Решение по дело №233/2025 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 153
Дата: 12 юни 2025 г. (в сила от 12 юни 2025 г.)
Съдия: Петранка Бонева Петрова
Дело: 20253600500233
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Шумен, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20253600500233 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №4/13.01.2025 г. по гр. д. №609/2024 г. по описа на Районен съд – Нови
пазар е отхвърлен изцяло предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март“ №59,
представлявано от изп. директор Н. Н. с пълномощник по делото Е. Т. против С. М. Д. с
ЕГН **********, с адрес: гр. ...., обл. ..., ул. „......“ №31 за установяване на вземания, предмет
на Заповед №150/06.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.
№298/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар за сумата 623,41 лв., представляваща
незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от 12.03.2021 г. до 13.12.2023 г. за
обект, находящ се в с. ...., общ. ...., ул. „...“ №...., ведно със законната лихва за период от
16.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 108,80 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 06.05.2021 г. до 15.01.2024 г., както и искането на ищеца за присъждане
на съдебно-деловодни разноски, направени по ч.гр.д. №298/2024 г. по описа на Районен съд
– Нови пазар и по гр.д. №609/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.
Недоволен от така постановеното решение останал ищецът „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД, който го обжалва изцяло. Счита решението за неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат
доводи, че правоотношенията между страните се регулират от Закона за регулиране на
1
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), Наредба №4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба №4) и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД (ОУ). По смисъла на
сочената нормативна уредба собственикът/титулярят на вещни права върху имота се смятал
за потребител на ВиК услуги, а по делото безспорно се доказало, че ответникът е собственик
на процесния имот и като такъв по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ е потребител на ВиК
услуги, съответно е длъжен да спазва задълженията си. Приетите и одобрени по съответния
ред ОУ били задължителни за потребителя, без да е необходимо изричното му писмено
съгласие. За процесния период потребителят получил и ползвал ВиК услуги, изразяващи се в
доставка и ползване на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Съгласно
чл. 32 от Наредба №4 ВиК услугите се заплащали въз основа на измереното количество вода,
отчетено чрез монтираните водомери, като отчетените данни се установявали чрез
отбелязване в електронен карнет. Неправилен бил изводът на съда относно липсата на
доказателства за инсталирано техническо средство – водомер в процесния имот, както и че
представеният карнет – лист не е противопоставим на ответника. В случая нямало как да е
бил осъществен реален отчет на потребеното количество вода, ако не е било монтирано
измервателно устройство. Съгласно последните утвърдени от КЕВР Общия условия за
предоставена на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора, от 2018 г. в дружеството
били въведени електронни карнети за отчети на средствата търговско измерване и отчитане
– нанасяне от отчетника на отчетените стойности директно в системата за отчитане
посредством електронно устройство – таблет. В процесния имот услугите били отчитани
ежемесечно чрез таблетно устройство, т. нар. електронен карнет, поради което съгласно чл.
24, ал. 4 от ОУ не се изисквал подпис на потребителя. В такъв случай бил достатъчен
отчетът от базата данни на електронното устройство. В същия смисъл била и разпоредбата
на чл. 32, ал. 4 от Наредба №4. От представената справка от електронен карнет за
процесната партида бил виден ежемесечния реален отчет на потребеното количество вода в
процесния имот от служител на оператора. Изложеното от съда, че следвало ищецът да
установи каква е била методологията по отчитането на посочените количества
противоречало на действителното материалноправното положение. Неправилно съдът
посочил, че процесните фактури не са подписани, тъй като съгласно разпоредбите на ЗСч. и
ЗДДС подпис и печат не били задължителни реквизити на фактурите. В процесния имот
безспорно се потребявала вода в количества и обем отразени в електронния карнет,
справката извлечение и фактурите. ВиК операторът спазил нормативните изисквания при
начисляване на количествата вода, издаването на фактурите, потвърдено и от приетото
заключение ССЕ, срещу което представителят на ответника не възразил. Моли решението да
бъде отменено и постановено друго, с което бъде уважена установителната претенция, както
и да им бъдат присъдени направените в двете инстанции разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер определен от съда. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
2
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от С. М. Д., чрез адв. А. В. –
особен представител, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, поради
което и моли да бъде потвърдено.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. №298/2024 г. по описа на НПРС се установява, че по
заявление на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК №150 от 06.03.2024 г., с която е разпоредено на С.
М. Д. да заплати на заявителя сумата 623,41 лв., представляваща незаплатена стойност на
ВиК услугги за периода от 12.03.2021 г. до 13.12.2023 г. за обект, находящ се в с. ...., ул. „....“
№...., общ. ..., ведно със законна лихва за периода ог 16.02.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 108,80 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.05.2021 г. до
15.01.2024 г., както и сумата от 25 лв., представляваща държавна такса и сумата 50 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение. Така издадената заповед за изпълнение e връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с разпореждане
№758/10.04.2024 г. заповедният съд е дал указания на заявителя, че на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си. В законоустановения
едномесечен срок заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, за което е представил
доказателства.
Видно от справка №1457101/29.10.2024 г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице за всички Служби по вписвания за периода от 01.01.1997 г. до
29.10.2024 г., по силата на договор за покупко-продажба №139 том 2 ответницата е
придобила собствеността върху недвижим имот, находящ се в с. ...., общ. ..., обл. ...., ул. „...“
№.... Актът е вписан на 04.04.2012 г.
По делото са приобщени 33 бр. фактури за доставени ВиК услуги на адрес на
потребление: с. .., ул. „...“ №..., издадени за периода 02.04.2021 г. до 13.12.2023 г. /исков
период 12.03.2021 г. – 13.12.2023 г./.
Ищецът е представил справка от електронен карнет, надлежно заверена, за периода
01.03.2021 г. - 31.12.2023 г., в която е посочено, че клиентският номер на абоната е 5087, а
сериен номер на водомера №170723 /Пл. ВиК:1197564/, година: 2021. Отразено е, че типът
отчет е реален, а състоянието на водомера – изправно. Според приетия във въззивното
производство констативен протокол №041406 на 02.04.2021 г. е монтиран и пломбиран
водомер №170723, с пломба на вх. холендър - №1197564 и показания 00000 куб.м. за абонат
С. М. П. на адрес с. ..., ул. „...“ №..., съдържащ подпис на абоната.
От приобщените по делото Програма за мониторинг на питейните води от населените
места, включени в лъч №13за 2021 г., Протокол от изпитване №ПВ 257/08.04.2021 г.,
3
Протокол от изпитване №257-1/08.04.2021 г., Протокол от изпитване №ПВ 357/02.06.2022 г.,
Протокол от изпитване №ПВ357-1/02.06.2022 г. е видно, че услугата, предоставяна от ВиК
оператора отговаря на посочените в чл. 7, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ АД гр. Добрич.
От представените по делото страници от вестници се установи, че във в-к
„Добруджанска трибуна“ в броя му от 04.09.2014 г., във в-к „НДТ“ в броя му от 05.09.2014
г., в-к „Новинар“ в броя му от 08.09.2014 г., са публикувани одобрени с решение № 0У-
09/11.08.2014 г. на ДКЕВР Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
на ВиК операторите, вкл. от "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Добрич.
От заключението на назначената в първата инстанция ССЕ се установява, че
счетоводните регистри, намиращи се в счетоводството на ищеца са оформени и заведени на
база изискванията на действащото в Р. България счетоводно и данъчно законодателство.
Същите са оформени и водени редовно съгласно принципите на счетоводната отчетност.
Задълженията по фактурите са осчетоводени в счетоводството на ищеца по разчетно-
счетоводна сметка 4445, контрагент ********** С. М. Д.. Размера на осчетоводените
задължения на ответника към ищеца за ползвана пречистена и отведена вода за периода
12.03.2021 г. - 13.12.2023 г. са 732.21лв., от които главница – 623,41 лв., обезщетение по чл.
86, ал.1 от ЗЗД за периода от 06.05.2021 г. до 15.01.2024 г. – 108,80 лв. Няма извършени
плащания от ответника по задълженията му.
Видно от покана за доброволно изпълнение №0005951, връчена на 17.02.2023 г. на Х.
Ю. – баща, чрез писмо-известие с обратна разписка, ответницата е поканена от ищеца да му
заплати сумата в размер на 499,82 лв., от която 462,04 лв. - главница и 37,78 лв. –лихви за
периода от 06.04.2021 г. до 31.01.2023 г..
При тези данни от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Заявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 198о ЗВ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл. 154 ГПК, по предявения положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 198о ЗВ, в тежест на ищцовото дружество е да докаже
наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, възникнала от сключен
договор за доставка на ВиК услуги при Общи условия, респ. качеството „потребител“ на
ответника за процесния период; реално доставяне на ВиК услуги в имота на ответника в
посочения период и тяхното количество, както и стойността на същите и спазване на
правилата за измерване на отчетеното количество вода. При доказване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията към ищеца.
Въззивният съдебен състав намира, че ищецът не е провел успешно доказване на
основанието и размера на иска си за главница по следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е
собственик на процесния имот, находящ се в с. ..., ул. „.... №43, като за имота е открита
4
партида на нейно име за извършвани от дружеството ВиК услуги, свързани с имота.
Според текста на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни (В и К)
услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители" на В и К услуги, това са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от приложените ОУ на ищцовото
дружество). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на В и К системи и от
съответния регулаторен орган, които ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата. Нормата на чл. 11, ал. 7 и 8
ЗРВКУ предвижда задължение за всички В и К оператори да публикуват одобрени от КЕВР
общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най- малко в един централен и
един местен ежедневник и ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В
последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. По делото е безспорно,
че ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и
предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на област
Добрич. От представените по делото страници от вестници се установи, че в процесния
период (от 12.03.2021 г. - 13.12.2023 г.) са действали Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите на ВиК операторите, вкл. от "Водоснабдяване и канализация"
АД гр. Добрич, които са одобрени на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № 0У-
09/11.08.2014 г. на ДКЕВР и са публикувани във в-к „Добруджанска трибуна“, в броя му от
04.09.2014 г., във в-к „НДТ“ в броя му от 05.09.2014 г., в-к „Новинар“ в броя му от
08.09.2014 г., както и са поместени на интернет страницата на дружеството, поради което
същите обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. В случая няма данни ответницата да се е
възползвала от възможността да изрази несъгласие с общите условия, поради което следва да
намери приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица – ОУ на
ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ
периоди (в този смисъл Решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО;
5
Решение № 191/06.10.2015 г. по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, и др.). При
съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните по делото
доказателства се налага извод, че ответницата, като собственик на имот, находящ се в с. ...,
ул. „.... №43, е имала качеството на потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2
от ДР на ЗРВКУ и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период.
С оглед на това съдът приема, че страните в производството са били обвързани от
облигационна връзка през периода 12.03.2021 г. до 13.12.2023 г., възникнала по силата на
публично известни ОУ, предложени от оператора и одобрени от собствениците на
водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в
съответствие с изискванията на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Следователно, доказана
по делото е първата материална предпоставка, включена във фактическия състав на главния
иск.
Относно втората материална предпоставка от фактическия състав на иска по чл.
198о, ал. 1 от ЗВ: Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ОУ на ищцовото дружество
доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се
заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.
Посочената клауза съответства на разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на
МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, като съобразно ал. 4 от тази норма,
отчетените по този начин данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата
на отчитане на индивидуалните водомери и с подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отчитането на показанията
на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 от ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 от
ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп
на легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода, а съобразно нормата на чл. 39, ал. 2 от Наредба №
4/14.09.2004 г. е допустимо операторът да приема и самоотчет на водомерите от страна на
потребителя при невъзможност в деня на посещение на отчетника да бъде осигурен достъп
до имота.
В настоящия случай по делото не се установява спазване на описаната процедура за
отчитане на количеството доставени ВиК услуги в процесния имот и определяне на
дължимата от ищеца цена. Според жалбоподателя посредством ангажираните от него
писмени доказателства (справка за консумация на водомер от електронен карнет, издадени
фактури за всяка отделна доставка на ВиК услуги за засичания период и ССЕ) установяват
факта на предоставяне на твърдените ВиК услуги и тяхната стойност. Писмените
доказателства - описа на отчет от таблет за водомера и съставените фактури за всяка
доставка, които не носят подписа на ответника по делото, представляват частни
6
свидетелстващи документи, ползващи се само с формална, но не и с материална
доказателствена сила. Тъй като изхождат от ищцовата страна и доказват изгодни за нея
факти, документите следва да бъдат преценявани с оглед на всички събрани по делото
доказателства. Други такива, служещи за установяване на реалните доставка и ползване на
твърдените ВиК услуги, няма ангажирани. Приобщеният констативен протокол от 02.04.2021
г., съдържащ неоспорен подпис на абоната, доказва единствено факта, че към датата на
съставянето му в обекта е монтирано и пломбирано измервателно устройство, с нулеви
показания. Приетото заключение на ССЕ, макар и неоспорено от ответника, също не
установява пълно и главно дължимостта на претендираните за плащане от ищеца суми по
партидата, тъй като вещото лице по нея е работило единствено въз основа на изходящи от
ответника частни документи, които са едностранно съставени от дружеството и не се
ползват с материална доказателствена сила относно констатираните в тях задължения.
Жалбоподателят твърди, че отчитането на измерващото устройство в процесния имот се
извършва от служител на дружеството – отчетник измервателни уреди, като отчетените
стойности се нанасят от отчетника в системата за отчитане, посредством електронно
устройство – таблет. По делото не са ангажирани доказателства, че отчитането на
показанията на водомера е извършено от служител на дружеството в присъствието на
потребителя или негов представител, поради което и записванията в електронния карнет,
представляващи извънсъдебните твърдения на ответника в електронен вид, не могат да
бъдат противопоставени на ответника. При изричното оспорване на дължимите количества
ВиК услуги, водоснабдителното дружество е следвало да установи методологията по
отчитането на тези количества и да докаже реалното им потребление, но при липсата на
каквито и да било доказателства в тази насока въззивният съд не би могъл да направи извод,
че вписаните в информационната система на ответника данни отразяват реалното
потребление на ВиК услуги по индивидуалния водомер на ответника в претендирания
размер. Количеството потребена от абоната вода може да бъде установено с представяне на
убедителни писмени доказателства за това по какъв начин е било извършено отчитането на
водомера, в които да фигурира подпис на потребителя, ако отчитането е по друг начин - с
необходимата техническа експертиза, а не със счетоводна такава, която да сумира само
сумите по квитанциите, с разпит на инкасатора, извършил отчитането на показанията на
измервателното устройство и др. Да се приеме, че количеството потребена вода е доказано
само въз основа на представените от ищеца писмени доказателства, означава да се приеме
исковата претенция за доказана само на база твърдения на ищеца и на база на едностранно
съставени от него документи, без да е ясно по какъв начин е установено потребеното
количество вода, посочено в тях. По изложените съображения съдът намира за недоказано
въз основа на събраните по делото доказателства надлежното отчитане на потребеното
количество вода от абоната ответник по делото, поради което остава неустановено по делото
при пълно и главно доказване, реално доставеното количество вода при извършената от
дружеството ищец услуга, а така на практика недоказан е и размерът на исковата претенция,
тъй като размерът на дължимото се определя от количеството на разходваната вода при
доставената ВиК услуга.
7
Не рефлектира върху извода на съда и разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ОУ, с която е
предоставена възможността на абоната да оспори определената сума за плащане от
оператора въз основа на издадената фактура, в 30-дневния срок за плащането на същата по
чл. 33, ал. 2 от ОУ. С предвидената процедура ВиК операторът разглежда възражението и се
произнася в 10-дневен срок от подаването на възражението, след извършване на проверка с
технически средства, за което следва да бъде съставен нарочен протокол. Никъде в ОУ не е
предвидено, че пропускът на срока за това оспорване, валидира отчетените показания на
техническото средство. Според настоящия състав, пропускът на абоната да извърши
оспорване на отчитането на показанията на техническото средство /в случая при липса на
данни резултатът от същото да му е съобщен/, не може да го лиши от правото да оспори
отчитането на потреблението от измервателното устройство пред съда, в случай на предявен
срещу него иск за същото вземане от оператора /какъвто е и настоящия случай/. Да се
приеме противното означава да се допусне действието на една неравноправна клауза, по
смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 19 от ЗЗП, като неотговаряща на изискването за добросъвестност
и която води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика на
услугата и потребителя на същата. В случай че потребителят не е присъствал на
извършената от касатора проверка за отчитане на показанията на измервателното средство,
същият не би могъл да знае какъв е размерът на отчетеното количество ползвана вода, както
и каква сума се дължи за същото. За оператора не съществува задължението да му съобщи за
издадената фактура, а срокът на абоната за оспорването на определената сума изтича в
периода, в който той е длъжен да я заплати. Очевидно е, че неоправдано от гледна точка на
равноправието и добросъвестността, върху абоната е прехвърлено изцяло задължението да
следи както за правилното отчитане на изразходваното количество вода, така и за датата на
издаване на фактурата, като в срока за нейното плащане, следва да е активната страна и да
инициира и подаването на възражение срещу определената му за плащане сума, при това в
краткия срок от 30-дни, в който е задължен и да я заплати, преди да изпадне в забава.
При изложените съображения, въззивният съд намира за недоказано действителното
количество на разходваната от абоната услуга, поради което предявеният главен иск е
недоказан по основание и размер. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна
се явява и акцесорната претенция за обезщетение за забава върху претендираното главно
вземане.
За пълното следва да се посочи и следно: Ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е неоснователно.
Задължението за заплащане на процесната комунална услуга има периодичен характер и
вземането за нея се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл. 111, б. "в" ЗЗД и ТР
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай, заявлението е подадено на 16.02.2024 г.,
а претендираният период е от 12.03.2021 г. до 13.12.2023 г., поради което същите не се явяват
погасени по давност.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
8
Предвид изхода на спора, направените от въззивника разноски следва да останат в
негова тежест. Въззиваемата страна не е направила разноски, поради което такива не се
присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №4/13.01.2025 г. по гр. д. №609/2024 г. по описа
на Районен съд – Нови пазар.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

9