№ 7607
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110133066 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от [ЮЛ] срещу М. В. Р. обективно и
кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с
чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено на вземането,
предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 64861/2020 г. по описа на СРС, в размер на 24,04
лв., представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в [АДРЕС], ведно със
законна лихва за периода от 23.12.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 5,07 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 15.12.2020
г. Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е
образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като във
връзка с възражение на длъжника съдът е указал на ищцовото дружество да
предяви срещу него настоящите искове за установяване на вземането. Сочи,
че ответникът дължи претендираните суми, в качеството му на потребител на
топлинна енергия в процесния имот.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника, с който оспорва иска изцяло като
недопустим и неоснователен.
1
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
От приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт (л. 15 и
л. 16 по делото) се установява, че на 30.06.1993 г. ответницата е призната за
собственик по наследство и завещание на процесния имот.
Видно от приетата по делото молба декларация (л. 18 и 19 по делото)
ответницата е депозирала на 31.08.1998 г. молба за откриване на партида за
топла вода за процесния имот.
От приетия като писмено доказателство по делото Протокол за
проведено Общо събрание от 12.09.2002 г. на етажните собственици от
[АДРЕС] е взето решение да се сключи договор с [ЮЛ] и от приетия като
писмено доказателство договор № 2945/18.09.2002 г. се установява, че
сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през исковия период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
2
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
В случая не са представени доказателства и не е установено по делото,
3
партидата да е открита на трето лице със съгласието на собствениците на
имота.
Поради изложеното, Софийски районен съд намира, че ответниата има
качеството на потребител за доставената топлинна енергия от ищцовото
дружество в процесния имот.
От приетото по делото заключение от съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява,
че през процесния период е извършвана услуга за дялово разпределение в
топлоснабдената сграда съгласно действащата нормативна уредба, поради
коетоискът за главница е основателен в претендирания размер и следва да
бъде изцяло уважен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни.
Не се установява по делото ответницата да е сторила разноски, поради което
такива не следва да се присъждат. Ищецът има право на разноски в размер на
846,48 лв. за исковото и 61,94 лв. за заповедното производство, съобразно
уважената част от исковете и доказателствата по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153
ЗЕ, че ответницата М. В. Р., ЕГН ********** дължи на [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР]
сумата в размер на 24,04 лв., представляваща цена за услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се
в [АДРЕС], ведно със законна лихва за периода от 23.12.2020 г. до изплащане
на вземането, като вземането е предмет на издадената Заповед за изпълнение
4
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 64861/2020 г. по описа на
СРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] срещу М. В. Р., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 5,07 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2017 г. до 15.12.2020 г., като вземането е предмет на издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №
64861/2020 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. В. Р., ЕГН **********
да заплати на [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] сумата в размер на 846,48 лв. - разноски
за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. В. Р., ЕГН **********
да заплати на [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] сумата в размер на 61,94 лв. - разноски за
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5