Р Е Ш Е Н И Е
№1928/8.5.2019г.
гр.Варна
8.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХХХІ състав в открито съдебно заседание проведено на девети април
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№8615/2018г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата
Т.С. в исковата си молба твърди, че с постановление на Р**** В**** срещу нея е било
образувано досъдебно производство, а на 3.10.2017г. с постановление по ДП №*** по описа на ІІІ РУ Варна е привлечена като
обвиняема за престъпление по чл.187 от НК и спрямо нея е взета мярка за
неотклонение „подписка“. Тя твърди, че с внесено в РС Варна постановление на
прокурор, е предадена на съд за извършено престъпление по чл.187 от НК, за това
че на 25.11.2016г. в гр.Варна, в детска градина №36 “М****“
към Общ.В**** е изтезавала (чрез
причиняване на физическа болка, викове, заплахи и обиди)
малолетно лице на 2 години, чието възпитание и е било възложено в качеството й
на медицинска сестра в яслена група на ОДЗ, като
извършеното не представлява по-тежко престъпление. Ищцата твърди, че с решение
на РС Варна от 15.01.2018г. по н.д.а.х.№****
е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение по чл.187 от НК,
като решението е влязло в законна сила на 30.03.2018г. С. сочи, че със заповед
№**** трудовото й правоотношение е било прекратено на осн. чл.328, ал.1 от КТ, но действителният повод за
прекратяването е било повдигнатото обвинение. Твърди се, че в резултата на
образуваното и водено наказателно производство, в различни печатни и електронни
медии са направени многобройни публикации, които по различен начин
интерпретирали данни по делото и са създали изключително негативен образ на
ищцата пред обществото. Тя твърди, че от всички тези действия е претъпяла
страдания свързани с емоционалния й живот, като непрекъснат стрес и страх от
несправедлива осъдителна присъда, това е имало отражение върху отношенията и с
нейни близки, приятели и познати, които са се отдръпнали от нея. Ищцата твърди,
че по време на наказателното преследване срещу нея е била принудена да понася
ограничения произтичащи от качеството й на обвиняема и подсъдима, като явяване
пред разследващите органи и на съдебни заседания. Сочи, че е спряла да излиза
от дома си, плачела е всеки ден, мислила че се е провалила във всички, че е
бреме за семейството си, започнала да има натрапчиви мисли и неконтролируем
страх от които ставала неадекватна и отказвала да се среща с познати. Ищцата че
започнала да страда от безсъние, което е наложило да започне да посещава
специализиране лечебни заведения при което й е поставена диагноза умерено тежък
депресивен период, хипертонична криза с високо кръвно налягане, хипертонично
сърца без застойна недостатъчност, мозъчносъдова болест, неуточнена. Моли се, да се осъди
ответника П**** на Р Б****
да заплати на ищцата сумата от 15 000лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди изразяващи се в психични болки и страдания от незаконно
повдигнатото обвинение , заедно със законната лихва от 30.03.2018г. до
окончателното изплащане на сумата и 1 000лв. разноски за адвокат заедно с
другите разноски.
Ответната
страна П**** на Р Б****
в срока по чл.131 от ГПК е подала възражение в което оспорва предявения иск
като сочи, че не са на лице доказателства, че оправдателната присъда е влязла в
сила. Сочи се, също че размера на претенцията е силно завишен и не е съобразен
с чл.52 от ЗЗД. Сочи, че наказателното производство срещу ищцата е приключило в
разумен срок от шест месеца, като деянието за което и е било повдигнато
обвинение не е тежко по смисъла на
закона и, и е била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“.
Оспорват се твърденията на ищцата, че в следствие на описаните по-горе събития
е придобила лош имидж, като сочи, че той е резултата на стореното от нея, а не
от повдигнатото обвинение. По отношение на твърденията на ищцата за влошено здравословно
състояние се сочи, че то не е било резултата от действията на представители на
ответника, а е състояние съществувало и преди това. Твърди се също така, че
трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на 29.11.2016г., а обвинението
срещу нея е повдигнато на 3.10.2017г. поради което счита, че то не е повлияно
от действията на прокуратурата и на последно място се сочи, че трудовото
правоотношение е прекратено на осн. чл.328, ал.1, т.10 от КТ поради придобито и упражнено
право на пенсия. Възразява се и срещу претенцията за законна лихва.
Съдът
приема, че предявения иск намира
правното си основание в чл.2, ал.1 от ЗОДОВ.
Съдът,
след като се запозна с изложеното в исковата молба и становището на ответника и
като прецени при условията на чл.235, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
По
делото са приложени НАХД №**** на ВРС и
приложените към него ВАНД №**** на ВОС и ДП №**** по описа на 3 РУ Варна, приета е СПЕ и са разпитани
свидетели.
От
съдържанието на приложеното наказателно производство се установява, че на
19.12.2016г. РП Варна е постановила да се образува досъдебно производство за
установяване извършването на престъпление по чл.187 от НК. Съгласно постановление
от 19.01.2017г. ст.разследващ полицай от ІІІ РУ Варна е възложил на полицай от
ІІ РУ гр.С**** разпит по делегация на бабата на
пострадалото дете, като в постановлението изрично е посочено, както и в писмо
от 19.01.2017г. до началника на І РУ Варна, че се моли за спешност. РП Варна
със свое постановление от 29.03.2017г. по изпратеното й на 27.03.2017г. дело е
констатирала, че е необходимо да се извършат допълнителни действия изразяващи
се в допълнителни разпити, изискване на документи и провеждане на СМЕ. Съгласно представеното с посочената преписка
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
3.10.2017г. на тази дата ищцата е била привлечена като обвиняема за това, че на
25.11.2016г. в гр.В****, в ДГ №****“ е изтезавала /чрез причиняване на физическа болка,
викове, заплахи и обиди/ малолетно лице-С****
М.М**** на 2 години, чието възпитание й е възложено в
качеството й на медицинска сестра в яслена група на
ОДЗ, като извършеното не представлява по-тежко престъпление-престъпление по
чл.187 от НК и е взета мярка за неотклонение по отношение на нея подписка, като
на същата дата Т.С. е разпитана в качеството си вече на обвиняем.
РП
В**** съобразявайки събраните доказателства е отправила
до РС Варна предложение по чл.78а от НК №****
за решаване на делото с освобождаване от наказателна отговорност на Т.С. и
налагане на административно наказание, като на 27.10.2017г. съдията докладчик
по делото при РС Варна е насрочил същото за разглеждане на 13.11.2017г., като
делото за събиране на допълнителни гласни доказателства е било отложено за
15.01.2018г., когато делото е приключило на първа инстанция с решение №**** на ВРС с което ищцата е призната за невиновна.
Посоченото решение е обжалвано от РП В****, по която жалба е
образувано и разгледано ВАНД №**** на ВОС, като въззивното производство е прекратено с определение №**** поради оттегляне на протеста на ВРП, като
определението е влязло в сила на датата на постановяването – 30.03.2018г.
Разпитаните
по делото ищцови свидетели сочат в показанията си, че
ищцата е изказвала пред тях притеснения, че може да влезе в затвора (свид.Ж.Ш**** л.53, стр.2), започнала е да посещава лекари и общото й
състояние не е било добро, като изрично е посочила, че това е резултата от
случилото се. Другата свидетелка на ищцата Г.Бонева сочи в показанията си, че
общото емоционално състояние на ищца е било влошено и тя е посещавала
психиатри, както и че е очаквала да бъде осъдена и е и ще „лежи в затвора“(л.54) Тази свидетелка
сочи, че поведението на ищцата се е променило след възникване на проблемите й с
прокуратурата.
Вещото
лице по приетата по делото СПЕ е посочило, че преди на ищцата да бъде
повдигнато обвинение, тя не е страдала от психични разстройства, но след
завеждане срещу нея на ДП е отключила „умерено тежък депресивен епизод“ довел
въпреки проведеното лечение до посттравматично стресово разстройство, което според
МКБ 10 представлява заболяване с код F34.1.
Представена
е и разпечатка от неуточнен интернет сайт представляваща статия от 1.12.2016г.
съдържаща изявление на представител на ответника в РП В***,
че по изнесените материали в медиите ще бъде извършена проверка от РП В****, като името на ищцата е посочена изрично, а освен
това са посочени и други индивидуализиращи белези, като е посочено съответното
детско заведение, а освен това са дадени разяснения при евентуално доказване на
изнесеното в медиите какви са предвидените от закона възможни наказания.
Посочените
свидетелски показани и заключението на в.л. по СПЕ в своята съвкупност
обуславят извода за претърпени от ищцата неимуществени вреди изразяващи се в
тревоги и притеснения от повдигнатото обвинение довели включително и до
разклащане на психичното й здраве.
Съобразявайки
изложеното по-горе от правна страна решаващия състав приема, се е доказало
осъществяването на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ -
от страна на ответника на ищцата е било повдигнато обвинение и, и е била
определена мярка за неотклонение, като в последствие тя е било призната за
невиновна, а времето в което е била обвиняема от момента на привличането й като
такава до приключване на съдебното производство е от 3.10.2017г. до
30.03.2018г. или шест месеца. ЗОДОВ предвижда горепосочените обстоятелства като
достатъчни да бъде потърсена отговорност на ответника от пострадалото лице, което
е сторено с предявяването на настоящия иск. Що се отнася до самото обезщетение
което би следвало да се присъди, то на лице е значителна практика Решение № **** от 6.01.2015 г. на
ВКС по гр. д. № **** г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С**** Ц****, Решение № **** от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № ***/**** г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В*** И**** и други съгласно която размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно
съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен случай и
при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
От значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което
е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното
наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и
продължителността на извършените с негово участие процесуални действия;
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността
му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр.
фактори.
При
това положение при определяне на размера на полагащото се обезщетение съдът
приема, че за времето в което ищцата е била обект на незаконни актове на правозащитни органи, изразили се
в незаконно обвинение за извършено престъпление е бил проведен само един разпит
в качеството и на обвиняема, а в качеството си на подсъдима е присъствала само
на едно от двете проведени съдебни заседания. От друга страна по делото липсват
доказателства проведеното производство да е повлияло на професионалната
реализация на ищцата, като твърденията и, че е била освободена от работа поради
започнатото наказателно производство не са подкрепени с доказателства. На
следващо място следва да се има предвид, че по отношение на С. е била наложена
възможно най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Предвид изложеното и като
се вземе предвид сравнително краткия срок през който ищцата е била с повдигнато
обвинение, но от друга страна установеното стресово разстройство съдът приема,
че следва да се определи обезщетение в размер на 1 500лв., като размера на
същото е обуславя и от обстоятелството, че по делото липсват доказателства
посоченото разстройство да налага допълнително медикаментозно лечение, а вещото
лице е дало твърде неясна прогноза за развитието на заболяването. При
определяне на посочения размер на обезщетението съдът взема предвид и факта, че
още при сезирането на съда от РП Варна е направено искане ищцата да бъде
освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно
наказание, както и това, че в изявленията си пред медиите представителя на
ответника, не е посочил конкретно, че на ищцата ще бъде наложено наказание от
споменатите от него, а е разяснил евентуално относимите
към случая законови текстове, като тези текстове от НК, също като всички други
закони са достъпни и известни на цялото население.
Предвид
на изложеното решаващия състав приема, че претенцията за разликата над приетия
като доказан размер от 1 500лв. до претендираните
15 000лв. следва да бъде отхвърлена, като недоказана по размер.
Предвид
направеното искане от страна на ищцата и представените доказателства следва да
се присъдят в нейна полза разноски по делото пропорционални на уважената част
от иска и възлизащи на 112лв.
Ето
защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
П**** на република Б****
да заплати на Т.И.С. ЕГН********** *** сумата от 1 500лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно от незаконно обвиняване в
извършване на престъпление по чл.187 от НК за което ищцата е била оправдана с решение
№***/**** по НАХД №*** на РС В****, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 30.03.2018г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 1 500 лв. до пълния
предявен размер от 15 000 лв. като неоснователен, на осн.чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА П*** на република Б***
да заплати на Т.И.С. ЕГН********** *** сумата от 112лв. сторени по делото разноски
на осн. чл.78 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: