Решение по дело №611/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на ТП „Държавно горско стопанство - Селище“, ЕИК 2016195800210 срещу Решение № 40/16.04.2024 г., постановено по анд. № 20235210200311 по описа за 2023 г. на Районен съд – Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-2300393/29.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на ТП „Държавно горско стопанство - Селище“ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на закона, по които се претендира отмяната му. Изложени са подробни съображения за допуснати формални нарушения при съставянето на наказателното постановление, доколкото не било изяснено мястото на нарушението.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраша представител. Касационната жалба се поддържа с представено писмено становище от адв. Г..

Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик в представено писмено становище чрез процесуален представител юрисконсулт Н. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага становище, че в случая са налице доказателства, от които е видно, че при проверка от РДГ – Пазарджик и полицията, впоследствие на органите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, се установява, че в горски участък, където е извършена проверката, има работници по дърводобив, които работят в полза на работодателя, в случая „ДГС – Селище“.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, постановено е по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 13-2300393/29.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на ТП „Държавно горско стопанство - Селище“ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ. За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на процесното административно нарушение, включително като е обсъдил и възраженията на жалбоподателя изложени в хода на съдебното производство.

Съставът на Районен съд – Велинград, постановил оспореното в настоящото дело решение е събрал доказателствата относими към съдебния спор, като ги е ценил в рамките на доказателствената съвкупност. Приел е също така, че при издаване на НП и АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че нарушението е доказано.

Решението е правилно.

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на ТП „Държавно горско стопанство - Селище“ против Наказателно постановление № 13-2300393/29.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) в качеството му на работодател му на ТП „Държавно горско стопанство - Селище“ е наложена глоба в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ за това, че при извършена проверка на 20.04.2023 г. на обект - за контрол - сечище, отдел 147Г и 152А не е уредило като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Г. Д. Х., заварен да работи в гореописания обект. При проверката е установен да престира труд като дървосекач.

Нарушението е констатирано на 08.06.2023 г. в ДИТ – Пазарджик при прегледа на документацията, към която не е представен сключен договор със Г. Д. Х.. При извършена справка в Информационната система на ИА ГИТ - регистър трудови договори, органите не са установили наличие на подадено уведомление за сключен трудов договор между ТП ДГС „Селище”, общ. Сърница Г. Д. Х..

Видно от приобщения към делото Протокол № ПР 2319700 от 16.06.2023 г., т. 5, при извършена проверка по документи в периода от 26.05.2023 г. до 16.06.2023г., относно спазване на трудовото законодателство в Териториално поделение Държавно горско стопанство „Селище“, ЕИК 2016195800210, Побит камък 4633, м. „Селище“, стопанисван от ТП ДГС „Селище“ е установено, че същото в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, при извършена проверка на 20.04.2023 г. от контролните органи на РДГ Пазарджик и ОД на МВР Пазарджик, в обект на контрол - сечище/добив на дървесина в общ. Сърница, местност Стойков чарк, отдел 147 Г и 152 А, не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила, а именно сключване на писмен трудов договор със Г. Д. Х., [ЕГН], заварен да работи на обекта, с което е нарушен чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда.

От С. Г. Г., на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 13-2300393 от 16.06.2023 г., в който изцяло са възпроизведени фактите и обстоятелствата описани в Протокол № ПР 2319700 от 16.06.2023 г., който е посочен като приложение към акта.

Посочено е в акта още, че нарушението е извършено на 20.04.2023г., в общ. Сърница при проверка на контролните органи на РГД Пазарджик и ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград в обект на контрол - сечище/добив на дървесина отдел 147 Г (Позволително за сеч № 0711327/06.02.2023 г.) и отдел 152 А (Позволително за сеч № 0711320/06.02.2023 г.), където се извършва работа от собствени работници на ТП ДГС „Селище“. Посочено е, че Г. Д. Х., [ЕГН] е заварен да работи като дървосекач и е декларирал, че не е назначен във фирма или предприятие и няма трудов договор. Нарушението е констатирано на 08.06.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик при проверка на фирмена документация, видно от която ТП ДГС „Селище“ не е уредило отношенията като трудови с лицето, а именно: не е сключил трудов договор. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Актът е връчен на адресата на 16.06.2023 г., без да са заявени конкретни резерви или възражения.

Посочените фактически констатации и правни изводи и квалификация на деянието са изцяло възприети от административнонаказващия орган и възпроизведени в процесното наказателно постановление, като на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, на ТП ДГС „Селище“ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500,00 лв.

В хода на първоинстанционното производство са представени всички писмени документи съставляващи административна преписка по издаване на процесното наказателно постановление, които са подробно описани в протокол от съдебно заседание на 11.03.2024 г. Между същите са:

- Сведение от 20.04.2023 г. от Г. Д. Х., в което същия е заявил, че работи като секач от около две години за А., „той ни дава работа и той ни плаща на ръка, нямам трудови договори“… „на място този обект ни доведе и настани горския на района не му знам името, носеше очила“.

- Трудов договор от 23.01.2023 г., сключен между ТП ДГС „Селище“, като работодател и И. С. Х., като „работник ГС“;

- Констативен протокол от 20.04.2023 г. на РДГ, Пазарджик, в който е отразено, че на сечище/добив на дървесина в общ. Сърница, местност Стойков чарк, отдел 147 Г е заварен да работи Г. Д. Х., който няма разрешение за достъп до обекта;

- Ведомости на ТП ДГС „Селище“ за изплатени заплати за м. април 2023 г., в които е отразено изплатеното трудово възнаграждение на И. С. Х..

Разпитани като свидетели са били служителят, който е съставил акта за установяване на административно нарушение и служителите на Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, които са извършили проверката по документи; служителите на РДГ Пазарджик и РУ Велинград, които са извършили проверката в обект сечище/добив на дървесина в общ. Сърница, местност Стойков чарк.

Като свидетел е бил разпитан и И. С. Х., с прякор „А.“, който е заявил, че е назначен за дървосекач от м. януари 2023 г. в ТП ДГС „Селище“, като е работил в отдели 147г и 152а. Твърди в съдебно заседание, че е уведомил директора на ТП ДГС „Селище“, че ще осигури още работници за обекта. Така той казал на няколко човека, между които е бил и Г. Х.. Те се отзовали и работили на обекта, като Х. им плащал от парите, които били превеждани на него.

При съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, районният съд е извел обоснован извод за установено нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда по повод наличието на трудови правоотношения между ТП ДГС „Селище“ и Г. Д. Х., които не били уредени с писмен трудов договор.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение като се излагат аргументи за недоказаност на вмененото на ТП ДГС „Селище”, общ. Сърница нарушение по смисъла на чл. 62, ал. 1 КТ.

Настоящият касационен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд – Велинград е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В решението си инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях.

В този смисъл следва да се посочи също, че съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съответно според чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Нарушаването на цитираните материални правила за поведение е въведено изрично като състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

В контекста на цитираните норми, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които се явяват и доводи, на които се основава и касационната жалба, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.

Правилно е установено наличието на трудови правоотношения между ТП ДГС „Селище“ и Г. Д. Х.. Наличието им се установява от една страна от показанията на свидетеля Х., които се подкрепят от доказателствата за изплатеното му месечно възнаграждение за м. април 2023 г., в значително по-голям размер от обичайното, от което е заплащано на ръка на останалите лица заварени да работят в отдели 147Г и 152А без трудови договори. Установява се и от доказателствата, че за този период това физическо лице е обективно невъзможно да добие такъв обем продукция самостоятелно, т.е. добивало е дърва заедно с други лица за жалбоподателя. Подкрепят се и от събраните писмени доказателства за издаване на разрешително за достъп на лица и показанията на свидетеля М., от които следва знание на работодателя, че за извършване на сеч в отделите 147Г и 152А са ангажирани лица, които не са служители по трудово сключено правоотношение с юридическото лице ТП ДГС „Селище“.

Несъмнено е при това положение, че Х. е работил със знанието на ръководството на ТП „Държавно горско стопанство Селище” на обект, стопанисван от същото това юридическо лице. Конкретния трудов резултат, който е формиран от дейността на Х. е придобиван не от някой друг, а именно от ТП Държавно горско стопанство „Селище”. Съответно, срещу придобиването на резултата от използваната работна сила, именно Териториалното поделение е заплащало съответното възнаграждение макар и опосредено.

От горните следва, че е налице възмездно наемане на работна сила, придобиване на резултата от нейното използване и съответното заплащане на дължимото за трудовата дейност възнаграждение. В този смисъл се установява наличието на трудово правоотношение, което не е обективирано в изискваната от закона писмена форма. Страни по това правоотношение са ТП „Държавно горско стопанство Селище” и Г. Д. Х.. В този смисъл, приобщените по делото доказателства изключват възможността да се направи извод, че страни по трудовото правоотношение са Х., като работодател и Х., като работник. Несъмнено е, че Х. не е определял конкретната трудова функция която Х. е следвало да осъществява; не е определял мястото на работа; не е придобивал резултата от трудовата дейност и не е заплащал за собствена сметка, дължимото трудово възнаграждение.

Предвид това, без значение е кой е заплащал възнаграждението на служителя- директно работодателят или опосредено друг служител. Факт е, че трудът е възмезден, за сметка на работодателя, което квалифицира правоотношението като трудово. Установено е категорично, че трудът не е полаган за сметка на И. Х., по прякор „А.”, а за сметка на касационния жалбоподател.

Освен това следва да се посочи, че първоинстанционният съд в оспореното решение правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи до невъзможност на нарушителя да разбере за какво нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че в НП е налице неяснота относно мястото на нарушението, тъй като са посочени два отдела, а работникът е заварен да престира труд само в единия от тях. Това дори и да е така, не обуславя неяснота на административното обвинение, до степен препятстваща нарушителя да разбере в какво е обвинен. Действително, липсват доказателства, че Х. е полагал труд в отдел 152А, но това нарушение не опорочава наказателното постановление, тъй като доказателства, че дървосекачът е полагал труд в отдел 147г са налице. Когато лицето се е защитавало срещу по-голям обем съставомерни факти, няма пречка то да бъде санкционирано за част от тях. Освен това тези данни не изключват извода, че съставът на административното нарушение е наемане на работник по трудово правоотношение, като за същото е установено, че не е съставен писмен трудов договор. В хода на производството не са установени несъмнени данни, Х. да е работил и в отдел 152 А на сечището и явно, посочването му в наказателното постановление е погрешно, но тази неточност, сама по себе си не е основание за отмяна на наказателното постановление, доколкото е установено полагане на труд без сключен трудов договор в писмена форма в другия отдел на сечището.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, районният съд е постановил правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника по касацията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, същото следва да е в определен от съда минимален размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Пазарджик, ХI-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40/16.04.2024 г., постановено по анд. № 20235210200311 по описа за 2023 г. на Районен съд – Велинград.

ОСЪЖДА ТП „Държавно горско стопанство - Селище“, ЕИК 2016195800210, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.