Решение по дело №186/2019 на Районен съд - Първомай

Р Е Ш Е Н И Е 

№  34

гр. Първомай, 03.07.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на пети юни две хиляди и двадесета година, с

                                                                                    

                                                                                                           Председател: София Монева

 

при участието на секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 186 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. І-во от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.Г. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулти М.В.Ш., Р.Р.С., А.Б.К. и Д.С.С.-Т., моли съда да осъди ответника П.Д.Д., родена на *** г., с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. А.Н.С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да му заплати по банкова сметка ***: ***, ΒIC: ***при „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно село”, както следва:

Ø сумата от 57, 54 лева (петдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки) – стойност на топлинна енергия, доставена за имот, представляващ гараж № 3, находящ се в ***, и отчетена по партида с абонатен номер *** за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.;

Ø сумата от 7, 02 лева (седем лева и две стотинки) – обезщетение за неизпълнение на задължението за плащане на стойността на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2016 г. до 17.01.2019 г.;

Ø сумата от 26, 31 лева (двадесет и шест лева и тридесет и една стотинки) – стойност на услугата „дялово разпределение” на топлинна енергия за горепосочения имот за периода от месец януари 2016 г. до месец април 2018 г.;

Ø сумата от 5, 41 лева (пет лева и четиридесет и една стотинки) – обезщетение за неизпълнение на задължението за плащане на стойността на услугата „дялово разпределение” на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 02.03.2016 г. до 17.01.2019 г., както и

Ø законната лихва върху главниците, считано датата на подаване на исковата молба – 11.02.2019 г., до окончателното им изплащане.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) ищцовото дружество осъществява продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди на територията на гр. София при публично известни Общи условия (Общи условия), одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в сила от 12.03.2014 г.

По силата на цитираните общи клаузи енергийното предприятие се задължило да снабдява принадлежащ на ответника имот, представляващ гараж № 3 с административен адрес: ***, находящ се в присъединена към топлопреносната мрежа сграда – етажна собственост, с топлинна енергия, отчитана по партида с абонатен номер ***, а последният следвало да заплаща стойността й в 30-дневен срок от датата на публикуването на данни за нея на интернет страницата на доставчика чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация, и една изравнителна.

Експлоатационното дружество остойностявало доставяната на абоната топлоенергия за времето от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. по реда на чл. 155, ал. 1 т. 2 от ЗЕ въз основа на отчитаните показания на монтираните на отоплителните тела в обекта уреди за дялово разпределение от „Термокомплект” ООД, което по силата на сключен в изпълнение на чл. 139б от ЗЕ договор с етажните собственици в сградата било ангажирано да разпределя електропотреблението в нея. Според ищеца отношенията му с посочения търговец за извършване на услугата „дялово разпределение” били регламентирани с Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-013/20.06.2005 г. на КЕВР.

Релевира се, че неплатената цена на топлинната енергия и услугата „дялово разпределение”, потребени за топлоснабдения имот за периода съответно от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. и от месец януари 2016 г. до месец април 2018 г., възлиза съответно на 57, 54 лева и на 26, 31 лева, както и че съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, за неизпълнение на визираните парични задължения клиентът дължи мораторно обезщетение за периода съответно от 15.09.2016 г. до 17.01.2019 г. и от 02.03.2016 г. до 17.01.2019 г. в размер съответно на 7, 02 лева и на 5, 41 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител депозира Отговор вх. № 7725/02.12.2019 г., с който моли за прекратяване на произодството поради пълно заплащане на процесните суми на 18.11.2019 г.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ответникът чрез довереника си признава исковете, а ищецът и третото лице помагач не се представляват, като с Молба вх. № 2534/01.06.2020 г. първият чрез процесуалния си пълномощник отправя искане за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

След като констатира кумулативното наличие на процесуалните условия на чл. 237, ал. 1 от ГПК, доколкото ответникът обективира признание на исковете, ищецът пледира за процедиране по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а процесните материални права не противоречат на закона и добрите нрави и не са изключени от разпоредителната власт на ответната страна, съдът е мотивиран да уважи изцяло исковите претенции.

С оглед гореуказания изход на спора и неприложимостта на привилегията, предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като именно виновното неизпълнение на ответника е провокирало ищцовия интерес от съдебна защита на признатите притезания, се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране на отговорността му за репариране на съдебно-деловодните разноски на ищеца, възлизащи в общ размер на 150, 00 лева, от които: 50, 00 лева – внесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, и 100, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като се отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и конкретното участие на доверениците на страната в него.

Водим от горното, и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА П.Д.Д., родена на *** г., с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. А.Н.С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.Г. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулти М.В.Ш., Р.Р.С., А.Б.К. и Д.С.С.-Т., по банкова сметка ***: ***, ΒIC: ***при „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно село”, както следва:

Ø сумата от 57, 54 лева (петдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки) – стойност на топлинна енергия, доставена за имот, представляващ гараж № 3, находящ се в ***, и отчетена по партида с абонатен номер *** за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.;

Ø сумата от 7, 02 лева (седем лева и две стотинки) – обезщетение за неизпълнение на задължението за плащане на стойността на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2016 г. до 17.01.2019 г.;

Ø сумата от 26, 31 лева (двадесет и шест лева и тридесет и една стотинки) – стойност на услугата „дялово разпределение” на топлинна енергия за горепосочения имот за периода от месец януари 2016 г. до месец април 2018 г.;

Ø сумата от 5, 41 лева (пет лева и четиридесет и една стотинки) – обезщетение за неизпълнение на задължението за плащане на стойността на услугата „дялово разпределение” на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 02.03.2016 г. до 17.01.2019 г., както и

Ø законната лихва върху главниците, считано датата на подаване на исковата молба – 11.02.2019 г., до окончателното им изплащане, както и

Ø сумата от 150, 00 (сто и петдесет) лева – съдебно-деловодни разноски за внесена държавна такса за разглеждане на предявените искове и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.

Настоящото решение е постановено при участието на конституирано на страната на ищеца трето лице помагач „Термокомплект” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и на третото лице помагач.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                           

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/НК