О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
78
гр. Разград, 11. 07. 2023 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – РАЗГРАД в открито съдебно
заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН МАРИНОВ
ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
при
секретаря РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ разгледа докладваното от
съдията Юлияна Цонева адм.дело № 74
по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 185 – 196 от АПК.
Постъпила е жалба от
Сдружение с нестопанска цел „Национален форум на хора с увреждания“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ № 53, ет.1,
офис 1, представлявано от Г. И. Й. – Председател на УС, действащ чрез
упълномощен адв. И. Й., ПзАК, против Наредба № 32 за организацията и
дейността на пенсионерските клубове и клубове на лица с увреждания на
територията на община Кубрат, приета с Решение № 67 по Протокол № 6 от
29.04.2020г. на Общински съвет-Кубрат. Жалбоподателят оспорва
Наредбата като незаконосъобразна, на основание чл. 146, т. 3 от АПК, поради
съществен пропуск в процедурата по приемането й – не е извършено задължително
съгласуване на проекта с Агенцията за социално подпомагане, съобразно
изискването на т.15 към чл. 6, ал. 1 от Закона за социално подпомагане (нова -
ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сипа от 01.01.2019 г.), действаща към момента
на приемане на Наредбата. Жалбоподателят
обосновава правния си интерес от оспорването, тъй като е организация по смисъла
на § 1, т. 11 от ДР на Закона за хората с увреждания за осъществяване на
дейност в обществена полза и е колективен член на съюза на инвалидите в
България. Целите му са пряко свързани с упражняване на мониторинг върху
действащите в страната подзаконови нормативни актове, засягащи правата на
хората с увреждания и съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови
нормативни актове, поради което счита, че сдружението има личен, пряк правен
интерес да бъде отстранен от системата на действащото право един
незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, касаещ хората с увреждания.
Извлича аргументи от Тълкувателно решение № 2/12.02.2010 г., постановено по т.
д. № 4/2009г. на Върховния административен съд и мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 18.01.2021 г. на ВАС по т. д. № 5/2019г. Претендира за отмяна
изцяло на оспорената Наредба и присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна
Общински съвет – Кубрат, представляван от Председателя Х. Ю., представя писмен
отговор вх.№ 751/09.05.2023г., като счита жалбата за недопустима и
неоснователна. Излага подробни съображения в тази насока, които се поддържат и
в съдебно заседание от процесуалните представители – двама юрисконсулти. Също
претендира за присъждане на деловодни разноски, като заявява възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от жалбоподателя.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че липсва правен интерес от
оспорването, което е основание за прекратяване на процеса, алтернативно да бъде
отхвърлена жалбата като неоснователна.
Съдът, като взе
предвид наведените в жалбата доводи,
приема, че същата е недопустима по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК, като
подадена от лице без правен интерес от заявеното оспорване.
Съобразно чл. 186,
ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите,
организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са
засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения. Горната разпоредба е в съответствие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, която предвижда възможност за съдебно
обжалване на всички административни актове от гражданите и юридическите лица,
но регламентира и необходимо условие - тези актове да ги засягат. Т.е. абсолютна
процесуална предпоставка за съдебно обжалване на нормативните административни
актове е наличието на правен интерес, който може да е свързан с реално
засегнати права или съществуваща възможност за засягане на правата на гражданите
и юридическите лица.
Разпоредбата
на чл. 186, ал. 1 от АПК е била предмет на
тълкуване от Конституционния съд. Със своето Решение № 5/ 17.04.2007г.
по к.д. № 11/ 2006 г. Конституционният съд приема, че активна легитимация имат
всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият акт пряко засяга права,
законни интереси или създава задължения за тях, както и когато ги застрашава.
Легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите
лица срещу подзаконовите нормативни актове е максимално отворена, но не и
безгранична. В това отношение законодателят се е съобразил с разпоредбата на
чл. 120, ал. 2 от основния закон и не е предвидил actio popularis или
възможността на всеки всякога и за всички да атакува актове на изпълнителната
власт, дори когато ничии права не са нарушени или потенциално застрашени. За
разлика от правозащитната дейност на овластените държавни органи, които по силата на предоставените им по закон
пълномощия или мандат защитават правата на всички, без да имат личен интерес,
обусловен от нарушени или застрашени права, то правото на съдебната защита и
обжалването на подзаконови административни нормативни актове за гражданите и
юридическите лица възниква единствено при засягане или застрашаване на права,
свободи или законни интереси, или обременяване със задължения. Заинтересоваността
следва да е правомерна, лична и обоснована, като е допустимо обжалване само на
този подзаконов нормативен акт, който засяга правната сфера на жалбоподателя
като правен субект.
Същите
правни положения са възприети и в Тълкувателно
решение № 2/12.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 4 по описа за 2009 г. на
Върховния административен съд, на което се
позовава жалбоподателят и съобразно което съсловните (браншовите)
организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват
подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от
предмета на дейност и целите, за които са създадени. Те могат да оспорват
издадения подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат или
могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се
пораждат задължения за юридическото лице с нестопанска цел и/или
неговите членове.
Така направеното
тълкуване на КС и ВАС сочи, че съдът следва да преценява наличието
на правен интерес във всеки конкретен случай. В процесния случай
жалбоподателят нито твърди, нито сочи доказателства за такова осъществено или потенциално засягане на
права, свободи или законни интереси или пораждане на
задължения, обусловено от непосредствената връзка между предмета на регулиране
на оспорения нормативен акт и предмета на дейност и целите на учредяване на
оспорващия правен субект. Заявено
е едно формално неизпълнение на изискването на чл.
6, ал. 1, т. 15 от Закона за социално
подпомагане, което обстоятелство жалбоподателят
интерпретира като съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по чл. 146, т. 3 от АПК при
приемане на Наредбата. Не сочи последиците, които са произтекли от това
обосноваващи интереса от цялостната отмяна на оспорения нормативен акт.
Цитираната разпоредба на Закона за социално подпомагане регламентира правомощията
на Агенцията за социално подпомагане, като изпълнителна агенция към министъра
на труда и социалната политика, създадена за изпълнение на държавната политика в
областта на социалното подпомагане, да участва и задължително да дава становище
при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с
увреждания. Т.е., в случая жалбоподателят се позовава на нарушени чужди права
на участие в административното производство по изготвянето на нормативния акт (тези
на Агенцията). Не
развива нито едно съображение или довод за засягане на права на сдружението или
на хората с увреждания, застрашаване на такива права или създаване на
задължения, настъпили в резултат от несъгласуването на проекта с Агенция
социално подпомагане по реда на чл. 6, ал. 1, т. 15 от Закона за социално
подпомагане. Липсват каквито и да било
оплаквания за материалната незаконосъобразност на Наредбата като цяло или на
конкретни нейни разпоредби, до който резултат евентуално е довело неучастието
на Агенцията за социално подпомагане в производството по приемането на Наредбата.
Съдебната практика е последователна и трайна като приема, че
нарушението на административнопроизводствените правила е съществено тогава,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на крайния акт;
когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на
въпроса, разрешен от органа. В тази връзка жалбоподателят не обосновава кои
конкретни разпоредби на Наредбата противоречат на материалния закон и по този
начин се засягат субективни права или законни интереси на хората с увреждания,
което засягане не би било налице, ако не беше допуснато твърдяното процесуално
нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 15 от Закона за социално подпомагане и беше
взето становището на Агенцията за социално подпомагане. В крайна сметка като
предмет на дейност и цел на сдружението-жалбоподател е посочено съдебното
оспорване на незаконосъобразни административни актове (включително подзаконови
нормативни актове), засягащи права на хората с увреждания. Следователно, за да
се обоснове процесуалната легитимация на жалбоподателя, включително според
приетото в Тълкувателно решение № 2/12.02.2010 г. по тълк. дело №
4 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, е необходимо оспореният подзаконов
нормативен акт да засяга хората с увреждания. За да е налице такова засягане е
необходимо подзаконовият нормативен акт като цяло или конкретна негова
разпоредба/разпоредби да се отразява или да може да се отрази неблагоприятно на
конкретни техни субективни права или законни интереси. Съдът счита, че
наличието на нарушение в процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт
не е достатъчно, за да се приеме, че такова засягане, изведено от предмета на
дейност и целите на жалбоподателя, е налице, ако същото не е довело до приемане
на такава редакция на текстовете на акта, която да засяга такива конкретни
субективни права или законни интереси.
Оспорената Наредба
регламентира организацията и дейността на клубовете на пенсионера
и лицата с трайни увреждания, учредени на териториален принцип в населените
места на община Кубрат (чл. 1 и чл. 2). Целта на тези клубове е да съдействат за поддържане на
социалните контакти, социалната интеграция и подобряване качеството на живот на
възрастните хора и хората с увреждания (чл.
3). По своето съдържание Наредбата е облагодетелстваща,
предоставя по-благоприятни условия за пенсионерите и хората с увреждания, като
оспорването й не е обосновано с нито едно обстоятелство или разпоредба, които
да са неблагоприятни за хората с увреждания, да засяга същите или да съществува
възможност правата им да бъдат засегнати или ограничени. Т.е. става въпрос за изцяло
позитивен нормативен акт, отмяната на който само и единствено на формално
основание и то свързано с чужди процесуални права, би довела до
по-неблагоприятен правен резултат за хората с увреждания. Липсва правен интерес
за който и да е правен субект да оспорва благоприятен за него административен
акт.
Отделно от горните
съображения, организацията-жалбоподател
няма членове, имащи териториална правна връзка с община Кубрат, нито е
национално представителна по смисъла на чл. 92 от Закона за хората с
увреждания. Доколкото оспореният подзаконов нормативен акт е такъв с местно
значение, то очевидно случаят не касае засягане на права, свободи или законни
интереси на членуващи в Сдружението лица, имащи правна връзка с територията на
община Кубрат, на която действа оспореният административен акт. От друга
страна, макар и статутът на Сдружението да е такъв на ЮЛ с нестопанска цел за
осъществяване на дейност в обществена полза, то съдът счита, че освен от
предмета на дейност и целите, за които е създадена организацията-жалбоподател,
наличието на правен интерес от подадената жалба се намира в зависимост и от
статута уреден в специалната в случая разпоредба на чл. 92 от Закона за хората
с увреждания. В този смисъл, след като Сдружението няма статута на национално
представителна организация на хората с увреждания, то за същото не съществува
правен интерес да оспорва подзаконови нормативни актове с местно значение извън
територията, с която Сдружението и неговите членове имат правна връзка. Видно
от вписванията в Търговския регистър, Сдружението е със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив и не са налице данни негови членове да са териториално
свързани с Община Кубрат, в рамките на която имат правно действие разпоредбите
от оспорената Наредба.
По изложените съображения съдът прецени, че за жалбоподателя
липсва правен интерес от оспорването, като абсолютна положителна процесуална
предпоставка, обуславяща неговата допустимост. По тази причина жалбата следва
да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да
бъде прекратено.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски се явява неоснователна. Респ., в полза на ответната страна, която е
представлявана от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер от 100.00
лв.
Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 196 от АПК Административен съд - Разград,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Национален форум на хора с
увреждания“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ № 53, ет.1,
офис 1, представлявано от Г. И. Й. – Председател на УС, действащ чрез
упълномощен адв. И. Й., ПзАК, против Наредба № 32 за организацията и
дейността на пенсионерските клубове и клубове на лица с увреждания на
територията на община Кубрат, приета с Решение № 67 по Протокол № 6 от
29.04.2020г. на Общински съвет-Кубрат.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 74/2023 година по описа на Административен съд -
Разград.
ОСЪЖДА Сдружение с
нестопанска цел „Национален форум на хора с увреждания“, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ № 53, ет.1,
офис 1, представлявано от Г. И. Й. – Председател на УС, ДА ЗАПЛАТИ на Общински
съвет – Кубрат, сумата от 100.00 (сто) лева – направени деловодни
разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд в седемдневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от
определението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/