Р Е Ш Е Н И Е
№ 204
гр.Плевен, 25 Април
2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в
открито съдебно заседание на десети април две хиляди и тринадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. К.
При секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдия К. адм.дело №132 по
описа за 2013г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл.
215 от ЗУТ.
Производството по делото е образувано по жалба от В.А.К.
и К.М.К. срещу Заповед № РД 12-23/18.01.2013 г. на Зам.кмет „Териториално
развитие” при Община Плевен, с която е разпоредено принудително премахване на
частта от покрива, която е в отклонение от одобрената проектна документация и
издаденото разрешение за строеж за жилищна сграда в УПИ
VІІІ-3295, кв.344 по плана на гр.Плевен.
В жалбата (наречена възражение), както и в нейните
уточнения от 12.02.2013г. и от 19.02.2013г. са наведени доводи, обосноваващи
незаконосъобразност на оспорения акт, по същество неправилно прилагане на
материалния закон. Твърди се, че с констативен акт № 37/05.11.2012г. е
установено, че е надстроена височината на калканната стена от 6,35м до 6,97м.,
което според оспорващите не отговаря на действителността. Твърди се още, че в
проекта външната калканна стена е котирана 6,35+0,45, като мярката 6,35 е
тухлена зидария, а 0,45 е цокъл или общо 6,80м. Счита се, че е направено неправилно
замерване, което е довело до издаване на порочна заповед. В заключение се моли
за отмяна на оспорената заповед и се претендират направените по делото
разноски.
От ответника по жалбата-Зам.кмет „Териториално
развитие” при Община Плевен и от заинтересованата страна по делото не е депозиран писмен отговор по
жалбата.
В съдебно заседание оспорващите, редовно призовани, не
се явяват, представлява се от адв. Г. *** за В.К. се явява и надлежно
упълномощеният А.А.-баща, които поддържат жалбата на заявените в нея основания.
По същество твърдят, че е налице минимално изменение на конструктивната част,
но са спазени височините на стените. Представят писмена защита, в която са развити
подробни съображения за височините, вида и наклона на покрива, които считат за
несъществени отклонение по см. на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ.
Ответникът по жалбата, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт В. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за
неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна И.Х.П., редовно призована, не
се явява и не се представлява.
Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Оспорената заповед № РД-12-23 е издадена на
18.01.2013г., а жалбата е депозирана пред административния орган на
25.01.2013г. и е заведена под № ТСУиС-94В-1929-1 от същата дата. Предвид
изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирани лица,
при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване
административен акт в законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл.215
ал.4 от ЗУТ, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Нотариален акт № 134, том I, рег. 832, дело 91/2007г. оспорващите В.А.К. и К.М.К.
се легитимират като собственици на масивна сграда с площ от 42 кв.м., находяща
се в гр. Плевен, ул. XXX,
построена в поземлен имот от 350 кв. м., съставляващ ПИ №3295, за който заедно с ПИ №3294
е отредено УПИ VIII-3294 и 3295, в кв.344 по плана на гр. Плевен
(л. 13 от делото).
С Констативен акт № 37 от 05.11.2012г. на служители на
Община Плевен е установено, че в УПИ VIII-3295,
в кв.344 по плана на гр. Плевен е изпълнен строеж “Преустройство на покрив на
съществуваща сграда”, като по време на строителството е завишена височината на
покрива в отклонение на одобрените проектна документация и издаденото
разрешение за строеж. Посочено е още, че при предвидена височина на калканната
стена 6,35м. е изпълнена 6,97м, както и
конфигурацията на сградата е изменена. Отразено е, че е нарушен чл. 178, ал. 4
от ЗУТ (ред.ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.). По време на
проверката е присъствал А.А. (баща на оспорващата В.К.).
По констативният акт от В. и К. К. са депозирани възражения от 22.11.2012г.
и от 05.12.2012г. пред Община Плевен, с които по същество се оспорват
направените замервания. Последните не са
уважени от административния орган, което е изрично посочено в процесната
заповед.
Със Заповед №РД-12-23/18.01.2013г. на Зам.кмета „Териториално
развитие” при Община Плевен, при липса на доброволно изпълнение, на основание
чл.225а от ЗУТ е разпоредено принудително премахване на
частта от покрива, която е в отклонение от одобрената проектна документация и
издаденото разрешение за строеж за жилищна сграда в УПИ
VІІІ-3295, кв.344 по плана на гр.Плевен. За да издаде заповедта органа е приел,
позовавайки се на установеното с Констативен акт №37/05.11.2012г., че безспорно
е установен строеж със съществени отклонения от одобрената проектна документация
по смисъла на чл.154 ал.2 т.4 от ЗУТ .
Именно
тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.
Като доказателства по делото е приложена още и
преписката по издаване на Разрешение за строеж № 457/30.11.2010г. за обект “Преустройство
на покрив на съществуваща жилищна сграда”, издадено на В. и К. К. и на И.Х.П., в качество на възложители.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза
с вещо лице специалност „Промишлено и гражданско строителство”, чието
заключение, като неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и
безпристрастно изготвено. Видно от заключението е, че обектът “Преустройство на
покрив на съществуваща сграда” е строеж по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е от пета категория. Според вещото лице,
височината на калканната стена на жилищната сграда е 6.80м, измерена в средата
на средно прилежащия терен до най-високата точка на калканната стена и не е в
отклонение на издаденото разрешение за строеж. В заключението е отразено още,
че е налице изменение на конфигурацията (външното очертание) на покрива на
жилищната сграда, касаещ издадената част пред сградата, на която предвиждането
по проект е двускатен покрив с посоки изток-запад, а е изпълнен едноскатен
такъв с посока юг. Посочено е, че съгласно одобреният проект, покрива следва да
започне на 30 см. под най-високата точка на калканната стена, а в
действителност е на приблизително 10 см. под най-високата точка на калкана и е
налице завишаване на ската от към двора и ъгъла на наклона на покрива е 20
градуса, а не 22.
По делото е допуснат и разпитан като свидетел арх.З. (лицето изготвило инвестиционния проект- част
архитектура), който свидетелства, че „…..майсторите ми предложиха малко
изменение за покрива. Предложиха ми да се избегнат две улами, за да стане
едностранен. Върху одобрения проект ми предложиха…”. Според свидетеля промяната
не е съществена, не се променя конструкцията-носеща и не се променя
конфигурацията на сградата. Счита, че изменението е несъществено.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Предмет на оспорване в настоящето производство е
Заповед № РД-12-23/18.01.2013г., издадена за строеж пета категория по реда на
чл. 225а от ЗУТ от Заместник кмета „Териториално развитие” на Община Плевен, въз
основа на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ и
предоставени правомощия със Заповед № РД 10-1757/12.12.2012г (л. 57 от делото)
на Кмета на Община Плевен, т.е. оспореният акт е издаден от компетентен по
материя и място орган.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма и съдържа всички задължителни реквизити, съобразно чл.59 ал.2 от АПК,
включително правно и фактическо основание за нейното издаване. В хода на производство
по издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, водещи до ограничаване правото на защита на засегнатите лица. Съставен
е констативен акт по реда на чл.225а ал.2 от ЗУТ, от компетентните за това
длъжностни лица по смисъла на чл.223 ал.2 от ЗУТ, актът е връчен на представляващия
оспорващите, а последните са депозирали възражение пред административния орган.
Възражението е обсъдено в процесната заповед и не е уважено, тъй като с него не
са представени документи, установяващи законността на строежа.
По отношение на съответствието с материалния закон,
съдът съобрази следното:
С Разрешение за строеж № 457/30.11.2010г. е допуснато
“Преустройство на покрив на съществуваща сграда”, находяща се в УПИ VIII-3294, 3295, в кв.344 по плана
на гр. Плевен и кад. идентификатор 56722.659.704, при условията на чл. 50, ал.
1, б. “б” от ЗУТ.
С Констативен акт № 37/05.11.2012г. е установен
незаконен строеж представляващ “Преустройство на покрив на съществуваща
сграда”, УПИ VIII-3295, в кв.344 по плана на гр. Плевен, който
е изпълнен в отклонение от допуснатото с Разрешение за строеж №
457/30.11.2010г. строителство, изразяващо се в следното: При предвидена
височина на калканната стена 6,35м. е изградена калканна стена с височина
6,97м. и промяна на конфигурацията на покрива на жилищната сграда. Така
констатираното строителство е определено с оспорената Заповед №
РД12-23/18.01.2013г. като извършено при съществени отклонения от одобрените
проекти по см. на чл. 154, ал. 2, т. 4 от ЗУТ и незаконно по см. чл. 225, ал.
2, т. 3 от ЗУТ, като с т. 1 на същата заповед е определен срок до 15.03.2013г.,
в който възложителите да премахнат незаконния строеж.
Спорът по делото се свежда до установяване какво в
повече и в отклонение от одобрените проекти, станали основание за издаване на
Разрешение за строеж № 457/30.11.2010г., е изпълнено и съответно извършеното в
отклонение от издаденото разрешение за строеж представлява ли незаконен такъв.
В случая спорни са височината на калканната стена и конфигурацията на покрива
на сградата, доколкото последните фигурират в констативния акт и оспорената
заповед.
Според контролните органи, което е възприето изцяло и
от административния орган, т.н. “калканна стена”, е изпълнена в отклонение от
одобрения проект, като височината е 6,97м, при предвидена 6,35м. От приетите по
делото строителни книжа към Разрешение
за строеж № 457/30.11.2010г. се установява, че калканната стена е предвидена на
6,80м. От т. 2 на заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че същата калканна стена е изпълнена в размер на 6,80м., каквото е
предвиждането по проект. Според допълнителното уточнение, дадено в о.с.з.,
вещото лице е посочило, че в източната част калканната стена е 6,97м, в
западната част е 6,77м, а в средата е 6,80м., като неправилното замерване от
служителите на Община Плевен се дължи на факта, че не включват височината на
цокъла и не е отчетена денивелацията на терена. Следователно по отношение на
височината на калканната стена не е налице посоченото от контролните органи
отклонение от одобрените проекти и разрешението за строеж, респ. в тази част оспорената
Заповед № РД12-23/18.01.2013г. се явява незаконосъобразна.
Налице е, обаче, промяна на конфигурацията на покрива,
което се установява от т. 3 и т. 5 на заключението на съдебно-техническата
експертиза. Така установеното от вещото лице не се оспорва и от
жалбоподателите, а и се потвърждава от свидетелските показания на арх. З., изготвил инвестиционния проект към РС №
457/30.11.2010г. по част архитектура. Последното, посочено и като второ
фактическо основание в заповедта, безспорно представлява съществено отклонение
от инвестиционния проект, което обаче според съда е в обхвата на чл. 154, ал.
2, т. 5 или т.6 от ЗУТ, а не на т.4, както е квалифицирано в акта.
Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ на
премахване подлежат само незаконните строежи или части от тях, когато са
извършени при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.
154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУТ. По изричната норма на закона другите
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т.
5, 6, 7, и 8 от ЗУТ не квалифицират строежа като незаконен и подлежащ на премахване
по чл. 225, ал. 2 т. 3 от с.з. В случая установените отклонения от одобрения
инвестиционен проект (конфигурацията на покрива на жилищната сграда-от
двускатен на едноскатен) се определят като такива по чл. 154, ал. 2, т.5 или т.
6 от ЗУТ, като в хода на административното производство, както и съдебното
такова административният орган не е ангажирал доказателства за нарушаване на
строителните правила и нормативи, техническите, технологичните,
санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания, т.е. че е
налице хипотезата на т.4 от ал.2 на чл.154 на ЗУТ. Във връзка с последното
следва да се посочи, че от доказателствата по делото се установява, че с РС №
457/30.11.2010г. е допуснато преустройство на таван при условията на чл. 50,
ал. 1, б. “б” от ЗУТ, а именно изграждане на надзид до 1,50м. и направа на
капандура. От приложената към заключението по СТЕ скица, изготвена от вещото
лице, се установява, че в действителност е изграден надзид 2.15м. и е изпълнен
прозорец, вместо капандура, които обстоятелства според съда биха определили
отклоненията от проекта като такива по
чл. 154, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Така посочените факти, обаче, не са отразени в
заповедта, където като фактическо основание е посочена промяната на конфигурацията
на покрива (уточнено от вещото лице -от двускатен на едноскатен покрив), което
отклонение не е от категорията на тези, определящи строежа като незаконен по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, тъй като не е сред визираните в чл.
154, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Последното обосновава материална незаконосъобразност
на процесната заповед, поради което същата следва да бъде отменена.
При този изход на делото и направено искане (л.139)
от оспорващите в молба вх.№539/19.02.2013г.
следва Община Плевен да бъде осъдена да заплати в полза на В. и К. ***
направените по делото разноски в размер на 260лв., от които 10лв. внесена
държавна такса, 150лв. депозит вещо лице и 100лв. възнаграждение за един
адвокат, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие
(л.152).
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2
предл. второ и чл.143 ал.1 от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ РД 12-23/18.01.2013г. на Зам.кмет „Териториално развитие” при Община Плевен.
ОСЪЖДА Община Плевен да заплати в полза на В.А.К.
и К.М.К.,***, направените по делото разноски в размер на 260лв. (двеста и
шестдесет лева).
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: