Р Е Ш Е Н И Е
№ 260583
гр. Пловдив, 25.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието секретаря
Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 5994/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
срещу наказателно постановление (НП) № 20-0329-000562 от 03.07.2020 г., издаден
от РУ гр. Раковски към ОД на МВР Пловдив, с което на Н.Д.Д. с ЕГН ********** с
адрес *** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 800 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат бланкетни съображения
за незаконосъобразност на постановлението. В допълнително писмено становище и в
съдебно заседание същите се развиват и допълват с възражения за изтичане на
срока на валидност на автоматичното техническо средство или система (АТСС)
съгласно удостоверението от Българския институт по метрология (БИМ), както и
липсата на пълно описание на нарушението, свързано с конкретното превишение на
скоростта, което не е посочено от фактическа страна, разминаване в датата на
описания в постановлението акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) и датата на съставения по преписката, както и неустановяване на мястото
на извършване на нарушението предвид свидетелските показания. Моли се НП да
бъде отменено. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е взела
становище с писмото, с което е изпратена преписката, като се определят
производството и обжалваният акт за законосъобразни. Не се представлява в
съдебно заседание. Не се претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, подадена е в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 09.05.2020 г. около 08:30 ч. в с.
Стряма на ул. „Х. Ботев“ при ограничение на скоростта за градски условия от 50
km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в ползва на водача
МПС лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. № ** се е движил със скорост от 112 km/h,
като е превишил максимално допустимата и това е установено с АТСС TFR1-М № 581. Установява се
преди отчетения толеранс да е регистрирана скоростта от 115 km/h, както и автомобилът
да е собственост на жалбоподателя Н.Д.Д.. За нарушението била съставен снимка №
15591, а за използването на АТСС протокол рег. № 329р-4680/11.05.2020 г.
Установява се автоматизирано
техническо средство TFR1-М № 581 да е одобрено
средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Същото е минало последваща техническа проверка на 07.02.2020 г., а АТСС да е
средство, което е все още в употреба и съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип, се считат от одобрен тип.
Установява се от приложената в
преписката справка от база данни за регистрирани автомобили, че собственик на
автомобила е жалбоподателят. Същият попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, че
на въпросната дата той е управлявал процесния автомобил.
За установеното нарушение бил
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA бл. № 212686/09.05.2020
г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В
акта нарушителят е отразил, че не възразява. Актът му бил предявен за
запознаване с неговото съдържание, за което го подписал,а при съставянето му
присъствал лично жалбоподателят и един свидетел. Било му връчено и копие от
него.
За извършеното нарушение било
издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в
размер на 800 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на
основание чл. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания на К.Т. – актосъставител, и
А.Н., както и от писмените доказателства по делото – АУАН, снимков материал от
автоматизираното техническо средство от клип с идентификационен № 15591,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ, ведно с
приложения към него, писмо вх. № 274348/26.10.2020 г. от БИМ, протокол за
успешно премината последваща проверка № 6-32-20/13.03.2020 г. от ГД „НП“, С-р
„Управление на собствеността“, Лаборатория за проверка на анализатори за
алкохол в дъха и радар скоростомери, протокол за използване на АТСС рег. № 329р-4680/11.05.2020
г., разпечатка от база данни за собственост на автомобил, декларация по чл. 188
от ЗДвП, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
Собствеността върху лекия
автомобил не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото
последното е изрично отбелязано в узнатото, съгласно изявлението на
жалбоподателя, от него постановление и справката от регистрите на „Пътна
полиция“.
Разпитан в съдебно заседание
свидетелят Т. потвърждава авторството на АУАН. В допълнение пояснява, че при работата
си по преписката и съставяне и връчване на АУАН жалбоподателят лично е дошъл и
му е представен за запознаване снимковия материал. Спомня си преписката да
съдържала попълнена от същото лице декларация по чл. 188 от ЗДвП. След което е
пристъпил към съставяне на АУАН предвид установената скорост. След което
установените нарушения и заснетите изображения се свалят от друг служител на
органите на реда. Спомня си в конкретния случай служебният автомобил да е бил
позициониран в с. Стряма на ул. „Х. Ботев“ **. Потвърждава подписа си на АУАН и
че е изготвен от него.
Същевременно свидетелката Н.
потвърждава да е изпълнявала служебните си задължения с Т., да са установили
превишение на скоростта с техническо средство, да е бил извикан жалбоподателят
в районното управление, да е попълнил декларация и да му е бил съставен АУАН.
Не си спомня точното място, което е подлежало на контрол.
Показанията на свидетелите съдът
намира за обективни, логични, непротиворечиви с останалите доказателства,
поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Те се
потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване
на атакуваното НП не са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на
административнонаказателното производство. Актът не е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението не е
изчерпателно описано и не са посочени подробно съществените обстоятелства, при
които е извършено то. Действително е посочена измерената скорост, редукцията
ѝ след допустимата грешка при измерване, както и допустимата скорост за
движение в населени места. Същевременно съществена част от нарушението е
конкретното превишение на допустимата скорост. Именно нейните показатели
липсват. Това съдът намира за съществен пропуск, който е ограничил правата на
санкционираното лице от самото начало на производството и го е поставило в
позиция да не може да разгърне в пълнота правото си на защита, като не е могъл
ясно и категорично да разбере с колко е превишил допустимата скорост на
движение. Наистина, може да се направи заключение за стойността ѝ и това
е чисто математическа функция, но това би нарушило отново правата му. Освен
това по същността си представлява дописване на акта или пък негово тълкуване,
което е недопустимо правомощие за съда. Не може да се гадае каква би била
волята на актосъставителя и наказващия орган. Още повече, че от съществено
значение за санкционната норма е и конкретният размер на превишението на
скоростта, тъй като това именно определя и основанието като правна квалификация
и размера на санкцията. Всичко това дава основание на съда да прецени, че
същото нарушение е съществено и последицата от него е отмяната на наказателното
постановление.
Иначе актът е съставен от
компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43
от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът
е съставен в присъствието на свидетел при установяване на нарушението и
нарушителя, който не е направил възражения, когато му е бил предявен за
запознаване със съдържанието му, за което се е и подписал.
Същевременно основателно съдът
намира възражението за липсата напълно описание на нарушението и от фактическа
страна относно мястото на извършването му. Така в АУАН и НП е посочено, че
същото е реализирано в с. Стряма на ул. „Х. Ботев“. Това обаче не е достатъчно,
за да се приеме, че описанието на мястото на извършване е изцяло посочено.
Очевидно е, че същата улица следва да съдържа и номерация. Именно тя не е
посочена от фактическа страна. В този смисъл не може да се попълни кое мястото,
на което органите от преписката са преценили, че е извършено нарушение. Оттам и
да се докаже чрез доказателствата по делото, включително и чрез протокола по чл.
10 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. Независимо, че в последния се
съдържа посочване, че контролирания участък е бил на ул. „Х. Ботев“ от № 31 до
39, то това не дава основание на съда да прецени, че нарушението е именно там.
Освен всичко друго това са няколко номера, на които може да бъде установено
нарушение. Така и съдът, доколкото има само контролно-отменителни функции, не
може да приеме за установено обстоятелство, което е от съществено естество, без
то да е било посочено в акта или постановлението, иначе би излязъл извън
обхвата на правомощията си. Затова и това е още едно основание да се приеме, че
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя извода
за незаконосъобразността на обжалвания акт, а оттам и неговата отмяна.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената
заповед, в предвидената от закона форма. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му не се съдържат задължителните реквизити и се откриват
пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице, свързани
с изложеното по-горе относно АУАН, като същите са пренесени и върху
постановлението. Нарушението не е описано надлежно в НП от фактическа страна,
като административнонаказващият орган не е отразил конкретното превишение на
скоростта и мястото на нарушението. Като се изключи това са спазени другите
изисквания за издаване на НП и същото съдържа всички останали реквизити.
Спазени са и условията за ползване на АТСС.
Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от
мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС,
прикрепени към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична
обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира
на място от контролните органи установили по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група
мобилни АТСС временно разположени на участък от пътя и самото АТСС е статично.
То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се
извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от
него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки
действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
установяването на нарушението е ирелевантно.
За да е законосъобразно
използването на техническото средство следва да са налице следните условия,
които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. /Наредбата/ след изменението
с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от
одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места, какъвто е
настоящия случай; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се
посочиха по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, преминало е техническа проверка. Спазени са изискванията
на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на
АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на
снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното
местоположение, посоката на задействане, ограничението на скоростта на
заснеманата отсечка, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима
на измерване, началото и края на работата по час и минута и номер на първо и
последно статично изображение, броя на установените нарушения. Не може да бъде
прието възражението за невалидност на измерването. Както вече се посочи,
съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Следователно след като същото не е излязло от употреба и преминало успешно
последваща проверка за годността на измерванията му, то и същото може да бъде
основание за установяване на нарушения за скорост.
Въпреки изразеното становище съдът
счита за необходимо да отбележи, че на базата на всички събрани по делото
писмени доказателства се установява нарушението от обективна страна, за това,
че конкретното МПС се е движило с установената скорост в населено място в
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От субективна страна нарушението
е извършено с пряк умисъл, доколкото водачът е съзнавал е общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е желаел
тяхното настъпване, а именно управлението на МПС със скорост много над
позволената. По повод на последното съдът не може да пропусне и да не подчертае
на жалбоподателя, че подобно поведение е признак за липсата на съзнаване на тежките
последици както за водача, така и за другите водачи и пешеходците, а освен това
и на неговите спътници, които при такава установена скорост почти при всяко
положение биха били с летален изход. Липсата на елементарно самосъзнание за
спазване на правилата не бива и не ще следва да се толерира.
По разноските:
63, ал. 3 ЗАНН страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. По тази причина следва да бъде
уважена претенцията за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя,
сторени в производството пред въззивна инстанция, като въззиваемата страна бъде
осъдена да заплати сумата от 300 лв., разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Представени са доказателства за това, че същите са сторени –
договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че възнаграждението
е изплатено в брой при подписването му, като в тази си част представлява
разписка за изплащането им. Същите са уговорени в размер на 500 лв., но предвид
направеното възражение за намаляването им поради прекомерност следва същото да
бъде сторено и да се присъдят в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото при
интерес до 1000 лв. минималният размер е 300 лв, а се претендират 500 лв.
По посочените съображения следва
да се приеме, че не са спазени задължителните формални изискания за съдържание
на АУАН и НП, което дава основание наказателното постановление да се прецени
като незаконосъобразно и последицата от това – да бъде отменено.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0329-000562 от 03.07.2020
г., издаден от РУ гр. Раковски към ОД на МВР Пловдив, с което на Н.Д.Д. с ЕГН **********
с адрес *** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 800 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД
на МВР гр. Пловдив да заплати на Н.Д.Д. с ЕГН **********
с адрес *** сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив,
на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.