Решение по адм. дело №663/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба от П. Т. П., с адрес [населено място] могила, [община], [улица], чрез адв. В. П., против Решение рег. № 127500-11688/27.06.2025 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново. Жалбоподателят излага доводи, че наказанието му е изтекло на 09.12.2023 г. и след тази дата не съществува правна пречка за възстановяване на правоспособността му. Сочи, че понастоящем се е установил и трайно пребивава на територията на Република България, поради което има право да му бъде издадено българско СУМПС съгласно разпоредбите на чл. 6, § 4 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. и чл. 150а от ЗДвП. По тези съображения, доразвити от процесуалния му представител в съдебно заседание, моли оспореното решение да бъде отменено. Претендира направените разноски.

Ответникът по жалбата, началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново, в придружаващото преписката писмо оспорва жалбата. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят П. Т. П. е български гражданин, на който на 26.06.2007 г. от ОДМВР В. Търново е издадено свидетелство за управление на МПС с № *********. Същото е със статус „Унищожен“ от 05.10.2017 г., поради получена информация, че на жалбоподателя е било издадено германско СУМПС, с което е подменено българското свидетелство.

На 12.05.2025 г. жалбоподателят е подал молба до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, с която е поискал да бъде издадено българско СУМПС, като не представя германското СУМПС. В молбата е посочил, че това СУМПС му е било отнето от немските власти и е обявено за невалидно поради множество нарушения от негова страна и отнемане на контролните точки.

Извършена е проверка в международната база данни RESPER, за валидността на немското СУМПС, като е получен отказ със следната бележка: „Получен отговор от Германия. СУМПС е отнето за извършени множество нарушения“.

Във връзка с молбата на жалбоподателя е направено запитване до отдел „Пътна полиция“ при ГД „Национална полиция“ с peг. № 1275р-4413/28.05.2025 г. за проверка статуса на немското СУМПС на водача. С писмо peг. № 3286р-32161/23.06.2025 г. на ГДНП е изпратен получения отговор от германските власти, като според писмото на ГДНП на жалбоподателя е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 15 месеца до 09.12.2023 г., поради управление на МПС без да притежава необходимата правоспособност. Цитираният период на наказание важи и относно издаване на ново СУМПС.

При тази фактическа обстановка е издадено оспореното Решение рег. № 127500-11688/27.06.2025 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново относно прекратяване на производство по заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин – свидетелство за управление на моторно превозно средство. В решението са описани изложените по-горе факти и са цитирани разпоредбите на чл. 17, ал. 18 и ал. 15, т. 2 от Наредба № 1-157/01.10.2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, като е посочено, че към настоящия момент на жалбоподателя не може да бъде издадено българско СУМПС, тъй като същото би било в нарушение на българското и европейско законодателство, като услугата по издаване на СУМПС следва да бъде отказана. Предвид това и на основание чл. 56, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 30, ал. 2 от АПК в диспозитива на решението органът е отказал да бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство на П. Т. П. и е прекратил производството по заявление с вх. № 2784/12.05.2025 г. за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, на база подмяна/замяна на невалиден и отнет немски образец СУМПС, подадено от П. Т. П..

Решението е връчено на 01.07.2025 г. Недоволен от него, жалбоподателят го е оспорил пред съда с жалба, подадена чрез пощенски оператор на 14.07.2025 г.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата, представени към жалбата и съдържащите се в окомплектованата административна преписка.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт от лице, имащо правен интерес от обжалването. Жалбата е подадена и в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган /началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР В. Търново, в кръга на нормативно установените с чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. на МВР функции и съобразно пост. адрес на заявителя/ в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма.

Обжалваното решение обаче е издадено при съществени процесуални нарушения. В случая в мотивите на решението административният орган е изложил съображения, че исканата административна услуга по издаване на българско МПС следва да бъде отказана, като първата част от диспозитива на решението е в този смисъл, т.е. органът се е произнесъл по същество на направеното искане. Същевременно от заглавната част на решението, от посочените в него правни основания /чл. 56, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 30, ал. 2 от АПК/ и от останалата част от диспозитива на решението е видно, че органът е прекратил адм. производство по подаденото от жалбоподателя заявление, т.е. приел е, че искането не може да бъде разгледано по същество. След като даден административен орган е бил сезиран с искане за издаване на административен акт /или извършването на административна услуга/, за него са налице две възможности: Едната е да не разгледа по същество направеното искане напр. поради изначалната му недопустимост /чл. 27, ал. 2 от АПК/, оттеглянето му от страната /чл. 56, ал. 1 от АПК/ или поради неотстраняване на нередовностите му в законовия срок /чл. 56, ал. 2 от АПК/, в които случаи актът му подлежи на оспорване по реда на чл. 197 и сл. от АПК. Втората възможност е да разгледа по същество искането, като издаде искания акт или откаже /изрично или мълчаливо/ издаването му, като в последния случай оспорването се развива по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Всяка от посочените възможности може да е основание за постановяване на решение от адм. орган, но не и двете едновременно, тъй като са взаимноизключващи се. При упражняване на контрол върху оспорения административен акт съдът не може да предполага каква е била волята на административния орган и кое основание е имал предвид в действителност. При посочени две основания за произнасяне с процесното решение съдът не може да приеме, че административния орган е имал предвид едното правно основание. Съдът не може в административния процес да заменя, допълва или замества волята на административния орган, защото не е орган на управление, както и защото законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му. В случая не може да се прецени на кое от двете посочени основания е произнасянето на адм. орган, за да се прецени законосъобразно ли е извършено, съответно за съда не е налице възможност да се произнесе дали на жалбоподателя следва да се издаде българско СУМПС, въпреки че според настоящия състав в случая би следвало да намери приложение разпоредбата на чл. чл. 17, ал. 14 от Наредба № I-157/01.10.2002 г.

Съобразно изложеното, съдът намира, че оспореното решение на началника на сектор "ПП" при ОДМВР В. Търново е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и тъй като са налице условията на чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да се изпрати на ответника за произнасяне по заявлението на жалбоподателя при съобразяване с изложените в настоящото решение мотиви, с акт за прекратяване на производството или с акт по същество. На основание чл. 174 от АПК следва да бъде определен 14-дневен срок за изпълнение на решението.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение рег. № 127500-11688/27.06.2025 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново.

 

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане в сила на решението по подаденото от П. Т. П. заявление за издаване на българско СУМПС съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико Търново да заплати на П. Т. П., [ЕГН], с адрес [населено място] могила, [община], [улица], сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.