МОТИВИ към присъда №43/31.07.2018г.
постановена по НОХД №515/2017г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия Т.Н.Т.
***, е повдигнато обвинение от РП-Димитровград
за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК-
за това, че на 03.04.2017г.
на ПП I-5(Е-85) на км.272 между гр.Димитровград и с.Радиево, общ.Димитровград,
противозаконно унищожил (пробол/срязал с нож) чужда движима вещ- автомобилна
гума марка „Континентал“ с размери 185/65/15 на стойност 60 лева, собственост
на Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София.
Подсъдимия Т.Т. заявява, че разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен. Възползва се
от правото си да не дава обяснения. Не счита, че е извършил престъпление, моли
за постановяване на присъда, с която да бъде оправдан.
Упълномощения
защитник с обширни аргументи пледира за оправдателна присъда, тъй като от
доказателствата по делото не се установявало по безспорен и категоричен начин
извършването на престъпление от подзащитния му.
Прокурора при Районна прокуратура- Димитровград поддържа обвинението във вида, в
който е повдигнато, счита, че от множеството косвени доказателства по делото
несъмнено се доказвало, че подсъдимият Т. е унищожил гумата на служебния
автомобил на А“ПИ“, пледира за признаване на подсъдимия за виновен и за налагане на наказание,
като предвиденото в закона такова „Лишаване от свобода“ да бъде заменено с „Пробация”
в минималния предвиден размер.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.04.2017г. служителя на „Агенция Пътна
Инфраструктура“(АПИ)– София- свидетеля И.Д., бил командирован на територията на
Областно пътно управление(ОПУ)- гр.Хасково, с цел контрол по републиканската
пътна мрежа.
Същия ден св.Д. се установил със служебния автомобил „Дачия
Докер” с рег. № СВ 78-00 ВН, собственост на А“ПИ“-София, на ПП I-5, Е-85, на километър 272 между с.Радиево и гр.Димитровград,
в близост до пътната табела на с.Радиево, където извършвал проверки и контрол
на движението на превозни средства по пътната мрежа. Около 13:30ч. св.Д. спрял
за проверка движещият се по пътното платно в посока към гр.Димитровград верижен
трактор. Последният спрял на асфалтово уширение- отбивка на пътя, на няколко
метра зад служебния автомобил на А“ПИ“, в същата посока- към гр.Димитровград.
При извършената проверка, св.Д. установил, че верижният трактор е марка
„Челънджър”, модел МТС 775Е, с рег. № X 06433, и е управляван от свидетеля Р.Х..
При поискване на документите, които следвало да са налице и да бъдат
представени на контролните органи, св.Х. заявил, че не носи в себе си нужните
документи. Св.Д. му указал да се обади на работодателя си, за да бъдат
представени тези документи, а той се обадил на колегата си- св.Б.Б. ***, за да
дойде на мястото на извършваната проверка. При пристигането на св.Б., двамата
заедно със св.Д. и в присъствието на водача Х., извършили измерване на спрения
верижен трактор, като установили, че габаритите на трактора надвишават нормите,
указани в Наредба №11/2001г. на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството(МРРБ). При въпрос към водача дали има нужното разрешително да
се движи по пътищата с този трактор с тези габарити, св.Х. отговорил, че нямал
такова. Св.Д. обяснил на водача на трактора, че е извършено нарушение по Закона
за пътищата и посочената наредба и за така извършеното нарушение ще му състави
акт за установяване на административно нарушение (АУАН).
След няколко минути на място дошъл св.К.Д.- агроном в
дружеството- собственик на спрения верижен трактор. Същият спрял автомобила си
зад верижния трактор и не извършил почти никакви действия, тъй като малко след
него на място дошъл и подсъдимия Т.Т.- управител на „Агро ДТ”ООД- с.Добрич – собственик на спрения трактор До
мястото подс.Т. дошъл с лек автомобил, който паркирал на отсрещната страна на
пътното платно. Десетина минути след него дошла и св.К.Г.- мениджър продажби в „Агро ДТ”ООД- с.Добрич,
която спряла автомобила си до този на подс.Т..
След проверка на документите, които св.Г. донесла, св.Д.
обяснил, че щял да състави АУАН и разяснил каква е процедурата, както и че било
необходимо да се извади разрешително от ОПУ-Хасково, за да може трактора да
продължи да се движи по републиканската пътна мрежа с тези габарити.
Така св.Д. седнал на предната шофьорска седалка на
служебният си автомобил, за да съставя АУАН, като казал на свидетелите Х., Г. и
на подс.Т. да се отстранят от служебния автомобил, за да може да изпълни
служебните си задължения.
Те изпълнили разпореждането му и се отдалечили, а св.Б. през
това време бил на няколко метра пред служебния автомобил и обърнат с гръб към
останалите говорел по телефона.
Докато пишел АУАН в служебния автомобил, св.Д. чул изсвистяване
и усетил накланяне на автомобила. В огледалото за задно виждане св.Д. видял, че
подс.Т. е в близост до служебния автомобил и веднага слязъл, като отивайки до
задната част на автомобила видял, че задната му лява гума е спаднала.
Попитал подс.Т. какво е направил, на което подсъдимият му
казал, че нищо не е направил. При оглед на спадналата гума, свидетелите Д. и Б.
установили, че задната лява гума на служебния автомобил е спаднала и в
страничната й част имало разрез. Св.И.Д. преценил, че е безсмислено да
продължава комуникацията с подс.Т. и се обадил на тел.112, за да обясни за случилото
се. След около петнадесетина минути на местопроизшествието дошли служителите на
РУ-МВР-Димитровград- св.С.Н. и св.С.С.. Полицаите снели сведения от
присъстващите на място лица и установили разрез върху задната лява гума на
служебния автомобил „Дачия Докер“. Малко след това полицейските служители
видели, че върху предната част на трактора, между противотежестите бил забит
нож с обща дължина от 25см, с дръжка обвита с черен изолирбанд. След разговор
между присъстващите, с протокол за доброволно предаване подс.Т. предал ножа на
полицейските служители. Св.И.Д. довършил съставянето на АУАН, със св.Б. сменили
гумата, спуканата такава оставили в служебния си автомобил и с него се
придвижили до РУ-МВР-Димитровград, където подали заявление за случилото се и
предали с протокол за доброволно предаване спуканата гума.
По досъдебното производство бил извършен оглед на
веществени доказателства- предадения нож и унищожената гума, като била
назначена трасологична експертиза, от чието заключение става ясно, че разрезът
по изследваната гума „Континентал“ с размери 185/65/15, е възможно да бъде
направен с ножа- обекта на експертизата. Заключението на назначената
съдебно-оценителна експертиза е, че към момента на извършването на деянието
стойността на автомобилната гума марка “Континентал” с размери 185/65/15, е
60,50 лева. Извършен е следствен експеримент, с оглед установяване
местоположението на присъстващите на място лица и МПС.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
показанията на свидетелите И.Д., Б.Б., С.Н., С.С., К.Г., Р.Х., водения от
защитата свидетел К.Д., от заключенията
на назначените съдебно-трасологична и съдебно-оценителна
експертизи, от приетите като доказателства в съдебно заседание писмени
документи, от прочетените по реда на чл.283 от НПК писмени материали по досъдебно
производство №235/2017г. на РУ-МВР-Димитровград, имащи значение за разкриване
на обективната истина по делото, както и от обясненията на подсъдимия, които
доказателства съдът възприе и кредитира по начин и в обем- описан по-долу.
На първо място е видно, че на практика липсва противоречие в събраните по
делото свидетелски показания. Безспорно се установи, че на процесните дата и
място, служителят на А“ПИ“-София- св.Ив.Д., е спрял за проверка верижен
трактор- собственост на дружеството- управлявано от подс.Т., като при самата
проверка е констатирано адм.нарушение от страна на водача на трактора Х., за
което е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение. Безспорно е също така, че задната лява гума на служебния автомобил
на св.Д. е спаднала рязко, а част от присъствалите свидетели са възприели срез
в страничната част на гумата, след което същата гума е била демонтирана и със
служебния автомобил на А“ПИ“ е транспортирана до РУ-МВР-Димитровград, където
всъщност е предадена на органите на реда. Налице е заключение на вещо лице, че
с открития върху балансиращите тежести в предната част на верижния трактор нож,
е възможно да се причини установеният на гумата срез, както и че не може да се
установи дали действително с конкретния нож е направено повреждането, както и
че не са открити отпечатъци или други следи върху ножа.
На практика
липсва свидетел, който да е видял конкретни действия- предприети от някой от
присъстващите, които действия да могат да се определят като нанасяне на удар
или замахване с остър предмет към задната лява гума на служебния автомобил на
св.Д..
Самият св.Ив.Д.,
който единствен пресъздава в цялост станалото на въпросното място, съвсем
обективно описва ситуацията, като заявява, че след като чул изсвистяване и
автомобилът му се наклонил, поглеждайки в огледалото за обратно виждане е видял
подсъдимия в близост до служебният автомобил, но също така и че не е видял
последния да се навежда към гумата, да извършва някакви действия, а слизайки и
разговаряйки с него, не е видял подсъдимия да държи в ръцете си нож или друг
предмет. Според св.Ив.Д., трактора е бил спрян на 2-3 метра зад служебния
автомобил на А“ПИ“.
Колегата му-
св.Б., на практика не е възприел ставащото, доколкото заявява, че е говорел по
телефона на разстояние от служебния автомобил, но когато чул диалог между колегата
си и подсъдимия и се приближил до автомобила, видял срязаната гума и
отрицанието на подс.Т., че е бил той. Също заявява, че при разговора с
подсъдимия, не е забелязал последния да държи нещо в ръцете си.
Следва да се
отбележи, че това са двама свидетели- служители на А“ПИ“, които нямат интерес
да прикриват видяното или да преиначават възприетото, особено ако действително
са били възприели активни действия на подсъдимия спрямо гумата. И двамата
заявяват, че не са видели подсъдимия да извършва действия към гумата на
автомобила им и да държи някакъв предмет в ръцете си.
Свидетелите Г.
и Х. на практика подкрепят казаното от св.Д. и св.Б., като от своя страна също заявяват,
че не са видели подс.Т. да извършва някакви действия спрямо гумата или да носи
нещо в ръцете си. Свидетеля К.Д. пък заявява, че не е възприел почти нищо от
ставащото, тъй като седял в автомобила си- паркиран зад трактора и тъй като
автомобилът му бил с дясна дирекция (волан за управление от дясната, а не от
лявата страна на автомобила), от мястото на шофьора нямал видимост към
ставащото.
Докато за
свидетелите Г., Х. и Кр.Д. се очаква да не са видели нищо злепоставящо техният
работодател, то техните показания следва да се преценят наред с обстоятелството
на служебната им зависимост от подс.Т.. В случая обаче на предполагаемото
„спестяване“ на част от видяното няма други доказателства, които да им бъдат
противопоставени. Такава служебна зависимост от подсъдимия липсва при
свидетелите Ив.Д. и Б.Б., но и те не представят по-различни или противоречащи
на казаните от описаните по-горе трима свидетели обстоятелства.
При
съпоставката на казаното от всички описани дотук свидетели може да се отграничи
тяхната безпротиворечивост и подкрепеност по отношение на релевантните факти и
обстоятелства, а именно липсата на конкретни изявления за възприети конкретни
действия на подс.Т.- било то насочени към автомобилната гума, било то
обвързвайки по някакъв начин подсъдимия с открития върху трактора нож.
Поради което и
Съдът възприе и кредитира показанията на така описаните свидетели като взаимно
подкрепени и безпротиворечащи, независимо от степента на заинтересованост от
отделните лица, от които произхождат.
Показанията на
останалите двама свидетели- полицейски служители- Н. и С., на практика допълват
казаното от описаните по-горе петима свидетели. Същите са отишли на мястото след
като гумата вече е била спаднала и след като е бил подаден сигнал на тел.112. В
техните показания обаче следва да се отбележи друго заявено обстоятелство- че
когато са снемали сведения на място от присъстващите, служителите на А“ПИ“ са
заявили, че някой от присъстващите е срязал гумата им, но не знаели кой, при
което се стигнало до директни въпроси както към управителя на дружеството-
подс.Т., така и към тракториста- св.Х., като и двамата са отрекли. Процесният
нож, който по стечение на обстоятелствата се явява възприет като оръжието на
престъплението, на практика е бил не просто оставен върху трактора, а е бил
забит между тежестите, като само дръжката му се е виждала. За въпросният нож е
било дадено обяснение още на място от тракториста Р., който е обяснил не само
на полицейските служители, но и на св.Б., че този нож служел, за да почиства
кал, клони и др., които засядали във веригите на трактора. На практика обаче,
липсват каквито и да пило преки доказателства, че този нож е бил използван за
срязване, промушване и т.н. на процесната гума, като единственото доказателство
в тази насока е заключението на трасологичната експертиза, което заявява
възможност открития върху гумата срез да е бил извършен с този нож. Но липсват
други доказателства за това дали срезът е извършен точно с конкретния нож и при
липсата на каквито и да било отпечатъци или други обективни находки върху него,
то обвързването на този нож със сряза върху гумата остава единствено в сферата
на предположенията.
Следва да се
подчертае, че за доказването на едно престъпление е необходимо същото да е
установено по време, място и начин на извършване, предметът и оръжието на
престъплението да е конкретно и точно определен, както и извършителя.
В случая тези
условия са налице като съвкупност единствено при описанието им в обвинителния
акт. На практика липсва каквато и да било установеност на конкретни действия-
извършени от подсъдимия, още повече- да са извършени с посочения нож.
Върху
последния липсват каквито и да било обективни следи, от които да може да се
направи заключение, че подсъдимият е използвал точно този нож в момента, докато
св.Ив.Д. е пишел АУАН в служебният си автомобил.
Действително,
може да се предположи, че подс.Т.- като управляващ дружеството- собственик на
въпросния верижен трактор, не е бил радостен от заявеното му, че ще бъде
съставян АУАН за допуснато нарушение, а още повече- че тракторът може да
продължи движението си едва след като бъде заплатена съответната дължима такса.
Която междувпрочем е заплатена същият ден, поради което тракторът е освободен
да продължи движението си по републиканската пътна мрежа. Съставянето на АУАН и
забавянето движението на верижния трактор очевидно не са били възприети с
радост от подсъдимия Т., но същото може да се каже и за останалите присъстващи
служители на дружеството-собственик на трактора. Следва да се отбележи също
така, че всеки един от разпитваните свидетели заявява, че обстановката е била
нормална и въпреки наличието на фактори за повишено напрежение, прояви на
изнервеност и недружелюбност, никой не съобщава за подобни прояви на поведение,
което да е свързано с повишаване на тон, закани и други подобни съпътстващи
подобна обстановка. Дори и да се приеме момент на внезапна ярост и желание на
отмъщение и подсъдимият да е имал възможност да извърши действия спрямо
автомобилната гума, то приемането на такива действия за извършени в този
ограничен период от време означава приемането на почти свръхестествени
способности на подс.Т., който незабелязан от никого да вземе ножа от трактора (който
според различните свидетели бил спрян на разстояние между 2 и 10 метра зад
автомобила на А“ПИ“), отново незабелязан от никого да промуши, среже или извърши
някакво друго действие спрямо задната лява гума на служебния автомобил, при
изсвистяването и рязкото спадане на гумата да е бил достатъчно бърз да се
изправи и отдалечи макар и на малко разстояние от нея, след което отново
незабелязано да отиде до трактора и да си остави ножа на мястото, като
междувременно разговаря и със св.Ив.Д., без да държи нищо в ръцете си. В тази
връзка, колкото и да се предполага някаква логичност и заинтересованост
подсъдимия да извърши действията, в чието извършване е обвинен, то практически
липсват конкретни доказателства, макар и да са налице преки очевидци. Налице са
единствено индиция и предположения, че след като подсъдимият се е намирал
най-близо до процесната автомобилна гума и е логично да не е зарадван от
спирането на трактора и последвалите санкции, то той е единственият възможен
извършител. Тук обаче следва да се подчертае, че механизмът на причиняването на
среза върху гумата също е теоретичен- а именно, че с този нож може да се
причини такъв срез, но в същото време не са налице обективни данни или находки
както върху гумата, така и върху ножа, от които да може да се направи извода,
че точно с този нож е направен сряза. Наличието на няколко последователни
предположения, че след като автомобилната гума е спаднала толкова рязко, то
срязването й е било направено на същото това място, че след като е била
срязана, то това е станало умишлено от човека, който логически има мотив да
извърши подобно действие, както и това, че след като е бил открит нож, с който
теоретически е възможно да се причини такъв срез, то именно това е оръжието на
престъплението и то е използвано именно от подсъдимия, защото липсва по-правдоподобен
мотив у другите присъстващи да извършат това, а и подсъдимия бил забелязан
най-близко до автомобила, съвсем не означава, че тези предположения намират
опора в събрания доказателствен материал. А както бе отбелязано вече, позоваването
на индиция или последователни предположения за това, че най-вероятния
извършител на деянието е подсъдимия, не обосновава извода за
безпротиворечивост, установеност и доказаност на извършено престъпление и
участието на подсъдимия в него като извършител. Още повече, след като липсва
категоричност за механизма на причиняване на увреждането по гумата. Съдът не се
спира върху обстоятелствата, че процесната автомобилна гума е била демонтирана
на място до с.Радиево и предадена едва в гр.Димитровград, като дотам е била
транспортирана без надзора на полицейски органи, върху възможността открития в
последствие от вещото лице срез да не е в първоначалния си вид, доколкото е
налице макар и теоретична възможност по време на демонтаж, на съхранение и
транспортиране до предаването й на полицейските органи, гумата да бъде увредена
допълнително, върху възможността друг присъстващ- напр.тракториста Х. да
извърши подобно действие. До всички тези обстоятелства може да се достигне едва
след изяснен механизъм на причиняването на увреждането по гумата, изяснен и
доказан предмет, с който е извършено повреждането и едва след това да се търси
възможен извършител или възможност и вероятност до предаването на гумата на
полицейските органи да бъдат извършени манипулации с някаква цел. В случая обаче
освен предположения, че гумата е била повредена именно чрез срязване на място и
то чрез ножа – открит върху трактора, като всичко това е било извършено от
подсъдимия Т., липсват конкретни преки доказателства за всички тези
обстоятелства. Съдът не споделя виждането на обвинителната власт за това, че
били налице множество косвени доказателства- на практика липсват и такива. Факт
е, че нито един от присъстващите- независимо в служебна подчиненост с
подсъдимия или без наличието на такава, не е видял самия подсъдим да държи
какъвто и да било предмет в ръката си, да се навежда до задната част на
автомобила или да се приближава до предната част на трактора, да извършва
някакви действия, макар и скрити от останалите. Тук не са налице косвени
доказателства, а единствено предположение за това, че подсъдимия Т. е извършвал
подобни действия. Но доказателства за такива липсват. Действително, няма как да
се приеме, че тази автомобилна гума е спаднала от самосебе си или от вътрешен
дефект, но в същото време липсват конкретни преки доказателства, че откритото
увреждане е причинено на самото място, че е причинено с открития нож, че е
причинено именно от подсъдимия. Съобразно времето и възможностите за
предприемане на процесуално-следствени действия, чрез които да се достигне до
по-конкретен резултат, е направено възможното според възможностите в съдебната
фаза на производството, но практически не се достигна до по-различен извод от
този- направен след анализа на свидетелските показания. И доколкото от тях не
може да се направи безспорен и категоричен извод за извършено престъпление от
общ характер и то извършено от подсъдимия, съдът призна същия за невинен, доколкото
една осъдителна присъда не може да почива на предположения или съмнения. Така
съдът оправда подс.Т.Т. по така повдигнатото му обвинение.
След
като призна подсъдимият Т.Т. за невинен, на основание чл.190, ал.1 от НПК Съдът
постанови направените по делото разноски в размер на общо 159,41лева (сто
петдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки) - произтичащи от
възнаграждения на вещи лица, да останат за сметка на държавата.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
