Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260 158
гр. Русе, 16.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 8
декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря ИВАНКА
ВЕНКОВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева в. гр. дело №710 по описа за 2020год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
ЗАД“А.“АД-София е обжалвало решението на Русенския
районен съд по гр.д.№1760/20г. в частта, с която са отхвърлени исковете му за
заплащане на изплатено застрахователно обезщетение по щета №28016030100415 над
сумата 285,23лв. до 704,86лв., със законната лихва от предявяване на иска, и за
мораторна лихва върху обезщетението над сумата 86,84лв.
до 214,60лв., както и в частта за разноските. Излага оплаквания за неправилност
на решението в обжалваните части и моли то да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което исковете за главница и мораторна
лихва изцяло да се уважат и да му се присъдят направените по делото разноски.
Община Русе оспорва основателността на жалбата и
моли тя да не се уважава и да й се присъдят разноски за въззивното
производство.
Въззивният съд намира
жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в
законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество
тя е частично основателна.
Делото е образувано по искова молба на
жалбоподателя против Община Русе за заплащане на сумата 704,86лв. – изплатено
застрахователно обезщетение по щета №28016030100415 за причинени повреди по
застрахован при него по договор за застраховка „Каско
на МПС“ лек автомобил марка „Л.Р.“ с рег.№Р **** ВМ в
резултат на ПТП, настъпило на 16.04.2016г. в гр.Русе по ул.“С. М.“ следствие
множество необозначени дупки по пътното платно, и на мораторна
лихва в размер на 214,60лв. върху главницата за периода 23.04.2017г. /датата на
изтичане на срока за доброволно изпълнение/ - 22.04.2020г. С изплащане на
обезщетението ищецът се суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор, което му давало основание да претендира от ответната
община заплащането на процесните суми.
Ответникът оспорил исковете по основание и размер
и направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на увреденото МПС, който се движел с несъобразена
с пътната обстановка скорост.
Във връзка с тези възражения е назначена автотехническа експертиза, която е дала заключение за
необходимите разноски за поправяне на получените повреди по автомобила
съобразно цената на специализирания сервиз и при съобразяване вида на
автомобила и настъпване на повредите по време на гаранционния му срок. Според
вещото лице сумата за отремонтиране на получените
повреди следвало да се определи общо на 570,45лв., а не на 704,86лв., тъй като в нея неоснователно били включени
завишени разходи за труд.
Районният съд уважил частично двата иска – за
главница в размер на 285,23лв., и за мораторна лихва
върху нея – в размер на 86,84лв., съобразявайки заключението на автотехническата експертиза за разноските за труд и
материали по отремонтирането на автомобила и уважавайки
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на управлявалия автомобила водач до размер на ½.
Въззивният съд счита
подадената от застрахователя жалба против решението на районния съд в частта, с
която е отхвърлен иска за главницата над сумата 285,23лв. до 570,45лв. за
основателна, а обжалваното решение в тази част за неправилно.
По делото е безспорно, че повредите по
застрахования при жалбоподателя автомобил са настъпили следствие преминаване
през необозначени дупки по пътното платно на ул.“С.М.“ в гр.Р.. Не е спорно и
това, че ответната община не е изпълнила задължението си по чл.31 ЗП да обезпечи
безопасно движение по пътната мрежа в съответното населено място, като я изгражда,
ремонтира и поддържа, поради което следва да понесе последиците от полученото
по автомобила увреждане в резултат на неотремонтираните
дупки по пътното платно. По делото са представени доказателства, че процесният
автомобил е бил застрахован при жалбоподателя и че на основание договора за
застраховка „Каско на МПС“ той е платил за
поправянето на повредите. С плащането на обезщетението той се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор и в негово
лице е възникнало правото да претендира от ответната община като причинила
същите, платената сума. Ответникът разполага с правото да оспори вземането по
размер, в който случай ищецът е следвало да докаже същото. По делото е
назначена автотехническа експертиза, според която
необходимата за отремонтирането на автомобила сума по
цени на сервиза, в който е извършен ремонта, възлиза на 570,45лв. Съдът изцяло
възприема заключението на вещото лице по въпроса кои ремонтни работи са били
необходими и какво е количеството на вложените материали и труд, тъй като се
касае до специални знания в тази област, с каквито съдът не разполага. То е
възприело цените на лицензирания сервиз предвид гаранцията на автомобила, но е
намалило платената сума за труд, която според него била неоснователно завишена
като продължителност на времето, необходимо за ремонта. Съдът намира, че отговорният
за повредите следва да възмезди действителните разноски за поправянето им,
поради което обстоятелството, че застрахователят е платил по-голяма сума на
сервиза не може да обоснове уважаването на иска изцяло. Искът следва да се
уважи общо за сумата 570,45лв., а останалата част е неоснователен и правилно е
отхвърлен от районния съд. Неправилно районният съд е уважил възражението за съпричиняване, тъй като от приложения протокол и събраните
гласни доказателства се установява, че пътното платно на ул.“С.М.“ в двете
посоки е било осеяно с дупки, които не са могли да
бъдат избегнати поради габаритите на автомобила. Върху тази сума се дължи
законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
Жалбоподателят е поканил ответната община да му плати изплатеното обезщетение
за по застраховката „Каско МПС“ и тъй като това не е
сторено, тя дължи и мораторна лихва върху тази сума
от изтичане на срока за плащане до 22.04.2020г. /както е поискано, макар
исковата молба да е подадена по пощата на 14.05.2020г./. съдът служебно изчисли
мораторната лихва и тя възлиза на 173,67лв. Искът по
чл.86 ЗЗД е уважен за 86,84лв. и е отхвърлен за горницата до 214,60лв., поради
което жалбата в тази част следва да се уважи, като съдът присъди в полза на
застрахователя още 86,83лв. С оглед изхода на спора следва да се измени и
решението в частта за разноските пред първата инстанция, а тези за въззивното
производство – следва да се присъдят съобразно основателността на жалбата.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260201 от 08.10.2020г. на Русенския
районен съд по гр.д.№1760/2020г. в частта, с която искът за заплащане на обезщетение
по щета №28016030100415 е отхвърлен над сумата 285,23лв. до 570,45лв., със
законната лихва от 15.05.2020г. до окончателното плащане, и за мораторна лихва върху обезщетението над сумата 86,84лв. до 176,67лв.,
както и в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на ЗАД“А.“АД-София ЕИК********* още 285,22лв. обезщетение по щета
№28016030100415, със законната лихва от 15.05.2020г. до окончателното плащане, още
86,83лв. мораторна лихва върху обезщетението за
периода 23.04.2017г.-22.04.2020г., както и 318лв. разноски по компенсация пред
районния съд, както и 50лв. разноски по компенсация пред въззивния
съд.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, с която
са отхвърлени исковете за главница над сумата 570,45лв. до 704,86лв. със
законната лихва от 15.05.2020г., и за мораторна лихва
над сумата 176,67лв. до 214,60лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: