Р Е Ш Е Н
И Е
гр.София, 29.05.2017 г.
СГС, VI-4 състав, в открито заседание на
шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, като разгледа т.д.N 3529/2016 г., докладвано от
съдия Чомпалов, установи следното:
Производството е по чл.365, т.4 ГПК. СГС е сезиран с искова молба от „С.Ф.“АД, с която са предявени срещу „З.И.“ ООД в несъстоятелност и „К.9.“ЕООД искове с правно
основание чл.646 ал.2,т.2 ТЗ и чл.55 ал.1,
т.3 ЗЗД, както и евентуални искове по чл.647 ал.1, т.1, т.6 и т.3 ТЗ. Твърди се от ищеца, че с решение на САС по
т.д. N
3032/14
г. ответникът „З.И.“ ООД е обявен в несъстоятелност и е определена начална дата
на свръхзадълженост 31.12.2007 г., а
вземанията на ищеца по предварителен договор за строителство и продажба са
включени в списъка на приети вземания от синдика. Сочи се от ищеца, че назначеният
временен синдик, преназначен за служебен – Т.Н., е в бездействие, защото не е
сезирал съда с отменителни искове за попълване масата на несъстоятелността и
обусловените искове за връщане на даденото по сключени от длъжника
недействителни сделки, поради което ищецът на основание чл.649 ал.1, вр. с ал.2 ТЗ притежава активна процесуална
легитимация да предяви отменителни искове за отмяна на извършени от длъжника правни сделки. Според ищеца на 25.04.2008 г. –
след обявената начална дата на свръхзадълженост, длъжникът е сключил с втория
ответник „К.9.“ЕООД договор за ипотека във формата на нот.акт N 141, том XXVI, нот.дело N 19908/2008 г. за
обезпечение на задължения по чл.134 ТЗ за предоставяне на 1 500 000 ЕВРО
допълнителна парична вноска с лихва от 18 % годишно, за което е сключен
споразумителен протокол от 20.02.2008 г. Ипотеката е учредена върху 4 офиса и 22 жилищни имота с
прилежащи паркоместа, намиращи се в построена сграда в УПИ II-803А, 1385, кв.18
по плана на гр.София, м.“Манастирски ливади - запад“. Срещу длъжника е било
образувано производство по индивидуално принудително изпълнение, по което
ответникът „К.9.“ЕООД е взискател, на който с постановление на ЧСИ М.П.по
изп.дело N 907/2010 г. са възложени ипотекираните имоти при цена от 624 050 лв., а тази цена е три пъти по-ниска от пазарната. Извършеното възлагане уврежда
кредиторите на длъжника, защото ответникът „К.9.“ЕООД, който притежава дялове от капитала на длъжника, се е
удовлетворил преди останалите кредитори. Поддържа
се, че с учредената ипотека този ответник се е
поставил в по-благоприятно положение от останалите кредитори в нарушение на
правилата на чл.722 ТЗ, вр. с чл.616 ал.2, т.2 ТЗ. Освен това сделката е
сключена на 25.04.2008 г. и попада в подозрителния период от две години преди
подаване на молбата за несъстоятелност на 22.04.2010 г. и се създава незаконна
преференция в полза на ипотекарния кредитор. Иска се да се обяви за
недействителна ипотеката на основание чл.646 ал.2,т.2 ТЗ.
При условията на евентуалност се предявява
иск, основан на фактическото твърдение, че атакуваната
сделка е безвъзмездна, защото по нея длъжникът не е получил имотна облага,
поради което е недействителна на основание чл.647 ал.1, т.1 ТЗ. Договорът за ипотека е сключен за обезпечение
на вземане по чл.134 ТЗ на ответника „К.9.“ЕООД по
споразумение от 20.02.2008 г., което е с недопустим предмет на договаряне,
поради което е недействително. Освен
това е налице свързаност между двамата ответници по пар.1, т.4 и т.5 от ДР на ТЗ,
защото обезпеченият кредитор притежава повече от
5 на сто от дяловете на длъжника. С това си качество ответникът „К.9.“ЕООД е недобросъвестен и е действал със знанието
за увреждащия ефект на обезпечението относно очакваната несъстоятелност и
предвид свръхзадължеността на длъжника. Сделката е сключена и в подозрителния
период от три години преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ и уврежда масата на
несъстоятелност.
При условията на евентуалност се предявява
иск по чл.647 ал.1, т.6 ТЗ, защото
сключената със свързаното лице увреждаща сделка попада в подозрителния период
от две години преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Срещу предоставеното от
длъжника обезпечение не постъпва актив в масата на несъстоятелността, а цената,
по която са възложени имотите е повече от три-пъти по-ниска от пазарната и
цената на кредита е повече от два пъти по-висока от пазарната.
При условията на евентуалност се предявява
иск по чл.647 ал.1, т.3 ТЗ, защото
сделката е сключена в подозрителния период от две години преди подаване на
молбата по чл.625 ТЗ и даденото от длъжника значително надхвърля по стойност
полученото от него.
Иска се да атакуваната сделка да се обяви
за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на някое от
посочените при условията на евентуалност основания и вторият ответник да се
осъди да върне имотите в масата на несъстоятелността, които е получил след
възлагане в принудителното изпълнение, а
евентуално при извършено отчуждаване да възстанови паричната им равностойност.
С определение от 30.06.2016 г. съдът е
конституирал синдика на „З.И.“ ООД - в несъстоятелност като съищец.
Ответникът „К.9.“ЕООД е представил писмен
отговор, с който оспорва исковете с възражението, че исковата молба е
нередовна, защото исковете не са конкретизирани. Освен това исковете са
недопустими, защото легитимиран да предяви отменителни искове е синдикът в
качеството на орган на производството по несъстоятелност, но в случая не е
доказано синдикът да е в бездействие, което е процесуална предпоставка на
исковете. Длъжникът няма назначен постоянен синдик, поради което не може да се
изпълни изискването за служебното конституиране на синдика за съищец. Исковете
са и недопустими, защото тяхното уважаване не би довело до последиците на чл.648 ТЗ – до попълване
масата на несъстоятелността, тъй като с отпадане на обезпечението не отпада
вземането на кредитора и имотите няма да се върнат в масата на
несъстоятелността, защото не са прехвърлени с договора за ипотека. Оспорва се
от ответника началната дата на свръхзадължеността на длъжника да е 31.12.2007
г., защото това обстоятелство не е установено с влязло в сила решение по делото
за несъстоятелност. Оспорва се качеството на кредитор на ищеца и че вземането
му не е погасено по давност, както и че синдикът е в бездействие. Оспорват се
доводите, че цената на кредита е повече от два пъти по-висока от пазарната, че
имотите са възложени на цена, повече от три пъти по-ниска от пазарната, както и
че ответникът се е поставил в по-благоприятно положение спрямо останалите
кредитори. Сочи се, че към учредяване на ипотеката длъжникът не е имал други
кредитори, което се установява от списъка на приети вземания, в който са
посочени вземания, възникнали през 2009 г. Сделката е сключена 3 дни след
22.04.2008 г. /две години преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Поддържа се,
че преди датата на сключване на договора за ипотека е прието на 20.02.2008 г.
от ОС на дружеството длъжник решение за
доп.парични вноски по чл.134 ТЗ в размер
на 1 500 000 ЕВРО с цел изграждане на масивната жилищна сграда в УПИ II-803A, 1385,
м.“Манастирски ливади-запад“, кв.18, а условията за отпускане на доп.парична
вноска са уговорени в споразумение от 20.02.2008 г. За обезпечение на вземането
на ответника длъжникът е уредил ипотека върху правото на строеж, а към
учредяване на ипотеката на длъжника е преведена сумата от 125 000 ЕВРО,
поради което вземането на ответника не е необезпечено към сключване на договора
за ипотека. Към сключване на ипотеката не е възникнало вземане за сумата от
1 375 000 ЕВРО. Вземането на ответника не е възникнало като
необезпечено. Освен това ответникът не е знаел и не е бил в състояние да узнае
обстоятелствата, въз основа на които може да се направи предположение за
наличие на неплатежеспособност или свръхзадълженост на длъжника. Към учредяване
на ипотеката длъжникът не е бил в състояние на свръхзадълженост, а ответникът е
продължил да извършва плащания в полза на длъжника, който към онзи момент е
притежавал значителни активи и не е имал задължения към трети лица, а
единствените непогасени задължения са били към ответника. Сумата е била
предоставена от ответника на длъжника след учредяване на ипотеката, а съвсем
малка част от нея е била предоставена при вече направена договорка за предстоящо
обезпечение. Учредяването на ипотеката се е осъществило едновременно и преди
предоставянето на сумите, които е следвало да се преведат на траншове, поради
което е налице изключението по чл.646 ал.6, т.1 ТЗ. Предоставеният от ответника
кредит е именно за придобиване от длъжника на ипотекираните имоти, защото
грубият строеж на сградата е изграден след учредяване на ипотеката и Ф.иране на
строителството от ответника. Поддържа се,
че искът по чл.647 ал.1, т.1 ТЗ е недопустим, защото за
атакуване на ипотеката е предвиден специален иск по чл.646 ал.2, т.2 ТЗ.
Договорът от 20.02.2008 г. е с възможен предмет, защото от съдружниците е взето
решение за предоставяне на доп.парична вноска, а за обезпечение на вземането
длъжникът се е задължил да учреди ипотека.
Освен това атакуваната сделка не уврежда кредиторите, защото други кредитори към
учредяване на ипотеката не е имало. Ответникът е предоставил на длъжника суми в
общ размер на 930 757,92 ЕВРО до 23.06.2009 г., поради което е невярно, че
срещу обезпечението не са постъпили активи в полза на длъжника. С учредяване на
ипотеката длъжникът е обезпечил свое
задължение към ответника и по обезпечителната сделка не е извършил престация, а
цената по която са възложени имотите е ирелевантна. Навежда се довод, че
публичната продан няма характер на извършено от длъжника сделка или действие,
което може да се атакува по чл.646 и чл.647 ТЗ, както и че не е налице връзка
между атакуваната ипотека и придобиването на имотите от ответника въз основа на
публичната продан.
Ищецът е
подал допълнителна искова молба, с която поддържа исковете с доводите, че
атакуваният договор е сключен след началната дата на свръхзадълженост
/31.12.2007 г./, в подозрителен период от две години преди подаване на молбата
за несъстоятелност; относно необезпечено дотогава вземане в полза на свързано с
несъстоятелния длъжник лице /негов
съдружник/, в резултат на което се увреждат кредиторите за сметка на ответника,
за който се създава незаконна преференция.
Кредитът е отпуснат на цена повече от два пъти над пазарната, а имотите
са придобити на цена повече от три пъти
по-ниска от пазарната. Нарушени са правилата за разпределение на имуществото по
чл.722 ТЗ, вр. с чл.616 ал.2, т.2 ТЗ, защото вместо последен по ред в
качеството на съдружник ответникът е получил привилегировано удовлетворение.
Кредитът е бил предоставен в размер от три пъти по-малко от записаното в
договора за ипотека и е частично за обезпечение на стар дълг. Сочи се, че
исковете са допустими, защото недействителността на договора за ипотека води до
нищожност на действията и актовете, свързани с реализирането на ипотечното
право. Според ищеца обстоятелството дали към учредяване на ипотеката длъжникът
е имал други кредитори е ирелевантно.
Кредитът не е бил предоставен или е бил предоставен частично и част от
записаната сумата в ипотеката е била предназначена за обезпечение на стар дълг.
Сочи се, че за знанието на ответника е установена необорима презумпция, защото
има качеството на съдружник. Задължението за доп.парична вноска е възникнало
въз основа на решение на ОС на длъжника, а не въз основа на споразумението.
Дори и вземането да е било обезпечено към момента на ипотеката, е налице
увреждане, защото няма данни старото обезпечение да е освободено. Поддържа се,
че при договора за ипотека престацията на длъжника е да предназначи свой имот
за обезпечение на дълг.
Ответникът „К.9.“ЕООД е представил
допълнителен отговор, с който поддържа оспорването на исковете. Сочи се, че
ответникът е действал добросъвестно и е пристъпил към индивидуално принудително
изпълнение през 2010 г. – 2011 г., когато управителят на длъжника е започнал да
разпродава имуществото на дружеството, а никой от останалите кредитори не се е
присъединил като взискател, за да участва в разпределението на продаденото на
търг имущество. Цената на възложените имоти не надминава вземането на
ответника. Дори и да не е била учредена ипотека публичната продан би се провела
и имотите биха били възложени на ответника, който е бил единствен взискател по
изпълнението и който продължава да е кредитор с най-голямо вземане от
4 474 839,86 ЕВРО. Сумата от 125 000 ЕВРО от договорните
1 000 000 ЕВРО е била предоставена към учредяване на ипотеката, която
е учредена за обезпечение на 1 000 000 ЕВРО и за обезпечение на вече
получени от длъжника 500 000 ЕВРО, поради което ипотеката е учредена при
условията на чл.646 ал.6, т.1, т.2 и т.3 ТЗ. Според ответника презумпцията на
чл.646 ал.4, т.1 ТЗ не е необорима, а към учредяване на ипотеката ответникът не
е имал никаква представа, че длъжникът е в състояние на свръхзадълженост, което
обстоятелство не е било видно от балансите и не е ставало въпрос, че има
възможност срещу него да се открие производство по несъстоятелност, защото не е
дължал никому, освен на ответника. Поддържа се, че ипотеката е за обезпечаване на задължението за
връщане на доп.вноска по чл.134 ТЗ, която е предназначена за придобиване на предмета на ипотеката. Не може да става
дума за свръхзадълженост и за знание или предположение, когато единственото
задължение на длъжника е към ответника – съдружник.
Ответникът „З.И.“ ООД- в несъстоятелност,
призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК, не взема становище по исковете. Този
ответник е в несъстоятелност, но с оглед процесуалното правило на чл.635 ал.3 ТЗ има право на участие в процеса по отменителните искове, по които не се
представлява от синдика, имащ качеството на съищец.
Представен е протокол от ОС на съдружниците
в „З.И.” от 01.06.2007 г., с който е прието решение за извършване на
доп.парична вноска от съдружника „К.9.” ЕООД в размер на 870 000 ЕВРО за
посрещане на нуждата от Ф.иране на строителни работи по завършване на жилищна
сграда в УПИ I 803,804, кв.18, м.”Манастирски
ливади”.
Представен
е нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху право на строеж за
построяване на недв.имоти N 35, том V, дело N 760/2006 г., с който „З.И.” е учредил в полза на „К.9.” ЕООД
ипотека върху масивна жилищна сграда, находяща се в гр.София, ул.”Пирин” N 59 за обезпечение на вземане от 900 000 ЕВРО –
доп.парични вноски.
Представен
е нот.акт за учредяване на право на
строеж върху недв.имот срещу задължение за построяване N 7, том II, дело N 180/2008 г., от който се установява, че Ивета Т. Карагеоргиева, Николета Т.
Костадинов и Катя Желева Симеонова са учредили в полза на „З.И.” ООД право на
строеж върху УПИ II-803А, 1385, кв.18,
м.”Манастирски ливади-запад”.
Представен е Протокол от ОС на съдружниците
на „З.И.”ООД от 20.02.2008 г., с който е прието решение за извършване от „К.9.”ЕООД
на доп.парична вноска по чл.134 ТЗ в размер на 1 500 000 ЕВРО,
необходима за извършване на строителни дейности по изграждане на жилищна сграда
в УПИ II-803А, 1385, кв.18, м.”Манастирски ливади” и да се
сключи споразумение със съдружника за предоставяне на сумата от
1 500 000 ЕВРО за посрещане на нуждата от Ф.иране на строителните
работи до завършване на жилищната сграда, която следва да се върне до
31.12.2010 г.
Представен е предварителен договор от
21.03.2008 г., от който се установява, че „З.И.” е поел задължението да сключи
с „К.9.”ЕООД договор за ипотека, с който да учреди в негова полза ипотека върху
право на строеж в УПИ II-803А, 1385,
която ще обезпечава вземане от 1 000 000 ЕВРО – необходими за
строителни работи по изграждане на сградата, както и за 500 000 ЕВРО,
която е вече предоставена.
Представен
е нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху право на строеж за
построяване на недв.имот N 26, том II, дело N 198/2008 г.,
от който се установява, че ответникът „К.9.”ЕООД като съдружник в „З.И.” ООД по
реда на чл.134 ТЗ и на основание споразумение-протокол от ОС на съдружниците от
20.02.2008 г. предоставя на „З.И.” ООД допълнителна парична вноска от
1 500 000 ЕВРО, необходима за строителство на „жилищна сграда с
апартаменти, офиси, ателиета и гаражи”, включваща жилищна сграда 1 и жилищна
сграда 2, която ще бъде изградена в УПИ II-803А, 1385, от които „К.9.”ЕООД е предоставил
125 000 ЕВРО, а остатъкът от 1 375 000 ЕВРО ще се предостави до
31.12.2009 г. Доп.парична вноска следва да се възстанови до 31.12.2010 г.
Уговорено е, че за обезпечение на вземането от 1 500 000 ЕВРО „З.И.”
ООД учредява в полза на „К.9.” ЕООД договорна ипотека върху право на строеж в УПИ
II-830А,1385, кв.18, м.”Манастирски ливади” за
изграждане на обекти „жилищна група с апартаменти, офиси, ателиета и гаражи”,
включваща жилищна сграда 1 и жилищна сграда 2, която включва 4 офиса и 22 жилищни имота с прилежащи паркоместа.
Представени са преводни нареждания за кредитен
превод от 25.04.2008 г., от 07.05.2008 г., 0т 078.05.2008 г., 12.05.2008 г.,
19.05.2008 г., 26.05.2008 г., 29.05.2008 г., 03.06.2008 г.,12.06.2008 г.,
19.06.2008 г., 27.06.2008 г., 02.07.2008 г., 04.07.2008 г., 10.07.2008 г.,
18.07.2008 г., 25.07.2008 г., 31.07.2008 г., 07.08.2008 г., 12.08.2008 г.,
15.08.2008 г., 22.08.2008 г.,02.09.2008 г., 15.09.2008 г., 19.09.2008
г.,26.09.2008 г.,20.10.2008 г., 28.10.2008 г., 03.11.2008 г., 05.11.2008 г.,
07.11.2008 г.,11.11.2008 г., 14.11.2008 г., 17.11.2008 г., 23.01.2009 г.,
05.02.2009 г., 26.02.2009 г., в които се сочи, че „Кристиян 98”ЕООД в наредил
да се преведат по сметка на „З.И.”ООД суми за доп.парични вноски в общ размер
на 1 437 824 лв.
Представени са разписки от 25.04.2008
г.,23.05.2008 г.,06.06.2008 г., 13.06.2008 г., 25.06.2008 г., 15.07.2008 г.,
17.07.2008 г., 12.09.2008 г., 10.10.2008 г., 17.10.2008 г., 28.10.2008 г.,
31.10.2008 г., 14.11.2008 г., 21.11.2008 г., 28.11.2008 г., 05.12.2008 г.,
12.12.2008 г., 13.02.2009 г., 20.02.2009 г., 11.03.2009 г., 27.03.2009 г. в които
се сочи, че „Кристиан 98” ООД е платил в брой на „З.И.” доп.парични вноски в
размер на 244861,17 лв.
Установява се от заключението на
Съдебно-почерковата експертиза, че подписите, положени в разписките, са
изпълнени от Емил Ивов Илиев.
Представени са преводни нареждания от
05.12.2008 г., от 19.12.2008 г., 22.01.2009 г., 23.01.2009 г., 29.01.2009 г.,
05.02.2009 г., 26.02.2009 г., 19.03.2009 г., 26.03.2009 г.,12.04.2009 г.,
22.04.2009 г. и от 23.06.2009 г., в
които се сочи, че „Кристиан 98”ООД е извършил плащания от името и за
сметка на „Здравеж Инженеринг” ООД към трети лица.
Представени са предварителни договори от
01.04.2009 г.,23.09.2009 г., 26.09.2009 г., 22.06.2009 г., 22.06.2009 г., и
29.06.2009 г., с които „З.И.” ООД е поел задължението да прехвърли по нот.ред
правото на собственост върху конкретни имоти от сграда в УПИ I -803,804, кв.18, м.”Манастирски ливади- Запад”.
Представено е Постановление по изп.дело N 2018510400907 от 21.06.2011 г. на ЧСИ М.П., с което на
„К.9.”ЕООД е възложена сграда, изградена на груб строеж, състояща се от „жилищна
група с апартаменти, офиси, ателиета и гаражи”, включваща жилищна сграда 1 и
жилищна сграда 2, в която са изградени 4 офиса и 22 жилищни обекта /апартаменти
и ателиета/ и прилежащи към тях паркоместа.
С решение от 28.07.2015 г. на САС, по т.д. N 3032/14 г. е отменено решение от 04.07.2011 г. на СГС,
по т.дело N 1074/10 г. и е открито
производство по несъстоятелност на „З.И.” ООД поради свръхзадълженост с начална
дата 31.12.2007 г.
В показанията на св.Цветкова и св.Сапунков се
изнасят факти, които сочат, че не е имало признаци Ф.овото състояние на „З.И.”
да се влошило.
Установява се от заключението на ССЕ, че „К.9.”
ЕООД е превел по банков път на „З.И.” сумата от 1 409 821 лв., а в брой е
платена сумата от 237 861,17 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд са искове с правно основание чл.646 ал.2, т.2 ТЗ и чл.55 ал.1, т.3 ЗЗД, както
и евентуални искове по чл.647 ал.1, т.1,
т.6 и
т.3 ТЗ.
С
решение от 28.07.2015 г. на САС, по т.д. N 3032/14 г. е отменено решение от 04.07.2011 г. на СГС,
по т.дело N 1074/10 г. и е открито
производство по несъстоятелност на „З.И.” ООД поради “свръхзадълженост” с начална дата 31.12.2007 г. Видно е от направените вписвания
в ТР по партидата на длъжника, че ищецът е кредитор, който е включен от синдика
в обявения на 07.03.2016 г. списък с приети вземания по чл.685 ал.1 ТЗ, както и
че с определение от 02.06.2016 г. на СГС по т.дело N 1074/2010 г. е внесена промяна в размера на вземането му за
съд.разноски. В това си качество ищецът е активно легитимиран да води исковете
по чл.646 и чл.647 ТЗ, които имат за цел да обявят за недействителни по
отношение на кредиторите извършени от длъжника действия и сделки, в резултат на
което да се върнат в масата имуществени активи, които да послужат за
удовлетворение на кредиторите. Тези искове може да се предявят не само от
синдика, но и от всеки кредитор на длъжника в едногодишния срок от откриване на
производството по несъстоятелност, който срок в случая е спазен от кредитора „С.Ф.“АД.
Възраженията на ответника, че исковете са
недопустими, защото дори и при уважаването им не би се попълнила масата на
несъстоятелността, не се споделят от съда. Тези доводи имат значение за
основателността на обусловените искове по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД, респ.
чл.34 ЗЗД и са по същество на спора.
По главния иск с правно основание чл.646
ал.2, т.2 ТЗ. Както се спомена по-горе, с решение на САС по т.д. N 3032/14 г. е отменено решение от 04.07.2011 г. на СГС,
по т.дело N 1074/10 г. и е открито
производство по несъстоятелност на „З.И.” ООД поради свръхзадълженост с начална
дата 31.12.2007 г. Процесният договор за ипотека е сключен на 25.04.2008 г. във
формата на нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху право на строеж за
построяване на недв.имоти N 26, том II, дело N 198/2008 г.
Следователно атакуваната от кредитора правна сделка с обезпечителен характер е
извършена от длъжника след началната дата на свръхзадължеността.
Ипотекарния кредитор и ипотекарният длъжник
са свързани лица, защото кредиторът е съдружник в дружеството длъжник – пар.1,
т.4 от ДР на ТЗ. Показанията на св.Цветкова и Сапунков не са в състояние да
оборят презумпцията за знание на ипотекарния кредитор за изпадане на длъжника в
свръхзадълженост, предвидена в нормата на чл.646 ал.4, т.1 ТЗ. В тези показания
свидетелите изнасят факти за липса на знание у представителя на ответника „К.9.“
ЕООД за недостиг на парични средства, но производството по несъстоятелност е
открито не поради неплатежеспособност, а поради състояние на „свръхзадълженост“,
при което задълженията
в пасива надхвърлят имуществото в актива, в
резултат на което имуществото на капиталовото търговско дружество е обективно недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, дори ако дружеството бе платежоспособно. Тъй като насрещната страна по
сделката е съдружник, който на основание чл.123 ТЗ има право да бъде осведомяван за хода
на дружествените дела, да преглежда
книжата и с оглед неубедителните
показания на разпитаните свидетели, които не оборват законовата презумпция по
чл.646 ал.4, т.1 ТЗ, съдът приема, че ответникът „К.9.“ ЕООД е бил в състояние
да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение
за състоянието на свръхзадълженост на „З.И.” ООД. Ответникът в качеството на
съдружник, който има достъп до търговските книги на длъжника, е бил в състояние
да узнае, че размерът на задълженията в пасива надвишават имуществото в актива,
което е недостатъчно да удовлетвори вземанията на кредиторите.
След
като у насрещната страна по атакуваната сделка е налице знание за изпадането на
длъжника в състояние на свръхзадълженост, следва да се приложи правилото на
чл.646 ал.3 ТЗ, според което „срокът по ал. 2, т. 1 и 2 е две години“. Молбата по чл.625 ТЗ е подадена на 22.04.2010 г., а
процесният договор за ипотека е сключен на 25.04.2008 г., т.е сделката попада в
т.нар.“подозрителен“ период.
Видно е от протокола на ОС на съдружниците
в „З.И.” ООД от 20.02.2008 г., с който е прието решение за извършване от съдружника
„К.9.“ ЕООД на доп.парична вноска по чл.134 ТЗ, както и от нот.акт за
учредяване на договорна ипотека, че доп.парична вноска по чл.134 ТЗ в размер на
1 500 000 ЕВРО е необходима и предназначена за построяването от „З.И.”
ООД на „жилищна група с апартаменти, офиси, ателиета и гаражи“ в УПИ II-803A, 1385, върху който длъжникът притежава право на
строеж. Относно правния характер на задължението да се направят от съдружника
доп.парични вноски по чл.134 ТЗ се приема в практиката на съдилищата, че то представлява
специфичен способ за кредитиране на дружеството. В този смисъл е и утвърденото
становище в правната доктрина – „по своята същност те не са част от капитала, а
са особена форма на кредитиране на ООД,
т.е. заемообразни парични средства“ – Г., П.“ Търговско право. Обща част.
Търговци“, Апис, 2014 г., стр.287. Източник на задължението да се предостави от
съдружника „К.9.“ ЕООД сумата от 1 500 000 ЕВРО като форма на
кредитиране е решението на ОС на съдружниците от 20.02.2008 г., с което този
съдружник е задължен да направи доп.парични вноски в посочения размер, а
сключеният договор за ипотека е за обезпечение на задължението на дружеството
да върне сумата от 1 500 000 ЕВРО на съдружника. Този договор не е
източник на задължението на „З.И.” ООД, респ. на вземането на съдружника за
връщане на вноските по чл.134 ТЗ.
В
протокола от ОС на съдружниците, а и в нот.акт за обезпечение на задължението
по чл.134 ТЗ, изрично е посочено, че доп.парични вноски, с които съдружникът „К.9.“
ЕООД кредитира/Ф.ира „З.И.” ООД, имат за цел и предназначение да послужат за посрещане на нуждата от Ф.иране на
строителните работи до завършване на строящата се от длъжника „З.И.” ООД сграда
в УПИ II-803A,
1385, кв.18, м.“Манастирски ливади“. Процесната
ипотека обезпечава в цялост задължението на „З.И.” ООД за връщане на доп.парични вноски по чл.134 ТЗ, с които
съдружникът „К.9.“ ЕООД го е кредитирал, защото тези вноски по същество са
предназначени за придобиване от суперфициара „З.И.” ООД на правото на
собственост върху отделните обекти от сградата в УПИ II-803A, 1385, кв.18, м.“Манастирски ливади“, което настъпва със
завършването на сградата до етап „груб строеж” – т.1 от ТР № 1 от 04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г., ОСГК на ВКС. В този случай съдът на основание чл.20а ЗЗД приема, че действието на ипотеката
е уговорено да се разпростира и върху правото на собственост върху конкретните
обекти в сградата под условие, че се тя се завърши до етап „груб строеж“, от
който момент суперфициарът по силата на правото на строеж придобива собствеността
върху обектите в сградата / решение № 143 от 10.11.2014 г.
по гр.д. № 646/2014 г., Г. К., II Г. О. на ВКС,
решение № 142 от 01.07.2014 г. по гр.д. № 396/2014 г., Г. К., І Г. О. на ВКС/.
Процесната
ипотека е учредена за обезпечение на целия дълг за връщане на доп.парични
вноски по чл.134 ТЗ, които са предназначени да послужат на „З.И.” ООД за завършване
на сградата, т.е за реализиране правото на строеж и за придобиване на право на
собственост върху самостоятелни обекти в сградта, поради което е налице изключението
на чл.646 ал.6, т.3 ТЗ.
Не е
необходимо да се проследява за какво реално са послужили направените от съдружника
доп.парични вноски и да се констатира, че предоставените по реда на чл.134 ТЗ
суми са „вложени” в довършването на сградата до етап груб строеж. Важното е в
случая, че доп.парични вноски по чл.134 ТЗ са предоставени от съдружника „К.9.“ ЕООД за придобиване от „З.И.” ООД чрез завършване на сградата
правото на собственост върху отделните обекти в нея, спрямо които се
разпростира и действието на учредената ипотека върху правото на строеж.
След
като е налице изключението на чл.646 ал.6, т.3 ТЗ, главният иск по чл.646 ал.2,
т.2 ТЗ е неоснователен.
По
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.647 ал.1,
т.1 ТЗ. Според съда договорът за ипотека не е безвъзмезден по смисъла на чл.647
ал.1, т.1 ТЗ, поради което не може да бъде отменен на това правно основание.
След като законът в нормата на чл. 646 ал.1 и ал.2 ТЗ изрично визира договора
за ипотеката като предмет на иск за недействителност, то този вид договор не
попада в приложното поле на чл.647 ал.1, т.1 ТЗ.
С
оглед правната характеристика на иска по чл.647 ал.1, т.1 ТЗ под „безвъзмездна“
сделка следва да се има предвид сделка, при която длъжникът извършва определена
престация, но в замяна не получава насрещна контрапрестация от другата страна
по сделката. Договорът за ипотека не обслужва размяната на имуществени блага,
защото няма отчуждително, а обезпечително действие. При договора за ипотека се цели от кредитора не придобиване на
имуществено благо, предмет на престацията на длъжника, а се цели получаване на гаранция, обезпечение на
изпълнението на задължението по чл.134 ТЗ. Крайният резултат е да се осигури възможността при
неизпълнение на задължението за връщане
на доп.парични вноски по чл.134 ТЗ дължимата сума да се събере от ипотекарния кредитор /от Ф.иралия по реда на чл.134 ТЗ
съдружник/ чрез
продажба на ипотекираното имущество /в
подобен смисъл решение № 187 от 19.03.2010 г.
по т.д. № 135/2009 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Процесният договор за ипотека, както се спомена по-горе, не поражда вещно
правно действие и не води като резултат
до отчуждаване на имот от масата на несъстоятелността.
Дори
и да се приеме, че договорът за ипотека може да бъде безвъзмезден, когато не е
уговорено ипотекарният кредитор да дължи насрещна престация, съдът намира, че в
конретния случай ипотеката следва да се квалифицира като възмезден договор.
Това е така, защото с протокола на ОС на съдружниците „З.И.” ООД е взето едновременно решение
да се направят доп.парични вноски по чл.134 ТЗ, но и да се учреди в полза на
съдружника ипотека за обезпечение на задължението на дружеството да върне
получените доп.парични вноски. Налице е неразривна връзка между
възникване на задължението да се предоставят от съдружника доп.парични вноски и
учредената в негова полза ипотека /решение № 97 от 30.05.2013 г.
по гр.д. № 442/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. Това е така, защото без
учредяване на ипотеката съдружникът едва ли би гласувал за направеното
предложение, а когато не гласува за предложението, има право да прекрати
участието си на основание чл.134 ал.2 ТЗ.
По
отношение на иска с правно основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ. Предпоставките за
обявяване по чл.
647, ал. 1 т. 6 ТЗ за недействителна по отношение на кредиторите на
недействителността извършена от длъжника сделка, е тя да е извършена
в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, да
уврежда кредиторите и страна по нея да е свързано с длъжника лице. В случая процесната сделка е
извършена от длъжника в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, а насрещна страна по нея е ответникът „К.9.“ ЕООД, който като съдружник е
свързано с длъжника лице. Нормата на 647 ал. 1, т. 6 ТЗ не съдържа презумпция, че
сделката уврежда кредиторите, щом като е сключена със свързано с длъжника лице,
което означава че увреждането подлежи на доказване съобразно общото правило на
чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест. От събраните по делото
доказателства не се установяват факти, които да сочат, че кредиторите са били
увредени от процесната сделка. Не е ясно и по какъв точно начин ипотеката ги
уврежда, доколкото изп.дело на ЧСИ М.П., по което са възложени в полза на „К.9.“
ЕООД ипотекираните имоти, е образувано по изп.лист на СРС, 61 с-в, по ч.гр.дело
N 16903/2010 г., който е издаден по реда на чл.417 ГПК въз
основа на друг нот.акт за ипотека -N
35, дело
760/2006 г.
Следва да
се спомене, че вземането на кредитора „С.Ф.“АД произтича от сключен на
29.06.2009 г. предварителен договор, но няма никакви данни за това, че сключеният
преди него договор за ипотека на 25.04.2008 г. е бил предназначен от длъжника и
неговия съконтрагент да увреди кредитора „С.Ф.“АД, респ. останалите
кредитори.
По
отношение на евентуалния иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. На отмяна по реда на
чл.647 ал.1, т.3 ТЗ подлежи само възмездна правна сделка, която обслужва
размяната на блага – при която всяка от страните поема насрещно задължение да
извърши определена имуществена престация. Процесната сделка не е
разпоредителна,
защото не е основание за прехвърляне право на собственост, поради което не може
да се прецени дали е налице нееквивалентност на престациите. При договора за ипотека е
невъзможно да
извърши съпоставяне на реалната пазарна стойност на имотите към
момента на сключване на договора със стойността на насрещната престация на съконтрагента на длъжника,
защото нито
длъжникът прехвърля собственост, нито насрещната страна престира в замяна
имуществено благо.
Ответникът
„К.9.“ ЕООД не е придобил собственост по силата на процесния договор за
ипотека. Този договор е създал в полза на ответника право да
удовлетвори вземането
си по чл.134 ТЗ по предпочитание от цената на ипотекирания за обезпечение имот, но не
е основание за възникване на правото на собственост в полза на ответника. Изп.лист
на СРС, 61 с-в, по ч.гр.дело N 16903/2010 г., по който е образувано
изпълнението, по което имотите са възложени на „К.9.“ ЕООД, е издаден по реда
на чл.417 ГПК не въз основа на процесния нот.акт, а въз основа на друг нот.акт
за ипотека - N 35, дело 760/2006 г.
Следва да
се отбележи, че ипотеката създава право на предпочитание за ипотекарния
кредитор при разпределение на постъпилите от публичната продан на ипотекирания
имот суми, но публичната продан е в резултат на неизпълнено задължение на
длъжника, а не поради ипотеката. Това означава, че юридическият факт, който
стои в основата на индивидуалното принудително изпълнение срещу длъжника,
довело до принудително отчуждаване и намаляване на имуществото, е наличието на
негово непогасено задължение към „К.9.”ЕООД, което обаче е било обезпечено с
нот.акт за ипотека - N 35, дело 760/2006 г., а не с
процесната ипотека.
Процесната
ипотека не уврежда кредиторите, защото не води до намаляване на имуществото на
длъжника за сметка на удовлетворение на други кредитори.
Тази ипотека е свързана с направените доп.парични
вноски по чл.134 ТЗ, без които едва ли сградата би била завършена от длъжника,
а този факт води до увеличаване на неговото имущество, защото с него се реализира
правото на строеж и се придобива собственост върху самостоятелни обекти в
сградата.
С искове
по чл.646 и чл.647 ТЗ подлежат на отмяна извършени от длъжника правни действия
/ погасяване на задължения и сключване на сделки/, в резулат на които определени
имуществени права излизат извън патримониума на длъжника. В случая имотите са
излезли от имуществото на длъжника в резултат на постановлението за възлагане
на съдебния изпълнител, а това е правен акт, който не представлява
гражданскоправна сделка и който се извършва без участие на длъжника.
Отменителните искове по чл.646 и чл.647 ТЗ, които е легитимиран да предяви
кредитор на длъжника, са приложими само за извършени от длъжника, извън
производството по осребряване на имуществото, сделки и действия с имуществени
права и/или обекти от масата на несъстоятелността /решение по т.д. №
135/2009 г., ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д. № 1388/2014 г., І т.о. на ВКС/.
Това означава, че правните последици при уважаване на иск за обявяване на
недействителен на сключен от длъжника договор не са в състояние да рефлектират
върху вещноправното действие на издадено от съдебния изпълнител постановление
за възлагане, нито е основание за прилагане на акцесорната последица по чл.537
ал.2 ГПК за отмяна акта на съдебния изпълнител.
Исковете за
недействителност по чл.646 ал.2, т.2 ТЗ, чл.647 ал.1, т.1, т.6 и т.3 ТЗ са
неоснователни, поради което не е налице основание за постановяване на
акцесорната последица - отмяна по чл.537 ал.2 ГПК, която по принцип се
постановява, когато е издаден констативен нот.акт.
Обусловените
искове по чл.55 ал.1, т.3 ЗЗД, респ. чл.34 ЗЗД, с които се иска връщане в
масата на несъстоятелността на имотите, предмет на договора за ипотека, са
неоснователни както поради неоснователност на главния и евентуалните искове за
недействителност на договора за ипотека, така и поради обстоятелството, че
собствеността не е придобита от ответника „К.9.“ ЕООД по силата на процесния
договор за ипотека. Собствеността е
придобита в резултат на постановление за възлагане по изп.дело, образувано по
изп.лист, издаден по друг нот.акт за ипотека. В този смисъл намаляването на
имуществото на длъжника, от което са излезли активи – офиси и жилищни обекти, ведно с прилежащи
паркоместа, не е настъпило в резултат на процесния договор за ипотека. Правото
на собственост върху ипотекираните от длъжника имоти е придобито от ответника „К.9.”ЕООД
по силата на възлагателно постановление на съдебния изпълнител по изп.дело N 2018510400907
на ЧСИ М.П., което обаче не е образувано по издаден въз основа на процесния
ипотечен акт изп.лист. Вещноправното действие на това постановление не е
обусловено от процесния договор за ипотека, а недействителността на договора не
рефлектира върху правото на собственост на ответника, което произтича от
възлагателното постановление.
С
оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Ф.“АД иск с правно
основание чл.646 ал.2,т.2 ТЗ, по който е конституиран по реда на 649 ал.3 ТЗ като
съищец синдикът на „З.И.“ ООД- в
несъстоятелност, срещу „З.И.“
ООД-в несъстоятелност и
„К.9.“ЕООД за обявяване по отношение кредиторите на
несъстоятелността за недействително извършеното от „З.И.“ ООД учредяване на ипотека във формата на нот.акт нот.акт
N 26, том II, дело N 198/2008 г. за учредяване на договорна ипотека върху право на
строеж за построяване на недвижими имоти, имаща за предмет правото на строеж за
изграждане на обекти в „Жилищна група с апартаменти, офиси, ателиета и гаражи“ върху
УПИ II-803A, 1385, кв.18,
по плана на гр.София, м.“Манастирски ливади-запад“, включваща в западната част
жилищна сграда 1 /секция „А“ и секция „Б“/ и в източната част на имота жилищна
сграда 2, /секция „А“ и секция „Б“/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Ф.“АД иск с правно
основание чл.647 ал.1, т.1 ТЗ, по
който е конституиран по реда на 649 ал.3 ТЗ като съищец синдикът на „З.И.“ООД- в несъстоятелност,
срещу „З.И.“от ООД в несъстоятелност
и „К.9.“ЕООД за обявяване по отношение
кредиторите на несъстоятелността за недействително извършеното от „З.И.“ ООД учредяване на ипотека във формата на нот.акт
нот.акт N
26, том II, дело N 198/2008 г. за
учредяване на договорна ипотека върху право на строеж за построяване на
недвижими имоти, имаща за предмет правото на строеж за изграждане на обекти в
„Жилищна група с апартаменти, офиси, ателиета и гаражи“ върху УПИ II-803A, 1385, кв.18 по плана
на гр.София, м.“Манастирски ливади-запад“, включваща в западната част жилищна
сграда 1 /секция „А“ и секция „Б“/ и в източната част на имота жилищна сграда
2, /секция „А“ и секция „Б“/.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „С.Ф.“АД иск с правно основание чл.647
ал.1, т.6 ТЗ, по който е конституиран по реда
на 649 ал.3 ТЗ като съищец синдикът на „З.И.“ ООД- в несъстоятелност, срещу „З.И.“ ООД-в несъстоятелност и „К.9.“ЕООД за обявяване по отношение кредиторите на
несъстоятелността за недействително извършеното от „З.И.“ ООД учредяване на ипотека във формата на нот.акт
нот.акт N
26, том II, дело N 198/2008 г. за
учредяване на договорна ипотека върху право на строеж за построяване на
недвижими имоти, имаща за предмет правото на строеж за изграждане на обекти в
„Жилищна група с апартаменти, офиси, ателиета и гаражи“ върху УПИ II-803A, 1385, кв.18 по плана на гр.София, м.“Манастирски ливади-запад“, включваща в
западната част жилищна сграда 1 /секция „А“ и секция „Б“/ и в източната част на
имота жилищна сграда 2, /секция „А“ и секция „Б“/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Ф.“АД иск с правно
основание чл.647 ал.1, т.3 ТЗ, по който е конституиран по реда на 649 ал.3 ТЗ като
съищец синдикът на „З.И.“ ООД- в
несъстоятелност, срещу „З.И.“от ООД в несъстоятелност и „К.9.“ЕООД за обявяване по отношение кредиторите на
несъстоятелността за недействително извършеното от „З.И.“ ООД учредяване на ипотека във формата на нот.акт
нот.акт N
26, том II, дело N 198/2008 г. за
учредяване на договорна ипотека върху право на строеж за построяване на
недвижими имоти, имаща за предмет правото на строеж за изграждане на обекти в
„Жилищна група с апартаменти, офиси, ателиета и гаражи“ върху УПИ II-803A, 1385, кв.18 по плана
на гр.София, м.“Манастирски ливади-запад“, включваща в западната част жилищна
сграда 1 /секция „А“ и секция „Б“/ и в източната част на имота жилищна сграда
2, /секция „А“ и секция „Б“/.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.Ф.“АД искове с правно основание чл.55 ал.1, т.3 ЗЗД, по които
е конституиран по реда на 649 ал.3 ТЗ като съищец синдикът на „З.И.“ ООД- в несъстоятелност, срещу „К.9.“ЕООД за връщане в масата на несъстоятелността на „З.И.“
ООД- в несъстоятелност следните недвижими имоти, находящи се в сграда,
построена в УПИ II-803А, 1385, кв.18 по плана на
гр.София, м.“Манастирски ливади-запад“, състояща се от „Жилищна група с
апартаменти, офиси, ателиета и гаражи“, включваща в западната част жилищна
сграда 1 и в източната част на имота жилищна сграда 2, а именно - офис N 2 със
застроена площ от 36,42 кв.м., офис N 3 със застроена площ от 68,05 кв.м., офис N 4 със
застроена площ от 43,98 кв.м., находящи се в
жилищна сграда 1, секция „А“ на партерен етаж; офис N 1 със
застроена площ от 44,47 кв.м. и ателие N 1 със застроена площ от 89,96 кв.м., находящи
се в жилищна сграда 1, секция „Б“ на партерен етаж; aпартамент N 1 със застроена
площ от 53,95 кв.м, апартамент N 2 със застроена площ от 104,52 кв.м. и апартамент N 3 със
застроена площ от 78,28 кв.м., находящи се на
първи етаж в жилищна сграда 1, секция „A“; апартамент N 1 със застроена площ от 108,86 кв.м. и апартамент N 2 със застроена площ от 66,06 кв.м., находящи се на
първи етаж в жилищна сграда 1, секция „Б“; апартамент N 4 със застроена площ от 105,23 кв.м. и апартамент N 5 със застроена площ от 131,22 кв.м., находящи се на
втори етаж в жилищна сграда 1, секция „А“; апартамент N 3 със застроена площ от 108,86 кв.м. и апартамент N 4 със застроена площ от 66,06 кв.м., находящи се на втори етаж в жилищна сграда 1,
секция „Б“; апартамент N 6 със
застроена площ от 105,23 кв.м., находящ се на трети етаж в жилищна сграда 1,
секция „А“; ателие N 1 със застроена площ от 51,26
кв.м.,
ателие N 2 със застроена площ от 69,16 кв.м. и ателие N 3 със застроена площ от 67,25 кв.м., находящи се на
подпокривен етаж в жилищна сграда 1, секция „А“; ателие N 1 със застроена площ от 55,28 кв.м. и ателие N 2 със застроена площ от 60,17 кв.м., находящи се на партерен етаж в жилищна сграда 2, секция „А“; ателие N 1 със застроена площ от 55,28 кв.м. и ателие N 2 със застроена площ от 60,17 кв.м., находящи се на пaртерен етаж в жилищна сграда 2, секция „Б“; апартамент N 1, тип мезонет със застроена площ от 141,58 кв.м. и
апартамент N 2, тип мезонет със застроена
площ от 145,64 кв.м., находящи се на първи и втори етаж в жилищна сграда 2, секция „А“; апартамент N 1, тип мезонет със застроена площ от 141,58 кв.м. и
апартамент N 2, тип мезонет със застроена площ от 145,64 кв.м.,
находящи се на първи и втори етаж в жилищна сграда 2, секция „Б“, както и прилежащите паркоместа.
ОСЪЖДА „С.Ф.“АД, ***, да заплати по сметка на СГС Държавна такса в
размер на 23 631,22 лв.
ОСЪЖДА „С.Ф.“АД, ***, да заплати на „К.9.“ЕООД, ***, съд.разноски в
размер на 23 850 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: