№ 5505
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110111410 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ю.б. АД,
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А- Париж“, действащ чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А-клон България ,с която срещу С. Д. Г. са предявени по
реда на чл.422 от ГПК положителни установителни искове ,с правно основание чл. 9 ЗПК вр.
чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено по отношение на
ответника ,че дължи на ищеца : сумата в размер на 478,81лв. ,представляваща главница
,ведно със законната лихва от 27.01.2022год. до изплащане на вземането ,сумата в размер на
85,90лв.,представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2020год. до
20.11.2021год., сумата в размер на 68,64лв. ,представляваща мораторна лихва за периода
20.08.2020год. до 16.01.2022год. ,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 4456/14.02.2022год. по ч.гр.д.№ 4291/2022год. по описа на
СРС,65 състав.
Ищецът твърди, че на 20.06.2019г. бил сключен договор за кредит №
CREX-17093697 между „БНП Париба Пърсъньл Фаиненс“ като кредитор и С. ДИМЙТЮВ
Г. като кредитополучател, за закупуването иа стоки и услуга на изплащане за срок от 29
месеца, обхващащ периода сключване на договора др 20.11.2021 г., съгласно погасителен
:
план, включваща падежните дати на ме сечените погасителни вноски, размер на вноската й
размера на оставащата главница.След сключване на договора сумата за закупуване на
стоката била преведена по сметка на търговски партньор. Кредитопопучателя следвало да
заплати на кредитора 29 месечните погасителни вноски всяка в размер на 33.22 лева. Въз
основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на
разходите, като била посочена и общата стойност на плащанията.Месечните погасителни
вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща
печалбата на кредитора . Надбавката (възнаградитепна лихва) се формирала съобразно
приложимите по договора ГЛП и ГПР.
ГЛП бил лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент,
който се прилагал на годишна основа към сумата на усвоения кредит.
1
ГПР показвал действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения
процент по кредита се добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с
него.ГПР бил общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от
сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включвали
всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита.
Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за
:
изчисление на ГПР била датата на подписване на договора .
Сочи ,че между „БНП Париба Пьрсънъл Файненс“ и ответника било сключено
споразумение за отсрочване на погасителни вноски .В следствие на отлагането ,размерът на
месечната погасителна вноска и срокът на кредита се изменили съобразно погасителния
план, обективиран в споразумението и съдържащ информация за размера, брои
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Годишният процент на разходите по договора за кредит оставал непроменен, като
лихвата, начислена сьгласно договора за кредит останала непогасена по време на гратисния
период била добавена на равни части във вноските, посочени в погасителния план на
споразумението. Новият размер на месечната погасителна вноска съответно била 33.22
лева.
Сочи ,че в чл.3 от договора била уговорена и лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди, че длъжникът бил преустановил
плащането на вноските по кредита на 20.07.2020год. към която дата били заплатени 9
погасителни вноски.
Поддържа, че кредитът станал изискуем на в пълен размер ,считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска ,която в случая била 20.08.2020год. ,като на
длъжника било изпратено изрично уведомление на 31.03.2021год.
Предвид изложеното било подадено заявление за издаване на заповед за парично
задължение по чл.410 от ГПК като на заявителя била предоставена възможност да предяви
иск за установяване дължимостта на вземането си.Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.
Д. Г. ,чрез особения му представител адв.Е. Я. С. ,в която се оспорват исковете по отношение
на възнаградителната лихва в размер на 85,90лв. ,мораторната лихва от 68,64лв. ,като са
оспорени и разноските за юрисконсултско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на
Районен съд[1]София достига до следните правни изводи:
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника
по реда на чл. 415, т. 2 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415,
ал.4 от ГПК.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл.
415 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, породено от договор за потребителски кредит, по който е
изпълнил задълженията си /в т.ч. реалното предоставяне на заемната сума/ точно, както и
наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за
заплащане на претендираните парични суми на соченото основание. В тежест на ответника е
да установи настъпили правопогасяващи, правоунищожаващи или правоотлагащи
юридически факти.
2
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника С. Д. Г. са били в облигационни отношения,
възникнали по силата договор за кредит № CREX-17093697 от 20.06.2019год.,като е
приложен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити ,по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата от
688,56лв. ,платима на 26 броя вноски ,всяка в размер на 31,99лв.Сумата ,която следва да
бъде върната възлиза на 831,74лв. ,при лихвен процент по кредита ,който е 17,43% и е
фиксиран за целия срок на договора ,а ГПР е в размер на 18,90% с 30 дневен гратисен
период.Посочена е и застраховка „сигурност на плащанията“ ,която е в общ размер на
118,56лв. ,която се включва в плащанията ,тъй като е посочено че същата е 4,56лв. месечно
при 26 бр. месеци.
Съгласно приложения погасителен план, падежа на първата вноска е 20.07.2019год.
,а съответна на последната 26 е на 20.08.2021год.
Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Между страните по
делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като
същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция - договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят –
физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в
закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити.
Не е спорно ,че сумата от 688,56лв. е усвоена от ответника за финансиране на стока
„смартфон ,марка Samsung“ с цена 570лв. като същата е преведена директно на търговски
партньор.
Ответникът е извършвал плащания по кредита, съгласно извлечение по кредит ,в
което ищеца признава неизгодни за себе си факти на сумата в общ размер от 287,91лв. ,в
периода 23.07.2019год. – 20.03.2020год.
Съгласно Споразумение за отстрочване на погасителни вноски от 19.05.2020год.
,ответникът се е съгласил да плащането на три погасителни вноски ,с №№10,11 и 12 да се
отложи за срок от три месеца /гратисен период/.В следствие на това общата сума се променя
от 831,74лв. на 852,65лв.,ГПР остава непроменен.Приложен е и нов погасителен план,
съгласно който падежа на 10 вноска е 20.07.2020год.,а на последната 26-та – 20.11.2021год.
,като всяка тях е в размер от 33,22лв.
С писмо –покана от 26.08.2021год. ,кредитодателя е уведомил С. Д. Г. ,че поради
преустановяване на плащането на вноските по договора на 20.07.2020год. ,вземането е
обявено за предсрочно изискуемо ,тъй като е просрочил две или повече месечни вноски.Ето
защо претендира главница от 478,81лв.,договорна лихва в размер на 85,90лв. ,обезщетение
за забава в размер на 49,54лв.
Не са представени доказателства поканата да е редовно връчена на длъжника.
Съдът при служебно извършената проверка за неравноправни клаузи не намира
такива в договора за кредит. Не са налице и предпоставките на чл. 22 от ЗПК, за да бъде
обявен процесния договор за потребителки кредит за недействителен.
Съдът служебно констатира, че не е налице нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗПК.При
преценка за наличие на нарушение касаещо размера на шрифта приема, че решаващи са
стилът, на който е изписан текстът на договора, отстоянията между
редовете,разположението на текста върху страницата – идеята на законодателя е
3
съдържанието на договора да е достатъчно ясно и четливо от кредитополучателя, така че да
се запознае без затруднение с него при подписване на договора. Според настоящия съдебен
състав представеният по делото договор ведно с погасителен план ,стандартен европейски
формуляр и общи условия са достатъчно четливи, при запознаване с тях потребителят лесно
може да се ориентира в съдържанието им. Ето защо и съдът счита, че липсва нарушение.
което да доведе до недействителност на договора, след като останалите изисквания на закона
са изпълнени.
Съгласно т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Изискването на закона за
посочване на годишния процент на разходите има за цел да защити правата на
потребителите на услугата като гарантира информирането им за максималната цена, която
те биха заплатили за услугата, за периода на погасяване на кредита. Тази цена включва
всички оправдани разходи за кредитодателя, които той, като професионалист в тази област,
следва да предвиди към момента на сключване на договора, примерно изброени в чл. 19, ал.
1 от ЗПК (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора). Възнаграждението за
кредитодателя (възнаградителна лихва) за ползвания от страна на потребителя паричен
ресурс е само един от компонентите на ГПР, а останалите, както беше посочено, са онези
предвидими и оправдани разходи за кредитодателя за предоставяне на услугата. В този
смисъл при липса на други разходи, различни от възнаградителната лихва, законът (чл.19, ал.
4 от ЗПК) следва да се тълкува в смисъл, че посоченият пределен размер не може да бъде
законово основание за уговаряне на лихва равна на пет пъти размера на законната лихва.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията,
посочена в т. 10 на чл. 11 ЗПК- посочен е годишен процент на разходите – 18,90 %, който е в
границите, определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК (не е по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора.
Налице са и другите изисквания ЗПК- изготвен е и погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(подписан от кредитополучателя)- изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 11 ЗПК. Предвидена е
възможността на кредитополучателя да се откаже от кредита в определен срок, налице е
информация за размера на лихвения процент (чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗКП). Установен е
фиксиран лихвен процент изключващ необходимостта да се съдържа методика за
изчисляване на референтен процент, съгласно чл. 33а ЗПК (чл. 11, ал. 1, т. 9а).Клаузата от
договора, определяща размера на годишния лихвен процент /възнаградителната
лихва/,който е фиксиран за целия срок на договора е 17,43% не е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД
страните са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в които
влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави.
В случая в договора за кредит ГПР е посочен във фиксиран размер- 18,90 %, но
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР и какво е взето
предвид при формирането му. Такава конкретизация липсва и в общите условия, към които
препраща договора.
Както беше посочено и по-горе според чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Следователно в ГПР следва да намерят
отражение освен уговорената лихва и всички допълнителни разходи, свързани с кредита, в
4
това число и застрахователната премия от 118,56лв., която е включена в общата стойност на
плащанията .
Предвид това съдът извърши изчисление на ГПР при посочените параметри
,посредством интернет калкулатор ГПР /calkulator.bg/ ,при което размера на ГРП възлиза на
38,82% ,което не надвишава пет пъти размера на законната лихва.
В този случай клаузата ,в която е уговорен ГПР не противоречи на добрите нрави
и не е неравноправна.
С оглед на тези обстоятелства, следва да се приеме, че в тази насока правата на
заемателя не са ограничени и договорът не е недействителен, поради нарушение на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК.
В настоящият случай ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на процесния
кредит, обявена на 20.08.2020 г., като по делото не са ангажирани никакви доказателства, че
ответникът е бил уведомен за предсрочната изискуемост на процесния кредит, поради което
и съдът приема, че не е настъпила такава. В мотивите на Тълкувателно решение от
02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че е допустимо предявеният по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които
не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването, но няма за последица
изменение на основанието, от което произтича вземането. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата
главница, е именно сключеният договор за кредит, поради което предявеният по реда на чл.
422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не
е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 410 ГПК. В случая доколко процесният договор е
сключен със срок от 26 месеца и последната вноска е била на 20.11.2021 г., то към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 год. на
27.01.2022год. ,следва да се приеме ,че всички вноски по договора с настъпил падеж.
Така при отчитането на извършените от кредитополучателя плащания съдът приема,
че ответникът дължи именно претендираните с исковата молба суми.
По разноските :
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, възлиза на 550 лева - 50 лева държавна такса, 400
лева – депозит за особен представител, и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски - 75 лева /25лв.- д.т. и 50лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. Г., ЕГН 7 ********** ,с
5
адрес в гр.Соф.............................. че дължи на ю.б. АД, ЕИК :........................., със седалище
и адрес на управление: гр. София................................ /правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, рег. №*********, действащо чрБ.П. С.А., клон
България, ЕИК .......................... със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14/, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на
478,81лв. ,представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит №
CREX-17093697 от 20.06.2019год.,,ведно със законната лихва от 27.01.2022год. до
изплащане на вземането ,сумата в размер на 85,90лв.,представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.07.2020год. до 20.11.2021год., сумата в размер на 68,64лв.
,представляваща мораторна лихва за периода 20.08.2020год. до 16.01.2022год. ,за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
4456/14.02.2022год. по ч.гр.д.№ 4291/2022год. по описа на СРС,65 състав.
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН 7 ********** ,с адрес в гр.Соф.............................. да
заплати на ю.б. АД, ЕИК :........................., със седалище и адрес на управление: гр.
София................................ ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 550 лева
,представляваща деловодни разноски в исковото производство и сумата в размер на 75 лева
,представляваща деловодни разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6