№ 157
гр. Стара Загора, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501561 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс
/ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Д. Т., чрез адв.А.А., против
решение № 114/26.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 3408/2020 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва в частта
му, в която е уважен предявения от В. П. ИВ. срещу Т. Д. Т. евентуален
осъдителен иск за сумата от 4 422,04 лв., представляваща получено без
основание, като неправилно поради постановяването му при допуснато
съществено процесуално нарушение и необоснованост.
Жалбоподателят излага оплаквания, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, т.к. не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и е
необосновано, т.к. е направил погрешни правни изводи за липсата на
основание за извършените от В. П. ИВ. в периода от 2015 г. до 2018 г.
преводи по банковата сметка на въззивника суми.
Претендира за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
му част и постановявянето на ново, с което евентуалният иск бъде отхвърлен.
В законоустановения срок въззиваемата В. П. ИВ., чрез адв.Р.С., е
представила отговор на въззивната жалба, с който я е оспорила като
неоснователна.
Изложени са съображения за правилност на първоинстанционното
1
решение в обжалваната му част предвид липсата на изрично възражение от
страна на ответника-сега въззивник за наличието на основание за преводите
на суми по банковата му сметка, а именно дарение, както и на проведено от
негова страна пълно доказване наличието на твърдяното основание.
Претендира за потвърждаване на решението в обжалваната му част и
присъждането на разноските пред въззивната инстанция.
В откритото съдебно заседание въззивникът се представлява от
пълномощника си-адвокат, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и
постановяването на ново решение, с което предявения евентуален иск бъде
отхвърлен.
Въззиваемата също се представлява от пълномощника си-адвокат, чрез
когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждането на разноските пред въззивната истанция.
След обсъждане твърденията и възраженията на страните, въз
основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. П. ИВ.
срещу Т. Д. Т., с която са били предявени евентуално обективно съединени
искове по чл.240, ал.1 от ЗЗД и по чл.55, ал.1, пр.І-во от ЗЗД за присъждане на
сумата от общо 4 457,94 лв.
Ищцата е изложила твърдения, че през октомври 2015 година е
сключила договор за заем с ответника, по силата на който са се съгласили тя
системно да му превежда пари в зависимост от необходимостта. В
изпълнение на договора за периода от м.Х.2015 г. до 04.04.2018 г. тя
извършила многократно преводи на различни суми по разплащателната му
банкова сметка в общ размер от 2 990 лв., по обслужващата кредитната му
карта банкова сметка в общ размер от 758,40 лв., както и заплащала
няколкократно задълженията му към мобилния оператор „Т.“ в общ размер от
709,54 лв.
Тъй като връщане на сумата от общо 4 457,94 лв. не последвало ищцата
претендира присъждането й на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД – връщане на
даденото по договор за заем, а ако не се установи заемно правоотношение
при условията на евентуалност сумата да й бъде присъдена на основание
чл.55, ал.1 пр.І-во от ЗЗД, т.к. плащанията били извършени без правно
основание.
С отговора на исковата молба ответникът Т. Д. Т. е оспорил исковете
като неоснователни.
Изложила е възражения, че не е сключвал твърденият от ищцата
договори за заем. Развил е доводи, че в периода от 2015 г. до 2018 г. между
него и ищцата е съществувала интимна връзка, като всички дадени му от В.
П. ИВ. суми е получил, за да може той да плаща сметките по заведения,
хотели и екскурзии, в и на които двамата ходели често, а сметките към
мобилния оператор „Т.“ заплащала, т.к. желаела да разговаря с него за
2
продължителни периоди от време, докато той бил извън страната, т.к. работел
като шофьор на международни превози.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил главния
иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД като недоказан, т.к. е приел, че не е установено
предаването на претендираните суми да е станало срещу задължението на
ответникът да ги върне на заемодателят.
Евентуалният иск е уважен частично до общия размер от 4 422,04 лв. на
две различни правни основания, като съдът е приел, че 3 719,00 лв. се дължат
на основание чл.55, ал.1 пр.І-во от ЗЗД, т.к. липсва основание за
превеждането на сумите от общо 2 973,00 лв. и от 746,00 лв. съответно по
разплащателната банкова сметка и по обслужващата кредитната карта на Т. Д.
Т. банкова сметка, а 703,04 лв., представляващи погасяване на задълженията
му към мобилния оператор „Т.“ се дължат на основание чл.59 от ЗЗД, т.к. с
тази сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство
доказателства въззивният съдебен състав намира за установено, че за периода
от 12.10.2015 г. до 29.05.2017 г. В. П. ИВ. е превела по разплащателната
банкова сметка на Т. Д. Т. в “П.И.Б.” АД – кл.Х. чрез 17 отделни превода на
различни по стойност суми, с най-малка стойност от 30,00 лв. и най-голяма
стойност от 600,00 лв., сума в общ размер от 2 973,00 лв., като е заплатила и
такси на банката в общ размер от 17,00 лв. В периода от 25.11.2016 г. до
04.04.2018 г. В. П. ИВ. е превела по обслужващата кредитната карта на Т. Д.
Т. банкова сметка в “П.И.Б.” АД – кл.Х. чрез 14 отделни превода на различни
по стойност суми, с най-малка стойност от 50,00 лв. и най-голяма стойност от
65,00 лв., сума в общ размер от 746,00 лв., като е заплатила и такси на банката
в общ размер от 12,40 лв. В периода 02.10.2015 г. – 08.12.2017 г. В. П. ИВ. е
заплатила 23 пъти задълженията на Т. Д. Т. към “Т.” на обща стойност 703,04
лв., като е заплатила и такси в размер на 6,50 лв.
От показанията на свидетелите Й.Й. и Т. Т. се установява, че в периода
от 2015 г. до края на 2018 г. Т. Д. Т. е работел като шофьор на камион за
международни превози, а преди това е работил в инфраструктурата на “М.М.-
И.”. В същия период – 2015 г. – края на 2018 г., е имал интимна връзка с В. П.
ИВ. и двамата били много влюбени; правели си взаимно подаръци, като
въззиваемата по-често купувала и подарявала различни неща на въззивника.
Случвало се В. П. ИВ. да плаща сметките в заведенията, с които посещавали,
а понякога му давала пари, за да може той да ги плаща. В други случаи Т. Д.
Т. плащал тези сметки със своите средства. Свидетелят Й. сочи, че веднъж е
присъствал на среща между страните по делото, на която Т. е дал на И. сумата
от 700 лв., т.к. преди това тя му била дала за нещо пари. И двамата свидетели
сочат, че Т. Д. Т. винаги е разполагал с достатъчно средства, т.к. е реализирал
добри доходи от трудовите си възнаграждения.
От показанията на свидетелката Е.М. също се установява, че Т. Д. Т. и
В. П. ИВ. са се познавали добре, т.к. на 01.10.2015 г. са се срещнали в нейно
присъствие на работното място на въззиваемата и са уговорили тя да дава
3
пари на въззивника, когато той има нужда, а то й да й ги връща.
Въззивният съд не обсъжда останалата част от показанията на
свидетелката Михайлова, имаща отношение към обстоятелствата дали сумата
е била дадена в заем, т.к. първоинстанционното решение в тази му част не е
предмет на въззивно обжалване.
Въз основа на така установените факти съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е редовна и е допустима, т.к. е подадена от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт в съответната му част, в предвидения в закона срок за
обжалване.
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта
му, в която е уважен евентуалния обективно съединен иск.
В рамките на правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество е
неправилно, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.55, ал.1 пр.І-во от ЗЗД повелява, че всеки е длъжен
да върне полученото при липса на правно основание.
Липсата на основание следва да се разбира като липса на правна връзка,
на правоотношение между страните, на което да се основава настъпилото
имуществено разместване на блага помежду им.
Съгласно задължителните указания по приложението на закона, дадени
с ППВС № 1/1979 г., такава липса на основание е налице в случаите, когато е
налице предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго;
в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите
на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на
унищожаемостта.
В конкретният случай в исковата молба се твърди, че предаването на
превеждането на сумите по банковите сметки на въззивника и заплащането на
задълженията му към мобилен оператор е станало въз основа на договори за
заем, т.е. хипотезата на получено без основание по чл.55, ал.1 пр.І-во от ЗЗД
ще е налице, когато договорите са нищожни или предаването е станало без
наличието на някакво правоотношение.
Първоинстанционният съд е приел, че не е доказано предаването на
паричните суми да е станало на основание сключени договори за заем, поради
което следва да се приеме, че претенциите касаят хипотезата предаването им
да е станало без наличието на някакво правоотношение между страните.
В този случай в доказателствена тежест на ответника /сега въззивник/ е
да докаже наличието на правно основание за получаване на сумите.
С отговора си на исковата молба Т.Т. твърди, че е получил сумите от
В.И. като обичайни дарения между тях, предвид наличието на интимна
връзка помежду им.
4
От всички гласни доказателства несъмнено се установи, че страните са
се познавали добре, а от показанията на свидетелите Й.Й. и Т. Т. се установи,
че в периода от 2015 г. до края на 2018 г. Т.Т. и В.И. са поддържали близки
интимни отношения, основани на влюбването им.
Съгласно правилата на житейската логика, които следва да бъдат
приложени в отношенията между страните, въззивният съд приема, че
извършените от В.И. преводи на парични средства по банковите сметки на
Т.Т. и заплащането на задълженията му за потребени мобилни услуги
представляват форма на обичайни дарения, които обикновено са характерни
във взаимоотношенията между съпрузите или лицата, които живеят във
фактическо съпружеско съжителство. Доколкото взаимоотношенията между
съпрузите или лицата, които живеят във фактическо съпружеско съжителство
са основани на любов, уважение и доверие, стояли и в основата на
отношенията между Т.Т. и В.И. в периода на връзката им, то преводи на
парични средства по банковите сметки на Т.Т. и заплащането на
задълженията му не е станало при липсата на основание.
С оглед на това въззивният съд намира за основателни оплакванията
във възивната жалба, че в тази му част първоинстанционното решение е
постановено при непълен и всестранен анализ на събраните доказателства,
което е довело до необоснованост на формираните от съда правни изводи.
Докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да
изпълняват произтичащите от него задължения. Брачното нарушение на
единия съпруг не освобождава другия от брачните му задължения.
Реакцията на един от съпрузите срещу нарушенията на брачните
задължения на другия съпруг, когато не надхвърля границата на житейски
допустимото реагиране, е оправдана и не трябва да се оценява като брачна
вина. По изложените мотиви Старозагорският окръжен съд намира, че
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта
му, в която Т. Д. Т. е осъден да заплати на В. П. ИВ. на основание чл.55, ал.1
пр.І-во от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД сумата в общ размер от 4 422,04 лева, от които
2973,00 лв., преведени по разплащателната му банкова сметка и 746,00 лв.,
преведени по обслужващата кредитната му карта банкова сметка, като
получени без правно основание и 703,04 лв., заплатени от В. П. ИВ.
задължения на Т. Д. Т. към „Т. Б.“ ЕАД, с които той неоснователно се е
обогатил без правно основание, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 01.09.2020 г. до
окончателното й изплащане и вместо него да се постанови ново, с което
предявените евентуално обективно съединени искове бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът
има право на разноски.
Такива обаче не следва да се присъждат предвид липсата на направено
от страната искане в тази насока.
5
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.ІІІ – то
Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 114/26.05.2021 г., постановено по гр.д.№
3408/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му, в която Т.
Д. Т., ЕГН – **********, с адрес: гр.С., ул.********* е осъден да заплати на
В. П. ИВ., ЕГН – **********, с адрес: гр.Р., ул.“****** на основание чл.55,
ал.1 пр.І-во от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД сумата в общ размер от 4 422,04 лв. /четири
хиляди четиристотин двадесет и два лева и четири стотинки/, от които 2
973,00 лв. / две хиляди деветстотин седемдесет и три лева/, преведени по
разплащателната му банкова сметка и 746,00 лв. /седемстотин четиридесет и
шест лева/, преведени по обслужващата кредитната му карта банкова сметка,
като получени без правно основание, и 703,04 лв. /седемстотин и три лева и
четири стотинки/, заплатени от В. П. ИВ. задължения на Т. Д. Т. към „Т. Б.“
ЕАД, с които той неоснователно се е обогатил без правно основание, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 01.09.2020 г. до окончателното й изплащане, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. П. ИВ., ЕГН –
**********, с адрес: гр.Р., ул.“****** срещу Т. Д. Т., ЕГН – **********, с
адрес: гр.С., ул.********* иск по чл.55, ал.1 пр.І-во от ЗЗД, с който се
претендира присъждане на сумата от 4 422,04 лв. /четири хиляди
четиристотин двадесет и два лева и четири стотинки/като дадена без
основание.
В останалата му част решение № 114/26.05.2021 г., постановено по гр.д.
№ 3408/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд като необжалвано е
влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6