М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД № 244/2016 год.на АРС-ІІ н.с.
Районна прокуратура - Асеновград е повдигнала обвинение
против подсъдимите :
І. Х.Р.Х. за това , че :
На 01.05.2015г. в землището на ***, обл. Пловдивска, на
път II-58 в зоната на километър 52+400м., при управление на моторно
превозно средство - мотоциклет марка „Априлия“ модел „Туарек“, с
регистрационен номер РВ ***, без монтирана регистрационна табела, без да има необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение по
пътищата /чл. 5, ал.1 "Всеки участник в движението по пътищата: 1. с
поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди.", чл. 37, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата - "При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си
се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства." и чл.150а
от Закона за движение по пътищата - "За да управлява моторно превозно средство
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него превозно средство."/ и по непредпазливост е
причинил телесни повреди на повече от
едно лице, както следва: четири средни телесни повреди на М.А.Д., изразяващи се в - черепно-мозъчна травма,
изразила се в контузия на главата и
главен мозък, протекла с клинична картина на травматична кома GCS
10Т., травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка довели до разстройство на здравето временно опасно за живота; счупване на горната
челюст в дясно довело до счупване на челюст; открито счупване на тялото на дясната
раменна кост в долна трета, което е наложило оперативно лечение довело до трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник; контузия на гръден кош и контузия на белия дроб в дясно довели до
разстройство на здравето временно опасно за живота и в условията на независимо съизвършителство с обв. М.А.Д. е причинил средна телесна повреда на Г.В.М. изразяваща се в контузия на главата с контузия на
мозъка и промяна в съзнанието „Сомнолентно-сопорозен с ГКС 8-9т.“ довели до
разстройство на здравето временно опасно
за живота - престъпление по чл.343 ал.3 пр.2 и пр.4 б.„а” пр.2 вр. ал.1 б. „б” пр.2
вр. чл.342 ал.1 от НК.
ІІ. М.А.Д. за това,че : На 01.05.2015г. в землището на ***, обл. Пловдивска, на път II-58 в
зоната на километър 52+400м., при управление на моторно
превозно средство - мотоциклет марка
„Сузуки" с регистрационен номер РВ *** Х, е нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 5, ал.1 от Закона за движение по пътищата: "Всеки участник в движението по
пътищата: 1. с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.", чл. 20, ал.
2 от Закона за движение по пътищата: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението."; чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата: "При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава 80
кm/h при
движение извън населено място за пътно превозно средство от категория А"./ и по непредпазливост е причинил телесни
повреди на повече от едно лице, както следва: средна телесна
повреда на Х.Р.Х. изразяваща се в - открито многофрагментно счупване на долния край на лявата лъчева кост в областта на ставата
довело до трайно затрудняване на движенията
на левия горен крайник и в условията на независимо съизвършителство с обв. Х.Р.Х. е причинил средна телесна повреда на Г.В.М. изразяваща се в контузия на
главата с контузия на мозъка и промяна в съзнанието
"Сомнолентно-сопорозен с ГКС 8-9т.", довели до
разстройство на здравето временно опасно за живота - престъпление по чл.343 ал.3 пр.2 б.„а” пр.2 вр. ал.1 б. „б”
пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК.
Съдебното
производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено
съдебно следствие по чл. 371 т.1от НПК, като по реда на чл.372 ал.2 от НПК бе
одобрено от съда съгласие на страните с изключение на прокурора да не се
провежда разпит в съдебното следствие на свидетелите М.М.Р., Ж. В.М. , Я. Н.Н.
, Н.Х.С.и Т.П.Д., както и на вещото лице П.В., а при постановяване на присъдата
да се ползват непосредствено съответните протоколи за разпит на свидетелите и
трите броя протоколи за химическа експертиза от досъдебното производство.
Прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение спрямо двамата подсъдими и предлага за извършеното престъпление всеки
от тях да бъде освободен от наказателна
отговорност на основание чл. 78а ал.1 от НК , във вр. с чл.2 ал.1 от НК , тъй
като към момента на извършване на престъплението е действал по-благоприятен
закон и предвиденото наказание за горното престъпление , което е непредпазливо
е било лишаване от свобода от една до пет години. По отношение размера на
административното наказание –глоба се предлага същото да бъде в размер на 2000
лв. по отношение на всеки от подсъдимите Х.Р.Х. и М.А.Д. Пледира се за налагане и на допълнителното
наказание по отношение на всеки от подсъдимите – лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година и два месеца за всеки от тях.
В наказателния процес беше депозирано искане от
пострадалия Г.В.М., чрез повереника му адв. П., за конституирането му
като частен обвинител и същият бе конституиран като частен обвинител. Частния
обвинител Г.М. чрез повереника си адв.П.
пледира за признаване на подсъдимия Х.Х. за виновен в извършването на
престъпление и по отношение на него се солидаризира със становището на
прокурора за освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. По отношение
на подсъдимия М.Д. се застъпва тезата , че
същият не е извършил нарушение на правилата за движение, което да е в причинна
връзка с настъпилото ПТП и съставомерния резултат и се пледира същият да бъде
оправдан.
Подсъдимият Х.Х. се признава за виновен в извършването на
престъплението , дава обяснения и изразява съжаление за извършеното и настъпилите
последици. Лично и чрез защитника си адв. Г. , моли да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагането на административно наказание по реда на
чл. 78А ал.1 от НК, като се съобрази по
благоприятният закон действал към момента на извършване на престъплението. Моли за административно наказание – глоба в минималния
размер от 1000 лв., както и да не се налага допълнителното наказание – лишаване
от правоуправление, тъй като към момента на деянието същият не е бил
правоспособен водач на МПС и съответно не е притежавал такова право.
Подсъдимият М.Д. не се признава за
виновен , но дава обяснения като заема защитна позиция че с действията си не е
нарушиел правилата за движение , а възникването на ПТП се дължи изцяло на
виновното поведение на другия водач.
Съответно на това лично и чрез защитника си адв. Д. моли за оправдателен диспозитив.
Съдът на базата и след анализ на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Х.Р.Х. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование,
работи като монтажник в „***“ ЕООД гр. Асеновград, с адрес ***, обл.
Пловдивска, ул. „***“ № 6, с ЕГН **********. Към момента на извършване на
престъплението същият не е бил правоспособен водач на МПС и не е притежавал
свидетелство за управление на МПС.
Подсъдимия М.А.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан-реабилитиран, със средно
специално образование, пенсионер, с адрес гр. Асеновград, обл. Пловдив, ул. „***“
№ 18, с ЕГН **********. Същият е
правоспособен водач на МПС.
На 01.05.2015 г. следобед подсъдимият
М.Д. потеглил с мотоциклет „Сузуки ТЛ1000С“
с рег.№ РВ *** Х от гр.Асеновград към с.Тополово, обл.Пловдивска по път II-58. Зад него на мотоциклета пътувал свид.Г.В.М. – негов приятел. Времето било
слънчево и ясно, пътната настилка била суха. Движейки се по този начин по
западната лента на платното за движение по пътя гр.Асеновград – с.Червен в посока от
север на юг мотоциклетът, управляван от подсъдимия М.Д. *** и по-конкретно
достигнал близо до района на км.52+400
м. на посочения път, като се сдвижел със скорост около 114 км. ч. По същото
време на същия път в противоположна посока, а именно: от юг на север, към гр.Асеновград
управлявал мотоциклет марка „Априлия Туарек“ без регистрационни табели подсъдимия
Х.Х.. Последният имал намерение да отиде на пикник със свои приятели ,като за
целта следвало да завие наляво по черен път находящ се в ляво от пътя по посока
на неговото движение в района на км.52+400 м. В изпълнение на замисленото
подсъдимият Х.Х. предприел маневра завой наляво към черния път, без да забележи движещия се срещу
него и намиращ се на малко над 50 м. от мястото мотоциклет марка „Сузуки“,
управляван от подсъдимия М.Д., с пътник свид.Г.М.. Подсъдимият М.Д. възприел опасността и е реагирал, като
задействал екстрено спирачната система на мотоциклета и по този начин свалил скоростта до около 107
км/час. Въпреки това настъпил удар между двата мотоциклета, който бил
неизбежен. Ударът настъпил в предната част на мотоциклета марка „Сузуки“ и в
дясната част на мотоциклета марка „Априлия“. Произшествието било възприето от свидетелите Р.Д.П. и М.С.П..
Двамата пътували от гр.Асеновград към с.Долнослав, обл.Пловдивска с автомобил
марка „Тойота Хайлукс“ с ДК № СА 1785 ТМ, който непосредствено преди инцидента
се движел със скорост около 80 км/час и бил изпреварен от управлявания от подсъдимия
М.Д. мотоциклет. След удара двамата подсъдими паднали върху пътното платно, а свид.Г.М.
паднал в канавка край пътя. Свидетелката М.П. веднага съобщила за случилото се
на телефон 112 и заедно със свид.Р.П. спрели движението в района и започнали да
помагат на пострадалите. На място пристигнали и други хора, сред които
свидетелите Г.Г.Г., Н.Х.С., Я. Н.Н. и Х.Н.Н.. Изброените лица също започнали да
оказват първа помощ на пострадалите от произшествието. На място пристигнали
екипи на Бърза помощ, които транспортирали участниците в инцидента до болнично
заведение за преглед и оказване на първа помощ. Пристигнали и полицейски
служители при РУ на МВР гр.Асеновград, сред които и свид.М.М.Р.– младши
автоконтрольор, които се осведомили за случилото се. Бил извършен оглед на
местопроизшествието.
От заключенията на изготвените
три химически експертизи се установява , че в изпратените за изследване проби
кръв взети от подсъдимия Х. Х.и свид.Г.М. не е доказано наличие на алкохол, а в
изпратената за изследване проба кръв, взета от подсъдимия М.Д. е доказано
наличие на алкохол в количество 0,17 промила.
В хода на разследването са
изготвени три съдебномедицински експертизи.
От заключението на първата съдебномедицинска
експертиза по отношение на пострадалия Г.В.М. се установява , че при ПТП станало на 01.05.2015
год. на пътя между гр. Асеновград и ***, на лицето Г.В.М., му е било причинено:
Три
разкъсно-контузни рани, хирургично обработени по главата и лицето, и други
разкъсно-контузни рани по лицето. Отчупени
върхове на горните 1 горен десен зъб и 1 и 2 горни леви зъби, и долните 1 и 2 десни и долните 1 и 2
леви зъби. Счупване на носните
кости. Контузия на главата. Контузия на мозъка.
КОНТУЗИЯТА НА ГЛАВАТА С КОНТУЗИЯТА НА МОЗЪКА и промяната в съзнанието „Сомнолентно-сопорозен с ГКС 8-9т." са довели РАЗСТРОЙСТВО
НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
ТРИТЕ
РАЗКЪСНО-КОНТУЗНИ РАНИ, ХИРУРГИЧНО ОБРАБОТЕНИ ПО ГЛАВАТА И ЛИЦЕТО, И ДРУГИ РАЗКЪСНО-КОНТУЗНИ РАНИ ПО ЛИЦЕТО по отделно и
по съвкупност са довели до РАЗСТОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ИЗВЪН СЛУЧАИТЕ
НА ЧЛ.128 И 129 ОТ НК.
ОТЧУПЕНИТЕ ВЪРХОВЕ НА ГОРНИТЕ 1 ГОРЕН ДЕСЕН
ЗЪБ И 1 И 2 ГОРНИ ЛЕВИ ЗЪБИ, И ДОЛНИТЕ 1 И 2 ДЕСНИ И ДОЛНИТЕ 1 И 2
ЛЕВИ ЗЪБИ по отделно и по съвкупност са довели до РАЗСТОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ИЗВЪН СЛУЧАИТЕ НА ЧЛ.128 И 129 ОТ НК.
СЧУПВАНЕТО НА НОСНИТЕ
КОСТИ е довело до РАЗСТОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ИЗВЪН СЛУЧАИТЕ НА ЧЛ.128
И 129 ОТ НК.
Описаните травматични
увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар с или върху такъв и е възможно да възникнат така, както
се посочва в материалите по
досъдебното производство, а именно при ПТП, като пътник на мотоциклет ударил се в друг мотор.
Описаните
травматични увреждания на М. са в пряка причинно следствена връзка с претърпяното
от него ПТП на 01.05.2015год. на пътя между гр. Асеновград и ***.
Съгласно заключението на втората съдебномедицинска експертиза по отношение
на подсъдимя М.А.Д. при ПТП станало на 01.05.2015 год. на пътя между гр. Асеновград и ***, на същият е било
причинено: Черепно-мозъчна травма, изразила
се в контузия на главата и главен мозък, протекла с клинична картина на травматична кома GCS 10т.. Травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка. Счупване на
горната челюст в дясно. Наличие на кръв в десния горночелюстен синус. Открито счупване на тялото на
дясната раменна кост в долна трета, което е
наложило оперативно лечение. Контузия на гръден кош. Контузия на бял дроб в
дясно. Разкъсно-контузна рана по
вътрешната повърхност на дясната подбедрица. Крьвонасядания в областта на горния и долен десни крайници. Дълбоко охлузване по външно страничната повърхност на дясната раменна става.
ЧЕРЕПНО-МОЗЪЧНАТА
ТРАВМА, ИЗРАЗИЛА СЕ В КОНТУЗИЯ НА ГЛАВАТА И ГЛАВЕН МОЗЪК, ПРОТЕКЛА
С КЛИНИЧНА КАРТИНА НА ТРАВМАТИЧНА КОМА GCS 10Т.,
ТРАВМАТИЧЕН КРЪВОИЗЛИВ ПОД МЕКАТА МОЗЪЧНА ОБВИВКА е довела до РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
СЧУПВАНЕТО НА
ГОРНАТА ЧЕЛЮСТ В ДЯСНО е СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ.
ОТКРИТОТО СЧУПВАНЕ НА ТЯЛОТО НА
ДЯСНАТА РАМЕННА КОСТ В ДОЛНА ТРЕТА, КОЕТО Е
НАЛОЖИЛО ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ е довело до ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ГОРЕН КРАЙНИК.
КОНТУЗИЯТА
НА ГРЪДЕН КОШ И КОНТУЗИЯТА НА БЕЛИЯ ДРОБ В ДЯСНО са
довели до РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
НАЛИЧИЕТО НА
КРЪВ В ДЕСНИЯ ГОРНОЧЕЛЮСТЕН СИНУС И РАЗКЪСНО-КОНТУЗНАТА РАНА ПО ВЪТРЕШНАТА
ПОВЪРХНОСТ НА ДЯСНАТА ПОДБЕДРИЦА по отделно и по съвкупност са довели до РАЗСТОЙСТВО
НА ЗДРАВЕТО ИЗВЪН СЛУЧАИТЕ НА ЧЛ.128 И 129 ОТ НК.
КРЪВОНАСЯДАНИЯТА
В ОБЛАСТТА НА ГОРНИЯ И ДОЛЕН ДЕСНИ КРАЙНИЦИ И ДЪЛБОКОТО ОХЛУЗВАНЕ ПО
ВЪНШНО СТРАНИЧНАТА ПОВЪРХНОСТ НА ДЯСНАТА РАМЕННА СТАВА по отделно и по
съвкупност са довели до БОЛКА
И СТРАДАНИЕ, БЕЗ РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО.
Описаните
травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар
с или върху такъв и е възможно да възникнат така, както се посочва в материалите
по досъдебното производство, а именно при ПТП, като водач на мотоциклет ударил се в друг мотор.
Описаните
травматични увреждания на Д. са в пряка причинно следствена връзка с
претърпяното от него ПТП на 01.05.2015год. на пътя между гр. Асеновград и ***.
От
заключението на третата съдебномедицинска експертиза по отношение на
подсъдимия Х.Р.Х. е видно , че
при ПТП станало на 01.05.2015 год. на пътя
между гр. Асеновград и ***, на същия е било
причинено:
Открито многофрагментно счупване
на долния край на лявата лъчева кост в областта на ставата. Разкъсно-контузни
рани на лявата предмишница.
ОТКРИТОТО МНОГОФРАГМЕНТНО СЧУПВАНЕ НА ДОЛНИЯ КРАЙ НА ЛЯВАТА ЛЪЧЕВА КОСТ В ОБЛАСТТА НА СТАВАТА е довело до ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ГОРЕН КРАЙНИК.
РАЗКЪСНО-КОНТУЗНИТЕ РАНИ НА ЛЯВАТА ПРЕДМИШНИЦА по отделно и по съвкупност са довели до РАЗСТОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ИЗВЪН СЛУЧАИТЕ НА ЧЛ.128 И 129 ОТ НК.
Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар с или върху такъв и е възможно да възникнат така, както се
посочва в материалите
по досъдебното производство, а именно при ПТП, като водач на мотоциклет ударил се в друг мотор.
Описаните
травматични увреждания на Х. са
в пряка причинно следствена връзка с претърпяното от него ПТП на 01.05.2015год. на пътя
между гр. Асеновград и ***.
В наказателня процес и по конкретно в досъдебното
производство са назначени и изготвени автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа
експертиза. С оглед установените
допълнителни и нови остоятелства при събирането на гласните доказателства и с
оглед изясняването на обстоятелствата по възникването на инцидента от
автотехническа гледна точка и механизма на произшествието в хода на съдебното
следвие бе назначена отново допълнителна Автотехническа експертиза със
детайлизиране на задачите от гледна точка на максимално изясняване на всички
относими към инцидента факти в аспекта на техническите зависимости включително
и с обсъждане на установените противоречия в гласните доказателство по отношение на най –вероятния механизъм от
автотехническа гледна точка . Изводите на вещото лице по отношение на основните
факти от изследваното ПТП, включително и относно механизма и причините за
възникването му на практика останаха непроменени и при трите експертизи относно
съществените си елементи. Съгласно заключението на последната допълнителна
автотехническа експертиза, почиващо на обстоен анализ на всички асоцирани
гласни и писмени доказателства , включително и на повторен огрлед на
местопроизшествието от експерта и на
единия от мотоциклетите марка„Сузуки“, относно механизма и взаимното положение на двата
мотоциклета в момента на удара се установява ,че преди ПТП водача Х.Р.Х. е
управлявал м-т „Априля Туарек“ по платното за движение в посока от юг на север
срещу м-т „Сузуки ТЛ 1000 С“ , като е предприел маневра „завой наляво“ насочена
към черен път . В момента на удара м-т „Априля Туарек“ е бил разположен с
дясната си страна към м-т „Сузуки ТЛ 1000С“.Скоростта на м-т „Сузуки ТЛ 1000 С“
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била 114 км.ч. , а
в момента на удара е била около 107 км.ч. Скоростта на движение на м-т „Априля
Туарек“ в момента на удара е била около 20 км.ч. В момента на навлизане на
м-т „Априля Туарек“ в лявата /западната
/ лента м-т „Сузуки ТЛ 1000С“ се е намирал на 20 м. от мястото на удара и м-т
„Априля Туарек“ е попадал в
опасната зона на спиране м-т „Сузуки ТЛ 1000 С". Така след около 0,6 сек.е
настъпил удар ,който е бил неизбежен ,а водачът на м-т „Сузуки ТЛ1000С“ е нямал
техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Основна причина за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е, че водача на м-т „Априля Туарек“ – подсъдимия Х.Р.Х.
е предприел маневра „завой на ляво“ по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т.е. без да пропусне насрещно движещия се м-т „Сузуки ТЛ1000С“.
Кумулативна причина за произшествието е и
управляването на м-т „Сузуки ТЛ 1000 С“ от страна на подсъдимия Д. със скорост
от 114 км.ч , при която същият е нямал техническа възможност да избегне удара. Но
при движение със скорост от 80 км.ч. , която е била максимално разрешената за посочения пътен участък той би имал
техническа възможност да избегне произшествието, като намали скоростта си и
съответно изостане и пропусне м-т „ Априля Туарег“.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира,че всеки от двамата подсъдими при управляване на горепосочените
мотоциклети е нарушил различни правила за движение , фиксирани в ЗДвП , които е
следвало да съблюдава , а именно :
С действията си подсъдимия Х.Р.Х.
е нарушил правилата за движение:
- чл.5 ал.1
т.1 от ЗДвП: "Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди";
- чл. 37, ал. 1 от ЗДвП: - "При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си
се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства.";
чл.150а от ЗДвП: - "За
да управлява моторно превозно средство водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство.".
С действията си подсъдимия М.А.Д. е нарушил правилата за движение:
- чл.5 ал.1
т.1 от ЗДвП: "Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди";
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
"Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.";
чл.21,
ал.1 от ЗДвП: "При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава
80 кm/h при
движение извън населено място за пътно превозно средство от категория А"./.
Горепосочените нарушения са в
пряка причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие и
причинените от него телесни повреди на пострадалия. Началото на причинно – следствения
комплекс от нарушения и зависимости е поставило именно действието на подсъдимия
Х. Х., като без да прецени отстоянието до насрещно движещия се мотоциклет
„Сузуки“ и след неадекватна преценка на пътната ситуация е предприел маневра „завой
наляво“, като е навлязъл в пътната лента на мотоциклета „Сузуки“ и съответно в
опасната му зона на спиране. Нарушението на правилата за движение на подсъдимия
М.Д. , изрязаващи се конкретно в движение с превишена и много висока скорост за
конкретния пътен участък също са в причинна връзка с настъпилия съставомерен
резултат , тъй като при запазване на всички други компоненти на ситуацията, но
при шофиране със скорост в рамките на позволената от закона , същият е можел да
предотврати удара и произшествието да не
настъпи.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена на базата частично на обясненията на
всеки от подсъдимите М.Д. и
Х.Х. , доколкото
същите имат спомен и дават такива относими към факта на възникване
на произшествието. Съдът ползва и останалите гласни доказателства , а именно показанията на свидетелите Х.Н. , Г.Г. , М.П. , Р.П. , Г.М. , Е.Г. , Л.Г.
и Н.Ф., дадени при условията
на устност и непосредственост
в рамките на съдебното следствие. Съдът ползва и показанията на свидетелите М.Р., Ж. М. , Я. Н. , Н.С.и
Т.Д.за които бе изразено
и одобрено по реда на чл. 372 ал.3 от НПК съгласие
на страните по чл. 371 т.1 от НПК. Съгласно нормата на чл. 373 ал.1
от НПК същите бяха надлежно прочетени по реда на чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност. Съдът ползва и заключенията на изготвените СМЕ-зи , Протоколи за ХЕ-за , АТЕ-за и допълнителните
АТЕ-зи, както и приложените по делото писмени доказателства. Относно факта на възникване на произшествието съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични, съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и кореспондиращи си с обясненията на
подсъдимите и обективните находки установени при
огледа на местопроизшествието отразени в надлежно изготвения протокол за оглед. Същите
кореспондират и с факта на обективно причинените последици от произшествието изразяващи се в надлежно установените
чрез СМЕ-зи телесни увреждания както на двамата посдсъдими, така и на
пострадалия Г.М.. При анализа на гласните доказателства се
констатира противоречие между показанията на част от свидетелите по отношение
на конкретния механизъм на възникване на произшествието и начина по който са подходили един към друг двата мотоциклета
преди настъпването на удара. За да
приеме така установения и описан механизъм на пътно-транспортното произшествие
съдът кредитира обясненията на подсъдимия Х.Х.. Въпреки, че същият няма спомен
за момента на удара , давя ясни и логични обяснения по отношение на това , че е
отивал на пикник с мотоциклета, като е идвал от с.Червен и е възнамерявал в
района на чешмичката да завие по намиращия се в ляво от него черен път към
параклиса. Обясненията му са в логически синхрон и с показанията на свидетелката
Н.Ф., която заедно с други познати са
знаели , че Х.пътува към тях с мотора и са го очаквали на параклиса , докъдето
единствения възможен път с мотоциклет е бил този следван от подсъдимия Х.. По
отношение на главния факт ,а именно откъде е заходил подсъдимия Х. с
управлявания от него мотоциклет „Арилия Туарек“ с най –голяма тежест са
показанията на свидетеля Р.П. , който на практика е единствения пряк свидетел
–очевидец на момента на удара. Относно механизма на произшествието съдът не
кредитира показанията на свидетелите Г.Г. и Е.Г.. На първо място въпреки ,че
двамата свидетели са пътували в един автомобил показанията им не са съответни
помежду си по отношение на съществените си елементи. Първият от тях свидетелят Г.Г. заявява
, че от лявата страна на пътя спрямо неговото направление за движение са се
намирали три мотора , които са се канели да потеглят и след като ги подминал
видял ,че срещу него идва мотоциклета „Сузуки“ управляван от подсъдимия Д. . След
това в огледалото за обратно виждане видял , че се е получила сблъсъка между
моторите. Съдът намира ,че предвид
начина по–който свидетелят е възприел събитието , а именно в огледалото за обратно виждане и то докато е управлявал
автомобила в противоположната посока и само на 20 - 30 метра преди да се скрие
зад завоя , както и че е наблюдавал събитието в изключително кратък диапазон от
време, показанията му не могат да
установят достоверно обстоятелствата относно механизма на произшествето . По
отношение на показанията на свидетеля Е.Г. съдът намира , че същите се
отличават с вътрешна противоречивост и колебливост по отношение на основните
факти. Същият твърди , че е видял кросовия мотор , който според него е участвал
в произшествието да се движи с група от други мотори , на 150 метра още на черния път , а
след това заявява, че на 50 метра от черния път. Данните установени при допълнителната
АТЕ-за и приложеният снимков материал показват ,че същият е нямал видимост към черния до момента в който не
стигне до чешмата, където е станал удара, следователно същите са недостоверни в
това отношение, тъй като поради динамиката на ситуацията и движението на автомобила , същият не би могъл да
възприеме удара по начина по който твърди ,поради факта ,че към момента на
удара би се намирал вече зад завоя. Освен това самия свидетел заявява, че не е сигурен за
конкретните остоятелства, които твърди ,че спомените му са смътни и не си спомня всички подробности.
Ето защо съдът намира , че действителния
механизъм на пътно-транспортното произшествие е именно гореописаният , като в
тази насока съдът кредитира заключението на изготвената Допънителна АТЕ-за . Същото
е обосновано , почива на самостоятелен и
обстоен анализ на събраните доказателства и е съответно на тях и е изготвено от
вещо лице доказан експерт в съответната
област на специални познания. Съгласно заключението на експертизата ударът е
настъпил след предприета маневра „завой на ляво“ към черния път от подсъдимия Х.Х.,
който е управлявал мотоциклет „Априлия Туарек“ . Ударът е настъпил в предната
част на мотоциклета „Сузуки“ в дясната страна на мотоциклета „Априлия Туарек“. Този механизъм на практика
не се опровергава и от обясненията на подсъдимия М.Д. , който твърди , че не
видял траекторията на движения на другия мотоциклет и не е видял целия мотор
, а е възприел само бял калник и фар за
миг до дясната си ръка в момента на удара. При така установения механизъм, при
който мотоциклета „Сузуки“ се е ударил в дясната страна на мотоциклета „Априлия Туарек“, действително в момента на удара предния калник
и фара на мотоциклета „Априлия Туарек“ са били до дясната ръка на водача Д.. Така установения механизъм и
взаимното положение на двата мотора в момента на удара се потвърждава категорично
и от всички обективни находни установени на местопроизшествието и следите по
двата мотоциклета след произшествието, които подробно са коментирани в заключението на изготвената Допълнителна АТЕ-за
, а именно: Мотоциклет „Сузуки ТЛ 1000 С“ има следи от удар под формата на
деформирани и липсващи детайли в предната част и в предната дясна част , като
резервоара е деформиран и от ляво и от дясно . М-т „Априля Туарек“ има следи от
удар под формата на деформирани и липсващи части в предната част и в предната дясна част , като
най-характерна е деформацията на двата
предни амортисьора , които са изкривено от дясно на ляво спрямо мотоциклета.
Липсва предното колело , липсва дясната част на резевроара , докато лявата част на резервоара си е на
мястото . Счупена е и липсва дясната ръкохватка , заедно с част от кормилото.
Относно деформацията на резевоара на м-т „Сузуки“ от дясно , която е в предната
част има следи от скъсване на облицовката
от остър предмет в направление отпред-назад ,същата следа добре съответства да е оставена от
дясната ръкохватка на м-т „Априлия Туарек“ , която заедно с част от кормилото
липсва и същата е остър предмет , който може да разкъса облицовката на
резервоара. Изкривяването на двата
предни амортисьора, които са изкривени от дясно на ляво спрямо мотоциклета
показва направление на удара от дясно на ляво спрямо м- т „Априля Туарек“.
При
така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка Съдът намира, че с деянието си
Подсъдимият Х.Р.Х. е осъществил от обективна
и субективна страна състава състава
на престъплението по чл.343 ал.3 пр.2 и пр.4 б.„а” пр.2 вр. ал.1 б. „б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК.
Подсъдимият М.А.Д. е осъществил от обективна
и субективна страна състава състава
на престъплението по чл.343 ал.3 пр.2 б.„а” пр.2 вр. ал.1 б.
„б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК.
От субективна
страна престъплението е извършено
от всеки от подсъдимите
при форма на вината непредпазливост, тъй като всеки от тях не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При преценката по чл. 301 ал.1 т.4 от НПК Съдът
намери , че по отношение на всеки от подсъдимите следва да се приложи нормата на чл. 78А ал.1
от НК , тъй като към момента на извършване на престъплението е действал по – благоприятен
за закон от гледна точка на предвиденото в нормата на особената част наказание
,тъй като то е било лишаване от свобода от една до пет години и съгласно
правилото на чл. 2 ал.2 ,във вр. с ал.1 от НК за най-благоприятното материално
правно третиране на подсъдимото лице следва да бъде приложен той. При тази
преценка съдът намери, че са налице всички основания за освобождаване на подсъдимият
Х.Р.Х. и на подсъдимият М.А.Д. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а ал.1 от НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки
на тази норма, а именно - за посоченото по-горе деяние предвиденото наказание към момента на неговото извършване е
било лишаване от свобода от една до пет години, всеки от подсъдимите не е бил осъждан за
престъпление от общ характер, спрямо всеки от тях до
настоящия момент не е прилаган института на чл. 78А ал.1 от НК и от деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди.
С
оглед на гореизложеното съдът освободи подсъдимият Х.Р.Х. от наказателна
отговорност и му наложи административно
наказание на основание чл.78а ал.1 от НК глоба клоняща към средния размер на предвиден в закона , а именно в размер на 2500 лева. При индивидуализацията на наказанието съдът
взе в предвид обстоятелствата по чл.54, ал.1 от НК и отчете тези по чл.47, ал.1
от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете признанието на вината
и изразеното съжаление
за случилото се , чистото съдебно минало и липсата на предишни
нарушения по закона за движение по пътищата за които подсъдимия да е санкциониран по административен ред. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът прие наличието на множество правила за
движение по пътищата, които грубо са били нарушени от подсъдимия Х., и
сравнително тежкия съставомерен резултат изразяващ се в причинената средна
телесна повреда на пострадалия Г.М. , както и факта ,че освен съставомерния
резултат при произшествието са били причинени телесни повреди и на
подсъдимия Д. , които макар и несъставомерни по конкретното обвинение обективно
са настъпили и са в причинна връзка
именно с деянието на подсъдимия Х. и нарушаването от него правила за движение. При оразмеряване
на глобата съдът взе в предвид и факта , че деянието на подсъдимия Х., е довело
до по-голям принос за настъпването на произшествието и съответно за обществено-опасните
последици. Ето защо съдът определи
размера на глобата в размер клонящ към средния размер предвиден в закона , а именно в размер на 2500 лв. По отношение на
допълнителното наказание Лишаване от право да управлява МПС такова не бе
наложена на подсъдимия Х. , тъй като към момента на извършване на
престъплението същият не е бил правоспособен водач на МПС и не е бил титуляр на
такова право.
Съдът освободи подсъдимият М.А.Д. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание на основание
чл.78а ал.1 от НК глоба в минималния размер предвиден в закона , а именно в размер
на 1000 лева. При индивидуализацията на наказанието съдът взе в предвид
обстоятелствата по чл.54, ал.1 от НК и отчете тези по чл.47, ал.1 от НК. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете,
чистото съдебно минало и липсата на данни за предишни нарушения по
закона за движение по пътищата за които подсъдимия да е санкциониран по административен ред. При
оразмеряване на глобата съдът прие , че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Ето защо като взе в предвид и сравнително
по-малкият принос на деянието на подсъдимия Д. и съответно на нарушението от
него на правилата за движение за настъпването на произшествието и причиняването
на резултата, съдът определи размера на
глобата в минималния размер предвиден
в закона, а именно в размер на 1000 лв.
Съдът възприе становище, че независимо
от горното и в предвид спецификите на конкретния случай следва на основание
чл.78а, ал.4 от НК на подсъдимия Д. да бъде наложено и допълнително предвиденото наказание „Лишаване от право да
управлява МПС”. Това наказание се определи при направената по- горе преценка и
се наложи за срок от шест месеца
считано от влизането на присъдата в сила, като съдът е убеден, че
единствено в съвкупност двете наказания ще постигнат целите на наказанието,
визирани в чл.36 ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189 ал.3 от НПК всеки от подсъдимите бе осъден да заплати и направените по делото
разноски , а именно в
полза на държавата, по бюджета на МВР, бюджетна сметка на ОД на МВР – гр.
Пловдив, сумата от по 392,66 лева- всеки
от тях , както и да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, бюджетна сметка на Районен съд – Асеновград сумата от по 314 лв. –всеки от тях.
Причините за извършване на
престъплението са липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимите по отношение на собствените им действия и
постъпки и незачитането на установения в страната правов ред, и по специално на
нормите регулиращи извършването на транспортната дейност.
По
изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: