминали 10 години от заемане на придадения имот по дворищнорегулационния
план, т. е. ако са изтекли повече от 10 години от заемането на придадения имот планът
трябва да се счита приложен, което пък представлява пречка за неговото изменение. Това
становище следва да бъде възприето и в хипотеза, при която към датата на влизане в сила на
ЗУТ дължимото обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било
изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10
години. В случая са налице категорични доказателства за заемането на процесната част от
праводателите на ответника, които се легитимирали като собственици на процесния имот с
нотариален акт № ***, с който И. В. М. и Й. Е. М. са признати за собственици по силата на
давностно владение на недвижим имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от
550 кв.м., образувано по регулационния план на село ***, съставляващо парцел *** в кв.** с
неуредени регулационни сметки за 68 кв.м., заедно с паянтова жилищна сграда със застроена
площ от 76 кв.м. на един етаж. От събраните пред първоинстанционния съд свидетелски
показания се установява, че хамбара съществува там от много години, още към 1971г.
хамбара е бил там и е на „междата“. Ползван е от М., а също така и от И.М., а по настоящем
и от ответникът С.. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира, че спрямо праводателите на ответника е изтекъл 10-годишният срок за заемане на
имота по чл. 33, ал. 1 ЗТСУ. (отм.); преди влизане в сила на ЗУТ, поради което не намират
приложение разпоредбите на § 6 и § 8 ДР на ЗУТ.
Следва да бъде взето предвид, че н. а. № 6/1996г. на праводателите на ответника е
8
съставен през 1996г. при действието на регулационния план от 1968 г. и имотът е
индивидуализиран по този план като урегулирано дворно място с площ от 550 кв.м. с
неуредени сметки по регулация за 68 кв.м., за които праводателите на ответника са
установили фактическа власт още към 1996г., и в каквато насока са въпросите по
приложението на регулационен план, одобрен при действието на ЗПИНМ и ППЗПИНМ.
Съгласно ТР № 3/93 г. дворищнорегулационният план следва да се счита приложен от
момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници.
Планът от 1968 г. показва наличието на такава трансформация, дори и да е
незаконосъобразна, регулацията от 1968 г. е влязла в сила, тя предвижда отнемане на части
от имота на ищците и придаването им към парцела на ответника, съответно и наличието на
неуредени сметки, поради което дворищнорегулационният план следва да се счита
приложен, а по силата на § 5 ПЗ ЗУТ парцел с приложена дворищна регулация става
поземлен имот, както и е нанесен в кадастралната карта. На практика се касае до
осъществявано владение върху реални части от 68 кв.м. от имот пл. № *** и приобщаването
им към УПИ *** в кв. *** с регулацията от 1968 г. и тъй като планът от 1968 г. следва да се
счита да е бил приложен на основание чл. 33, ал. 1, пр. 2 ЗТСУ / отм./ във вр. с ТР № 3/1993
г. и при наличието на изтекъл 10- годишен срок на владение по същите граници. Ако се
приеме, че по кадастралната основа към плана от 1968 г. има погрешно нанесена имотна
граница между имота на ищците и имота от юг на ответника, е имало основание за
установяване на тези грешки по съдебен ред чрез иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ или § 70, т.
2, ал. 2 ППЗПИНМ. При евентуално уважаване на този иск обаче пак би се оказало, че
регулацията от 1968 г. е приложена, тъй като придадените части са били във владение на
праводателите на ответника повече от десет години и съгласно чл. 33, ал. 1 ЗТСУ
парцелните граници от плана от 1968 г. би следвало да станат имотни граници.
Регулационния план от 1968 г. е приложен, влязъл в сила. По отношение на
правоотношенията, възникващи по силата на влезлия в сила регулационен план от 1968 г.,
до влизане в сила на ЗТСУ (отм.) от 1973 г., следва да се прилагат разпоредите на ЗПИНМ
(отм.), доколкото неговите разпоредби са действували към момента на влизането в сила на
плана от 1968 г. Към този момент правоотношенията във връзка с придадени по регулация
части от имоти са се уреждали от разпоредбите на ЗПИНМ (отм.) и следва да се приложат и
по отношение на правоотношенията в конкретния случай, относно действието на дворищно
регулационния план от 1968 г. за село ***. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от
ЗПИНМ(отм.), собствеността на придадените по дворищнорегулационен план недвижими
имоти към парцела на друго лице се придобива по силата на самия план. Праводателите на
ответника са придобили част от собствеността по силата на самия влязъл в сила
дворищнорегулационен план, поради което и ищците не притежават активната
материалноправна легитимация по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, тъй като не се
установява правото им на собственост върху спорните части от недвижимия имот. Съгласно
разпоредбата на чл. 39 ЗПИНМ, собствеността на придадените по дворищнорегулационния
план места е придобита по силата на самия план, които още към 1996 г. са били заети от
праводателите на ответника, поради което предявения иск като неоснователен следва да
9
бъде отхвърлен.
С оглед изложеното постановеното от първоинстанционният съд решение в частта, с
която е признато за установено по отношение на Б. Р. С., че В. Л. М., В. А. М. и И. А. М. са
собственици на УПИ *** /***/, с площ от 640 кв. м. по нотариален акт, а по скица с площ
615 кв.м., в квартал *** по плана на село ***, общ. ***, заедно с построената в имота: къща –
паянтова със застроена площ от 65 кв.м. и разгърната площ от 160 кв.м. следва да бъде
обезсилено, поради произнасянето на съда със свръх петитум, а в отхвърлителната му част
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, макар и с по – различни
мотиви.
При този изход на спора на възиваемия ответник се следват сторените по делото
разноски пред двете инстанции в размер на 600,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Модим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 121/29.12.2020г., постановено по гр.д.№ 337/2019г. по
описа на РС Брезник в частта, с която е признато за установено по отношение на Б. Р. С., че
В. Л. М., В. А. М. и И. А. М. са собственици на УПИ *** /***/, с площ от 640 кв. м. по
нотариален акт, а по скица с площ 615 кв.м., в квартал *** по плана на село ***, общ. ***,
заедно с построената в имота: къща – паянтова със застроена площ от 65 кв.м. и разгърната
площ от 160 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 121/29.12.2020г., допълнено с Решение №
260132/04.03.2022г., постановени по гр.д.№ 337/2019г. по описа на РС Брезник, в останалата
му обжалвана част.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК В. Л. М. с ЕГН **********, В. А. М. с ЕГН
********** и И. А. М. с ЕГН ********** и тримата с адрес: *** да заплатят на Б. Р. С. с
ЕГН **********, адрес: *** сумата от 600,00 лева – сторени по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на осн чл. 280, ал.3,т.1 от ГПК подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10