Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.12.2020
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На деветнадесети
ноември две хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело №
7059 по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК
вр. чл. 357 и сл. КТ.
Делото е образувано въз основа на
искова молба подадена от С.Ж.И., ЕГН: **********, с която претендира да бъде
осъдено „К.“ ***,
със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***** да му заплати по трудов договор № *** от ****. сумите от :
- 9771,23 лв., представляваща дължимо и
незаплатено трудово възнаграждение за
месец май 2016г. в размер на 384,72 лв., за месец юни
2016г. в размер на 384,72 лв., за месец юли
2016г. в размер на 384,72 лв., за месец август
2016г. в размер на 384,72 лв., за месец
септември 2016 г. в размер на 384,72 лв., за месец
октомври 2016 г. в размер на 386,90 лв., за месец ноември
2016 г. в размер на 386,90 лв., за месец декември 2016 г. в
размер на 384,95 лв., за месец януари 2017 г. в
размер на 384,95 лв., за месец февруари2017г. в
размер на 384,95 лв., за месец март 2017 г. в
размер на 384,95 лв., за месец април 2017г. в
размер на 384,95 лв., за месец май 2017 г. в
размер на 384,95 лв., за месец юни 2017г. в
размер на 384,95 лв., за месец юли 2017 г. в
размер на 384,95 лв., за месец август 2017г. в
размер на 384,95 лв., за месец септември 2017г. в
размер на 384,95 лв., за месец ноември 2017г. в
размер на 384,95 лв., за месец декември 2017 г. в
размер на 387,12 лв., за месец януари 2018г. в
размер на 497,07 лв., за месец февруари 2018 г. в
размер на 497,07 лв., за месец април 2018г. в
размер на 424,23 лв., за месец май 2018 г. в
размер на 424,23 лв. и за месец юни 2018 г. в
размер на 609,66 лв., ведно със законна лихва върху
сумата, от 02.05.2019г. - датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
- 1050
лв., представляващо дължимо и незаплатено обезщетение за неползван отпуск за
2016 г. - 20 дни в размер на 400 лв., за
2017 г. - 20 дни в размер на 400 лв. и за
2018 г. -10 дни в размер на 250 лв., ведно със законна лихва върху сумата от датата
на предявяване на исковата молба 02.05.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
- 28357,58
лева, представляващо дължими и незаплатени суми за командировъчни за 537 дни в периода 03.05.2016г. -26.06.2018г. по 27
евро на ден, ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на
исковата молба 02.05.2019г. до окончателното изплащане
на сумата.
-
12067,01 лева - платени
от работника в полза на работодателя разходи по
командироване, както следва: такси магистрали и винетки - 798,38
лева, за гориво - 9419,76 лева, за
ферибот - 1159,43 лева, за извършен ремонт - 398,06 лева, за
заплатени телефони -291,38 лева, ведно със законна лихва върху главницата,
от датата на предявяване на исковата молба 02.05.2019г. до
окончателното изплащане на сумата; 1279,57
лева – сбор от обезщетенията за забава в размер на законната
лихва
върху върху всяка една от главниците от
датата на заплащането й до 01.05.2019 г.
- 2000
лева по неформален устен договор за заем от 21.12.2017г., 275
лева -обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху заетата сума от датата на падежа 24.12.2017г.
до датата предхождаща подаването на исковата молба 01.05.2019г.,
ведно със законна лихва върху сумата, от датата на предявяване на исковата
молба 02.05.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
- 1200
лева по неформален устен договор за заем от
23.02.2018 г., 144,33 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху 1200 лева от датата на
падежа 26.02.2018г. до 01.05.2019г., ведно със законна
лихва върху сумата, от датата на предявяване на исковата молба 02.05.2019 г.до
окончателното изплащане на сумата.
-
250 лева по неформален устен договор за заем от 12.03.2018г., 28,89 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва
от датата на падежа 15.03.2018г. до
01.05.2019г., ведно със законна лихва върху сумата, от датата на предявяване на
исковата молба 02.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права: С.Ж.И. работил при ответника „К.“
***
на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и
повече тона“, с място на работа базата на фирмата, съгласно безсрочен трудов
договор № 002/23.10.2015г. и длъжностна характеристика, като основното му
задължение е било да извършва международни курсове по маршрути на територията
на Европейския съюз от и до Р България. На 27.06.2018 г. от работодателя „К.“ *** била връчена на С.Ж.И.
Заповед № ****. за прекратяване на трудовия му
договор по взаимно съгласие и споразумение № ****. Със справка
с изх. № 03388183088852/27.06.2018 г. в ТД на НАП, от работодателя „К.“ *** е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. Във връзка с
изпълнение на служебните си задължения, за периода 03.05.2016г. -26.06.2018г., С.Ж.И.
е извършил 57 международни превоза с маршрут България - Испания и Франция, за
които не са му заплатени от работодателя командировъчни за 537 дена, подробно
индивидуализирани в:
1.
Международна товарителница № 73556 по която за извършена услуга от превозвача „К.“
***
е издадена фактура №
38/09.05.2016 г. Превозът е извършен с камион с per. № В5151ВС и
товарно ремарке с peг. ****. На
29.04.2016 г. натоварил в Патерна,
Испания на 03.05.2016г. разтоварил в гр. София. Маршрут Испания, Франция,
Италия, Гърция, България, командировката е продължила 7 дни по 27 евро или общо
189 евро.
2. Международна товарителница № 3585
по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура №
40/30.06.2016 г. Превозът е извършен с камион с per. № **** и товарно
ремарке с peг. № В0944ЕН. На
20.06.2016 г. натоварил от Испания на 25.06.2016 г. разтоварил в кк. Слънчев
бряг. Маршрут от България до Испания и обратно от Испания през, Франция,
Италия, Гърция, до България, командировката е продължила 11 дни по 27 евро или
общо 297 евро.
3. Международна
товарителница № 3590 по която за извършена услуга от превозвача „К.“ **** е издадена
фактура № 45/.06.2016 г. Превозът е извършен с камион с per. № **** и товарно
ремарке с per. ***. На
05.06.2016 г. натоварил от Барселона, Испания на 10.06.2016 г. разтоварил в гр.
София. Маршрут от България до Испания и обратно от Испания през, Франция,
Италия, Гърция, до България, командировката е продължила 11 дни по 27 евро или
общо 297 евро.
4. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура №
44/.07.2016 г. На 27.06.2016 г. натоварил от гр. Карлово, България на
01.07.2016 г. разтоварил в Испания. Маршрут от България до Испания и обратно от
Испания през, Франция, Италия, Гърция, до България, командировката е продължила
11 дни по 27 евро или общо 297 евро.
5. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ **** е издадена фактура №
46/31.07.2016 г. Превозът е извършен с камион с per. № **** и товарно
ремарке с peг. № ****. На
15.07.2016 г. натоварил от гр. Стара Загора, България на 18.07.2016 г.
разтоварил във Франция. Маршрут от България до Франция и Франция до Италия,
командировката е продължила 11 дни по 27 евро или общо 297 евро.
6. Международна
товарителница № 11797 по която за извършена услуга от превозвача „К." *** е издадена фактура №
47/31.07.2016 г. На 26.07.2016 г. натоварил от Италия на 29.07.2016г.
разтоварил в Българи. Маршрут от Италия, през Гърция до България,
командировката е продължила 5 дни по 27 евро или общо 135 евро.
7. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ **** е издадена фактура №
49/15.08.2016 г. Превозът е извършен с камион с per. № **** и товарно
ремарке с peг. № ****. На
29.07.2016г. натоварил от Стара Загора на 02.08.2016г. разтоварил във Франция.
Маршрут от България,през Гърция, до Франция, командировката е продължила 5 дни
по 27 евро или общо 135 евро.
8. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура №
50/15.08.2016 г. Превозът е извършен с камион с per. № **** и товарно
ремарке с peг. № **** На 07.08.2016
г. натоварил от Испания, на 08.08.2016 г. разтоварил в Барселона. Маршрут от
България, през Гърция, до Испания, командировката е продължила 5 дни по 27 евро
или общо 135 евро.
9. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ **** е издадена фактура №
51/15.08.2016 г. Превозът е извършен от шофьора С.Ж.И.. На 08.08.2016г.
натоварил от Барселона в Испания, на 12.08.2016 г. разтоварил в гр. Ловеч,
България. Маршрут от Испания, през Франция, Италия, Гърция, до България,
командировката е продължила 5 дни по 27 евро или общо 135 евро.
10. Международна товарителница по която за
извършена услуга от превозвача
„К.“ ****
е издадена фактура № 52/31.08.2016г. На 18.08.2016 г.
натоварил от гр. Жерона, Испания на 22.08.2016 г. разтоварил в гр. Ловеч,
България. Маршрут от България до Испания и от Испания до България,
командировката е продължила 11 дни по 27 евро или общо 297 евро.
11. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ ***** е издадена фактура № 60/10.10.2016г. Превозът е извършен с
камион с per. № **** и товарно
ремарке с peг. № *****. На
22.08.2016г. натоварил от гр. Пловдив, България на 25.08.2016г. разтоварил във
Франция. Маршрут от България до Франция, след това от Франция до Испания и от
Испания до България, командировката е продължила 12 дни по 27 евро или общо 324
евро.
12. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ **** е
издадена фактура № 61/10.10.2016г. Превозът е извършен с камион с per. № **** и товарно
ремарке с peг. № *** На
30.09.2016г. натоварил от гр. Лорка, Испания на 05.10.2016 г. разтоварил в гр.
София. Маршрут от България до Испания, след това от Испания до България,
командировката е продължила 12 дни по 27 евро или общо 324 евро.
13. Международна
товарителница № Е3384 по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 64/31.10.2016 г. На 14.10.2016 г.
натоварил от гр. Лорка, Испания на 19.10.2016 г. разтоварил в Стряма. Маршрут
от България до Испания, след това от Испания до България, командировката е
продължила 12 дни по 27 евро или общо 324 евро.
14. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ ***** е издадена фактура №
67/18.11.2016 г. Превозът е извършен с камион с peг. № **** и товарно
ремарке с peг. № ****. На
31.10.2016 г. натоварил от гр. Онда, Испания, на 10.11.2016 г. разтоварил в гр.
Варна. Маршрут от България до Испания, след това от Испания до България,
командировката е продължила 17 дни по 27 евро или общо 324 евро.
15. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура №
69/24.11.2016 г. Превозът е извършен с камион с peг. № *** и товарно
ремарке с peг. № *****. На
11.11.2016 г. натоварил от гр. Карлово, на 16.11.2016 г. разтоварил в гр.
Барселона, Испания. Маршрут от България до Испания, командировката е продължила
7 дни по 27 евро или общо 189 евро.
16. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура №
70/24.11.2016 г. Превозът е извършен с камион с per. № *** и товарно ремарке
с peг. № ****. На
18.11.2016г. натоварил от гр. Зоера, Испания на 22.11.2016г. разтоварил в гр.
Ловеч. Маршрут от Испания до България, командировката е продължила 5 дни по 27
евро или общо 135 евро.
17. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ **** е издадена фактура №
72/06.12.2016г. Превозът е извършен с камион с peг. № *** и товарно
ремарке с peг. № ****. На
01.12.2016 г. натоварил от гр. Жерона, Испания на 05.12.2016г. разтоварил в гр.
Русе. Маршрут от България до Испания, след това от Испания до България,
командировката е продължила 12 дни по 27 евро или общо 324 евро.
18. Международна
товарителница № 0005459 по която за извършена услуга от превозвача „К.“ ЕООД е
издадена фактура № 74/22.12.2016 г. Превозът е извършен с камион с peг. № ******и товарно
ремарке с peг. № *****. На
15.12.2016 г. натоварил от гр. Лорка, Испания на 21.12.2016г. разтоварил в
Стряма. Маршрут от България до Испания, след това от Испания до България,
командировката е продължила 14 дни по 27 евро или общо 378 евро.
19. Международна
товарителница № 24980 по която за извършена услуга от превозвача „К.“ ***** е
издадена фактура № 77/17.01.2017 г. Превозът е извършен с камион с per. № ****. На
05.01.2017г. натоварил от гр. Лорка, Испания на 11.01.2017г. разтоварил в
Стряма. Маршрут от България до Испания, след това от Испания до България,
командировката е продължила 11 дни по 27 евро или общо 297 евро.
20. Международна
товарителница № 02562 по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура №
78/02.02.2017г. Превозът е извършен с камион с per. № **** и товарно
ремарке с peг. № ****. На
24.01.2017г. натоварил от Испания на 28.01.2017г. разтоварил в гр. Пловдив.
Маршрут от България до Испания, след това от Испания до България,
командировката е продължила 11 дни по 27 евро или общо 297 евро.
21. Международна
товарителница № 04015 по която за извършена услуга от превозвача „К.“ ****е издадена
фактура № 82/23.02.2017г. На 11.02.2017 г. натоварил от Мурсия, Испания на
15.02.2017г. разтоварил в гр. Пловдив. Маршрут от България до Испания, след
това от Испания до България, командировката е продължила 12 дни по 27 евро или
общо 324 евро.
22. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ **** е издадена фактура № 83/01.03.2017 г. Превозът е извършен с
камион с per. № **** и товарно
ремарке с peг. № *****. На
23.02.2017 г. натоварил от Лахоя, Испания на 28.02.2017 г. разтоварил в гр.
Пловдив. Маршрут от България до Испания, след това от Испания до България,
командировката е продължила 11 дни по 27 евро или общо 297 евро.
23. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 89/30.03.2017 г. Превозът е извършен с
камион с per. № *** и товарно
ремарке с peг. № ****. На
23.03.2017г. натоварил от Жоя, Испания на 27.03.2017 г. разтоварил в гр. Ловеч.
Маршрут от България до Испания, след това от Испания до България,
командировката е продължила 11 дни по 27 евро или общо 297 евро.
24. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 92/13.04.2017 г. Превозът е извършен с
камион с per. № **** и товарно
ремарке с peг. № **** На 06.04.2017
г. натоварил от Испания на 10.04.2017 г. разтоварил в Барселона, Испания.
Маршрут от България до Испания, след това от Испания до Испания и от Испания
България, командировката е продължила 17 дни по 27 евро или общо 459 евро.
25. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ ***е издадена
фактура № 94/30.03.2017г. Превозът е извършен от шофьора С.Ж.И. с камион с per. № *** и товарно
ремарке с peг. № ***. На
20.04.2017г. натоварил от Жоя, Испания на 24.04.2017 г. разтоварил в гр. Ловеч.
Маршрут от България до Испания, след това от Испания до България,
командировката е продължила 11 дни по 27 евро или общо 297 евро.
26. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ ** е издадена фактура № 97/18.05.2017 г. Превозът е извършен от
шофьора С.Ж.И.. На 08.05.2017 г. натоварил от Барселона, Испания на 15.05.2017
г. разтоварил в гр. Каспичан. Маршрут от България до Испания, след това от
Испания до България, командировката е продължила 14 дни по 27 евро или общо 378
евро.
27. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ **е издадена
фактура № 99/05.06.2017 г. Превозът е извършен от шофьора С.Ж.И. с камион с per. № *** и товарно
ремарке с peг. № ***. На 19.05.2017г.
натоварил от гр. София на 24.05.2017г. разтоварил в във Франция. Маршрут от
България до Франция, след това от Франция до Испания, командировката е
продължила 7 дни по 27 евро или общо 189 евро.
28. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ ** е издадена фактура № 100/05.06.2017 г. Превозът е извършен с
камион с per. № *** и товарно
ремарке с per. ***. На
26.05.2017 г. натоварил от Сантана, Испания на 31.05.2017 г. разтоварил в гр.
Карлово. Маршрут от Испания, до България, командировката е продължила 6 дни по
27 евро или общо 162 евро.
29. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ ** е издадена фактура № 102/15.06.2017 г. Превозът е извършен с
камион с per. № ** и товарно
ремарке с per. ****. На
09.06.2017 г. натоварил от Гетория, Испания на 14.06.2017 г. разтоварил в гр.
Куклен. Маршрут от България до Испания, след това от Испания до България,
командировката е продължила 12 дни по 27 евро или общо 324 евро.
30. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ **** е издадена фактура № 105/15.06.2017 г. На 15.06.2017 г.
натоварил от гр. София на 21.06.2017 г. разтоварил в гр. Алзира, Испания.
Маршрут от България до Испания, командировката е продължила 7 дни по 27 евро
или общо 189 евро.
31. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 106/29.06.2017 г. Превозът е извършен с
камион с per. № *** и товарно
ремарке с peг. № *** На 22.06.2017г.
натоварил от Жоя, Испания, на 26.06.2017 г. разтоварил в гр. Ловеч. Маршрут от
Испания до България, командировката е продължила 5 дни по 27 евро или общо 135
евро.
32. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 108/19.07.2017 г. Превозът е извършен
от с камион с per. № *** и товарно
ремарке с peг. № ****. На
30.06.2017 г. натоварил от Белгия на 02.07.2017г. разтоварил във Франция.
Маршрут от България до Белгия, след това от Белгия до Франция и от Франция до
България командировката е продължила 7 дни по 27 евро или общо 189 евро.
33. Международна
товарителница по която за На 04.07.2017г. натоварил от гр. Бургас на 09.07.2017г.
разтоварил в гр. Валенсия, Испания. Маршрут от България до Испания
командировката е продължила 8 дни по 27 евро или общо 216 евро.
34. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 113/31.07.2017г. Превозът е извършен с
камион с peг. № **** и товарно
ремарке с peг. № ***. На
12.07.2017 г. натоварил от Барселона, Испания на 26.07.2017г. разтоварил в гр.
София. Маршрут от от Испания до България, командировката е продължила 15 дни по
27 евро или общо 405 евро.
35. Международна
товарителница № 224564 по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 114/31.07.2017 г. На 28.07.2017 г.
натоварил от гр. Бургас на 02.08.2017г. разтоварил във Валенсия, Испания.
Маршрут от България до Испания, командировката е продължила 6 дни по 27 евро
или общо 162 евро.
36. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ **** е издадена фактура № 116/10.08.2017г. Превозът е извършен от
шофьора С.Ж.И.. На 18.08.2017 г. натоварил от гр. Пловдив, на 24.08.2017 г.
разтоварил във Франция. Маршрут от България до Франция, след това от Франция до
Испания, командировката е продължила 11 дни по 27 евро или общо 297 евро.
37. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 117/31.07.2017. Превозът е извършен от
шофьора С.Ж.И.. На 29.08.2017г. натоварил от Жоя, Испания на 03.09.2017 г.
разтоварил в гр. Ловеч. Маршрут от Испания до България, командировката е
продължила 6 дни по 27 евро или общо 297 евро.
38. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 120/04.09.2017г. Превозът е извършен от
шофьора С.Ж.И.. На 15.09.2017г. натоварил от Испания на 20.09.2017 г.
разтоварил в гр. Пловдив. Маршрут от България до Испания, след това от Испания
до България, командировката е продължила 11 дни
по 27 евро или общо 297 евро.
39. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ **** е издадена фактура № 121/04.09.2017 г. Превозът е извършен
от шофьора С.Ж.И.. На 06.09.2017 г. натоварил от гр. Бургас на 13.09.2017 г.
разтоварил във Валенсия, Испания. Маршрут от България до Испания, след това от
Испания до България, командировката е продължила 14 дни по 27 евро или общо 378
евро.
40. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 126/20.09.2017 г. Превозът е извършен
от шофьора С.Ж.И.. На 14.09.2017 г. натоварил от Молина, Испания на 18.09.2017
г. разтоварил в гр. Пловдив. Маршрут от България до Испания и от Испания до
България, командировката е продължила 8 дни по 27 евро или общо 216 евро.
41. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 127/20.09.2017 г. Превозът е извършен
от шофьора С.Ж.И.. На 28.09.2017г. натоварил от Испания на 02.10.2017 г.
разтоварил в гр. Ловеч. Маршрут от България до Испания и от Испания до
България, командировката е продължила 11 дни по 27 евро или общо 297 евро.
42. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ **** е издадена фактура № 128/20.09.2017 г. Превозът е извършен
от шофьора С.Ж.И.. На 03.08.2017 г. натоварил от Албайда, Испания на 14.08.2017
г. разтоварил в гр. Бургас. Маршрут от България до Испания и от Испания до
България, командировката е продължила 12 дни
по 27 евро или общо 324 евро.
43. Международна
товарителница № 0055779 по която за извършена услуга от превозвача „КИС-15“ е
издадена фактура № 136/30.09.2017г. Превозът е извършен от шофьора С.Ж.И.,
командировката е продължила 8 дни по 27 евро или общо 216 евро.
44. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 145/25.10.2017 г. Превозът е извършен
от шофьора С.Ж.И.. На 13.10.2017 г. натоварил от Алкора, Испания на 18.10.2017
г. разтоварил в гр. Варна. Маршрут от България до Испания и от Испания до
България, командировката е продължила 8 дни по 27 евро или общо 216 евро.
45. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ **** е издадена фактура № 153/06.11.2017 г. На 28.10.2017 г.
натоварил от Испания на 03.11.2017 г. разтоварил в гр. Стряма. Маршрут от
България до Испания и от Испания до България, командировката е продължила 8 дни
по 27 евро или общо 216 евро.
46. Международна
товарителница № 00370 по която за извършена услуга от превозвача „***** е издадена
фактура № 177/13.12.2017 г. На 07.12.2017 г. натоварил от Испания на 11.12.2017
г. разтоварил в гр. София. Маршрут от България до Испания и от Испания до
България, командировката е продължила 8 дни по 27 евро или общо 216 евро.
47. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ ***** е издадена фактура № 188/29.12.2017г. На 19.12.2017г. натоварил
от Испания на 23.12.2017г. разтоварил в гр. Варна. Маршрут от България до
Испания и от Испания до България, командировката е продължила 8 дни по 27 евро
или общо 216 евро.
48. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 201/19.01.2018г. Януари 2018 г.
натоварил от Испания и разтоварил в гр. София. Маршрут от България до Испания и
от Испания до България, командировката е продължила 8 дни по 27 евро или общо
216 евро.
49. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 213/31.01.2018г. На 16.01.2018 г.
натоварил от Севлиево на 23.11.2017 г. разтоварил в гр. Валенсия, Испания.
Маршрут от България до Испания, командировката е продължила 8 дни по 27 евро
или общо 216 евро.
50. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 214/31.01.2018 г. Превозът е извършен
от шофьора С.Ж.И.. На 25.01.2018г. натоварил от Франция и на 01.02.2017г.
разтоварил в гр. Ловеч. Маршрут от Франция до България, командировката е
продължила 8 дни по 27 евро или общо 216 евро.
51. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 228/15.02.2018г. На 01.02.2018 г.
натоварил от Карлово и на 02.2018г. разтоварил в гр. Валенсия, Испания. Маршрут
от България до Испания, командировката е продължила 8 дни по 27 евро или общо
216 евро.
52. Международна
товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 256/13.03.2018 г.. На .02.2018 г.
натоварил от София и на 05.03.2018г. разтоварил в Испания. Маршрут от България
до Испания, командировката е продължила 8 дни по 27 евро или общо 216 евро.
53. Международна
товарителница № 0366277 по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 257/13.03.2018 г. На 06.03.2018 г.
натоварил от Испания и на 13.10.2018г.
разтоварил в гр. Ловеч. Маршрут от Испания до България, командировката е
продължила 8 дни по 27 евро или общо 216 евро.
54.
Международна товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 264/29.03.2018г. На 14.03.2018 г.
натоварил от България и на 20.05.2018 г. разтоварил в Испания. Маршрут от
България до Испания, командировката е продължила 8 дни по 27 евро или общо 216
евро.
55.
Международна товарителница по която за извършена услуга от превозвача „К.“ *** е издадена фактура № 273/11.04.2018 г. От изпращача в
Испания, до получателя в гр. София, дължима сума за командировъчни за 8 дни по
27 евро, общо в размер на 216 евро.
56. Международна товарителница по
която за извършена услуга от превозвач „К.“ *** е издадена фактура № 289/09.05.2018г. На 25.04.2018г. от
Испания до 30.04.2018г . разтоварил в България, командировката е продължила 8
дни по 27 евро или общо 216 евро.
57. Международна товарителница по
която за извършена услуга от превозвач „К.“ **** е издадена фактура № 290/09.05.2018 г. На 02.05.2018г.
натоварил от Барселона и на 08.05.2018 г. разтоварил в гр. Годеч. Маршрут от
Испания до България, командировката е продължила 8 дни по 27 евро или общо 216
евро.
За всички извършени от
шофьора С.Ж.И. международни курсове в счетоводството на работодателя „К.“ ****, са оформени месечни командировъчни, в които
са включени всички извършени курсове през всеки месец. Копия от тези командировъчни, не
са връчени на шофьора С.Ж., но същите са заведени в счетоводството на
дружеството. Дните през които шофьора С.Ж.И., е бил в командировка, но не са му
заплатени, през всеки един от месеците, в периода от месец октомври 2015г. до
месец юни 2018г. са видни от представеното по делото удостоверение №
9/26.03.2019г. за изплатен от работодателя „К.“ ЕООД, брутен доход в периода от
23.10.2015г. до 26.06.2018г. в графа „дни с осигурителен стаж".
На
16.11.2017г. С.Ж.И. заплатил за камиона собственост на
работодателя такса за магистрала в Унгария в размер на 199,77
лева и такса за магистрала в Германия в
размер на 50,92 лева. На
18.11.2017г. заредил дизел - 200
лева, заплатил е такса в размер на 21 лева винетка в България и 70,64 лева -
такса Румъния . На 21.12.2017 г. заплатил сумата от 21,64 лева винетка
Румъния и сумата от 21,64 лева винетка Румъния, 338,26 лева нафта и 92,26 лева
автомагистрала Унгария. На 22.12.2017 г. заредил нафта за
591,02 лева и закупил винетка България за 67 лева, На 02.03.2018г. работника заплатил сервиз на камион МАН собственост на
работодателя в размер на 116,53 лева и на
08.03.2018г. - 281,53 лева, На 24.04.2018г. заредил за 1010,04 лева нафта. На
25.04.2018г. заредил за 1370,89 лева
нафта и за 221 лева нафта. На 26.04.2018г.
заплатил 1159,43 лева ферибот.
На 28.04.2018г. заредил за
1000,03 лева нафта, добавка гориво 34,27 лева и отново нафта за 587,55 лева.
На 03.05.2018г. С.Ж.И. заплатил такса за магистрала 18,51
лева.
На 11.05.2018 г. заплатил винетка България
23 лева. На 12.05.2018г. заплатил
винетка България 23 лева. На 15.05.2018
г. заредил за 783,40 лева нафта и добавка гориво 33,29
лева. На 18.05.2018 г. заредил за 1837,76 лева нафта и вход на борса за зеленчуци 18,51 лева.
На 22.05.2018 г. С.Ж.И. заредил за 239,95 лева нафта.
На 29.05.2018 г. платил телефони на работодателя 187,18 лева и 104,20 лв. На 30.05.2018г. заредил за 439,86
лева нафта и 67 лева винетка България. На 31.05.2018г. заредил за 800 лева нафта,
освен дължимата главница в размер на 800 лв. „К.“ ****.
На 06.05.2018г. заплатил добавка гориво 36,13 лева. Всички заплатени
суми с лични средства от работника С.Ж.И. са свързани със служебните командировки в страната и в чужбина. Отчетени са
непосредствено след завършване на командировката от работника и всички разходи
/по предоставените от работника фактури/ са включени и осчетоводени като разход
от „К." ****.
На
21.12.2017 г. С.Ж.И. предоставил на работодателя „К.“ **** заем в размер на 2000 лева. На
23.02.2018г. предоставил
заем на „К.“
*** в размер на 1200 лева и на
12.03.2018г. предоставил
заем на „К.“
*** в размер на 250 лева.
До подаване на исковата молба,
работникът С.Ж.И. е канил устно многократно работодателя „К.“ ****, да му
заплати всички дължими суми за командировъчни и извършени разходи с които са заплатени
горива, винетки и др. Моли се за уважаване на предявените искове. Претендира разноските.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник, с който изразява становище за неоснователност на
исковете. Не оспорва наличието на трудов договор между страните № 002/23.10.2015г. и
прекратяването му на 27.06.2018г.
по взаимно съгласие въпреки наличието на нарушения на трудовата дисциплина от
страна на работника. Съобразно
първични счетоводни документи, разходни касови ордери, заповеди за командировка
съгл. Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина, справка за
изплатени на ищеца суми за командировка по същата наредба, и извлечение от
личната банкова сметка ***, по трудовия договор, работодателят е платил на
работника за командировки 28536 лв. Начислените нетни работни заплати на ищеца
съгл. удостоверение № 9/26.03.2019 г. за
периода от май 2016 г. до юни 2018 г. са 10174,12лв., от които по личната му банкова са изплатени 2297,32лв. Остатъкът
в размер на 7876,80лв. е получен в брой на касата на дружеството. Съгласно
молби подадени от ищеца С.Ж.И. с номера 001, 004 и 005 същият е ползвал платен
годишен отпуск в размер на 11 дни за 2017 година, платен годишен отпуск в размер на 17 дни за
2018 и 12 дни за 2018 година, поради което неплатени са му 10 дни за 2016 г. в размер на 200 лв. Оспорва
твърдението, че С.Ж.И., е извършил 57 международни превоза с маршрут България -
Испания и Франция, за които не са му заплатени от работодателя командировъчни
за 537 дни. След справка от тахографа (дигитално средство за записване на
периодите на управление и почивка на водача) за срок от 01.04.2016г. до
15.06.2018г., издадени фактури и ЧМР товарителници от „К." ****, признава
извършените курсове в чужбина посочени в исковата молба под номера
1,2,3,7,8,9,10,12,13,14,15,16,17,18,21,22,23,24,25,26,27.28,29, 56,57. За
другите посочени от ищеца курсове сочи, че са извършени от други шофьори в
дружеството.
Сбора
на признатите дни командировка е 251 дни, като след умножаването им по 27 евро
за ден се получава сумата от 6777,00евро или 13 520,12 лева, за която твърди,
че му е изплатена напълно към настоящия момент.
Уговорката
между страните била от общо платените във връзка с командировки 28536лв. да се
удържат дължимите трудови възнаграждения от 7886,80лв. и дължимото обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск 10 дни за 2016 г. в размер на 200 лв. Остатъка от 6939,08 лв. да се върне на части
чрез заплащане на разходи във връзка с бъдещи командировки. Признава, че в тази
връзка и по указания на ответника на 22.12.2017г. ищецът е заредил гориво за
591,02 лв., на 24.04.2018г. за 1010,04 лева от бензиностанция Ромпетрол в гр.
Варна, на 25.04.2018 г. за 1370,89лв., на 22.05.2018
г. за 239,95лв. и на 30.05.2018г. за 439,86лв. Фактурите
за тези плащания на обща стойност 3651,76 лв.са представени в счетоводството на
дружеството и са осчетоводени.
Оспорва твърдението, че 16.11.2017г.
парите за заплащане на разходи в предоставената от „К.“ **** дебитна карта са свършили и С.Ж.И. е бил помолен от ***** да заплати
необходимите суми от личните си средства. Оспорва, че С.Ж.И. е заплатил от
личната си кредитна карта за камион собственост на от „К." *** такса за
магистрала на бензиностанция в Унгария в размер на 199,77
лева, и такса за магистрала в Германия в размер на 50,92 лева, тъй като на
твърдяната дата и съгласно представената от него справка от личната му банкова
сметка *** и Германия. Видно от претенциите за заплащане на курсове под номер
46 и 47 същите са извършени от друг водач на фирмата а именно ******* в период,
който не съответства с твърдения от ищеца. На 16.11.2017 г. товарният автомобил
В 51 51 ВС който твърди, че е управлявал ищеца е бил в покой през целия ден и е
управляван от ******.
Оспорва твърдението, че на 18.11.2017г., за да
се прибере до България, С.Ж.И. заредил от Лукойл, гр. Сливен дизел в размер на
200 лева, заплатил такса в размер на 21 лева за винетка на товарен автомобил **** собственост „К."
***
за преминаване в България и 70,64 лева такса
Румъния. Курсове под номер 46 и 47 са
извършени от друг водач на фирмата а именно ******. На 18.11.2017г.
товарният автомобил е управлявал от ****. Фактура за
гориво издадена от Лукойл, гр. Сливен на стойност 200,00лв. не е отчитана в
счетоводството на „К." *** и не е отразена в дневника за покупките като такава на „К."
***.
Ако съществува такава фактура твърди, че горивото което е заредено по същата не
е заредено в автомобил собственост на „К." *** а просто е издадена към дружеството по искане на лице без
дадени му пълномощия.
Оспорва,
че на 21.12.2017г. С.Ж.И. бил помолен устно по телефона да заплати разходите за
прибиране на камиона до България. Оспорва, че работникът е заплатил е личната
си кредитна карта на бензиностанция в Румъния, сумата от 21,64 лева, като е
закупил 2 бр. винетки на камиона за преминаване през Румъния. Заредил е нафта
на камиона на бензиностанция в Румъния на стойност 338,26 лева, и е заплатил от
кредитната си карта сума в размер на 92,26 лева за преминаване на камиона по
автомагистрала в Унгария. Курсове под номер 46 и 47 са извършени от друг водач
на фирмата - ****** в период който не съответства с
твърдения от ищеца. Извършването на курс от Испания до Варна е от Испания с
ферибот до Гърция, оттам сухопътна граница в България. Поредността на
извършените транзакции от личната сметка на ищеца не съответства на
последователността на обектите през които той трябва да минал. На дата
21.12.2017 година е закупил 2 броя винетки от пос. терминал в Румъния и заредил
гориво от OMV в Румъния на стойност 338,26лв. и на
същата дата от същата сметка е заплатена магистрала в Унгария на стойност 92
лв. Поредността на държавите, през които се минава е Унгария - Румъния и
България Твърди, че така описаните и заплатени от личната сметка на ищеца
разходи не са направени за управляван от ищеца товарен автомобил, собственост
на дружеството.
Оспорва, че на 21.12.2017г. поради
изключително влошеното финансово състояние на работодателя, С.Ж.И. бил помолен
устно по телефона и се съгласил да предостави на работодателя „К.“ *** заем в размер на 2000 лева, на 23.02.2018г. - 1200 лв. и на
12.03.2018 г. 250 лв. с преводи от личната банкова сметка ***, със срок за връщане за срок от 3 дни.
Получените суми всъщност се връщат от ищеца като заемател на „К.“ **** като заемодател. Тъй като тегленето на парични суми с
поверената му дебитна карта многократно надвишавало сумата която трябва да
получи ищеца за свършената от него работа се уговорили сумите изтеглените от
него над това, което е изработил да се счита, че са му дадени в заем, който ще
бъде върнат на на „К." ***. Това е
причината те да бъдат описани като заем.
Оспорва, че на 22.12.2017 г. С.Ж.И.
в гр. Видин, е закупил винетка България за 67 лева, за камион собственост на
работодателя с личната си кредитна карта, за да може да се прибере и да
разтовари товара по график.
Оспорва, че на 02.03.2018г. С.И. е
заплатил от личната си кредитна карта, поради липса на служебни средства,
сервиз двигателно масло на камион МАН в гр. Меминген, Германия в размер на
116,53 лева. Според твърденията на ищеца в курс 52 е пътувал до Испания и на
05.03.2018г. е разтоварил в Испания като на 06.03.2018г. е натоварил от Испания
с разтоварен адрес гр. Ловеч България. Твърдението по никакъв начин не може да
бъде вярно тъй като при пътуване до Испания маршрутът е с ферибот от Гърция до
Испания, което напълно отхвърля като възможно обстоятелството разходът в
сервиза на МАН да е направен за камион собственост „К." ЕООД, поради
факта, че за тази дестинация не се минава през Германия.
Оспорва, че на 25.04.2018 г. С.Ж.И.
е заредил нафта за 221 лева на камион собственост на работодателя по маршрут от
България до Испания, 1159,43 лева ферибот от Гърция до Италия, и на 28.04.2018
г. 1000,03 лева нафта, добавка гориво 34,27 лева и отново нафта за 587,55 лева
на бензиностанции на Бон Ареа по маршрут на територията на Испания.
Зарежданията са на два товарни автомобила, които не са собствени на ответника.
Фактура за тази стойност не е отчитана в счетоводството на „К.“ **** и не е отразена в дневника за покупките като такава на „К.“ ***. Ако
съществува такава фактура твърдя, че горивото което е заредено по същата не е
заредено в автомобил собственост на „К.“ ***. Според
твърденията на ищеца в курс 56 на 25.04.2018г. е натоварил от Испания с
разтоварен пункт България, като твърди, че курсът е бил 8 дни и е разтоварил на
30.04.2018г. и би трябвало да е пътувал в посока България. Отделно от това в
периода 01.04.2018г до 03.05.2018г. товарни автомобили *** и **** собственост „К."
****, не са се движили поради техническа
авария, която била отстранена на 03.05.2018г.
Оспорва, че на 03.05.2018 г. С.Ж.И.
е заплатил отново от личната си карта, поради липса на средства в служебната
карта, разходите такса за магистрала в Испания в размер на 18,51 лева. Според
твърдяното от ищеца в курс 56 същият е разтоварил на 30.04 2018 година в
България, а само два дни след това е натоварил от Испания с разтоварен пункт
град Годеч България. Времето необходимо за пътуване от България до Испания с
товарен автомобил е минимум 4 дни. Курс под номер 57 е извършен от друг водач ****и в период
който не съответства с твърдения от ищеца. На 03.05.2018 г. товарният автомобил
който твърди, че е управлявал ищеца е управляван от ******.
Оспорва, че на 06.05.2018 г. С.Ж.И.
заплатил добавка гориво за камиона от личната си кредитна карта на
бензиностанция „***“ гр. Сандански на стойност 36,13
лева. Тъй като видно от справка извлечение от тахограф на товарен автомобил
В5151ВС, на 06.05.2018г. товарният автомобил е управляван от ******. Фактура
за тази стойност не е отчитана в счетоводството на „К." *** и не е отразена в дневника за покупките като такава на „К."
**.
Ако съществува такава фактура твърдя, че горивото което е заредено по същата не
е заредено в автомобил собственост на „К.“ ***.
Оспорва, че на 11.05.2018 г. и
на 12.05.2018 г. С.Ж.И. е заплатил от личната си кредитна карта винетка за
преминаване на камиона по пътищата на България, от бензиностанция Шел, в гр.
Шумен в размер на 23 лева и от друга бензиностанция в България винетка на
стойност 23 лева, и на 30.05.2018г. винетка на стойност 67 лева от
бензиностанция Шел в гр. Варна. Видно от справка извлечение от тахограф товарен
автомобил **** е управляван от ****. На
12.05.2018г. автомобилът не се е движил тъй като водачът е трябвало да почива
съг. Регламент (ЕО) №561/2006. Оспорва, че на 15.05.2018 г. С.Ж.И. заредил за
от личните си средства нафта за камиона от бензиностанция в Испания за 783,40
лева идобавка гориво 33,29 лева, и на 18.05.2018 г. платил 1837,76 лева нафта от бензиностанция в
Испания и вход на борса за зеленчуци 18.51 лева в Ламела де мар, тъй като
товарният автомобил е управляван от ****. Оспорвам, че
на 31.05.2018 г. С.Ж.И. заредил от личната си карта нафта за 800 лева на
камиона на работодателя, тъй като видно от справка извлечение от тахограф на товарен
автомобил *****, на 31.05.2018г. е управляван от ****.
Оспорва, че на 29.05.2018г. С.Ж.И. бил помолен от ***** да заплати
фирмените сметки на телефоните на работодателя на стойност 187,18 лева и 104,20
лв.
Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят
разноски.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От
приетите писмени доказателства – приложени по гр.дело №
805/2019г. на
ВОС копия от трудов
договор № ****. с длъжностна характеристика, допълнителни споразумения № 1/06.08.2018г. и № 2/06.08.2018г. и Заповед за прекратяване на трудовия договор; удостоверение за декларирани данни от
08.04.2019г. издадено от ТД на НАП; удостоверение изх.
№ 9 от 26.03.2019г. за брутен
доход на С.И. за периода 23.10.2015г. до 26.06.2018г.;
справка от ТР на „К.“ ***; извлечение от разплащателна сметка на С.И.Ж. ЕГН ********** в „****; 57 броя
международни товарителници; справка извлечение от тахограф на товарен автомобил
**** и товарен автомобил ***; Протоколи за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск; извлечение от банкова сметка ***здадена
от Fibank с номер 421874274837288 за 2016г. и 2017г.; дебитна карта от *** с
номер **** на името на С.И.; заповеди за командировка; дневници за покупки на „К.“ *** за
периода 10.2017г.-05.2018г.; трудов договор с посочени страни „***** и С.И.; удостоверение
с вх. № 275483 от
23.10.2020г. от МВР Главна дирекция „Гранична полиция“ и удостоверение от ОД на МВР-Варна за регистрирани пътувания на *****, се установява,
че: С.Ж.И.
работил за
„К.“
*** на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил -
12 и повече тона“,
с място на работа базата на фирмата, съгласно безсрочен трудов договор №
002/23.10.2015г. и длъжностна характеристика, като
основното му задължение е било да извършва международни курсове по маршрути на
територията на Европейския съюз от и до Р България. На 27.06.2018г. от „К.“ *****Д била връчена
на С.Ж.И. Заповед № 10/27.06.2018г. за прекратяване на
трудовия му договор по взаимно съгласие и споразумение № 00005/27.06.2018г. От работодателят
„К*** е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ със
справка с изх. № 03388183088852/27.06.2018 г. в ТД на
НАП. В периода 03.05.2016г. - 26.06.2018г. от превозвач „***** били извършени 57
международни превоза по маршрут България - Испания и
Франция
от товарен автомобил с рег. № *** и товарно ремарке ****.
От „**** били извършени банкови преводи в полза на С.Ж.И. с посочено основание „заплата“ - на 02.10.2017г. –
500 лв., на 16.11.2017г. 384,95 лв.; на 16.02.2018г. 494,07лв; на 27.04.2018г.
– 494,07 лв.; на 28.05.2018г. – 424,23 лв. и с посочено основание
„командировки“ и „аванс“ – но 16.11.2017г. 500лв.; на 16.01.2018г. – 70 лв., на
16.02.2018г. - 2125,63 лв.; на 02.03.2018г. – 300лв.; на 03.04.2018г. – 300лв.;
27.04.2018г. - 72лв. ; на 28.05.2018г. -1580лв. На 21.12.2017г. С.И. превел по банков път на „К.“ **** сумата от 2000 лева с посочено основание
„заем“, на 23.02.2018
г. - 1200 лева и на 12.03.2018г. – 250 лв.
Данните в МВР ГД „ГП“ относно
пътуванията през сухопътна граница на гражданите на Р България след
01.01.2007г. в посока Румъния и Гърция са непълни поради правото на свободно
движение в ЕС, като са налице записи за 72 пътувания на С.Ж.И. от
01.04.2016г. до 30.04.2018г., с различни автомобили, вкл. с марка МАН, рег. № ***. Налцие са и три записа относно **** при липса на посочен
автомобил.
Предвид
извършената СПЕ приложените разходни
касови ордери и молба за платен годишен отпуск от
01.09.2016г., не следва да се
обсъждат като доказателствата по делото.
От показанията на свидетеля **** се установява, че познава С.Ж.И. от 2015г. Свидетелят работи като застрахователен посредник и
„К.” ***** са
му клиенти от 2015г. Правил
е всички видове застраховки
свързани с дейността на фирмата и наличните им автомобили. С.И. работел за „К.” *** като шофьор на товарен
автомобил в чужбина. От името на дружеството „К.” **** е комуникирал
с ***** като управител и със С**** - съпругата на ***
оформяла част от документацията. *** никога не
е идвал да му иска пари. Той не
работи като шофьор. Доколкото
знае
****** са кръстници на децата на брата на С.. В края на
2017г.
дружеството имало леки
финансови затруднения и няколко пъти е
помагал на С.И. финансово, за да може да тръгне на курс. Имали уговорка, че когато им преведат
парите от фактурите, ще връща
сумите, които му е заемал. При него
за пари е идвал само
С.. Пред свидетеля не са обсъждали нищо за заем. Не
са идвали заедно при него.
През 2017 или 2018та дал
на С. 2 000 лв., който му казал, че му трябват,
за да плати някакви сметки на **** В
началото на м. Ноември 2017г. му дал около 5 000лв. и
м. Декември още. Точните суми
ги има записани. Сумата,
която му дал общо е около
25 000 лв., от която част му е върнал. С. му е споделял, че поради
затруднения на дружеството са нямали пари за зареждане на гориво и плащане на
такси. По негови думи всички пари са били за нуждите на
дружеството.
От показанията на свидетеля ***** се установява, че е втори
братовчед на С.И..
Бил е служител в „К.”
**** около 2-3 години от 2016 до 2018г., като
шофьор на камион. Правел курсове в чужбина. Дружеството притежавало три камиона. Братовчед му С. бил негов
колега и останал да работи за
дружеството, след като свидетелят напуснал. Карали само бял т.а. „Ман“
рег. №
5151. Камионът
бил с хладилни ремаркета.
Другия камион също „Ман“ имал и бордово ремарке с
брезент. Винаги е
карал със С. един камион и се сменяли. Маршрута не е
бил един и същ винаги, зависи от курса през коя държава се
товари и разтоварва. Товарили от Гърция за Испания. Докато били заедно, не
са товарили от Франция,
Белгия и Германия. Знае, че между С. и „К.” *** имало някакви нередности. Получавал си
възнагражденията, но трудно, със забавяне. Докато работел за дружеството не е имало шофьор на име ****. С.
може и да е карал на двойка със ****. Свидетелят не е карал
двойка със *****. Посоченото в
лист 89, че **** на
29.07.2016г. е управлявал автомобила
заедно с **** не е вярно. Той си е забравил
картата и най-вероятно **** е ползвал като е
управлявал заедно със С.. Картата за тахографа е с неговото име и данни. Когато времето за каране на колега свърши слагат неговата карта, за да товарят или
разтоварват. Възможно е ако вторият шофьор не
присъства в камиона да кара с картата на другия. На
тахографа излизат двете имена от двете карти. Не е имало случай,
когато Станислав слиза от камиона, той да
се качва, за да довърша курса. Картата е била персонална и по принцип няма право да я преотстъпва.
Забравил е
и *** я е ползвал. Излизали
през „Кулата“ - Гърция след това с ферибот до
Италия и от Италия влизали в Испания.
Според
заключението на приетата СПЕ, подписите,
положени срещу „Получил сумата" в Разходни касови ордери за валута: №42 от
31.10.2017 г.; №41 от 31.08.2017 г.; № 39 от 31.07.2017 г.; № 38 от 30.06.2017
г.; №37 от 31.05.2017 г.; №36 от 30.04.2017г.; №35 от 31.03.2017г.; №34 от 28.02.2017г.;
№33 от 31.01.2017г.; №12 от 30.11.2016г;
№11 от 31.10.2016г.; №10 от 30.09.2016г.; №9 от 31.08.2016г.; №8 от 31.07.2016г.;
№7 от 31.05.2016г.; №6 от 30.04.2016г.; № 5 от 31.03.2016г.; №4 от 28.02.2016г.;
№3 от 31.01.2016г.; №13 от 31.12.2016г.
и срещу „С уважение" в Молба за платен годишен отпуск №1 от 01.09.2016г., не
са изпълнени от С.Ж.И..
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените осъдителни искове са с правно основание 128 т. 2 КТ - за основното трудво възнаграждение, чл. 215 КТ - за командировъчните пари, чл. 224 КТ - за обезщетението за неползван
платен годишен отпуск; чл. 240 ЗЗД – за сумите по договори за заем, чл. 59 ЗЗД
– за извършените в полза на дружеството разходи за командировка, и
чл. 86 ЗЗД - за обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху главницата.
От горепосочената правна квалификация на исковете
следва,
че в тежест на ищеца
е да установи в процеса в условията на
главно доказване, че между него и ответника е съществувало
валидно правоотношение по трудов договор в
периода, за който се претендира изплащане на трудово възнаграждение и обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, реално положен от него труд, вкл.
чрез командироването му извън страната; размера
на уговореното трудово възнаграждение /основно и допълнително/ и
командировъчни, и падежа за плащането му; вид и стойност на всички разходи
извършени във връзка с командироването. По
договорите за заем - наличие на валидна договорна връзка
между страните по силата на договор за заем,
по която той като заемодател е изправна
страна, уговорения падеж за връщането на заетата сума, както и
реалното предаване на сумата в държане на заемателя.
Респективно ответникът слева да установи точно изпълнение на задължението си за плащане на трудовите
възнаграждения
и командировъчни пари за
претендираните периоди или други положителни факти, изключващи
отговорността му. По договорите за заем, че
всъщност основанието за получените суми е връщане на заем, т.е валидна
договорна връзка между страните по силата на договор за заем,
по която той като заемодател е изправна
страна, уговорения падеж за връщането на заетата сума, както и
реалното предаване на сумата в държане на заемателя.
Не се спори от страните, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал длъжността „шофьор
тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ от 23.10.2015г. до
27.06.2018г., като основното му задължение е било да
извършва международни курсове по маршрути на територията на Европейския съюз от
и до Р България.
По иска с
правно основание чл.
128 т. 2 КТ.
Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. В случая от приложените ведомости не се
установи заплащане на претендираните възнаграждения. Удостоверяването на
плащанията по трудов договор са императивно уредени в чл. 270 КТ. Когато
законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен
документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат
доказани със случаен документ. По принцип, ако така уредените писмени документи
са изгубени не по вина на страната, която носи тежестта за доказване, са
допустими и други доказателства за установяването на плащането – вкл. гласни. В
случая тези документи са налице и са представени от ответника – работодател във
формата на копие. От назначената почеркова експертиза категорично се
установява, че подписът в тях не е положен от работника – ищец, поради което
гласни доказателства не са допустими. При това положение следва да се ценят
другите събрани доказателства в процеса – в т. см. са решение № 42/ 30.03.2018
г. по гр.д. № 434/2017г.на ВКС.; решение № 258/03.11.2017 г. по гр.д. №
1007/2017 г. на ВКС; решение № 241/07.01.2015 г. по гр. д. № 3269/ 2014 г., III
г. о. на ВКС; решение №
89/29.03.2013г. по гр. д. № 558/2012г., IV г.о., и др. От неоспореното
твърдение на ответника за наличие на плащане по банков път на сума от общо 2297,32 лв. /такова се твърди и
от ищеца в приложеното извлечение от банковата му сметка/, се установява
частично плащане на това задължение. От посочването в извлечението се
установява, че плащанията на 16.11.2017г.
и 27.04.2018г. от 384,95 лв. и 494,07лв. касаят плащания за заплата за
месец октомври 2017г., и м. март 2018г., които не са част от претенцията и са
ирелевантни за настоящия процес. Другите три плащания описани по-горе, следва
съобразно уговорения падеж в трудовия договор да се приемат, че касаят заплати за
месеците, които ги предхождат – респ. м. 09.2017г., м. 01.2018г. и м. 04.2018г.
За тези три плащания искът следва да се отхвърли.
В
обобщение искът следва да се уважи частично до размер от 8467,94лв.
По иска по чл. 215 КТ.
Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят
има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни,
дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерски съвет. Определените
размери на обезщетението за командировка се прилагат, доколкото в трудовия
договор не са предвидени по-големи размери. В настоящия случай е безспорно, че ищецът е работил по ТПО с ответника, като
е извършвал международни превози в чужбина, на
територията на държави-членки на ЕС, за което му е начислявано трудово
възнаграждение. Приложим към процесните отношения нормативен
акт е Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, приета с
Постановление № 115 на МС от 3.06.2004 г., обн. ДВ, бр. 50- 11.06.2004
г., в сила от 01.07.2004 г.,
като с § 1 от ПЗР на това ПМС е отменено Постановление № 40 на МС от 1987 г. и приетата с
него Наредба за
служебните командировки и специализации в чужбина / обн. ДВ, бр. 54 от 1987 г. /.
Според § 3 от с. ПЗР, в случаите на командироване и специализации,
започнали преди влизане в сила на тази наредба се прилагат
разпоредбите на отменената Наредба за служебните командировки и специализации
/1987 г./. Наредбата за служебните командировки на
шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на
товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/, в сила от 1.04.1990, е издадена от Министерство
на финансите, на основание чл. 7, ал. 2 от Постановление № 40 на МС от
2.07.1987 г. /ред. по ПМС№ 160/ 91 г., обн. ДВ, бр. 70/ 91 г. /, и не е обнародвана. Доколкото по силата на законовата делегация на чл. 215 КТ единствено Министерския
съвет е компетентен да издаде нормативен акт, регламентиращ командировъчните
средства в хипотези на служебни командировки и специализации в чужбина, а на
основание чл. 2, ал. 2 от Закона за нормативните актове предоставената компетентност не може да се прехвърля, НСКШСЧМАПТП е неприложима. В т. см. решение № 1047/2006 г. на ВКС по гр. д. № 2875/ 2003 г.,
II г.о, решение № 1088/ 23.06.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2922/2003 г., II г.о, и определение № 612/01.06.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 500/ 2017 г., IV г.о.
В Приложение 3, т.1 към чл.31 от НСКСЧ, са определени размерите командировъчни пари, вкл. квартирни такива, дължими на
персонала на сухоземни транспортни средства и специални средства, като шофьори
и стюардеси при автомобилни превози, при командироването им в чужбина, както
следва: при единична езда - 27 евро на ден, а при двойна езда - 21 евро на ден. По този размер от 27 евро, не се спори по делото
– толкова се претендира от ищеца, толкова се признава, че се дължи и от
ответника /л.17 от отговора/. Спори се по броя на дните в командировка, т.е
извършени ли са всички транспортни услуги по представените от ищеца
товарителници от него, като шофьор на посочения в тях товарен автомобил. Съдът
намира, че при наличието на безспорно доказано извършване на транспорт с
товарен автомобил на ответника по маршрути и време съвпадащо с посоченото от
ищеца, и въз основа на изходящите от ответника командировъчни заповеди и показания
на разпитания свидетел *****, се установява основателността на този иск. Разпечатките от дигиталния
тахограф не доказват със сигурност лицето, което действително е управлявало
автомобила, тъй като ползването му е свързано с дигитална карта, която е
възможно да се ползва и от друго лице, в каквато насока са и показанията на този
свидетел. Ако действително посочените в приложените товарителници курсове са
били извършени от друг шофьор на дружеството, липсва логично обяснение, защо
ответникът- работодател не представи по делото командировъчни заповеди и
доказателства за платени на този друг шофьор командировъчни пари за тези
курсове. Изчислени съобразно броя на дните и безспорния размер от 27 евро,
стойността е 28357,58 лв. В този период,
съобразно представеното от ищеца извлечение от банковата му сметка, са налице
преводи по нея от ответника в общ размер на 6147,36 лв., с посочено основание „командировка“,
за които няма проведно доказване от работника, да са получени от него на друго
основание. При това положение искът е частично основателен до размер от
22210,20 лв.
По иска с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ.
Съобразно чл. 155 от КТ,
всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20
работни дни. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, правото за който не е
погасено по давност. Ответникът твърди,
че ищецът е ползвал платен годишен отпуск през 2017-та и 2018та година, но това
се опровергава от СПЕ, според която подписа в молба за платен
годишен отпуск №1 от 01.09.2016г., не
е
изпълнен от С.Ж.И., т.е работника – ищец. Другите две представени от ответника молби не са
подписани от работника и не се доказа ползването на отпуск от него. По стойността на
дължимото обезщетение определено съобразно чл. 228 КТ и чл. 17 ал.1 НСРОЗ не се
спори /ответникът също сочи в отговора на исковата молба размер от 20 лв. на
ден за 2016-та и 2017-та, респ. 25 лв. за 2018-та/. От това следва, че този иск подлежи на уважаване
изцяло.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Съобразно тази норма всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да
му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който
обеднелият може да се защити. Последователната
практика на ВКС приема, че основателността на иска по чл.59 ЗЗД предполага
установеност на следните обстоятелства - увеличаване на имуществото на едно
лице за сметка на имуществото на друго лице, липса на друга възможност за
защита на обеднелият, обедняването и обогатяването да произтичат от едни и същ
факт или обща група факти, като връзката между тях не е задължително да е причинно –
следствена. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго
дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на обедняването,
като е дължима по-малката от двете стойности при разлика между тях - пр. ППВС №1/79г., решение № 251 от
04.04.2017г по т.д.1023/15г. на ВКС, ІІ т.о.
решение 135/17г. по т.д. № 512/16г. на
ВКС, ІІ т.о. и т.н., решение № 398/14г. по гр.д. 1933/13г. на ВКС, ІV г.о. и т.н.
По иска с
правно основание чл. 86 ЗЗД върху вземанията по чл. 59 ЗЗД.
Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да
плати обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно
обогатилият се ползвател ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата (чл.86, ал.1 ЗЗД). Следва обаче да се
разграничи момента, от който вземането на кредитора срещу неоснователно обогатилия
е станало изискуемо, от момента когато възниква правото да се търси лихва за
забава върху обезщетението, което се дължи от неоснователно обогатилия се. В хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на
разместване на благата и не е обвързано със срок, поради което, съгласно чл.69,
ал.1 ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически
състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на
забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана
на кредитора. – в т. см. Решение
№ 265/29.06.1998г. по гр. дело
№ 60/1998г. на ВКС; решение № 70/01.07.1999г. по гр. дело № 488/1998г. на ВКС, Решение № 48/10.09.2012 по т.д. № 237/2011г.на
ВКС; Решение № 394 от 27.11.2015 г. по
гр. д. № 3034/2015г. и др.
От изложеното
следва, че този иск е изцяло неоснователен.
По иска с правно основание чл. 240 ЗЗД.
При изложените доводи, исковете
подлежат на уважаване. Предвид приетия падеж на главните искове по чл. 240 ЗЗД,
акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят.
- на
основание чл. 128 т. 2 КТ сумата от: 8467,98 лв., представляваща дължимо и
незаплатено трудово възнаграждение за
месец май 2016г. в размер на 384,72 лв., за
месец юни 2016г. в размер на 384,72 лв., за
месец юли 2016г. в размер на 384,72 лв., за месец
август 2016г. в размер на 384,72 лв., за
месец септември 2016 г. в размер на 384,72 лв., за
месец октомври 2016 г. в размер на 386,90 лв., за
месец ноември 2016 г. в размер на 386,90 лв., за месец декември 2016 г. в размер на 384,95 лв., за месец
януари 2017 г. в размер на 384,95 лв., за
месец февруари2017г. в размер на 384,95 лв., за месец
март 2017 г. в размер на 384,95 лв., за
месец април 2017г. в размер на 384,95 лв., за месец май 2017 г. в
размер на 384,95 лв., за месец юни 2017г. в размер на 384,95 лв., за месец
юли 2017 г. в размер на 384,95 лв., за
месец август 2017г. в размер на 384,95 лв., за месец ноември 2017г. в размер на 384,95 лв., за месец
декември 2017 г. в размер на 387,12 лв., за
месец януари 2018г. в размер на 3 лв., за
месец февруари 2018 г. в размер на 497,07 лв., за
месец април 2018г. в размер на 424,23 лв., за месец май 2018 г. в
размер на 424,23 лв. и за месец юни 2018 г. в размер на 609,66 лв., ведно със законна лихва върху сумата, от датата на предявяване на исковата
молба - 02.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата., като
ОТХВЪРЛЯ иска до заявената горница
от 9771,23лв. включваща 384,95 лв. – заплата за м. септември 2017г. ; 494,07
лв. - заплата за месец януари 2018г. и 424,23 лв. – заплата за м. април 2018г., като погасен чрез плащане.
- на основание чл. 224 ал. 1 КТ сумата от 1050 лева,
представляващо дължимо и незаплатено обезщетение за неползван отпуск за 2016 г. - 20 дни в размер на 400 лв., за 2017 г. - 20 дни в размер на 400 лв. и за 2018г. - 10 дни в размер на 250 лв.,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба
-
02.05.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
- на основание чл. 215 ал. 1 КТ сумата от 22210,20
лева, представляващо
дължими и незаплатени суми за командировъчни за 537 дни в периода 03.05.2016г. -26.06.2018г.
по 27 евро на ден, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на
исковата молба - 02.05.2019г. до
окончателното й изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до 28357,58 лева, като погасен чрез плащане.
- на основание
чл. 59 ЗЗД сумата от 3061,25 лв. -
направени от работника в полза на работодателя разходи по командироване за платено
гориво на 24.04.2018г. – 1010,04лв., на
25.04.2018г. – 1370,89лв.; на 22.05.2018г.
– 239,95лв.; и на 30.05.2018г. - 439,86 лв., ведно
със законна лихва върху главницата, от датата
на предявяване на исковата молба 02.05.2019г. до окончателното изплащане на
сумата; като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния претендиран размер от 12067,01 лева - такси
магистрали и винетки в размер на 798,38 лева, за гориво 9419,76 лева, за ферибот 1159,43 лева, за извършен ремонт 398,06 лева, за заплатени телефони 291,38 лева, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от С.Ж.И., ЕГН: **********
искове с правно
основание чл. 86 ЗЗД да бъде осъдено „К.“ **** ЕИК **** да му заплати сумата
от 1279,57
лева – сбор от обезщетенията за забава в размер на
законната лихва върху върху
всяка една от главниците включени в претенцията за 12067,01
лева
- платени от работника
в полза на работодателя разходи
по командироване, от датата на заплащането им до 01.05.2019г.;
275 лева
-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху заема от 2000 лв. от датата на падежа 24.12.2017г. до 01.05.2019г.; 144,33 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху заема
от 1200 лева от
датата на падежа 26.02.2018г. до 01.05.2019г.; 28,89 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху заема от 250 лв. от датата на падежа 15.03.2018г. до
01.05.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К.“ ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** заплати на С.Ж.И., ЕГН:
********** сумата от 1206,34 лева, представляваща направените в производството разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „К.“ ****, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Варна сумата от 1399,58 лева – държавна такса.