гр. София, ……….. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XIV въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ
ДЕЧЕВ
мл.
с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
при
секретаря Б. Гешева и с участието на прокурор С. Цанков, като разгледа
докладваното от съдия Дечев ВНОХД № 2229 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 13.11.2018 г., постановена по НОХД № 22516/2015 г. по описа на СРС, НО,
2 състав подсъдимият М.В.З. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че в периода
от неустановена с точност дата в средата на месец октомври 2014 г. до
31.10.2014 г. в гр. София, в съучастие (съизвършителство) с М.К.Х., с цел да
набави за себе си и за обв. Х. имотна облага, е придобил и укривал чужда
движима вещ - л.а. „БМВ“, с ДК № ********, на стойност 1584,40 лв., собственост
наЛ.В. К., за която вещ е знаел, че е придобита от другиго чрез престъпление,
поради което е осъден на една
година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с три години
изпитателен срок на осн.чл.66, ал.1 от НК. На осн.чл.189, ал.3 от НПК
направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия - адв. Б.Р.. В жалбата се поддържа, че присъдата е неправилна, несправедлива и незаконосъобразна. Твърди се, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо. Счита, че присъдата почива на предположения и районният съд не е обсъдил всестранно и обективно всички доказателства по делото, както и доводите и аргументите на защитата. Предлага се присъдата да бъде отменена и и да се постанови нова оправдателна присъда.
В разпоредително заседание от 27.07.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание подсъдимият З., редовно призован не се явява, без да сочи уважителни причини за това, поради което въззивното производство е протекло при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК.
Не се явява и упълномощеният защитник – адв. Р., като същият е заявил, че пълномощното му е оттеглено от подсъдимия.
Представителят на СГП оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че в хода на изчерпателното проведеното съдебно следствие, първата инстанция е изяснила фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено престъплението, събрани са необходимите доказателства и са извършени необходимите експертизи. Прокурорът намира за безспорен извода за придобиване на вещта от подсъдимия З. и съучастника му, последващото ѝ укриване от нейния собственик и органите на МВР, ведно с инициираната от тях промяна във външните белези на автомобила в контекста на укриването му, както и с постигането на заложената цел - да се придобие имуществена облага от ползването на превозното средство чрез продажбата му, с оглед на което пледира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че автор на инкриминираното деяние е именно подсъдимият З.. Счита наложените с първоинстанционната присъда наказания на подсъдимия З. за правилно определени по вид и по размер, поради което моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна и правилна.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след
като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела прецизно съдебно следствие, като е положила значителни усилия за изясняване на правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото. При пълна служебна проверка на присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от контролираната инстанция, като не се налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея. При това положение се установява следното от фактическа страна:
Към 2014 г. свидетелката М.Ц.П.и пострадалиятЛ.В. К. живеели на съпружески начала. Пострадалият бил собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел „316 И Компакт“, червен на цвят, с рег. № ********. Последният бил оборудван с метанова уредба, монтирана в багажното отделение. Двигателят се стартирал с ключ. Преимуществено превозното средство било управлявано от приятелката на К.. През месец март на 2014г. настъпило пътнотранспортно произшествие с автомобила, в резултат на което били причинени щети на бронята по продължението на цялата му лява половина, която била огъната и с побитости.
Към месец октомври 2014 г. свид. К. трайно бил установен по повод работата си на територията на Република Франция. Превозното му средство било предоставено на свид. П., която го управлявала и поддържала. На неустановена дата в периода между 02.10.2014 г. и средата на месец октомври 2014 г. тя, придружена от племенника си, посетили природен парк „Витоша“. Придвижвали се с л.а. „БМВ", с рег. № *******. Когато достигнали в близост до местността „Златните мостове“, превозното средство аварирало. Поради невъзможността веднага да осигури репатрирането му, свид. П. го оставила на мястото, на което успяла да спре, като заключила вратите му.
На неустановена дата към средата на месец октомври 2014 г. автомобилът бил забелязан на мястото, на което бил паркиран в природен парк „Витоша“, от неустановено по делото лице, което го отнело от владението на свид. П. без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои. Този факт бил установен от свид. В.Р.Т., който на 17.10.2014 г., по молба на своята съседка свид. П., се ангажирал с транспортирането и отремонтирането на превозното средство. Когато Т.пристигнал до посоченото от познатата му място в природен парк „Витоша“, той не открил автомобила. Веднага съобщил на полицейските органи. По случая било образувано досъдебно производство, а превозното средство било обявено за издирване.
По същото време (неустановена дата към средата на месец октомври 2014 г.), след като откраднало автомобила, неустановеното лице се свързало със свид. М.К.Х. (по отношение на когото делото е приключило със споразумение по чл.381 от НПК) и подс. М.В.З., като им предоставило фактическата власт върху превозното средство. Те знаели, че превозното средство е предмет на кражба, доколкото видимо същото било със счупено стъкло на задната лява врата, без ключалка на контактния ключ, без ключ, без регистрационни табели и без документи за придобиване или регистрация. По това време подсъдимият и свид. Х. били приятели. Подс. З. бил роден на *** г., в Руска Федерация, българин, с българско и руско гражданин. Адресът му се намирал в гр.София, ж.к."**********бил със средно образование, неосъждан, работел като куриер на „Аерогара София", ЕГН **********.
След като придобили владението върху автомобила, подсъдимият З. и свидетел Х. в периода между неустановена дата към средата на месец октомври 2014 г. и 31.10.2014 г. съвместно предприели поредица от фактически действия по упражняване на общо владение върху него. Така също пристъпили и към подмяна на външните му отличителни белези с цел укриването му от неговия собственик и от органите на МВР, пред които същият бил обявен за издирване. Доколкото били наясно, че автомобилът е предмет на кражба, те решили да го пребоядисат, да подменят елементи от неговия интериор, както и да подменят регистрационните номера, като възнамерявали да търсят варианти за продажбата му с цел реализиране на печалба. За целта подс. З., след като монтирал бутон, отстрани на волана, посредством който да се запалва двигателя, докарал автомобила на собствен ход и го паркирал пред дома на своя приятел Х., находящ се в гр. София, ул."**********След това подсъдимият осигурил черен спрей, с който с помощта на свид. Х. и случайно привлечен за помощ съученик на последния - свид. Н.П.Н.(последният нямал представа за произхода на автомобила като крадена вещ) успели на променят цвета на превозното средство. Свид. Х. демонтирал и седалките и гумите с джантите на автомобила, като ги заменил с такива от друг притежаван от него автомобил. Междувременно подсъдимият монтирал на превозното средство и регистрационни табели с № *******, отнети от друг обявен за издирване като предмет на противозаконно отнемане автомобил.
В периода от придобиването му в средата на октомври 2014г. до 31.10.2014 г. подс. З., а понякога и свид. Х. управлявали процесния лек автомобил, като се придвижвали с него на територията на гр. София.
На 30.10.2014 г., след 18:30 часа Х. и З. се придвижили с процесното превозно средство до столичния квартал „Люлин". Оставили автомобила на паркинг в близост до бл.147. Двамата се срещнали със своя позната - свид. В.Е.М.. Първоначално посетили заведение за бързо хранене, разположено в търговски комплекс „Мега Мол" (в района на кръстовището „Орион"). Докато се хранели, свид. Х. поискал от свид. М. да му предостави мобилния си телефон. В нейно и това на подсъдимия присъствие той разглеждал обяви в интернет за покупко-продажба на леки автомобили. Започнал да прозвънява различни телефони, като проявявал интерес за цената, на която може да бъде продаден ползвания към този момент от него и подс. З. лек автомобил.
След 20:30 часа на 30.10.2014 г. тримата се отправили към апартамента на свид. М., на адрес гр. София, ж.к. ********. Около 01:00 часа на 31.10.2014 г. свид. Х. напуснал апартамента. Около 03:00 часа на 31.10.2014 г. той позвънил на свид. З., който все още бил при свид. М.. Веднага, след като приключил с разговора, подсъдимият поискал от познатата си парцал и спирт, след което се отправил към паркинга пред блока, където бил паркиран укриваният от него и Х. лек автомобил марка „БМВ“, с подменените номера с № *******. След като демонтирал регистрационните табели и взел топката за скоростния лост, подсъдимият З. се насочил с така описаните вещи към входа на приятелката си. В този момент на улицата покрай паркинга преминал полицейски патрулен автомобил, в който се превозвали свидетелите Р.Й.К.и К.С.И.- полицейски служители при 09 РУ - СДВР. Двамата забелязали липсата на регистрационни табели върху процесното БМВ, тъй като известен период по- рано при обход на същия район те наблюдавали автомобила, но с контролни номера. Тази липса провокирала съмнението им, поради което те спрели патрулната кола и се отправили към процесния автомобил. Пред входа на свид. М. те видели и подс. З.. Бързо се придвижили към него, при което различили в краката му регистрационни табели с № *******, мръсна кафява тениска с дълъг ръкав и топка за скоростен лост. При извършена проверка полицейските служители разбрали, че регистрационните табели са обявени за издирване като издадени за противозаконно отнет автомобил. Доколкото не могъл да предостави разумно обяснение за присъствието си на мястото и за връзката си с автомобила и намерените до него вещи, подс. З. бил задържан и транспортиран до 09 РУ - СДВР.
По повод подадения от полицейските служители до дежурната част на 09 РУ-СДВР сигнал на място била изпратена дежурна полицейска група, която извършила оглед. Междувременно за откриването на автомобила била известена свид. П., която с протокол за доброволно предаване от 31.10.2014г. го предала за нуждите на разследването. По-късно с протокол за доброволно предаване свид. Х. предоставил и демонтираните от него седалки и гуми с джанти на автомобила.
Била изготвена съдебно -
оценителна експертиза, посредством която била изведена пазарната стойност на
превозното средство към датата на отнемането, изчислена на 1900,00 лева. Предвид
отсъствието на предоставен отговор по редица въпроси досежно алгоритъма,
следван за изчисление на стойността и ползваните източници на данни за пазарни
цени, в хода на съдебното следствие е назначена повторна оценителна експертиза.
Заключението на последната се възприема като основополагащо изводите по
фактите. Съгласно същата стойността на превозното средство при отчитане не само
процент на овехтяване, но и наличните към момента на деянието повреди по него,
причинени в по-ранен момент, възлиза на 1584,40 лева.
Въззивната инстанция изцяло споделя възприетата
от контролирания съд
фактическа обстановка, която се основава на събраните в хода на първоинстанционното производство гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите М.Ц.П., В.Р.Т.,
Н.П.Н.,Л.В. К., Р.Й.К., К.С.И., В.Е.М. (частично), М.К.Х. (частично), както и частично обясненията на подсъдимия З.;
протоколи за оглед на местопроизшествието и фотоалбуми към тях, копие на
двустранен констативен протокол, заповед за задържане, протоколи за доброволно
предаване, справки от „Т.“ ЕАД и от „Мобилтел" ЕАД, справка от 06 РУ-СДВР,
приемо-предавателен протокол, характеристика за подс. З., справка за съдимост,
справка от НСлС, справка от ГДИН - МП, експертизи: комплексна криминалистическа
експертиза, повторна съдебно - оценителна експертиза; веществени доказателства:
2 броя регистрационни табели с № *******, 1 брой топка за скоростен лост, 1
брой тениска с дълги ръкави, 1 брой клещи, приобщени на осн. чл. 283 от НПК и
подложени на анализ по реда на чл. 107, ал. 5 от НПК.
Посочените доказателства са еднопосочни, логични и последователни, като безсъмнено установяват фактите, включени в предмета на доказване по настоящото наказателно производство. Първоинстанционният съд детайлно е обсъдил констатираните противоречия в доказателствения материал по делото и е направил логични и обосновани изводи относно приетата фактическа обстановка. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изводите на районния съдия са правилни, като при изследването не са допуснати логически грешки. Изложени са обосновани съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други се отхвърлят. Извършеният в мотивите към първоинстанционната присъда доказателствен анализ е подробен и задълбочен, поради което се споделя изцяло от контролиращата съдебна инстанция и не се налага неговото преповтаряне или допълване.
По делото липсва спор относно собствеността на инкриминираното превозно средство, обстоятелствата, при които същото е било предмет на друго престъпление – кражба и състоянието му преди това, като правилно районният съд е основал изводите си за тези обстоятелства на показанията на свидетелите П., К. и Т., оценявайки същите като еднозначни, логични и последователни. Настоящият състав прецени заявеното от посочените свидетели като непредубедено, безпротиворечиво и кореспондиращо с писмените доказателства по делото, поради което също го кредитира като достоверен източник на информация.
Основните спорни обстоятелства се отнасят до това дали подсъдимият З. е упражнявал фактическа власт върху инкриминирания лек автомобил и дали същият е имал знание, че вещта е крадена. Въззивният съд намира твърденията на защитата за липса на всестранно и обективно обсъждане и неправилна оценка на доказателствените материали от районния съд за неоснователни, съобразявайки и това, че в мотивите към присъдата се съдържат отговори на всички направени от защитника възражения.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е владеел лекия автомобил заедно със свидетеля Х., за когото производството е приключило със споразумение. За това обстоятелство липсват съществени разминавания между показанията на свидетелите Х., Н.в, М.,К.и И., като всички еднопосочно заявяват, че в даден момент са възприели подсъдимият да извършва действия с автомобила. Свидетелите Н.в и Х. непротиворечиво застъпват, че подсъдимият е управлявал инкриминираното превозно средство, като именно той го е докарал пред дома на съучастника си в деня, когато са го пребоядисали. Категорично се установява от показанията на свидетелите Х., М.,К.и И., че в нощта на задържането му, подсъдимият е слязъл до паркирания пред дома на М. автомобил и е свалил подменените регистрационни табели и топката на скоростния лост. За последното прочетените показания на полицейските служители, които са установили подсъдимия до посочените вещи, намират подкрепа в приложените писмени и веществени доказателства по делото, поради което съдът ги приема за вярно отразяващи фактите от обективната действителност. За да кредитира казаното от свидетелите в тази част въззивната инстанция го прецени като последователно, непротиворечиво, логично и обяснимо, поради което го ползва при формиране на изводите си.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на защитата относно заинтересованост на свидетеля Х.. Направеният от СРС анализ на показанията му е правилен, обоснован и изключително детайлен, поради което въззивната инстанция го споделя в цялост. За да кредитира заявеното от този свидетел, този състав отчете обстоятелството, че той е бил съучастник на подсъдимия в извършването на инкриминираното деяние, поради което се явява пряк очевидец на процесните събития. Както правилно е посочил районният съд, по отношение на този свидетел вече е реализирана наказателна отговорност, като обвинението на подсъдимия в инкриминираното деяние не оневинява свидетеля Х. в извършване на престъплението, за което вече е признат за виновен. Наред с това липсват съществени противоречия с кредитираните от двете съдебни инстанции доказателства, не се игнорира цялостно участието на свидетеля в механизма на укриването на автомобила, поради което същите следва да се приемат с доверие.
Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата за липса на знание у подсъдимия, че вещта е била обект на предшестващо престъпление. В тази връзка обосновано СРС е приел, че от събраните по делото доказателства може да се направи единствен възможен извод, че подсъдимият З. е знаел, че автомобилът е краден. Както правилно е преценил първостепенният състав, показанията на свидетеля Н.в са един от основните източници на информация за това обстоятелство, като въззивният съд не открива твърдяната от защитата за заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. При извършения от районния съд анализ правилно са взети предвид отношенията му с подсъдимия и съучастника му Х., участието на свидетеля в едно от съставомерните действия и липсата на съзнание за престъпната дейност, поради което не са открити данни за тенденциозност или изопаченост. Напротив, показанията на свидетеля Н.в резонно са оценени като убедителни, житейски логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като въззивният състав изцяло споделя изложените в мотивите съображения за това. Казаното от свидетеля Н.в съответства на показанията на свидетеля Х. и намира косвена подкрепа в показанията на свидетелката М., която е дочула съмнителни разговори между подсъдимия и съучастника му и е възприела търсенето на купувач, както и в приложените писмени и веществени доказателства и писмени доказателствени средства. По тези съображения настоящата инстанция се довери на заявеното от Н.в за състоянието и цвета на автомобила преди пребоядисването, обстоятелствата, свързани с промяната на отличителните му белези (пребоядисване, смяна на джанти и седалки, монтиране на бутон за стартиране на двигателя), за лицата, управлявали превозното средство и за изявленията на подсъдимия за начина на придобиването му, от което може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е знаел за предхождащото неговото деяние престъпление.
В подкрепа на изложените фактически изводи се явяват показанията на свидетелите М. и полицейските служителиК.и И.. Макар и косвени, същите намират подкрепа в преките доказателствени източници и спомагат за изясняването на всички обстоятелства, свързани с инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него.
Правилно първоинстанционният съд се е доверил изцяло на заключението на назначената в съдебната фаза съдебно-оценителна експертиза, от което се установява стойността на отнетата вещ, което въззивният съд също намира за обективно изготвено и даващо компетентен и значително по-добре обоснован отговор на поставените задачи от изготвеното в хода на досъдебното производство.
Обосновано районният съд се е доверил на приобщените по чл. 283 от НПК писмени доказателства, като същите са непротиворечиви по отношение на фактите, подлежащи на доказване, допринасят за изясняване на обективната истина и се подкрепят от събраните гласни доказателствени средства, поради което въззивният състав също ги ползва при формиране на изводите си.
След внимателен и критичен анализ въззивният съд, подобно на първоинстанционния, дава само отчасти вяра на изложеното в обясненията на подсъдимия З., но ги приема в останалата им част за добре изградена защитна версия, която се опровергава от останалите доказателства.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд се солидаризира с изводите на първата инстанция, че от правна страна подсъдимият М.В.З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.215, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. Районният съд много подробно е обсъдил в мотивите си всеки един от признаците от обективна и субективна страна на този престъпен състав и защо счита, че подсъдимият го е осъществил. Изложени са обосновани съображения и за осъществяване на деянието в съучастие. Поради това втората съдебна инстанция не намира за необходимо да ги повтаря.
Въззивната инстанция споделя и извода на СРС по отношение на индивидуализацията на определеното на М.З. наказание, като намира възраженията на защитата за несправедливост на наложеното наказание за неоснователни. Съдът правилно е съобразил установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е законосъобразно определен в рамките на предвидената санкция при превес на смекчаващите обстоятелства. Обосновано първата инстанция е приела, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, като констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях притежава изключителен характер. Освен изброените във въззивната жалба смекчаващи отговорността обстоятелства, надлежно констатирани и от районния съд, са налице и множество отегчаващи такива, които са отразени в мотивите към присъдата. Не следва да бъде приета като изключително смекчаващо обстоятелство и продължителността на наказателното производство, доколкото за изясняване на релевантната фактология е била налице необходимост от събиране и проверка на множество доказателства и делото е многократно отлагано по причини, които не могат да се вменят в изключителна вина на съда.
При това положение законосъобразно и правилно е наложено наказание „лишаване от свобода“ за минималния предвиден в чл. 215, ал. 1 от НК срок от една година. Съдът намира, че така наложеното наказание ще изпълни целите на индивидуалната и генералната превенция на закона. При наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК правилно Софийски районен съд е отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години, като въззивната инстанция също счита, че за постигане на целите в чл. 36 от НК не се налага реалното му изпълнение.
Правилно контролираният съд е оправдал подсъдимия в частта за разликата в стойността на предмета на престъплението между тази по първоначално повдигнатото му обвинение и тази приета с присъдата, в размер 315,60 лева.
Предвид изхода на делото, районният съд правилно и законосъобразно, на основание чл. 189, ал.3 НПК, е поставил в тежест на подсъдимия направените в хода на производството разноски.
Законосъобразно съдът се е произнесъл и по въпроса за разпореждането с приобщените по делото веществени доказателства.
Въз основа на изложеното и с
оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият
въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и
като такава следва да се потвърди. Изложените в жалбата доводи са
неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно
съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на
основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.11.2018 г., постановена по НОХД № 22516/2015 г. по описа на СРС, НО,
2 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.