Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260156 01.09.2020 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На тридесет и първи август през две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова
гражданско дело номер 49 по описа за
2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Производството е образувано по повод искова
молба Я.Д.С., ЕГН: ********** ***
против ответния работодател ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР, с адрес: гр. София, ул. „Александър
Малинов“ № 1 обективно съединени искове с правно основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр.
с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и
чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца съгласно прието в съдебно заседание изменение на
размера на исковите претенции съгласно чл. 214, ал. 1 от ГПК/ сумата
от 956.65лв. - главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.10.2016г.-06.01.2020 г., преизчислен като извънреден труд от 141.28 часа по
време на действащото между страните служебно правоотношение, както и сумата от 156.21лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на
главницата от настъпване на изискуемостта в деня, следващ падежа на изплащане
на съответното трудово възнаграждение, считано от 31.01.2017г. до деня,
предхождащ подаване на исковата молба- 05.01.2020г., ведно със законната лихва
за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 06.01.2020 год. до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните е съществувало служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши полицай“ в
група „Специални операции“ в Зонално
жандармерийско управление, представляващо звено към Дирекция
„Жандармерия“полицейски участък, което е на структурно подчинение на ответната
Главна Дирекция „Национална полиция“ към МВР, като за исковия
период е работил на 12 часови смени по график. Ищецът счита, че ответникът не
му е заплатил допълнително дължимото възнаграждение за положения нощен труд за
времето от 22 часа до 6 часа /8 часа на смяна/, преизчислен чрез начисляване на
допълнителен коефициент 1.143, по силата на който положения нощен труд възлиза
по 6 лв. на час. Ищецът счита, че посочения коефициент за положения нощен труд
следва да се начислява, както по време на действие на нормативна уредба в Наредба № 8121з-407/
11.08.2014г., така и след отмяната й, като счита, че появалата се законова
празнота по този въпрос следва да се запълни чрез нормата чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която счита,
че следва да се прилага субсидиарно, за
което излага подробни съображения. Ангажира
доказателства. В съдебно заседание, ищецът чрез упълномощения си адвокатски
представител, поддържа исковите си претенции в изменения им размер и моли съда
да ги уважи, ведно с разноските.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответника, редовно уведомен е представил писмен отговор, в който е оспорил исковата
претенция
по основание и размер. Оспорил е твърденията на ищеца за приложимост на
горепосочения коефициент за превръщане на положения ноще труд в извънреден. Противопоставя се на доказателствените искания на
ищеца. Претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание, ответникът не изпраща процесуален
представител. Депозира молби, в които поддържа писмения отговор и моли за
отхвърляне на исковете.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно съединени искове по чл. 179, ал. 1 и ал. 2
вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от ЗМВР и чл.
245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
По делото страните не спорят, а и от данните по
делото се установява, че помежду им е съществувало служебно правоотношение, по силата
на което ищецът е заемал длъжността заема длъжността „старши полицай“ в група
„Специални операции“ в Зонално
жандармерийско управление, представляващо звено към Дирекция
„Жандармерия“полицейски участък, което е на структурно подчинение на ответната
Главна Дирекция „Национална полиция“ към МВР. По делото страните също не спорят, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност
през процесния период същият
е полагал труд и през нощта /за времето
от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици,
а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Съгласно чл.
179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до
6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР сочи, че условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Разпоредбата на
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния
исков период, обхващащ времето 01.10.2016г.-06.01.2020г. са издадени
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба
№ 8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с полагане на
труд през нощта между 22. 00ч. и 6. 00ч.,
максимално 8 часа за всеки 24- часов период.
Разпоредбата на
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/
11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при
сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой
часове положен труд между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.
След отмяна на
горепосочения подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба № 8121з-592 /в
сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в
сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които
обаче не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.
Затова в случая
съдът приема, че за исковия период от 01.07.2016г. до 01.08.2016 г. е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0. 143,
която е запазила действието си след постановеното решение по адм. д. № 5450/
2016 г. ВАС до приемането на новата наредба. Но този ред на преизчисляване е
неприложим за времето след отмяна на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
периода от 02.08.2016 г. до 06.01.2020г., поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и
компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в
дневен и
отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се
касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Във връзка с направеното твърдение в отговора
на исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния
труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че
превръщането на нощните часове в дневни
съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за
всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С
оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
По
делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и
приета от съда, от чието заключение се установява, че за исковия период 01.10.2016г.-06.01.2020г. вкл. ищецът е работил
на 12 часови смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22
часа до 6 часа общо за целия процесен период от общо 988 часа, като при превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен
коефициент 1.143 се получават общо 1129.28часа.
Вещото лице е изчислило, че разликата между преизчисления с коефициент 1.143
нощен труд и отчетения от ответника по протоколи обр. 6 нощен труд от по 0.25
лв. на час, която възлиза в размер на 141.28
часа и е на стойност 956.65лв., не е отчитана и не е заплатена от ответника.
Що се касае до
претенцията мораторна лихва за
забавено плащане на главницата за периода от 01.10.2016г.-
06.01.2020г., която лихва е
претендирана от 31.01.2017г. - настъпване на изискуемостта в деня, следващ
падежа на изплащане на съответното трудово възнаграждение до подаване на
исковата молба -05.01.2020г., съдът счита, че поради сумарното отчитане на работното време на ищеца, забавата на
дължимостта на възнаграждението за положения извънреден труд е настъпила на
1-во число на месеца, следващ съответното тримесечие, т.е. в случая за исковия
период, начиная от 01.01.2017г. В случая
обаче ищецът е заявил иска си от по-късен начален момент -31.01.2017г.
Предвид
гореизложеното претенцията на ищеца за присъждане на мораторна лихва върху
присъдената главницата, дължима за всяко тримесечие от исковия период, се явява
основателна за заявения исков период от 31.01.2017г. до подаване на исковата
молба на 05.01.2020г. вкл. в исковия размер от 156.21 лв. /съгласно
изчисленията на вещото лице/, в който следва да се уважи.
На основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ върху присъдения
размер на главницата следва да се уважи и акцесорния иск за претендираното
обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за платено адвокатско в размер на сумата от 350лв.
Поради изцяло уважаване на исковете на основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавната такса в размер на 100лв., дължима върху уважения размер на исковата
претенция, както и направените разноски от 200 лв. за извършената
съдебно-икономическа експертиза, платени от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, Бургаския районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР, с адрес: гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на Я.Д.С., ЕГН: ********** ***
на основание чл. 179, ал. 1 и
ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. с чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД
сумата от 956.65лв. - главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.10.2016г.-06.01.2020 г., преизчислен като извънреден труд от 141.28 часа по време на действащото между страните
служебно правоотношение, както и сумата от 156.21лв., представляваща
мораторна лихва за забавено плащане
на главницата от настъпване на изискуемостта в деня, следващ падежа на
изплащане на съответното трудово възнаграждение, считано от 31.01.2017г. до
деня, предхождащ подаване на исковата молба- 05.01.2020г., ведно със законната лихва
за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 06.01.2020 год. до
окончателното изплащане., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 350лв.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР, с адрес: гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на БРС дължимата върху
уважения размер на исковете държавна такса в размер от 100лв., както
и направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената съдебно-
икономическа експертиза в размер на 200лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.