Р Е Ш Е Н И Е
№ 300 04.03.2020г. рад Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На трети
февруари година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К..
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 5514 по описа на
съда за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „***“ ЕАД, ЕИК: 83***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № ***и,
представлявано от В.И.Й.– пълномощник против
наказателно постановление № 466405- F486923/12.09.2019г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности” - Бургас в Централно управление на НАП,
съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г, с което на дружеството - жалбоподател за нарушение
на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно
упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Прави искане за разноски, като
представя доказателства.
За административнонаказващия орган – ТД НАП Бургас, се
явява надлежно упълномощен представител. Оспорват жалбата, не сочат
доказателства. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Правят искане за разноски.
Съдът като взе предвид представените по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
При извършена проверка от служители ТД НАП Бургас на
25.04.2019г. в 17:44 часа на търговски обект -
магазин 5116, находящ се в гр. Бургас, ул. “Александровска” № ***, стопанисван от
„***” ЕАД с ЕИК: 83***, проверяващите установили, че наличността
в касата, според отпечатания дневен финансов „X“ отчет №0123821/ 25.04.2019г от
въведено в експлоатация в търговския обект и работещо към момента на проверката
фискално устройство модел „DATECS FP-2000KL“, с индивидуален № DT432530 и номер
на фискалната памет 02432530 е в размер на 5479,75лв. (пет хиляди четиристотин
седемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки). Фактическата наличност в
касата на обекта била в размер на 180,81лв. (сто и осемдесет лева и осемдесет и
една стотинки), видно от приложения „Опис на паричните средства в касата
налични към момента на започване на проверката“, изготвен от Д.С.С.с ЕГН **********,
на длъжност сътрудник продажби. Фискалното устройство притежавало функциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Установената промяна в касовата
наличност била в размер на 5298.94 лв (пет хиляди двеста деветдесет и осем лева
и деветдесет и четири стотинки) и представлявала извеждане на пари от касата,
която не била отразена на фискалното устройство чрез функцията „служебно
изведени“ суми.
За резултатите от проверката бил съставен протокол за
извършена проверка сер.АА №0343569/25.04.2019г.
АУАН
бил съставен на 16.05.2019 г, като за нарушена била вписана разпоредбата на чл.
33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз
основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С последното, административно
наказващият орган приел изцяло констатациите изложени в АУАН, като заключил, че
търговецът е нарушил разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
му наложил административно наказание, «имуществена санкция», в размер на 500
лева.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият
състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН, правилно е
описано нарушението с всички елементи от неговия състав поради което, съдът
намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН
и съдържа посочените задължителни реквизити.
Разпоредбата
на чл. 118, ал. 4,
т. 1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с
която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства.
Материално
- правната норма от тази наредба, посочена като нарушена правна норма и
очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06г.
на МФ. Тази разпоредба касае случаите,
извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното
устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите «служебно
въведени» или «служебно изведени» суми.
Констатираната
с акта фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя, като по делото е
разпитан св. Мавродиев. Същият е служител във фирмата – жалбоподател, поради
което, според настоящия състав е заинтересован от изхода на делото. От друга
страна, показанията му са колебливи, с цел изграждане на защитна теза за
оневиняване на жалбоподателя. Свидетелят твърди, че по време на проверката е
имало инкасо, което е било причина за липсата на въпросната сума. Заявява, че
това обстоятелство било «видно», но не било изрично съобщено на проверяващите.
Първоначално заявява, че е присъствал по време на проверката, в качеството на
помощник – управител, а после пояснява, че се е оттеглил поради явяването на
управителя в магазина. С оглед гореизложеното и предвид обстоятелството, че
показанията на св. Мавродиев не се подкрепят от събраните по делото
доказателства, Съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани. Твърденията на
жалбоподателя, с оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, съдът намира за
защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност. Изложеното
в АУАН и НП кореспондира по безспорен начин със събраните по делото
доказателства, в това число протокола за извършена проверка, опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката, дневен финансов отчет
от датата на проверката, пълен отчет на фискалната памет и показанията на актосъставителя,
които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.
Неотразяването
на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/2006г. Деянието правилно е квалифицирано като
нарушение по чл. 185, ал. 2
от ЗДДС. Сумата от 5298.94
лева, представлявала разлика в повече от направените
записи в разчетната касова наличност на фискалното устройство. Тази сума е била
част от касовата наличност за деня, била е изведена от касата и е следвало да
бъде отразена във фискалното устройство като «служебно изведени». Твърдението
на процесуалния представител на фирмата – жалбоподател за процесуални
нарушения, съдът приема като защитна теза, с цел избягване на административно
наказателна отговорност. Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл. 185, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДДС.
Преценката
за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. №
1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид.
Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата
маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни
нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение
за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на
деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само
това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените
отношения, предмет на регулиране с Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на
документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му
опасност не е явно незначителна.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира че санкционираното лице
действително не е изпълнило задължението си по чл. 33, ал.1 от Наредба
№Н-18/2006г. на МФ и с това бездействие е осъществило състава на
административно нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2,
изречение първо от ЗДДС, за нарушения на чл. 18 ЗДДС
или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по ал. 1 на същия
член, за физическите лица, които не са търговци, се налага глоба в размер от
300 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - или
имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева. Съгласно второто изречение
на чл. 185, ал. 2
от ЗДДС обаче, когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно: за физическите лица, които не
са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и
едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. В
настоящия случай, наложената санкция е в минимален размер и не може да бъде
изменяна от съда. Същата се явява адекватна на извършеното нарушение,
справедлива и достатъчна за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай,
извършеното нарушение е безспорно доказано и НП е потвърдено, поради което, в
полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва
да бъдат заплатени от жалбоподателя на ТД „НАП” - гр. Бургас.
Така
мотивиран, на основание чл. 63, ал.1
предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
466405- F486923/12.09.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” -
Бургас в Централно управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния
директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. Против „***“
ЕАД, ЕИК: 83***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе” № ***и, представлявано от В.И.Й.– пълномощник, с което на дружеството -
жалбоподател за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „***“
ЕАД, ЕИК: 83*** да заплати на ТД „НАП” - гр. Бургас, сумата от 100 /сто/ лева
за юрисконсултско възнаграждение
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: M. БУШАНДРОВА
В.О.:К.С.