№ 1268
гр. Варна, 03.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100500525 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация -
Добрич“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ............., срещу Решение № 4187/21.12.2023 год., постановено по гр.
дело № 20233110104834 по описа на РС – Варна за 2023 год., с което е
отхвърлен предявен от въззивника срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс- кула Г” отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът „Водоснабдяване и канализация -
Добрич“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Добрич не дължи на
ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна сумата от 13 548, 74 лева, представляваща цена за мрежова услуга
„пренос средно напрежение“ за периода м. 07.2022г. до м. 03.2023г.
включително, за „Въздушен електропровод 20 KV с диспечерско
наименование ............“, по фактури, издадени за периода от 12.08.2022г. до
12.04.2023г.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до необсъждане на събрани по делото доказателства, до неправилна преценка
и анализ на доказателствата, както и до необсъждане на наведени от ищеца
съображения и доводи, в резултат на което решението е и необосновано.
Твърди се, че съдът не е изложил никакви мотиви относно релевантните за
спора въпроси, а именно: относно липсата на основание ответното дружество
да начислява и да събира от ищцовото дружество суми за мрежовата услуга
„пренос средно напрежение“, каквато услуга на практика не е предоставяна на
1
ищеца, тъй като преносът на ел. енергия на ниво средно напражение до
трансформаторните постове, а оттам и до обектите му на потребление се
осъществява по собствени на дружеството ищец ел. съоръжения, вкл. и по
собствен на дружеството въздушен електропровод 20 kV, с диспечерско
наименование ............“, спор за което между страните няма.
В жалбата си въззивникът – ищец е извършил анализ на събраните
доказателства, изложил е становище относно установените факти, както и
относно следващите се от установените факти правни изводи въз основа на
приложимата за случая правна уредба и в обобщение счита, че искът му е
основателен, а първоинстанционното решение, което е в обратен смисъл –
неправилно.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което предявеният от ищеца иск да бъде уважен, ведно с присъждане
на разноските за двете инстанции.
С жалбата е направено искане за спиране на настоящото производство,
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до окончателното приключване с влязъл
в сила съдебен акт на производството по въззивно търговско дело № 291/2023
год. по описа на Апелативен съд – Варна, образувано между същите страни и
с предмет - дължимостта на суми за мрежова услуга „пренос средно
напрежение“ за „Въздушен електропровод 20 KV с диспечерско
наименование ............“, но за друг период. Счита, че между настоящото дело
и цитираното дело на Апелативен съд – Варна е налице връзка, като
последното е преюдициално спрямо настоящото тъй като и в двата случая се
касае за отричане на фактическия състав, от който възниквало материалното
право на ответника за вземане към ищеца за суми, представляващи стойност
на мрежова услуга „пренос средно напрежение“ за „Въздушен електропровод
20 KV с диспечерско наименование ............“ и решението по делото на
Апелативния съд – Варна ще се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право относно
вземане за суми, представляващи стойност на мрежова услуга „пренос средно
напрежение“ за „Въздушен електропровод 20 KV с диспечерско
наименование ............“.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият
(ответник по иска) „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна оспорва жалбата, счита решението като краен резултат за
правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените
разноски. Навежда, че не е легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй
като друг правен субект доставя мрежовата услуга „пренос на ел. енергия“,
чиято дължимост /респ. дължимостта на стойността на тази услуга/ е предмет
на спора. Излага и подробни съображения относно задължението на
въззивника за заплащане на стойността на мрежовата услуга „пренос средно
напрежение“ за „Въздушен електропровод 20 KV с диспечерско
наименование ............“.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
2
Относно направеното с въззивната жалба искане за спиране на
настоящото производство до окончателното приключване с влязъл в сила
съдебен акт на производството по въззивно търговско дело № 291/2023 год.
по описа на Апелативен съд – Варна, настоящият състав намира същото за
неоснователно, като съображенията за това са следните:
Нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК има предвид висящ преюдициален
спор, който е от значение за правилното решаване на делото по настоящия.
Преюдициален спор е този, при който преюдициалното (обуславящо) спорно
правоотношение е елемент от фактическия състав на правото, чиято защита е
предмет на настоящия спор. Видно от наведените от въззивника твърдения
относно предмета на въззивното търговско дело № 291/2023 год. по описа на
Апелативен съд – Варна /образувано по жалба срещу Решение от 14.07.2022
год. по търг. дело № 67/2021 год. по описа на ОС-Добрич/ същото е с предмет
дължимостта, респ. недължимостта, на суми, съставляващи стойността на
мрежовата услуга „пренос средно напрежение“ за „Въздушен електропровод
20 KV с диспечерско наименование ............“, но за друг период. Т. е., връзка
на преюдициалност в изяснения по – горе смисъл между двете дела няма,
поради което и не е налице основанието за спиране на настоящото дело,
предвидено в чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от „Водоснабдяване и
канализация - Добрич“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ............., въззивна жалба срещу Решение
№4187/21.12.2023 год., постановено по гр. дело № 20233110104834 по описа
на РС- Варна за 2023 год.;
ОТХВЪРЛЯ, съдържащото се във въззивната жалба искане за спиране
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на настоящото в. гр. дело № 525/2024
год. на ОС-Варна до окончателното приключване с влязъл в сила съдебен акт
на производството по въззивното търговско дело № 291/2023 год. по описа на
Апелативен съд – Варна (образувано по въззивна жалба жалба срещу Решение
от 14.07.2022 год. по търг. дело № 67/2021 год. по описа на ОС-Добрич);
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание за
29.04.2024 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4