РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 16.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №3989 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация
Русе” ЕАД, представляван от изп. директор С Ж Ж чрез процесуалния си
представител твърди, че ответникът е купувач на доставяна от дружеството
топлинна енергия в имот в гр. Русе, ул. “Тича” №20, бл. “Колос - 1”, вх.Б,
ет.7, с абонатен №15000510380, като по 4 бр. фактури за периода от 01.09.2017г.
до 21.12.2017г. му дължи общо сумата 206.16 лв. Ответникът дължи и лихва за
забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на
доставката до 01.03.2018г. в размер на 1.85 лв. За събиране на вземането си
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
образувано в ч. гр. дело №1495/2018г. на Русенски районен съд. Тъй като ответникът
не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, моли да
се признае за установено по отношение на същия, че му дължи сумите 206.16 лв за
доставена и разпределена топлинна енергия по 4 бр. фактури за периода от
01.09.2017г. до 21.12.2017г., заедно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 02.03.2018г. до окончателното изплащане, 1.85 лв
лихва за забава, както и направените разноски по ч. гр. дело №1495/2018г. на
РРС. Претендира разноските по настоящото дело.
Ответникът В.Б.А.
не е подал писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание на 20.09.2018г.
чрез пълномощника си адв. А Г признава изцяло предявения иск. Заявява, че ще заплати претендираните суми за доставена и
разпределена топлинна енергия по посочените 4 бр. фактури, заедно с лихвата за
забава и разноските по настоящото и по заповедното производства. Моли съдът да
постанови решение при признание на иска.
По делото са
представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №1495/2018г. на Русенски
районен съд.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №1495/2018г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №745/06.03.2018г. срещу В.Б.А. да заплати на кредитора
“Топлофикация Русе” ЕАД сумите 206.16 лв за доставена и разпределена топлинна
енергия по 4 бр. фактури за периода от 01.09.2017г. до 21.12.2017г., заедно със
законната лихва от 02.03.2018г. до окончателното изплащане, 1.85 лв лихва за
забава от падежа на всяка фактура до 01.03.2018г., както и за 77 лв разноски. Ответникът
не е намерен на посочения в Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
№14/18.11.2009г. постоянен и настоящ адрес и няма действащи трудови договори
понастоящем, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Ответникът признава иска по чл.422 ГПК за дължимостта
на сумите 206.16 лв за доставена и
разпределена топлинна енергия по 4 бр. фактури за периода от 01.09.2017г. до
21.12.2017г., заедно със законната лихва от 02.03.2018г. до окончателното
изплащане, 1.85 лв лихва за забава до 01.03.2018г. Признанието на иска не може
да бъде оттеглено и съдът следва да се произнесе с решение съобразно
признанието.
При това положение, съгласно
чл.237 ГПК, съдът намира, че искът по чл.422 ГПК е основателен и следва да бъде
уважен съобразно петитума на исковата молба,
като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 206.16
лв за доставена и разпределена топлинна енергия по 4 бр. фактури за периода от
01.09.2017г. до 21.12.2017г., заедно със законната лихва от подаване на
заявлението - 02.03.2018г. до окончателното изплащане, 1.85 лв лихва за забава
от падежа на всяка фактура до 01.03.2018г. Ответникът дължи
на ищеца сумата 77 лв разноски по ч. гр. дело №1495/2018г.
на РРС, от които 27 лв за държавна такса и 50 лв за юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца 177 лв разноски по настоящото дело, от
които 77 лв за държавна такса и 100 лв за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище
и адрес на управление в гр. Русе, ул. “ТЕЦ Изток”, представлявано от изп.
директор С Ж Ж, ЕИК ********* към В.Б.А. ***, ЕГН **********, за сумите 206.16
лв за доставена и разпределена топлинна енергия по 4 бр. фактури за периода от
01.09.2017г. до 21.12.2017г., заедно със законната лихва от 02.03.2018г. до
окончателното изплащане, 1.85 лв лихва за забава от падежа на всяка фактура до
01.03.2018г.
ОСЪЖДА В.Б.А. да
заплати на “Топлофикация Русе” ЕАД сумата 77 лв разноски по ч. гр. дело
№1495/2018г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА В.Б.А.
да заплати на “Топлофикация Русе” ЕАД сумата 177 лв разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: