№ 134
гр. Пазарджик, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500604 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.1 от ГПК.
Същото е образувано по повод на подадена жалба от Д. Т. СП. от
гр.Велинград против Разпореждане от 08.06.2021г. на ЧСИ Д.С. с което е
отказано да се прекрати делото, съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
Твърди се в същата от страна на жалбоподателят, че е длъжник по
изпълнително дело №139/2021г. по описа на ЧСИ Д.С., като взискател е
„К.И.И. БГ“ ЕАД.
Визира се, че пред ЧСИ е представена молба с искане за прекратяване
на делото, но не на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а във връзка с
изтеклата погасителна давност, съгласно чл.110 от ЗЗД, с която давност е
било погасено вземането и съответно образуване на ИД №139/2021г.
В този смисъл се излагат съображения.
Искането е да се отмени обжалваното разпореждане и се прекрати
изпълнителното дело.
Постъпили са писмени възражения от “К.И.И. БГ“ ЕАД,
1
представлявано от Р.И.М.- управител, чрез пълномощника си юриск.Г.А.
Твърди се, че подадената жалба е процесуално недопустима,
алтернативно неоснователна. В тази насока се излагат доводи.
Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Постъпили са мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК от ЧСИ- Д.С.. В същите е
изложено становище в насока неоснователност на подадената жалба.
Моли се същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
обжалваното разпореждане.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията, изложени в
жалбата, прие от фактическа страна за установено следното:
Първоначално изпълнително дело е образувано по повод на
постъпила молба от „К.И.И.“ ЕАД с приложен към нея изпълнителен лист от
16.05.2013г. при ЧСИ И.Ц. с рег.№899 при ОС- Враца.
Видно от молба на взискателя от 05.02.2021г., на основание чл.427, ал.1
от ГПК делото е изпратено по подсъдност и образувано от ЧСИ Д.С. под
№139/2021г.
От материалите по делото се установява, че е наложен запор на МПС на
18.03.2021г., запор на банкови сметки на 18.03.2021г. и на 17.03.2021г., както
е и наложен запор на трудово възнаграждение на 29.04.2021г.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
27.03.2021г.
Видно от Молба с вх.№11305 от 31.05.2021г. подадена от страна на
длъжника е поискано от същия да бъде прекратено делото поради изтекла
погасителна давност.
От постъпило становище от страна на взискателя се установява, че се
приема, че произнасянето по изтекла давност не е в правомощията на ЧСИ и
не е в предвидените хипотези в чл.433 от ГПК, с оглед на което искането
следва да бъде оставено без уважение.
Видно от Разпореждане от 08.06.2021г. на ЧСИ Д.С.- л.60 се установява,
2
че съдебния изпълнител е отказал да прекрати делото. Основанието си за това
е мотивирал, че не е в правомощията му да се произнася относно изтекла
давност и по материалното право.
При тези данни, окръжният съд от правна страна приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като право на длъжника е да реализира
правото си да обжалва действия на съдебния изпълнител, съгласно чл. 435
ал.2, т.6 от ГПК, като в случая се обжалва отказът на съдебния изпълнител да
прекрати образуваното изпълнително производство №139/2021г. В тази
връзка настоящата инстанция не споделя възраженията на „К.И.И. БГ“ ЕАД в
насока недопустимост на същата.
По съществото, подадената жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане искането на длъжника за прекратяване на
изп.дело е оставено без уважение, доколкото в случая не са налице
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В конкретният казус следва да се посочи, че хипотезите на прекратяване
на изпълнението са изчерпателно уредени в чл.433 от ГПК, като изброяването
им е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на
условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен
процес.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата
за издръжка.
С т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г., ВКС, ОСГТК е
даден отговор на въпроса от кой момент се прекъсва давността в случаите на
прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнително производство. В
мотивите на решението е посочено, че каквото и да е основанието за
прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
3
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания/ с обратна сила и те не се
считат за произвели правно действие.
С приемането на новия ГПК, правото на длъжника да предизвика
съдебен контрол върху действията на ЧСИ значително е ограничено.
Поначало защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение е чрез
отрицателен установителен иск- чл.439, ал.1 от ГПК. Чрез този иск той
оспорва вземането и оттам материалноправната незаконосъобразност на
изпълнението. Чрез възможността по чл.439 от ГПК, длъжникът може да
установява факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнително основание, от които факти
длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /погасяване
правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане,
прихващане и др./. Настоящата хипотеза не е такава. С неизвършването на
изпълнителни действия по искане на взискателя за определен срок
законодателят презюмира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение,
предвид което и с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се приема прекратяване на
изпълнителното производство по силата на закона, като актът на съдебния
изпълнител има единствено констативно значение. Това прекратяване обаче
не означава отпадане на материалното притезание на взискателя, поради
което няма пречка изпълнителното производство да бъде възобновено.
В конкретния случай от данните по изпълнителното дело се установява,
че въз основа на изпълнителния лист от 16.05.2013г. е било образувано изп.д.
№20198990400797 по описа на ЧСИ И.Ц..
Впоследствие същото е преобразувано под изпълнително дело
№20218890400139 по описа на ЧСИ Д.С.. Отказът за прекратяване на ЧСИ по
което се обжалва в рамките на настоящото производство от момента на
образуване на последното, във връзка с подадена Молба за прехвърляне на
дело с изх.№S-4295/05.02.2021г., прекратяване на изпълнителното
производство по силата на закона- чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради
неизвършване на изпълнителни действия, не е налице. От момента на
образуване на делото и предприети по него изпълнителни действия /налагане
на запори/ не е изтекъл 2- годишен срок и съответно не е настъпила т.н.
4
перемпция.
Доводите в жалбата, че самото вземане на взискателя по изпълнителния
лист е погасено с изтичане на предвидената в закона петгодишна погасителна
давност, по същество са твърдения за липса на материалноправните условия
за законност на изпълнителния процес. Това възражение не е допустимо да
бъде разгледано и решено в рамките на производство по чл. 435 от ГПК, в
което производство съдът осъществява контрол за законосъобразност на
действия или отказ да се извършат съответни действия в рамките на
изпълнителното производство, т.е. защитата чрез обжалване действията на
съдебния изпълнител е насочена срещу процесуалната незаконосъобразност
на изпълнителния процес. С решението по това производство, не се
разрешава материалноправен спор между длъжника и взискателя по същество
и то не се ползва със сила на присъдено нещо. Да разрешава такъв спор между
страните по принудителното изпълнение няма правомощие и ЧСИ.
Материалноправно възражение за погасяване на вземането по изпълнителния
лист длъжникът може допустимо да релевира в рамките на състезателното
исково производство, което да инициира по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК, в
което би се разрешил спорът за материално право.
Следователно постановявайки отказ да прекрати изпълнителното
производство поради липса на предпоставките по чл.433, ал.1 от ГПК, ЧСИ е
установил правилно неосъществяването в конкретния случай на правно
релевантните факти, уредени в закона като прекратително основание.
С оглед на гореизложеното, жалбата, като неоснователна следва да се
остави без уважение, а постановения отказ на съдебния изпълнител от
08.06.2021г. обективиран в разпореждане, като правилен и законосъобразен
следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, в тежест на Д. Т. СП., следва да се присъдят
разноски на „К.И.И. БГ“ ЕАД за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство, в размер на 50лв., на основание чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.37 от Закон за правната помощ, във вр. с чл.25, ал.3 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
5
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 08.06.2021г. на ЧСИ Д.С. с което е
отказано да се прекрати делото, съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
ОСЪЖДА Д. Т. СП. от гр.Б., „А.К.“ №4, с ЕГН ********** от
гр.Велинград, ул.“Н.И. №3А, да ЗАПЛАТИ на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр..С., бул.“П.В. 21, Бизнес
център „Люлин- 6“, ет.2, чрез пълномощника З.Н.Д.- член на Съвета на
директорите, чрез пълномощника юриск.С.К., сторени съдебно- деловодни
разноски в настоящото производство- юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50/петдесет/лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6