ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1105
гр.
Пловдив, 06.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на
шести юни две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Дублекова в. ч. гр. д. № 596/ 2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
частна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство „ТЕХНОМОНТАЖ ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Войсил, община Марица, област Пловдив, ул.
„4-та“, представлявано от В.Т.- управител, чрез пълномощника им адв. Р. К.,
със съдебен адрес ***-партер, против Определение № 136/ 04.01.2019г.,
постановено по гр. дело № 12752/ 2018г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
С обжалваното определение е
прекратено като недопустимо производството по делото.
С частната жалба се поддържа, че
обжалваното определение е неправилно и необосновано, като се излагат доводи и
съображения за това, въз основа на които се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба
„ХЪС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Пловдив- север“ № 64А, представлявано от А.А.- управител, чрез пълномощник
юрисконсулт Г.К., оспорва жалбата като неоснователна, по доводи и съображения,
изложени в депозиран писмен отговор, въз основа на които се иска жалбата да
бъде оставена без уважение и обжалваното определение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, като прецени
данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения по чл.275, ал.1 от ГПК едноседмичен срок
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
Производството пред районния съд
е образувано по искова молба,
подадена от „ТЕХНОМОНТАЖ ГРУП“ ООД против „ХЪС“
ООД с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 17040 лв. с ДДС
/14200 лв. данъчна основа/, представляваща остатъка от дължима сума за извършване
на СМР на база на ответника в гр. Лом, изразяващо се в ремонт подкранови пътища
база гр. Лом: ремонт подкранов път поле между ос 10-11, 2х214 м., ремонт
подкранов път поле между ос 9А-10, 2х178 м., а в условията на евентуалност ответникът да бъде осъден да заплати сумата
от 17040 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване.
Исковата претенция по предявения
главен иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.266 ЗЗД се основава на
твърденията, че между страните е сключен договор, съгласно който ищецът като
изпълнител да извърши СМР на база на ответника в гр. Лом: ремонт подкранов път
поле между ос 10-11, 2х214 м., ремонт подкранов път поле между ос 9А-10, 2х178
м., при договорена цена 50 лв. без ДДС на линеен метър. Твърди се, че дружеството
изпълнител е извършил договорените СМР, които са описани в протокол №1 за
установяване извършването и за заплащането на натурални видове строителни и
монтажни работи към 22.11.2013г. Твърди се, че извършената от ищеца работа е
включвала демонтиране на релсата на подкрановия път, подлагане на метални
планки и стягането им с шпилки, както и транспорт до обекта на работници и
материали, като самите материали били осигурени от ответника, а задължение на
ищеца било да им направи съответната необходима за монтаж заготовка. Твърди се,
че работата на обекта на ответника е започнала в началото на месец юли 2013г. и
е приключила на 22.11.2013г., когато е и изготвен и Протокол № 1 за
установяване извършването и за заплащането на натурални видове строителни и
монтажни работи. Твърди се, че за част от извършените СМР ищецът е издал фактура № 703/06.08.2013 г., включваща
заплащане на извършени СМР на обект в гр. Пловдив на стойност 4007.78 лв. без
ДДС и авансово плащане на ремонт подкранов път на обект в гр. Лом в размер на
25000 лв. без ДДС, по която след извършени частични плащания останал незаплатен
остатък в размер на 14804 лв., спорът относно който е решен по гр. д. № 3302/16
г. на ПдРС. Твърди се, че общата стойност на извършените СМР
на базата в гр. Лом възлиза на 39200 лв. без ДДС, от която сума след приспадане
на аванса в размер на 25000 лв. без ДДС неплатени остават 14200 лв. без ДДС или
17040 лв. с включен ДДС.
При условията на евентуалност, в
случай че съдът счете, че липсва договор между страните за извършване на
процесните СМР, се твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка
на ищеца с извършените от последния СМР работи на обект на ответника.
За да постанови обжалваното
определение районният съд е приел, че така очертаният с исковата молба спор е
решен между страните с влязло в сила решение, като в предходното производство (гр.
д. № 3302 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ гр. с. за 2016 г. ) ищецът е
претендирал на същото основание – сключен договор за извършване на ремонти работи
в база на ответника в гр. Лом: ремонт подкранов път поле между ос 10-11, 2х214
м., ремонт подкранов път поле между ос 9А-10, 2х178 м., като е претендирал сума
в размер на 14804 лв., представляваща остатък от главница, дължима по фактура №
703/06.08.2013 г. за сумата от 34809.35 лв., при твърдения, че са фактурирани
всички уговорени и извършени в изпълнение на постигнатата договореност СМР на
базата на ответника в гр. Лом СМР, като същевременно претенцията не е била
предявена като частична.
При анализа на изложените
фактически твърдения в исковата молба, по която е образувано гр. д. № 3302/
2016г. по описа на ПдРС, и тези в исковата молба по настоящото производство, се
констатира, че ищецът основава претенцията си на договорни отношения за
извършване на СМР на обект на ответника в гр. Лом, като изцяло идентични са
твърденията относно датата на сключване на договора, периода на извършване на
процесните работи, техният вид и местоизпълнение. Касае се за ремонт на база на
ответника в гр. Лом: ремонт подкранов път поле между ос 10-11, 2х214 м., ремонт
подкранов път поле между ос 9А-10, 2х178 м., приключил на 22.11.2013г., като
извършените работи са описани в протокол №1 за установяване извършването и за
заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи към 22.11.2013г.
Безспорно се установява при прочита на исковата молба, по която е образувано гр.
д. № 3302/ 2016г. по описа на ПдРС, че ищецът твърди, че извършването на
договорените СМР е удостоверено с Протокол №1/ 22.11.2013г. и че за тях е издадена
фактура № 703/ 06.08.2013г. на стойност 34809,35 лв., като част от сумата в общ размер от 20000 лв.
е платена, поради което ищецът претендира остатъкът по фактурата в размер на
14804 лв. Исковата претенция не е предявена като частична, от пълния размер на
сумата съгласно протокол №1 за установяване извършването и за заплащането на
натурални видове строителни и монтажни работи към 22.11.2013г. За първи път с
исковата молба по настоящото производство пред районния съд ищецът твърди, че
тази фактура е била издадена само по отношение на договорено авансово плащане,
както и че една част от сумата по фактурата не е дължима по процесния договор
за ремонт на базата на ответника в гр. Лом, а за друга извършена от ищеца
работа в полза на ответника. С оглед на това, че в предходното производство
ищецът е претендирал, че с процесната фактура са фактурирани всички уговорени и
извършени в изпълнение на договора ремонти работи на базата на ответника в гр.
Лом СМР, възлизащи общо на 34809.35 лв., без да е предявена претенцията като
частична, то преклудирани се явяват изложените с настоящата искова молба
твърдения, че всъщност се касае само за авансови плащания и че процесната
фактура не включва всички извършени ремонти работи. Тези допълнително развити с
исковата молба по настоящото производство твърдения не могат да мотивират
извод, че се касае за различен спорен въпрос между страните, който не е
разрешен вече със СПН с постановеното по гр. д. № 3302/ 2016г. по описа на ПдРС
решение. Не се споделят изложените в частната жалба аргументи, че изявленията
направени от ищеца по гр. д. № 3302/ 2016г. по описа на ПдРС касаят само
извършените СМР, за които е издадена фактурата, предмет на делото, че
претенцията по предходното между страните дело не включва процесните (по настоящото
производство) СМР, за които не е била издадена данъчна фактура и съответно не
са били предмет на решението, постановено по гр. д. № 3302/ 2016г. по описа на
ПдРС. Същите са неубедителни и са в противоречие с твърденията на ищеца относно
фактическите обстоятелства, на които основава иска си, изложени по гр. д. №
3302/ 2016г. по описа на ПдРС. В частната жалба се развиват доводи, че
настоящото производство пред районния съд касае допълнително възложени и
изпълнени СМР, които не се били фактурирани по фактура № 703/ 06.08.2013г.,
които обаче с в противоречие с изложените твърдения в исковата молба относно
периода на извършване и това, че са установени в протокола от 22.11.2013г., тъй
като се касае за един и същи период на извършване и един и същи протокол, който
ги индивидуализира, и в тази смисъл не кореспондира твърдението за
„допълнително възложени и извършени“ работи.
По тези съображения настоящата
инстанция счита, че спорът относно вземането на ищеца, произтичащо от сключения
между страните договор за СМР на база на ответника в гр. Лом: ремонт подкранов
път поле между ос 10-11, 2х214 м., ремонт подкранов път поле между ос 9А-10,
2х178 м., не може да бъде пререшаван и производството следва да бъде
прекратено, съобразно разпоредбата на чл.299, ал.1 и ал.2 ГПК.
С исковата молба е предявен и иск
в условията евентуалност за присъждане на претендираната сума на основание
неоснователно обогатяване, като ищецът го е заявил, в случай че съдът приеме,
че договор между страните не съществува.
За да е допустим иск с правно основание чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване за ищеца следва да не е налице друг път на
защита. Фактическите обстоятелства обаче, на които се основава предявеният в
условията на евентуалност иск са същите, на които се основава главния иск, а
именно на договорни отношения между страните. По отношение на иска за
неоснователно обогатяване не са изложени каквито и да е било самостоятелни
фактически твърдения, различни от тези по главния иск и следователно
претенцията за неоснователно обогатяване се основава на твърдения, сочещи на
договорни отношения между страните, в който случай ищецът разполага с друг иск,
с който може се защити правата си, които са накърнени от неизпълнение задължението
на ответника да заплати договореното възнаграждение за извършените СМР.
Ето защо, по гореизложените
съображение, съдът намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно
и като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Пловдивският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 136/ 04.01.2019г., постановено по
гр. дело № 12752/ 2018г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.