№ 259
гр. Пазарджик, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Иванина Игн. И.а
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500352 по описа за 2025 година
С Решение № 15/19.01.2025 г. постановено по гр.д. № 20245210100424
по описа на Районен съд – В. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община
В., ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ №
35, дължи на адв. Г. Х. Б. - АК П., ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ №
15, ет. 1, офис 10, сумата в размер 2 758, 21 лв. - адвокатско възнаграждение за
извършване на правни действия в полза на Община В. по изп. д. №
20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д., определено с Решение № 7/10.01.2024
год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 1/10.01.2024 год., ведно със
законната лихва за периода от 16.02.2024 год., до изплащане на вземането, за
което е издадена Заповед № 103/19.02.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 185/2024г. по описа на Районен съд В..
ОСЪДЕНА Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община В., ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г.
Х. Б. - АК П., ЕГН: **********с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10,
разноски за държавна такса в размер на 55,16 по гр. д. 424/2024 г. на РС В..
ОСЪДЕНА Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т.3 ЗАдв.,
Община В., ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
„Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Д.Т.Д.-АК П. с личен номер ********** с
1
адрес на кантората гр. П., ул. „А.“ № 16, ет. 5, ап.3 адвокатско възнаграждение
за защита по гр. д. 424/2024г. на РС В., в размер на 500 лв. с ДДС.
ОСЪДЕНА Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община В., ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г.
Х. Б. -АК П. ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10
разноски за държавна такса в размер на 55,16 лв. по ч. гр. д. 185/2024г. на РС
В..
ОСЪДЕНА Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т.3 от ЗА,
Община В., ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
„Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Д.Т.Д.-АК П. с личен номер ********** с
адрес на кантората гр. П., ул. „А.“ № 16, ет. 5, ап.3 адвокатско възнаграждение
за защита по ч. гр. д. 185/2024 г. на РС В., в размер на 400 лв. с ДДС.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Община В.,
чрез адв. П. Г. срещу първоинстанционното решение, с изложени в жалбата
доводи за неговата неправилност, необоснованост и постановяването му в
противоречие с материалния закон. Твърди се, че РС бил изградил неправилно
фактическо положение, което било довело и до неправилния краен извод, че
ищецът е доказал безспорно исковата си претенция. Твърди се, че исковата
претенция е недоказана както по основание, така и по размер, като не се
сочели конкретните обстоятелства на които се основава иска. Оспорва се като
прекомерен размерът на адвокатското възнаграждение, като се твърди, че
начинът и методиката на определяне на адвокатското възнаграждение били
незаконосъобразни. Искането е, решението на Районен съд да бъде отменено,
вместо което, да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло,
предявените от ищеца искове. Алтернативно се иска да първоинстанционното
решение да бъде изменено, като бъде постановен справедлив размер на
адвокатското възнаграждение. Претендират се разноски и за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адв. С. С. в качеството му на пълномощник на ответника по въззивната жалба
- Г. Б., с искане решението на РС - В. да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Излагат се съображения в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд. Претендират се разноски.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба с изложени оплаквания за незаконосъобразност.
Въззивният съд след като се запозна с доводите, изложени във
въззивната и частната жалба и писмения отговор на въззивната жалба, като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид
становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
2
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Г. Х. Б.
срещу Община В., в която е твърдял, че в негова полза е издадена Заповед за
изпълнение № 103/19.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. 185/2024г. по описа на Районен съд В., с която е
разпоредено длъжникът Община В. да му заплати сумата 2 758, 21 лв. -
адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на
Община В. по изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д., определено с
Решение № 7/10.01.2024 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол №
1/10.01.2024 год., ведно със законната лихва за периода от 16.02.2024 год., до
изплащане на вземането, държавна такса в размер на 55.16 лв. и 437.90 лв. -
адвокатско възнаграждение.
Твърдял е, че с пълномощно от 03.09.2018 год. К.К., в качеството си на
Кмет на Община В., го е упълномощил да осъществява процесуално
представителство в производството по изп. д. № 619/2018 г. по описа на ЧСИ
Г. Д., рег.№ 781 с р-н на действие СГС, като извършва всякакви
съдопроизводствени действия до приключване на делото. На основание
издаденото пълномощно за процесуално представителство адвокат Б. се
запознал с предмета на делото и осъществил процесуална защита. Взел
становище във връзка с образуваното изп.д. и връчената ПДИ и е поискал
прекратяване на делото. Тази молба била оставена без уважение. Отказът да
бъде прекратено изпълнителото дело бил обжалван от адв.Б. пред СГС, по
която било образувано ч.гр.д. № 15869/2018 г. по описа на СГС и с решение №
8001/19.12.2018 г. въззивният съд отмени отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело.
Ищецът е твърдял, че липсата в случая на писмен договор за правна
защита и съдействие и причините, поради които такъв договор не е бил
подписан, били без значение, защото отношенията между адвокат и клиент по
повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално
представителство, се уреждали при специалната регламентация по Закона за
адвокатурата. Поначало законът предполагал дължимото възнаграждение за
положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор - чл. 36,ал.2 от ЗА, но
това не било императивно изискване - договор можело и да няма, както в
настоящия случай, без това да лишава адвоката от правото да получи
възнаграждение - чл.36, ал.3 от ЗА. При липса на договор или когато страните
по договора не са определили размера му, възнаграждението - по искане на
адвоката или клиента - се определяло от Адвокатския съвет, съгласно
действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски
възнаграждения. В тази хипотеза липсващата воля по договарянето на
възнаграждение можела да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда
на чл.36, ал.3 ЗАдв, като съдът не разполагал с правомощия да определя
3
размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с
доверителния си елемент и свободата на договаряне. Затова адвокатът
поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл. 36 ЗА.
С Решение № 7/10.01.2024 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол
№ 1/10.01.2024 год. било прието, че в конкретния случай е налице липса на
договор за правна защита и съдействие по въпросните дела, че не е сключван
такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване
на делото. Затова Адвокатски съвет гр. П. приел, че съгласно разпоредбата на
чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва
да му се определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски
съвет и уважил направените искания. Определил на основание чл. 36, ал. 3 от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 2 758, 21 лв. с
ДДС в полза на адвокат Г. Б. за извършена правна защита и процесуално
представителство на длъжника по изп. д. № 619/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Д.,
рег.№ 781 с р-н на действие СГС.
По подаденото заявление по чл. 410 ГПК Районен съд В. разпоредил
издаване на Заповед № 103/19.02.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 185/2024г. по описа на Районен съд В.
срещу длъжника Община В., ЕИК *********, да заплати на адвокат Г. Б. с
ЕГН ********** - адвокат от Адвокатска колегия гр. П., с адрес гр. П., бул.
„Р.“ № 15, ет. 1, офис 10 паричното вземане в размер на 2 758, 21 лв. -
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва за периода от
16.02.2024 год., до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 55.16
лв. и 437.90 лв. - адвокатско възнаграждение.
Искането е съдът да постанови решение, с което на основание чл.422 вр.
с чл.415 вр. с. чл.124 от ГПК, във вр. е чл. 37, вр. с чл. 36, ал. 3 Закона за
адвокатурата да приеме за установено по отношение на Г. Б., че Община В. му
дължи сумите, предмет на Заповед № 103/19.02.2024 г. Претендира разноски в
заповедното и в настоящото исково производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община В. представя писмен
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Преди
първото открито съдебно заседание изразява писмено становище по
основателността на предявения иск. Твърди, че се дължи възнаграждение само
за реално извършени от адвоката действия, и то доколкото същите отговарят
на изискванията на закона и са в интерес на Община В.. Не оспорва, че трудът
на един адвокат е висококвалифициран и за него се дължи възнаграждение, в
какъвто смисъл е и чл. 36,ал. 1 от ЗА. Счита, че това възнаграждение може да
бъде само за извършена дейност, но в интерес на представлявания, което в
случая не било налице. Намира иска за погасен по давност, тъй като дори и
4
при липса на конкретно договорено възнаграждение за положения труд,
размерът му бил определяем и ако падежът за плащане на дължимо
възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не можел да се обвързва с
извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката,
доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по
дадения мандат. Претендира разноски.
От приложеното по делото ч. гр. д. № 185/2024год. по описа на Районен
съд В. се установява, че в полза на ищеца е била издадена Заповед за
изпълнение № 103/19.02.2024 г. за заплащане на парично задължение по чл.
410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Община В. да му заплати сумата
2758,21 лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 16.02.2024 год.
до изплащане на вземането, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника по изп. д. №
20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д., определено от Адвокатския съвет по
реда на чл.36, ал.3 ЗАдв., държавна такса в размер на 55,16 лв. и 437,90 лв.
адвокатско възнаграждение.
От представеното пълномощно изх. № 92 00/2423/03.09.2018 год. на
Община В. е видно, че К.К. - в качеството си на Кмет на Община В., е
упълномощил ищеца да осъществява процесуално представителство в
производството по изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д., като
извършва процесуално представителство до окончателното му приключване
включително на всички законови процедури в изпълнителния процес. На
основание издаденото пълномощно за процесуално представителство по изп.
д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д., адвокат Г. Б. се запознал с
предмета на делото и подал молба с вх. №16642/07.09.2018 г., с която се е
заявил като пълномощник на Община В. и е посочен като съдебен адресат. В
молбата адв. Б. е изложил становище за местна неподсъдност на образуваното
изпълнително дело и е поискал прекратяването му поради това, че длъжникът
Община В. е с адрес извън района на действие на ЧСИ Г. Д., с рег. №781, с
район на действие СГС.
Подадената молба е оставена без уважение, поради което
пълномощникът на Община В. изготвил и подал жалба до Софийски градски
съд с вх. № 18825/11.10.2018 г. срещу отказа на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното дело. С Решение № 8001 от 19.12.2018 г.,
постановено по ч. гр. д. № 15869/2018 г. Софийски градски съд приел молбата
за основателна и е отменил постановление от 10.09.2018 г. на ЧСИ Г. Д. по
изп. д. № 20187810400619.
С това се е сложило край на производството по изп. д. №
20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д.. В резултат на осъществената
процесуална защита и съдействие по изп. д. № 20187810400619 по описа на
5
ЧСИ Г. Д. между страните по делото било сключено Споразумение №
1378/10.12.2019 год.
Договор за правна помощ и съдействие между Община В. и Адвокат Г.
Б. по изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д. не е подписван нито
към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото.
При липса на договор или когато страните по договора не са определили
размера му, възнаграждението (по искане на адвоката или клиента) се
определя от Адвокатския съвет, съгласно действащата наредба на Висшия
адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения.
С Протокол № 1/10.01.2024 год. от проведено заседание на Адвокатски
съвет гр. П. и Решение № 7/10.01.2024 год. на Адвокатски съвет гр. П. е
прието, че в конкретния случай е налице липса на договор за правна защита и
съдействие по въпросните дела, както че не е сключван такъв нито към датата
на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова
Адвокатски съвет гр. П. приел, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от
Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се
определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и
уважил направените искания. Определил на основание чл. 36, ал. 3 от Закона
за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 2758,21 лева с ДДС в
полза на адвокат Г. Б. за извършена правна защита и процесуално
представителство на длъжника по изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ
Г. Д..
По подаденото заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 1175/16.02.2024 год.
Районен съд В. разпоредил длъжникът Община В., ЕИК *********, да заплати
на адвокат Г. Б. паричното вземане в размер на 2758,21 лв. - главница, ведно
със законната лихва за периода от 16.02.2024 год. до изплащане на вземането,
държавна такса в размер на 55,16 лв. и 437,90 лв. адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат
Д.Т.Д. от АК П., на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за
извършване на правни действия в полза на Община В. във връзка с изп. д. №
20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не се
констатират пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 36 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя
труд, като размерът му се определя в договор между адвоката и клиента.
6
Съдебната практика безспорно приема, че отношенията между адвокат и
клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително
процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по
ЗА. Дължимостта на адвокатско възнаграждение е безусловно и за всяка
инстанция, съгласно чл.36, ал.1 от ЗА. Единствената допустима от закона
хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение се
съдържа в нормата на чл.35, ал.4 от ЗА, когато съдебното производство бъде
прекратено по вина на адвоката без възможност същото да продължи, каквато
хипотеза в случая не е налице.
Съгласно чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, при липса на договор,
определящ размера на възнаграждението, определянето се извършва на основа
на Наредбата за установяване на минималните размер на адвокатските
възнаграждения. В тази хипотеза, съдът не може да замести волята на
страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по
Наредбата. Законът за адвокатурата и Наредбата изрично предвиждат, че
липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена
само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 от ЗА. Съдът не е в
правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно
правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на
договаряне. В конкретния случай, това възнаграждение е определено в размер
на 2758,21 лв. с ДДС, съгласно решение Решение № 7/10.01.2024 год. на
Адвокатски съвет П., за извършените от адв.Б. правни действия по изп. д. №
20187810400619 по описа на ЧСИ Г. Д., поради което е установено по своя
размер. Не е спорно, че до приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция процесното възнаграждение не е заплатено. По същество
възраженията, изложени във въззивната жалба се свеждат до това, че се дължи
възнаграждение за реално извършени от адвоката действия, но ако същите
отговарят на изискванията на закона и са в интерес на Община В.. В този
смисъл навеждат доводи, че спорът се концентрирал върху това какви
действия били реално извършени от адв. Б. и дали са били в полза на
представлявания, като се твърди, че ако не са в интерес на клиента,
възнаграждение не се дължи.
Установи се от доказателствата по делото, че в изпълнение на
упълномощителната сделка адв. Б. е осъществил процесуално
представителство на ответника по изп. д. № 20187810400619 по описа на ЧСИ
Г. Д.. Подал е молба за прекратяване на изпълнителното производство,
обжалвал е отказа на ЧСИ да уважи тази молба и е постигнал позитивен за
клиента си резултат при обжалването пред СГС. Видно от представените по
делото доказателства, адв. Б. е извършил необходимите процесуални действия
7
в изпълнение на поръчката. Избирайки сам довереника и учредявайки му
неограничена представителна власт, ответникът е предоставил свобода на
доверителя да преценява конкретните правни действия, които да извърши. Не
се установява в изпълнение на пълномощията си ищецът да е предприел
действия, които са незаконосъобразни или да противоречат на интересите на
доверителя. Не са предприемани процесуални действия, с които
производството да се забавя неоправдано, с цел допълнително начисляване на
хонорар, нито ответникът да е подведен, че правните действия ще имат за
последица благоприятен за него резултат.
Принципно правилно е изразеното от жалбоподателя становище, че
утвърдените с Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения нямат обвързваща сила за съда, но този факт е съобразен от
Адвокатския съвет – гр.П. още с приемането на Решение № 7/10.01.2024 год.,
тъй като определено съгласно нормите на Наредба № 1/09.07.2004 г.,
дължимото на адв.Б. възнаграждение би било в размер на 6470.04 лв.
съобразно защитавания материален интерес. Определеният от Адвокатския
съвет размер на дължимо възнаграждение е два пъти и половина по-нисък от
изчисления такъв по правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г. и съответства на
обичайните размери на договорени възнаграждения за защита на подобен
размер материален интерес по същия вид дела.
Като е достигнал до подобни изводи и е уважил исковата претенция,
районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
По разноските за въззивното производство: С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция, следва да се присъдят разноски в полза на адв.С.,
представлявал ищеца пред настоящата инстанция и претендиращ
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3, предл.3 от ЗА. За защитата пред
въззивния съд адв.С. е претендирал разноски в размер на 575.82 лв. с вкл.
ДДС. В депозираното писмено становище Община В. е направила възражение
на основание чл.78, ал.5 от ГПК, което следва да бъде разгледано. Съдът
намира, че следва да намали размера на възнаграждението до 500 лв. по
следните съображения:
От една страна делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Този извод въззивният съд прави и поради факта, че му е служебно известно,
че в съда са разгледани и продължават да се разглеждат множество дела между
същите страни със същия предмет, по които се явява адв.С. и защитата по
всички дела е почти една и съща, което значително облекчава ангажимента на
адвоката при подготовката на всяко дело. От друга страна районният съд е
присъдил на процесуалния пълномощник възнаграждение за първа инстанция
в размер на 500 лв., а процесът пред въззивният съд не е с по-висока правна
8
сложност от този пред районния съд.
Тъй като предявените искове са с цена под 5000 лв. всеки от тях,
настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на касационно
обжалване.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15/19.01.2025 г. постановено по гр.д. №
20245210100424 по описа на Районен съд – В..
ОСЪЖДА Община В., ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати адв. С. С. от АК П., с личен
номер **********, с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско
възнаграждение за защита по в.гр.д. № 352/2025 г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 500 лв. с вкл. ДДС.
Решението не подлежи на касационното обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9