Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 223/22.7.2020 г.

 

Гр. Ямбол ,….22.07.2020г.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Ямболски районен съд……………………………....наказателна колегия в публичното

заседание на първи юни през две хиляди и двайста година  в състав:

                                                                                                            Председател:  С.Митрушева

                                                                                               Съдебни заседатели:

                                                                                                                 Членове:                                                                                        при секретаря ………………..Г.М …………………….. и в присъствието на прокурора……………………………………….………….. като разгледа докладваното от ………………………..С.Митрушева.……….н.а.х.д. № 407 по описа  за   2020  год

 

Производството по делото е образувано по жалба на С.Д. *** против Наказателно постановление № 20-0813-000565/ 21.04.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Ямбол, с което, на осн. чл. 174 ал.3 ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДП. В жалбата се сочи, че описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, поради което се иска отмяна на наложеното наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез защитника си поддържа жалбата. Счита същата за основателна и моли за уважаването й от страна на районния съд, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – ОД МВР Ямбол, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Иска се също присъждане на юрисконсултско възнаграждение  .

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Около полунощ на 31.03.2020г срещу  01.04.2020г.  св. И.Н. се намирал на терасата на жилището си и пушел цигара. Направило му впечатление, че лек автомобил, намиращ се на паркинга на магазин „Т-маркет“ се опитва да премине през тревните площи, за да достигне  от паркинга на магазина до намиращия се в близост паркинг на жилищна кооперация. Водачът на този автомобил бил особено настоятелен в действията си като, направил няколко опита в тази посока до момента, в който автомобилът му заседнал в тревните площи. Св. Н. подал сигнал за случилото се. От момента на подаване на сигнала, до идването на полицейските служители Н. наблюдавал автомобила и действията на водача му.

Пристигналите на место полицаи, след които и св. Д. установили, че автомобилът е Нисан Терано с ДК № У 6926 АС, собственост на фирма „Кредилайн“. Същият е бил управляван от св. С.Д.. На полицейските служители направило впечатление, че Д. мирише на алкохол и го поканили да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол . Жалбоподателят отрекъл да е управлявал процесното МПС и отказал да му бъда извършена проверка с техническо средство. На Д. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДП и издаден талон за медицинско изследване на кръв. Димитрово отказал за  подпише акта и талона за медицинско изследване и да получи препис от същите. Отказът бил удостоверен с подписа на един свидетел.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено   Наказателно постановление № 20-0813-000565/ 21.04.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Ямбол, с което, на осн. чл. 174 ал.3 ЗДП на Д. било наложено наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДП.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя  на 27.04.2020г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните съображения:

Като неоснователно се преценя възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неточно и неясно посочване на мястото на нарушението . И в акта и в наказателното постановление е детайлизирано в пълнота мястото на извършване на нарушението. Същото е посочено като паркинг за обществено ползване на магазин Т-маркет в тревната площ към бл.№* на ж.к. „***“ .Доколкото входа към паркинга на магазин Т-маркет е на ул. „Т.“ , последната е посочена като такава при уточняване на местоизвършване на нарушението.

Съдът счита като неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение , изразяващо се в непосочване на адрес на свидетела , удостоверил отказа на жалбоподателя да подпише акта и да получи препис от същия. Изискването на чл. 43 ал.2 от ЗАНН за посочване в акта  на трите имена и адрес на свидетеля, удостоверил отказа е свързано с възможността същият да бъде евентуално призован и разпитан в съдебна фаза. В конкретния случай действително в акта не е посочен адреса на свидетеля К., но доколкото е посочен ЕГН на същия, последният дава възможност за пълното му идентифициране, намиране и призоваване. Ето защо макар и формално да е нарушена разпоредбата на чл. 43 ал.2 от ЗАНН допуснатото нарушение не е съществено такова.    

Не се преценя като съществено процесуално нарушение и твърдението  за липса на идентичност в акта и наказателното постановление поради това, че в акта нарушението е описано само като такова по чл.174 ал.3 предл.1 ЗДП, а в наказателното постановление са посочени и двете  хипотези на чл. 174 ал.3 ЗДП. Административно-наказателният състав на чл. 174 ал.3 ЗДП предвижда две изпълнителни деяния на едно административно нарушение, а именно отказ за тестване за употреба на алкохол и/или наркотични вещества с техническо средство и второто изпълнително деяние се състои в неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол или наркотици в кръвта му. Следва да се има предвид, че при съставяне на АУАН е било осъществено само първото изпълнително деяние, тоест отказ за тестване с техническо средство. Едва след съставяне на АУАН и издаване на талона за медицинско изследване и след изтичане на определения в талона времеви диапазон за явяване през медицинските органи за даване на кръв лицето осъществява и второто изпълнително  деяние. Към момента на издаване на наказателното постановление вече е било осъществено и второто изпълнително деяние на чл. 174 ал.3 ЗДП, поради което правилно същото е включено в  него .

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в акта и наказателното постановление дата жалбоподателят при управление на  МПС и извършена му полицейска проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол , а в последствие е отказал да получи талон за медицинско изследване и да даде кръв. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от всички разпитани по делото свидетели. Съдът счита като неоснователни твърденията на защитата на Д. за липса на доказателства за авторството на деянието. От показанията на св. Н. по безспорен начин се установява, че именно Д. е управлявал процесния автомобил при засядането му в тревните площи в близост до паркинга на магазин Т-маркет.    С отказът си да бъде тестван за употреба на алкохол с помощта на техническо средство и да даде кръв за изследване Д. е осъществил административно-наказателния състав на чл. 174 ал.3 ЗДП, в каквато насока правилно е санкциониран. Наложеното му наказание е съобразно предвиденото в санкционната част на нормата и на осн. Чл. 27 от ЗАНН не може да бъде намаляно от съда

При този изход на делото и на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН вр. чл. 143 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед направено искане в тази насока, въззиваемата страна  има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Водим от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 20-0813-000565/ 21.04.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Ямбол, с което, на осн. чл. 174 ал.3 ЗДП на С.Д.Д. е наложено наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДП.

ОСЪЖДА  С.Д.Д. ЕГН: ********** *** разноски в размер на 80лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                                                         Районен съдия: