Определение по дело №1557/2023 на Административен съд - Бургас

Съдия:		ТОДОР ИКОНОМОВ
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 20237040701557 / 2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 213а от АПК.

Образувано е по подадена частна касационна жалба от Ж.М.С., ЕГН **********, против Определение № 2306/13.09.2023 г. по адм. д. № 1557/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас. С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на С. против мълчалив отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас по искане за отпускане на еднократна целева помощ за отопление.

В подадената частна жалба е направено искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. От частния жалбоподател е представена и декларация за семейно и имуществено състояние.

Съгласно чл. 213а, ал. 3 от АПК, първоинстанционният съд се произнася по исканията за възстановяване на срока за касационно оспорване, за освобождаване от държавна такса, както и по направените преди изпращане на делото искания за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ и искания по чл. 166 и 167.

По искането за освобождаване от държавна такса.

Настоящият съдебен състав на АС – Бургас, счита същото да бъде оставено без уважение, тъй като съгласно чл. 235а, изр. второ от АПК, не се дължи такса от граждани за частна жалба по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. В случая, предмет на делото е оспорване на мълчалив отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас като производството е по реда на ЗСП и АПК, с оглед на което следва да се приеме, че се касае за социално подпомагане и частният жалбоподател е освободен от заплащане на ДТ по силата на цитираната по-горе разпоредба.

По искането за предоставяне на правна помощ:

Въпреки липсата на средства за ангажиране на процесуален представител по делото предоставянето на правна помощ не е безусловно. Този извод следва от приложимите норми на Закона за правната помощ, а именно хипотезите, при които такава помощ не се предоставя, съгласно чл.24 от ЗПП. Нормата на чл. 24, т. 1 от ЗПП сочи, че правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП /процесуално представителство/, каквото в случаят се иска, не се предоставя когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ“ а съгласно чл. 24, т. 2 от ЗПП правна помощ не се предоставя, когато „претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима“.

.

В случая следва да се посочи, че видно от първоначално подадената частна жалба, както и множеството допълнения към нея, се установява, че жалбоподателят има достатъчна правна култура и познания в конкретната материя по ЗСП и АПК. В подадената жалба и допълнения към нея подробно са описани какви са пороците на оспореното определение, както и какво е конкретното искане към касационната инстанция. В случая се касае за касационна проверка на прекратително определение на Административен съд – Бургас, като делото не се отличава с голяма правна или фактическа сложност. Като се вземат предвид на подробно изложените от жалбоподателя доводи против оспореното определение, касационната инстанция, няма да бъде затруднена да осъществи касационен контрол за валидността, допустимостта и правилността на оспореното определение, поради което съдът счита, че искането следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения, искането на Ж.М.С. за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения, Административен съд - Бургас, XXV състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж.М.С., ЕГН **********, за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страната, пред Върховен административен съд.

Съдия: